Решение по дело №321/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

      

       №  254

                                     

                                 гр. Пловдив,   29.07.2019 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на десети юли, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                              ЕМИЛ МИТЕВ

                                  

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 321 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба от „С.“ ООД против решение № 158 от 20.03.2019 г., постановено по т.д. № 121 по описа за 2018 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е прогласено за нищожно по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Д.Р., италиански гражданин, против „С.“ ООД, взетото решение на общо събрание на съдружниците на „С.“ ООД, проведено на 28.03.2018 г., с което за управител на “С.” ООД е избрана Т. Т. Н..

Във въззивната жалба се изразява становище, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е решението в тази част да се отмени, като в полза на дружеството се присъдят направените деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Д.Р. чрез процесуалния й представител адвокат М.Н., с която се изразява становище, че решението на Старозагорския окръжен съд в обжалваната му част е правилно, поради което следва да се потвърди. В отговора се съдържа и искане за присъждане на направените от въззиваемата разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Старозагорския окръжен съд е образувано по предявени от италианската гражданка Д.Р. искове с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и при условията на евентуалност - иск по чл. 74 ТЗ, както следва: за обявяване за недопустимо вписване в ТР на смяна на управителите в „С.” ООД, поради несъществуване на исканите за вписване обстоятелства; за обявяване за нищожно и/или за несъществуващо обстоятелство, проведеното Общо събрание на съдружниците от 28.03.2018 г., както и съответните взети решения за смяна на управителите и други в „С.“ ООД; в случай, че Търговския регистър към Агенцията по вписванията впише исканите промени със Заявление с № 20180515001451 от 15.05.2018 г., е поискано съдът да даде задължителни указания за заличаване на съответните промени по дружеството, съгласно проведеното Общо събрание на дата 28.03.2018 г.; при условия на евентуалност, на основание чл. 74 ТЗ, съдът да обяви за незаконосъобразни (неуставосъобразни) решенията на Общото събрание от 28.03.2018 г., тъй като същите противоречали на повелителните разпоредби на закона и на дружествения договор.

 Предмет на въззивното обжалване е постановеното от Старозагорския окръжен съд решение по втория иск - за обявяване нищожността на взети решения от Общо събрание на съдружниците на „С.“ ООД, проведено на  28.03.2018 г. за смяна на управителите на дружеството.

За да постанови това решение, Старозагорският съд се е позовал на изискването, съдържащо се в разпоредбата на  чл. 137, ал. 4 ТЗ за форма за действителност на протокола от общото събрание на съдружниците в дружествата с ограничена отговорност, отразяващ посочените от закона решения - писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на документа, извършени едновременно. Обсъждайки формата на представения по делото и приет като доказателство протокол от ОСС на „С.“ ООД от 28.03.2018 г., първоинстанционният съд е извел, че в случая този протокол не отговарял на формалните изисквания на посочената разпоредба относно решението за смяна на управителя, тъй като била извършена единствено нотариална заверка на подписите, но не и на съдържанието, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 137, ал. 5 ТЗ, посоченото решение било нищожно. 

Изложените в подкрепа на решаващите мотиви на съда по въпроса за валидността на процесното решение фактически констатации и обусловените от тях правни изводи, не се споделят от въззивната инстанция, поради следното:

Чрез служебна справка в търговския регистър по партидата на търговското дружество „С.“ ООД, Пловдивският апелативен съд установи, че в разпоредбата на чл. 28 от обявения актуален към 19.08.2016 г., а и понастоящем учредителен акт на дружеството, във връзка с провеждане на общото събрание на съдружниците, е прието дословно следното:

„На заседанията се води протокол, който се удостоверява с подписа на председателствуващия събранието и се извежда в специална книга.“ От посочената разпоредба следва, че единственото изискване, според дружествения договор, е провеждането на събранието да се удостоверява със съставянето на протокол т.е. предвидена е писмена форма, подписан от председателстващия, който трябва да е управителят на дружеството – чл.27 от Дружествения договор. Следователно условието по  чл. 137, ал. 4 ТЗ – за неприлагане на изискването за специална нотариална форма, в която да се вземат посочените в тази разпоредба решения на ОС на съдружниците, е било налице.

Независимо от това, в конкретния случай, участвалите в процесното общо събрание на дружеството управители и съдружници в него  - Д. Б. и В. С., са изпълнили и специалното изискване на чл. 137, ал. 4 ТЗ.

Действително в положения върху констативния протокол печат на нотариус Е. Т., с район на действие РС Стара Загора, с рег. № … на Нотариалната камара, е удостоверено, че подписите върху констативния протокол от проведеното ОСС на „С.“ ООД от 28.03.2018 г. са положени от Д. С. Б., В. С. – италиански граждани, съдружници в същото дружество, както и от М. Д. Ф., назначена от помощник–нотариуса заклет преводач от български на италиански език и от италиански на български език, предвид констатацията, че двамата италиански граждани не владеят български език и езикът, с който си служат – италианския, е непознат на извършилия заверката помощник-нотариус.

От изложеното обаче не следва, че охранителното производство по нотариално удостоверяване е ограничено до подписите на участвалите в общото събрание съдружници. В действителност всички действия във връзка с провеждането на ОСС на „С.“ ООД от 28.03.2018 г., в това число и вземането на решенията, е съставен констативен протокол – акт №…, т.I, общ рег № …/28.03.2018 г., от поканения на събранието, по искане на двамата управители, помощник-нотариус. С този протокол изрично е удостоверено присъствието на преводач, като е отбелязана причината за това съгласно изискването на чл.582 ГПК. Отбелязано е, че съдържанието на протокола е прочетено от помощник-нотариуса на присъстващите съдружници, че след като същите са го одобрили, протоколът е бил подписан от тях, от помощник-нотариуса и от преводача, като е удостоверено, че подписите действително са положени от присъстващите като съдружници и управители на дружеството лица – Д. С. Б. и В. С. Отбелязано е също, че протоколът е съставен в три еднообразни екзепляра – два за молителите и един за архива на нотариуса.

От така установените обстоятелства относно извършеното в случая нотариално удостоверяване, съдът извежда, че изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ са били спазени.

Целта на нотариалното удостоверяване на съдържанието на един частен документ, е предотвратяването на подправянето на това съдържание, като с извършените от нотариуса отбелязвания върху документа, се доказва какво е било съдържанието му в деня на нотариалното удостоверяване. Едновременно с това, чрез удостоверяване на подписа, се доказва, че документът материализира изявлението на подписалото го лице/лица.

В конкретния случай, по искане на двама от съдружниците в „С.“ ООД, е извършено нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 593 ГПК чрез съставянето на Констативен протокол от нотариуса, чието предназначение е извършването на удостоверявания, както за явяване или неявяване на лица пред нотариуса, така и за извършване на действия пред него. В случая, с този протокол се удостоверяват действията по провеждане на общото събрание на съдружниците на „С.“ ООД на 28.03.2019 г. в т.ч. и на взетите решения. Освен тези действия, протоколът удостоверява и изявленията на подписалите го участници -  съдружниците и управители на дружеството – Д. С. Б. и В. С., че запознати със съдържанието, както и за изразеното съгласие с това съдържание. В този смисъл, с оглед идентичността на производствата за удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ (чл. 590 ГПК) и за извършване на действия пред нотариуса (чл. 593 ГПК), доколкото и при двете е приложима разпоредбата на чл. 580 ГПК, в конкретния случай, със съставения от помощник-нотариуса констативен протокол относно провеждането на процесното събрание, са изпълнени и изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ. Затова решението от 28.03.2019 г. не само не е, но и няма как да бъде "нищожно", на основанието по чл. 137, ал. 5 ТЗ.

Като е приел обратното и е прогласил нищожността на взетото на това събрание решение за избора на нов управител, Старозагорският окръжен съд е постановил неправилно решение в тази част. Изводът е, че решението в обжалваната му част следва да се отмени и вместо това, да се постанови друго, с което да се отхвърли и този иск.

В полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените деловодни разноски за внесената държавна такса за въззивното производство, в размер на 160 лева. Неоснователно е искането за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 3360 лева, тъй като страната не е удостоверила със съответния платежен документ заплащането на това възнаграждение, както е уговорено в договора за защита и правно съдействие № 18/19.04.2019 г. /л.5/.

 Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд    

 

                                              

Р      Е     Ш     И     :

        

 

ОТМЕНЯ решение № 158 от 20.03.2019 г., постановено по т.д. № 121 по описа за 2018 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е прогласено за нищожно по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Д.Р., италиански гражданин, против „С.“ ООД, взетото решение на общо събрание на съдружниците на „С.“ ООД, проведено на 28.03.2018 г., с което са освободени настоящите управители на дружеството и за управител на “С.” ООД е избрана Т. Т. Н., като вместо това в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р., италиански гражданин, с лична карта № …, издадена на … г. от Община М., Р. И. против „С.“ ООД, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване  за нищожно по взетото решение на общо събрание на съдружниците на „С.“ ООД, проведено на 28.03.2018 г., с което са освободени настоящите управители на дружеството и за управител на “С.” ООД е избрана Т. Т. Н., като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.Р., италиански гражданин, с лична карта № …, издадена на …. от Община М., Р. И. да заплати на „С.“ ООД сумата 160 лева - деловодни разноски за внесена държавна такса в производството по в.т.д. № 321 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

 

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

                                                                                  

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: