№ 1745
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Румяна М. Найденова
Членове:Мария Г. Шейтанова
Клаудия Р. Митова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100505274 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Напоителни системи" ЕАД
срещу решение № 126971 от 29.05.2019 г., постановено по гр. д. № 1046/2018
г., по описа на СРС, 143 състав.
С обжалваното решение на основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД
"Напоителни системи" ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.“**** е
осъдено да заплати на Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,
ул.“****, сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка на основание чл. 9,
ал. 11 от Договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с
анекс от 21.03.2004 г., за нарушение на задължение на ответното дружество да
не извършва плащания по други договори за правна помощ при наличие на
неразплатени задължения към ищеца по договора и във връзка с извършено от
ответника плащане в периода 25.05.2014г. до 12.05.2015г., а именно на
13.06.2014г. на сума в размер на 950 лв. в полза на адв. Г.Л.Д., ведно със
законната лихва върху главницата от 14.02.2018г. до окончателното заплащане
на сумата, както и сумата от 1250 лв. за периода 31.07.2014г. до 14.02.2018г.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата.
1
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Намира, че процесният договор е
сключен без представителна власт. Поддържа, че на ищеца не са били
възлагани задачи за извършване на правни действия и поради това не е
възникнало задължение за ответника за плащане на възнаграждение. Намира,
че договорът е прекратен от страна на дружеството. Сочи, че поръчката от
страна на предприятието е оттеглена и това обстоятелство е достигнало до
знанието на жалбоподателя, тъй като по множество заведени от него съдебни
дела е правено възражение и са представени доказателства за оттеглянето й и
за прекратяване на действието на договора. Моли решението да бъде
отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде изцяло
потвърдено, като правилно и законосъобразно, като му бъдат присъдени
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
2
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.
По така предявения иск в тежест на въззиваемия е да установи
възникнали облигационни отношения между страните; клауза за неустойка
при неизпълнение на задълженията на ответника, включена в съдържанието
на договора; размер на претендираната неустойка; че задължението за
плащане на неустойка е изискуемо и че ответникът е в забава изпълнението на
задълженията си.
От представените пред СРС влезли в сила решения се установява, че със
сила на пресъдено нещо е установено между страните по делото, че договорът
за правно обслужване и анекса към него са валидни, а възраженията за
нищожност на договора от страна на ответника, както тези, че не е подписан
от страна на законния представител на дружеството, евентуално, че е сключен
от пълномощник във вреда на представляваното дружество, са преклудирани
и не могат да бъдат разглеждани повторно. Следва да се има предвид, че дори
и да липсваха наведени възражения за нищожност на съответните уговорки в
предходния съдебен процес, то същите пак биха били преклудирани за
предявяване в настоящия процес с оглед обективните предели на СПН на
решението по предходния спор, чийто предмет е бил осъждане за вземането за
неустойка, произтичащо от същия договор, където ответникът е следвало да
изчерпи всички свои възражения срещу съществуването на предявеното за
защита по исков ред вземане срещу него (в този смисъл Решение № 335 от
13.11.2018 г. по т. д. № 2477/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). Когато между едни
и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи
правопораждащи факти, и по някои от споровете вече има влязло в сила
решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти,
съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е
формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде
зачетена при всеки следващ спор (арг. от Решение № 314 от 15.01.2018 г. по гр.
д. № 4301/2014 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 137 от 12.10.2015 г. по т. д. №
2618/2014 г. на ВКС, І т. о).
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са обвързани от
договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен и допълнен с
анекс от 05.02.2004 г. и анекс от 21.03.2004 година. Сочи се, че дружеството е
3
извършило плащане към адв. Г.Л.Д., въпреки че към този момент е имало
неразплатени задължения към ищеца по посочения договор и по сключени
договори за текущо правно обслужване по чл. 5 от същия. Излага
съображения, че по този начин ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 9,
ал. 11 от договора, вр. чл. 7 от анекса от 21.03.2004 г., според които
дружеството няма право да извършва плащания към други адвокатски
кантори, ако има неизплатени задължения към ответника по Договора за
текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., анексите към него или от
сключени по реда на чл. 5 от договора други конкретни договори за правна
защита и съдействие.
По делото е представен договор от 10.11.1997г., видно от който
ответникът е възложил на ищеца да извършва текущо правно обслужване:
сключване на граждански договори с клиенти, сключване, изменение и
прекратяване на трудови договори, участие в търговски преговори, срещу
възнаграждение, при посочените в договора условия. Уговорено е всяка
конкретна задача да се възлага с конкретна покана и изясняване на всички
подробности от страна на възложителя. Дружеството се е задължило да
изплаща на адв. Н. месечно възнаграждение в размер на 5 минимални работни
заплати за служителите от държавния апарат на бюджетна издръжка, най-
късно до 20 число на месеца, за който съответното възнаграждение е
дължимо.
С анекс от 21.03.2004г. страните са изменили и допълнили договора от
10.11.1997г. Посочено е, че работата се възлага писмено, с подробно указание
относно възложените задачите и срока, за който следва да бъдат извършени.
Уговорено е и, че работата се възлага единствено лично на адв. Н. или на
техническия му сътрудник Г.Н.. Страните са се договорили, че с чл. 6 от анекса
се създава нов чл. 8 от договора, като съгласно ал. 4 от същия, ако някоя от
дължимите неустойки не бъде заплатена при възникване на основанието за
плащането й, неизправната страна дължи и мораторна лихва по смисъла на чл.
86 ЗЗД върху дължимата неустойка, считано от падежа до окончателното
изплащане на главното вземане по неустойката по реда на чл. 76 от ЗЗД.
В чл. 11 от анекса ответното дружество – въззивник се е задължило да
не извършва каквито и да било плащания към други адвокатски кантори, при
положение, че има неизплатени задължения към ищеца. Предвидено е, че при
4
неизпълнение на това задължение ответникът ще дължи неустойка в размер
на по 10000 лв. за всеки конкретен случай.
В съдебно заседание, проведено на 22.11.2018г., на основание чл. 161
ГПК, СРС е приел, че към адв. Д. е извършено плащане по договор за прана
помощ в периода 25.05.2014г. до 12.05.2015г., за доказване на което
обстоятелство ответникът е създал пречки.
Правната характеристика на процесния договор го определя като такъв
за оказване на адвокатски услуги и има характера на договор за поръчка
(съчетан и с елементи на договор за изработка), а прекратяването му се
урежда от уговореното между страните и при субсидиарно приложение на
правилата на чл. 287 ЗЗД - освен по други причини, посочени в закона, още и с
оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или
с поставянето под запрещение на някой от тях, а също и с прекратяването на
юридическото лице, ако то е било доверител или довереник. Аналогична по
смисъл е и действащата към момента на сключване на договора норма на чл.
15, изр. 1 от ЗАдв. (отм. с § 7 от ПЗР на Закона за адвокатурата - ДВ, бр. 55 от
25.06.2004 г.), според която доверителят или подзащитният може по всяко
време на делото да се откаже от защитата на повереника или защитника. Израз
на тази законодателна уредба е съдържанието на разпоредбата на чл. 6 от
договора, сключен между страните на 10.11.1997 г., и въпреки че в нея
страните са използвали термина "разваля-не", т. е. прекратяване на договора
чрез едностранно писмено изявление поради виновно неизпълнение, то на
общо основание следва да се приеме, че всяка от страните има право да
прекрати договора чрез едностранно отправено изявление.
В чл. 9 от анекса от 21.03.2004 г. страните са предвидили ред за
прекратяване на договора за правно обслужване чрез промяна на
съдържанието на досегашния чл. 11 и чрез създаване на нов чл. 13 в договора.
Разпоредбата на чл. 11 предвижда, че може да се прекрати или развали
посредством 6-месечно писмено предизвестие и връчено по надлежния ред и
удостоверено с подписите на адв. Н. или изпълнителния директор на
"Напоителни системи" ЕАД. В чл. 10 от анекса, с който се създава нов чл. 12 е
предвидена възможност за прекратяване на договора по взаимно писмено
съгласие или едностранно от възложителя при неизпълнение в продължение
на два месеца на повече от пет от възложените му задачи.
5
С оглед на така уговореното с анекса, въззивният съд намира за
основателно изложеното във въззивната жалба оплакване, че процесният
договор е бил прекратен към твърдяната от ищеца дата на неизпълнение на чл.
9, ал. 11 от договора, създаден с чл. 7 от анекс от 21.03.2004 г., а именно
25.05.2014г., когато е извършено първото плащане от дружеството към
адвокат Г. Д..
Видно от решение от 12.03.2015 г., по в. гр. д. № 13166/2013 г., на СГС,
III-В с-в, както и от потвърденото решение № I-49-117 от 21.05.2013 г., по гр.
д. № 51375/2010 г. по описа на СРС, 49 състав /л. 150 – л. 155 от делото на
СРС/, а така също и от решение № 7665 от 15.11.2013 г. по гр. д. № 4589/2007
г. на СГС, 19 състав /л. 53 – л. 55 от дело на СРС/, на които самият ищец се
позовава и представя, съдът е приел за неоснователно възражението на
ответника дружеството „Напоителни системи“ ЕАД за прекратяване на
договора поради оттегляне на поръчката в предходен момент. В така
представените решения съдебните инстанции са приели, че уведомление за
прекратяване на договора не е било надлежно връчено на ищеца, поради което
не е било налице прекратяване на договора към момента на плащанията към
други адвокатски кантори за периода 2005 – 2009 г. По гр. д. № 4589/2007 г. на
СГС, 19 състав, съдът е приел, че за периода от 20.11.2004 г. до 19.11.2007 г.
представеното по делото като доказателство уведомление за прекратяване на
договора не е било достигнало до знанието на адв. Н..
Обсъдените по-горе актове водят до единствения извод, че в тези
производства изявленията на „Напоителни системи" ЕАД, обективирани в
отговор на исковата молба, във въззивна жалба и приложенията към тях, са
достигнали до знанието на насрещната страна адв. Н. и са от естество да
породят своя прекратителен ефект спрямо договора за абонаментно
обслужване. Уведомления за разваляне на договор, прекратяването му,
уведомление за цесия, за обявена предсрочна изискуемост на заем, е правно
възможно и допустимо страната да отправи и чрез изявление, обективирано в
представени по делото съдебни книжа.
Независимо че в посочените по – горе съдебни решения не е зачетен
прекратителния ефект на отправените изявления за прекратяване на договора
за правно обслужване, то се установява, че такова уведомление е било
приложено по делата и разгледано от съда. Предвид датата на постановяване
6
на решение № I-49-117 от 21.05.2013 г., по гр. д. № 51375/2010 г. по описа на
СРС, 49 състав, както и на решение от 15.11.2013 г., по гр. д. № 4589/2007 г. на
СГС, 19 състав, следва да се приеме, че самото възражение на „Напоителни
системи“ ЕАД по тези дела, че процесният договор е бил прекратен, е
релевирано преди повече от 6 месеца преди датата на соченото по настоящото
дело като неизпълнение плащане с начален период 25.05.2014 г. Следва да се
има предвид и че релевираното възражение за прекратяване на договора по
предходно развилите се дела между страните, също представлява изявление за
прекратяването му, отправено от „Напоителни системи“ ЕАД, за което адв. Н.
е узнал, тъй като обективира очевидното нежелание и противопоставяне на
възложителя договорът да продължи да бъде източник на облигационно
правоотношение между страните.
Ето защо и следва да се приеме, че е налице оттегляне на поръчката по
смисъла на чл. 287 ЗЗД и на чл. 15, изр. 1 от ЗАдв., което във всички случай е
настъпило повече от 6 месеца преди 25.05.2014 г.
Уговореният в чл. 12 и чл. 13 от договора ред, във вр. с чл. 10 и чл. 11 от
анекса от 21.03.2004 г., в случая е неприложим, тъй като тези клаузи уреждат
хипотеза на неизпълнение на адвоката, но не и оттеглянето на по-ръчката по
волята на една от страните, за което изправността на страните няма значение.
Всяка страна има правото да се откаже от договора. Уго-ворка, която създава
утежнен ред за оттегляне на договора за поръчка, следва да се счита за
нищожна като противоречаща на морала и добрите нрави, тъй като
необосновано би създала пречки за страните да се осво-бодят от договорната
връзка, която, предвид характера на договора за по-ръчка, се основава на
изключително висока степен на доверие.
С оглед на прекратяването на договора за текущо правно обслужване,
клаузата за неустойка, предвидена в чл. 9, ал. 11, във връзка с чл. 7 от анекса от
21.03.2004 г., на която въззиваемият ищец е основал исковата си претенция, не
е била действащ източник на облигационни права и задължения за страните
към момента на твърдяното нарушение - плащания от страна на дружеството
към адв. Д., поради което не е действала и процесната клауза за неустойка.
След като поръчката е оттеглена, е отпаднал ангажиментът за обслужване на
дружеството, поради което няма правно основание на последното да се
вменява задължение за въздържане от плащане към други адвокати. В
7
противен случай би се стигнало до несправедлив резултат при прекратен
договор за правно обслужване и освобождаване на адвоката от всякакви
ангажименти по него, да се поражда вземане за неустойка в негова полза,
независимо от размера на непогасената част от вземането на адв. Н. и от
размера на извършеното плащане на въззивника ответник към други
адвокатски кантори. По този начин би се стигнало до неоснователно
обогатяване за адвоката. В тази връзка следва да се имат предвид и по -
особените права и задължения, които страните са предвидили в анекса. В
случая неустоечната клауза обезпечава не директно самото парично вземане
на адв. Н., а поетото от въззивника задължение да не извършва плащания към
други адвокатски кантори, докато съществуват неизплатени задължения към
ищеца. Така уговореното приоритетно разплащане с ищеца е в корелация с
предвиденото в чл. 3 от същия анекс задължение на адв. Н. да обслужва с
предимство възложителя пред останалите му клиенти, поради което няма
правно основание след като е оттеглена поръчката, респективно е отпаднал
ангажиментът за обслужване на клиента и то приоритетно, на последния да се
вменява в задължение въздържане от плащане към други адвокати.
Съгласно приетото в решение № 60079 от 19.01.2022 г. на ВКС по т. д.
№ 105/2020 г., I т. о., ТК, „всяка уговорка трябва да се преценява с оглед на
систематичното й място в договора и общия му смисъл. Уговорките в договора
и използваните в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в
смисъла, който следва от целия договор, като при определени от закона случаи
използваните понятия може да се различават от законовата дефиниция и да са
съобразени с обичая. Освен това при тълкуването следва да бъдат
съобразявани логическите и граматически правила“.
Да се приеме обратно на изложеното по – горе, би довело до
несправедлив резултат - прекратен договор за абонаментно правно
обслужване и освобождаване на адвоката от всякакви ангажименти по него и в
същото време в негова полза да се поражда вземане за неустойка във
фиксиран и значителен размер от 10 000 лв. при всяко едно извършено от
ответника плащане към друг адвокат.
Поради несъвпадане на крайните изводи на СГС с тези на СРС,
първоинстанционното решение следва изцяло да се отмени, а предявените
искове да бъдат отхвърлени.
8
По разноските за въззивната инстанция:
Въззивникът не претендира разноски и не представя доказателства за
такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 126971 от 29.05.2019 г., постановено по гр. д. №
1046/2018 г., по описа на СРС, 143 състав, с което на основание чл. 92, ал. 1 и
чл. 86 ЗЗД "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул.“**** е осъден да заплати на Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Шумен, ул.“****, сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка на
основание чл. 9, ал. 11 от Договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997
г., изменен с анекс от 21.03.2004 г., за нарушение на задължение на ответното
дружество да не извършва плащания по други договори за правна помощ при
наличие на неразплатени задължения към ищеца по договора и във връзка с
извършено от ответника плащане в периода 25.05.2014г. до 12.05.2015г., а
именно на 13.06.2014г. на сума в размер на 950 лв. в полза на адв. Г.Л.Д., ведно
със законната лихва върху главницата от 14.02.2018г. до окончателното
заплащане на сумата, както и сумата от 1250 лв. за периода 31.07.2014г. до
14.02.2018г., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, както и в частта за присъдени в полза на ищеца разноски в размер
на 2437 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Шумен, ул.“**** срещу "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул.“****, искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, за
сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 11 от
Договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от
21.03.2004 г., за нарушение на задължение на ответното дружество да не
извършва плащания по други договори за правна помощ при наличие на
неразплатени задължения към ищеца по договора и във връзка с извършено от
ответника плащане в периода 25.05.2014г. до 12.05.2015г., а именно на
13.06.2014г. на сума в размер на 950 лв. в полза на адв. Г.Л.Д., ведно със
законната лихва върху главницата от 14.02.2018г. до окончателното заплащане
на сумата, както и сумата от 1250 лв. за периода 31.07.2014г. до 14.02.2018г.,
9
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, като
неоснователни и недоказани.
Решението може да бъде обжалвано при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК,
пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10