№ 1046
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20241000500528 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 85449/25.09.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на
ответника С. Ц. Г. от град *** чрез пълномощника му- адвокат Д. П. - срещу
Решение № 4289 от 28.07.2023 г. на СГС I -2 състав по гр.д.№ 14303/2021 г.
В жалбата има оплаквания за : допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в лишаването на
ответника от възможност да вземе становище по иска и доказателствата и в
изготвяне на непълен доклад в частта по член 146,т.5 от ГПК, както и за
необоснованост на фактическите констатации, обусловила неправилност на
правните изводи за дължимост на обезщетенията за двата вида вреди и
размерите им.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият Г. С. К. от село ***,
община *** отговаря чрез пълномощника си – адвокат Я. А. от САК, че
жалбата е неоснователна поради недопускане на твърдените в нея нарушения
на съдопроизводствените правила и материалния закон.
1
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във
въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от страните чрез
процесуалните им представители в откритото съдебно заседание становища и
съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно,
допустимо и правилно .
СГС е сезиран с редовно предявени от Г. С. К. срещу С. Ц. Г. обективно
съединени искове по член 45, ал.1 от ЗЗД във връзка с член 52 от ЗЗД за
осъждането на ответника да му заплати обезщетения за неимуществени вреди
в размер на 27 000 лева, ведно със законната лихва от 3.12.2016 г. и за
имуществени вреди в размер на 1 280 лева, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба по твърдения, че на 3.12.2016 г. пред ресторант в
центъра на село Голема Раковица ответникът му нанесъл силен удар в лицето
и му причинил следните установени при прегледи в УМБАЛСМ „
Н.И.Пирогов“ и СМАЛ „ Лицево- черепна хирургия “ травматични
увреждания : избиване на първи горен зъб вдясно и първи горен зъб вляво,
разклащане на втори горен зъб вдясно и втори горен зъб вляво, счупване на
алвеоларен израстък на горна челюст, кръвонасядане и повърхностно
охлузване по лигавицата на горната устна, разкъсно – контузна рана по
лигавицата на долна устна ; ищецът имал интензивни болки за срок от над 90
дни и затруднения в дъвченето повече от 1 месец ; изживял стрес, имал
притеснения от външния си вид ( с оток и без зъби); понижило се
самочувствието му; предприел в клиниката на д-р С. А. в Пловдив лечение за
поставяне на импланти , които „ паднали“ и за стоматологичните услуги
заплатил сума в размер на 1 280 лева .
След подаване на исковата молба исковото производство е спряно на
основание член 229,ал.1,т.4 от ГПК и възобновено на 30.10.2022 г. при
влизане в сила на 25.03.2022 г. на присъда № 1 от 9.03.2022 г. по н.о.х.д.№
202/2021 г. по описа на РС, Елин Пелин, с която ответникът е признат за
виновен в извършване със същото деяние на престъпление по член 129,ал.2
във връзка с ал.1 от НК – причиняване на ищеца на две средни телесни
повреди: травматично избиване на централните резци на горната челюст,
довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и счупване на
челюст – счупване на алвеоларни израстъци на горната челюст.
Отговорът на исковата молба с вх.№ 89749/23.12.2022 г. ( изпратен по
2
пощата на 22.12.2022 г. ) на ответника Г. е подаден след срока по член 131,ал.1
от ГПК, считан от 9.11.2022 г. и изтекъл на 9.12.2022 г. В първото заседание,
проведено на 26.05.2023 г. , пълномощникът на ответника е заявил, че оспорва
исковете и поискал да бъдат събрани приложените към отговора на исковата
молба писмени доказателства. Съдът е обявил за окончателен доклада,
изготвен с определението по член 140,ал.1 от ГПК и отказал да го измени в
частта, с която са отхвърлени доказателствените искания на ответника, в т.ч за
допускане до разпит на един свидетел относно състоянието и поведението на
ищеца след деянието. Отказът на съда не осъществява нарушение на член 133
от ГПК ( в ред. от изм.Дв,бр.100 от 2010 г.). При действието на това правило
преклузията за доказателствените искания на ответника настъпва в първото по
делото заседание, но само ако е подал срочно отговор на исковата молба, в
който е направил оспорванията и възраженията си срещу иска и е въвел
обосноваващите ги факти. Неподаването на отговор в установения срок
преклудира правото на ответника да оспори исковете и да направи възражения
въз основа на факти, които са му станали известни до неговото изтичане,
както и да посочи и представи доказателства за тях. Проявлението на
служебното и диспозитивното начало при доклада по член 146,ал.1 от ГПК
предполага упражнено от ответника право на отговор чрез заявяване на
защита по същество - било с отричане на фактите, на които се основава искът ,
било със защитни възражения по негов избор. В този случай съдът дължи
съдействие при изясняване на защитата му срещу иска – член 7,ал.1,изр.2 от
ГПК, а той разполага с възможност да проведе доказване на сочените от него
факти, от които извежда благоприятни за себе си правни последици – член
8,ал.2 от ГПК. Ето защо всички повторно изложени във въззивната жалба
фактически твърдения за : предходно получено от ищеца увреждане – „
счупване на носни кости с разместване на костни фрагменти“ от извършено
срещу него престъпление с „ритник в лицето“ ; поведението му
непосредствено след инцидента и в следващ период в оспорване на исковете,
като несвоевременно заявени , не подлежат на доказване .
Въззивникът не може да се позовава на непълнота в доклада, свързана с
неуказана на насрещната страна доказателствената тежест за ползващите я
факти, в случая – за причинените на ищеца имуществени и неимуществени
вреди. Евентуален пропуск в доклада в тази насока съставлява нарушение на
процесуалните права на ищеца, което само той би могъл да релевира с
3
отговора на въззивната жалба като извинителна причина за допускане на
относими за тях доказателства за пръв път във въззивното производство.
Съгласно член 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
на деянието , относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ако вредоносният резултат е
елемент от фактическия състав на престъплението, установяването му в
присъдата има обвързваща сила за гражданския съд също . С влязлата в сила
присъда е приета съставомерност на деянието на ответника по член 128,ал.2
от НК – причиняване на ищеца две средни телесни повреди : травматично
избиване на централните резци на горната челюст, довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето и счупване на челюст – счупване на
алвеоларни израстъци на горната челюст. Ответникът не може да оспорва , че
деянието му не е единствена причина за изпадането на предните резци на
ищеца и че избиването на зъбите не е довело до затруднения в дъвченето /
храненето .
От свидетелствата на Р. П. К. ( съпруга на ищеца ) се установява, че още
същата вечер след получаване на травмите ищецът потърсил лекарска помощ
– първо в „ Пирогов“ , а после във ВМА , където му шинирали зъбите.
Извършената манипулация е репозиция на експулсираните зъби и
имобилизация с телена лигатура и фотополимерна фиксация – по медицинска
документация от 3.12.2016 г. Ищецът бил подут, изпитвал болки, хранел се
трудно, предимно с течни храни, срамувал се да се показва пред хората,
изнервил се . След известно време потърсил помощ при специалист в
Пловдив, който предприел лечение чрез поставяне на импланти. То не било
успешно, поставените болтове не се „ захванали “ за костта и паднали след 6
месеца. Сложили му мост, но и с него говорът и храненето били затруднени.
Според свидетелствата на С. А. ден след инцидента ищецът бил „ отекъл
целият“.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява,
че счупената кост е зарастнала в срок от 6 – 8 месеца и към датата на прегледа-
26.05.2023 г. ищецът е с поставена частична протеза, която възстановява
храненето, говора и естетиката ; съседните на избитите зъби са
стабилизирани. Вещото лице не е изключило на ищеца да са били поставени
4
импланти и да са паднали, тъй като костта е стопена по причина на
пародонтоза. По делото е представена фактура за заплатени от ищеца услуги в
полза на „ АИППДП- НЕОДЕНТ“ ЕООД – С. А. в брой - в размер от 1 280 лева
.
По делото са доказани увреждащото деяние и вредоносният резултат -
травматичното избиване на предните резци, довело до трайно затруднение в
дъвченето и говоренето, счупването на алвеоларен израстък на горна челюст,
разклащането на съседните на тях зъби и разкъсно – контузна рана по
лигавицата на горната устна . При такива травми е логично пострадалият да
изпитва болки и битови неудобства . Няма основание да не се възприемат като
достоверни показанията на К. за търпени от ищеца болки и неудобства поради
заинтересованост като съпруга. Показанията й се подкрепят както от
свидетелствата на А., така и от заключението по съдебно – медицинската
експертиза.
Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД
налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични
увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при
които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици,
болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането
на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на
пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на
увреждането.
Първоинстанционният съд е оценил в достатъчна степен и е придал
необходимото значение на обстоятелствата, че получените от 33 – годишния
ищец травматични увреждания съставляват две средни телесни повреди ,
обусловили са болки и неудобства в рамките на обичайния възстановителен
период от 6 месеца, фрактурата на челюстта е зарастнала ; но протезата не
може да замени пълноценно липсващите зъби . С оглед и на икономическите
условия в страната към края на 2016 г. следва да се приеме, че обезщетение в
размер от 40 000 лева, както е преценил първоинстанционният съд , е
справедливо по смисъла на член 52 от ЗЗД и репарира в цялост претърпените
от него болки и страдания. Същевременно диспозитивното начало налага да
се присъди обезщетение за неимуществени вреди не повече от
5
претендираното – в размер от 27 000 лева , ведно със законната лихва от
датата на деликта – 3.12.2016 г. - до окончателното му изплащане.
Съвкупният анализ на доказателствата : свидетелствата на К.,
експертното заключение, което не изключва предприето поставяне на
импланти и фактурата за извършено плащане за „ услуги“ е опора на извод, че
ищецът е направил разходи за лечение за импланти в размер на 1 280 лева .
Обстоятелството, че е било неуспешно , няма правно значение . Разходът е
направен и той е във връзка с лечение на причиненото от ответника
травматично увреждане – избиване на предните резци .
Като е уважил изцяло исковете , СГС е постановил правилно решение.
Въззивният съд го потвърждава. За осъществената от пълномощника на
въззиваемия защита при условията на член 38,ал.1 от ЗА той има право на
възнаграждение в размер от 1 340 лева .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 4289 от 28.07.2023 г. на СГСI-
2 състав по гр.д.№ 14303/2021 г.
ОСЪЖДА С. Ц. Г. от град ***,ЖК „ ***“,бл. *, вход „*“, ет. *,ап. * да
заплати на адвокат Я. А. от САК от град София ,бул. „ Шипченски проход“ №
18,вход „д“,ет.1, офис 107 възнаграждение в размер от 1 340 ( хиляда триста и
четиридесет ) лева на основание член 38,ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните в частта по иска за обезщетение за
неимуществени вреди при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО в частта по иска за обезщетение за
имуществени вреди на основание член 280, ал.3,т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7