№ 230
гр. Свиленград, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело №
20255620100363 по описа за 2025 година
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на
сумата 970,91 лева, представляваща начислена електрическа енергия за минал период.
Производството е образувано по искова молба на Т. П. Й. срещу
„Електроразпределение Юг” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия към „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив с клиентски номер **********, измервателна точка
/ИТН/ 1611477 с адрес на потребление гр. ******************. Ищецът твърди, че на
02.04.2025 г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на посочения
обект, било констатирано от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че
електромерът не отчита електрическа енергия, за което бил съставен констативен протокол
№740034/02.04.2025 г. Това се дължало на: Изгаснал дисплей. В следствие на това,
ползваната от него електроенергия била неизмерена, съответно незаплатена. На основание
чл. 52, ал.1, т. 1, от ПИКЕЕ щяла да бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от
15.02.2025 г. до 02.04.2025 г., за 46 дни. Допълнително начислената дължима сума,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.
енергия било на стойност 970,91 лева. Приложена към писмото била и фактура
№**********/08.04.2025 г. с посочена дължима сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за
електромер №*********, с посочено количество: 1.000 и сума за плащане 970,91 лева с ДДС,
за период: 15.02.2025 г. -02.04.2025 г., дата на падеж: 18.04.2025 г. Към писмото бил
приложен също и Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване №740034/02.04.2025 г., който не е съставен в присъствието на
потребителя Й., не е подписан от него, нито му е връчен по някакъв начин съгласно
предвиденото в общите условия на договора за доставка на ел. енергия от ответника, а е
изпратен едва с настоящото писмо и фактура. Към писмото е приложена и Справка за
коригиране на сметката за електроенергия към констативен протокол №740034/02.04.2025 г.
с начислени общо 2780 кWh, с посочена цена за 1 кWh - 0,349248 лв с ДЦС, и обща стойност
970,91 лева с ДДС, с дата на тази справка : 04.04.2025 г. Справката не е подписана.
Въз основа на констатацията, от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че
1
електромерът на абоната не отчитал електрическа енергия, за което бил съставен
констативен протокол №740034/02.04.2025 г., с посочена причина затова: „Изгаснал дисплей,
по неясни за потребителя Й. причини, което събитие било станало и на неизвестна дата и
при неизвестни обстоятелства, ответното дружество било извършило едностранна корекция
на сметката на абоната за минал период и за 46 дни, включващ периода от 15.02.2025 г. до
02.04.2025 г., позовавайки се на чл. 52, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ. Така, по неясни причини и
критерии, и на неясни основания излизащи извън рамките на действащите общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия и ПИКЕЕ, била начислена допълнително реално
неизмерена и неотчетена от СТИ и непотребена от потребителя електроенергия в размер на
2780 к\УЬ, с посочена цена за 1 кWh - 0,349248 лв. с ДДС, и обща стойност 970,91 лева с
ДДС. Следва да се отбележи обаче и, че посоченото в Справката за коригиране на сметката
за електроенергия количество ел. енергия в размер на 2780 кWh и единичната стойност за 1
кWh - 0,349248 лв. с ДДС, не е посочено в издадената от ответника фактура по никакъв
начин и така реално се претендира заплащане само на една сума от 970,91 лева с ДДС по
издадената и представена от ответника фактура, без да е ясно въобще каква стока или услуга
се претендира за заплащане, което е недопустимо.
Ищецът твърди, че не дължи плащане на посоченото от ответника основание и по
посочената фактура, издадена за предходен период и за посочената във фактурата стойност.
Периодът от 15.02.2025 г. до 02.04.2025 г., за който период от 46 дни назад се коригира
сметката на абоната, е произволно определен и е неясно защо точно за този период е
извършена корекцията. Не било ясно дали ел. енергията, за която е начислена сумата от общо
970,91 лв., е реално доставена и потребена от ищеца - потребител, тъй като в качеството си
на купувач, ищецът дължи заплащане на продажната цена за реално предоставена и
съответно потребена от него ел. енергия. Не било възможно да се определи и началният
момент на неточното измерване. Не било ясно кога ответното дружество е извършило
предходна проверка на СТИ на потребителя и дали такава предходна проверка е
осъществявана и в този период от 46 дни, за който дружеството извършва корекцията. От
друга страна СТИ/електромер/ е собственост и до него имат достъп само служители на
ответното дружество, поради което вина за възможно неправилно отчитане и/ или
неотчитане на СТИ има само и единствено дружеството, което следва да следи за съС.ието
му, а не потребителя. Твърдението в писмото на ответното дружество, че причина за
неотчитане на електрическа енергия от СТИ се дължи на цитирам: „изгаснал дисплей“, не
можело и няма как да бъде вменено във вина на потребителя Й.. Още повече, че
електромерът се намирал извън дома на потребителя, на улицата, в заключено табло на
ответника, със поставен СОТ, т.е . допълнителна охрана и защита срещу неправомерен
достъп до СТИ, което е собственост на ответника. Не следвало да се пренебрегва и факта, че
измерванията за потребената ел. енергия се извършвали ежемесечно от доставчика и
посочената от ответника причина за неотчитане на ел. енергия изразяваща се в „изгаснал
дисплей“, би следвало да бъде лесно установено от служителя на ответника извършващ
измерването. Въпросното неотчитане на електрическа енергия, според ответника, ако има
такова е изцяло по негова вина и не може от това потребителя да търпи своеволия и
претендиране на суми за ел. енергия от ответника определени в количество, за периоди и по
цени по негова преценка. Въпросната причина - изгаснал дисплей и вследствие на това
неотчитане на ел. енергия е следвало да стане известна на ответника в един много по къс
период от посочения от 46 дни, за който се извършва корекция. Това е така, както поради
ежемесечните отчитания на потребената ел. енергия, така и поради факта, ноторно ивестен
вече и на съда, че действащите понастоящем електромери, монтирани да измерват
количеството ел. енергия са от така наречения „умен тип“ и изпращат информация за
отчитаното количество ел. енергия до централен сървър, база данни, собственост на
ответника, на всеки 15 минути, като евентуалното неотчитане на ел. енергия от конкретен
електромер, може лесно и бързо да бъде засечено от системата на ответника.Освен това, за
периода за който се извършва корекцията на потребената ел. енергия потребителя, същият
редовно си е заплащал доставената му и консумирана ел. енергия според показанията на
СТИ на ответника, и от информацията в касовите бонове, заплащани за този период. Въобще
при един изгаснал дисплей на електромер, същият би следвало да не визуализира, като
отчетена никакви показания за консумирана ел. енергия, което обстоятелство не би могло да
убегне на служителя на ответника извършващ измерванията на консумираната ел. енергия,
2
нито пък би била начислявана и заплащана такава. Видно било в настоящия случай от
приложения Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване №740034/02.04.2025 г., че не са посочени причини и констатации от
проверката с този констативен протокол, а само е посочено: „електромера е с тъмен
дисплей“. Графите в протокола, касаещи обезопасеност, защитеност и техническо съС.ие
били оставени непопълнени, незнайно защо. Напълно неоснователно се искало плащане на
допълнителни количества ел.енергия, начислени, поради неполагането на достатъчно грижи
от страна на ответното дружество за съС.ието на собствените му измервателни уреди и то за
такъв дълъг период от време, през който период не е ясно било ли е инспектирано съС.ието
на СТИ и без да са предоставени протоколи за първоначален монтаж, както и за последващи
сертификации на годността на СТИ, както и протоколи от експертиза на средството за
измерване. Допълнителната електрическа енергия била начислена неправомерно, в
нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС. Ответното
дружество не било изпълнило изискванията на закона /чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ/ в общите си
условия да оповести ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
по реда на ПИКЕЕ /правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ/. В действащите към момента на
начислението и понастоящем Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, и в Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД, нямало включена клауза, с която да се урежда реда за
уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Уговорките в приложимите ОУ не са такива, които
да отговарят на законовото изискване на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като не съдържали изрично
регламентиране на реда, по който следва да бъде уведомен клиента за едностранна корекция
на сметка, налице е само разписано задължение за уведомяване, но не и реда за това.
Ответникът не бил привел действащите си общи условия в съответствие с изискванията на
закона, като не е включил в тях предвидените в утвърдените от ДКЕВР правила за
извършване на преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. Това налага
извод за липса на законово основание за извършената корекция.
Предвид на горното, моли съда да постанови решение с което на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК да призна за установено по отношение на ответника „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД, че ищецът Т. П. Й., ЕГН: **********, не дължи на ответника
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД, сумата от 970,91 лева с ДДС, по фактура:
№**********/08.04.2025 г. с която е начислена сумата от 970,91 лева с ДДС, представляващи
корекция на неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за минал период - от
15.02.2025 г. - 02.04.2025 г., за имот находящ се в гр. ******************, с клиентски
номер **********, измервателна точка /ИТН/ 1611477. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Електроразпределение Юг”
ЕАД, в който оспорва изцяло иска като неоснователен. Твърди, че процесната сума се дължи
от ищеца, тъй като в конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 52, ал.1,
т.1 от ПИКЕЕ. Излага подробни съображения по същество за законосъобразност на
начислената ел.енергия на ищеца за корекция на сметка за минал период. Посочва подробно
факти за констатации по електромера, извършени проверки и резултатите от тях, в следствие
на което е издадена фактурата за корекцията. Поради това счита, че искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически изводи:
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и
снабдявана по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от
30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми, и
уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон - правилата за измерване на
количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
3
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от
тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на
потребителя на електроенергия.
От приетите като доказателства по делото Констативен протокол № 740034 се
установява, че представители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД са извършили проверка
на 02.04.2025 г. на измервателната система на ищеца - на електромер № *********,
констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № 740034 за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. При проверката е
констатирано, че същия е с тъмен дисплей, в следствие на което не отчита електрическа
енергия. Действията по проверката са извършени в присъствието на представител на
ответника и на свидетел – трето лице.
На ищеца е изпратен изготвения от проверката Констативен протокол № 740034/
02.04.2025 г. с писмо с обратна разписка, което видно от известие за доставяне № ИД R PS
4040 O1AHNS K, която пратка е получена лично от ищеца.
Заедно с констативния протокол, на ищеца е изпратено и писмo с изходящ номер
11421349 от 08.04.2025 г., в което е описано, че поради изгасналия дисплей на електромера
му, то същият не отчита електрическата енергия и ползватрана от него електроенергия е
неизмерена, съответно неотчетена. Поради това ищецът е уведомен, че на основание чл. 52,
ал. 1, т.1 от ПИКЕЕ сметката му за електроенергия за периода от 15.02.2025 г. до 02.04.2025
г. за 46 дни ще бъде коригирана, чрез допълнително начисляване на сума в общ размер на
970.91 лева. Към писмото се описва да са приложени фактура № **********/08.04.2025 г.,
Констативен протокол № 740034/ 02.04.2025 г. и справка за коригиране на сметка за
електроенергия. Писмото е изпратено на ищеца по пощата с обратна разписка, което видно
от известие за доставяне с писмо с обратна разписка, № ИД R PS 4040 O1AHNS K, която
пратка е получена лично от ищеца.
По делото е представена фактура № **********/08.04.2025 г. за допълнително
начислена енергия, без посочване на мярката и количеството кВтч за сумата от 970.91 лева с
ДДС за място на потребление в гр. Любимец 6550, ул. „Кирил и Методий“ № 25, с
клиентски номер **********, измервателна точна /ИТН/ 1611477, за електромер №
********* за периода 15.02.2025 г. до 02.04.2025 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. Х. А.. От
неговите показания се потвърждават констатациите в в Констативен протокол № 740034 за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 02.04.2025 г
По делото е изслушана и приета съдебно- техническа експертиза, от която също се
потвърждават констатациите в Констативен протокол № 740034 за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване от 02.04.2025 г
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск по чл.124, ал.1, пр.3 ГПК е допустим, тъй като за ищеца съществува
правен интерес да установи липсата на задължение по договорното правоотношение за
предоставяне на електрическа енергия.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че ищецът е валидно обвързан с облигационно правоотношение по силата на
сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които
съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са
предложени и съответно приети специални условия, различни от публикуваните ОУ.
Следователно основния въпрос, обоснован от предмета на заявения пред съда спор е
действителната дължимост на очертаните в документа стойности от визирания адресат.
Към момента на проверката на СТИ – 02.04.2025 год. действат Правила за измерване
на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 год., които
4
като подзаконов нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в
хипотезата на чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ,а именно - правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за
търговско измерване. Към тази законова делегация се прибавя и ПИКЕЕ да уреди
осъществяване на корекция на сметката на потребителя на ел.енергия-чл.104А ал.ІІ т.5 и
чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ. Чл.52 от ПИКЕЕ, обосновал твърдяното задължение по процесните
фактури, е израз на въпросната законова делегация относно съдържанието на този
подзаконов нормативен акт. Следва да се има предвид,че посочените законови разпоредби
не уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект, а само възможността да се
извършва промяна в сметката на потребителя на електрическа енергия без да въвеждат
безвиновна отговорност за тази корекция, като същевременно не дават и мандат в
подзаконовия акт да се уреждат подобни отношения. Безвиновната отговорност е рядко
изключение като законодателна фигура, поради което същата следва да се уреди подробно,
изрично, ограничително но само на законово ниво. В случая даденото тълкувание на
чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ от страна на електроразпределителното дружество
не отговаря на действителното съдържание на закона. Подобна отговорност не се извлича от
тези хипотези и същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда безвиновна
отговорност.
В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се ограничава само до
въпросите по измерването, и/или установяване на неизмерената електрическа енергия, с
възможността за корекция в сметката на потребената ел.енергия, но без да дава възможност
за установяване на безвиновна отговорност за потребителя на ел.енергия в тази насока.
Разпоредбата на чл.52 от ПИКЕЕ, обосновала твърдяното задължение по фактурата,
противоречи на законовото оторизиране от чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ вр. с чл. чл.104А ал.ІІ т.5 и
чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ, тъй-като излиза извън предметния му обхват,поради което не може да
бъде прилаган като част от по-низш нормативен акт,който излиза извън законовата
делегация на такъв от по-висок ранг,съобразно чл.15 от Закона за нормативните актове.
Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от законов ред –
чл.82 от ЗЗД,тъй като отношенията между страните са договорни. В тази хипотеза няма
безвиновна отговорност,каквато на практика въвеждат нормите, предвидени в ПИКЕЕ
спрямо потребителите на ел.енергия. Това противоречие следва да се разреши естествено в
полза на правилото от законов порядък. Поради това именно сочещата се като изправна
страна следва да установи,че дължимата сума е функция на виновното поведение и
неизпълнение на задължения в рамките на договора на неизправната страна-в случая ищеца
в първоинстанционното производство.Само виновното поведение в режима на чл.82 от ЗЗД
е предпоставка за ангажиране на съответната отговорност. В производството обаче такова не
се доказа от електроразпределителното дружество.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до
неотчитане на електрическа енергия, не се установи по пътя на пълното и главно доказване
да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане е резултат на
предположение и на презумпция,които са лишени от законово основание. В хода на
производството не се установи,че именно потребителят е осъществил въздействие върху
СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да
се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на
СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електрическа енергия, консумирана от
потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление
за определен период,като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем
начин.В тази насока е изрично и чл.13 от Директива 2006/32/ЕО/05.ІV.2006 г.
Още повече,че съобразно чл.89 т.4, чл.116 и чл.120 от ЗЕ средството за търговско
измерване на електрическа енергията е собственост на електроразпределителното
дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа
винаги технически изправно от него. Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,
без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по
5
поддръжката,изправната работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е
възложена именно на дружеството,без да е възможно в тази насока да се ангажира
поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения.
Изискуемото му поведение в рамките на договора по отношение на техническата
инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие.Тези отговорности на
дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ
от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите
поради това са прехвърлени именно на дружеството,което е длъжно по всяко време да
осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе мерки
както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в
нарушение на тези принципи е чл.52 от ПИКЕЕ, който автоматично прехвърля риска и
последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на
потребителя,която последният следва да репарира в полза на оператора. Противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на електрическата
енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат
виновните му действия. Още повече,че само дружеството има достъп до измерващото
устройство.
От друга страна уредените в ПИКЕЕ, норми не са и част от самия договор за доставка
на ел.енергия,но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата на
крайния клиент по смисъла на §1т.3Б т.27 Г от ДРЗЕ, който е и потребител на енергийни
услуги съобразно §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ. Разпоредбата на чл.52 от ПИКЕЕ противоречи на
чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,който въздига защитата на потребителите в основна цел на ЗЕ и с който
следва да са съобразени нормите на този закон,нормите на всички относими нормативни
актове към потреблението на ел.енергия,както и тяхното тълкуване и практическо
прилагане. Самият ЗЕ в чл.2 ал.ІІ от ЗЕ и §1т.3Б т.27 Г вр. с §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ, като
специален закон, признава на купувачите на ел.енергия статута на потребители в
урежданите от него обществени отношения,в частност и при покупката на ел.енергия и то
независимо от техния вид-физическо или юридическо лице,търговец или друг субект. Този
статут им гарантира и съответните права,които не са уредени изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо
тях следва да се прилагат нормите на ЗЗП за защита на потребителя,за да може правилото на
чл.2 ал.ІІ от ЗЕ да се прилага ефективно,а не да се ограничи само до декларативно
съдържание на закона.
Ето защо подзаконовите правила,обосновали издаването на процесната фактура за
коригиране на сметката за електроенергия, нарушават равнопоставеността в рамките на
договора и накърняват сериозно правата на купувача на ел.енергия,като потребител, тъй
като дават възможност едностранно и произволно оператора да определя заплащането на
суми от потребителя, срещу които не е доставил ел.енергия,водят до ограничаване
законовите права на потребителя спрямо оператора при неизпълнение или неточно
изпълнение на договорните задължения,поставят изпълнението на задълженията на
оператора в зависимост само от неговата воля, създават задължение за купувача на
ел.енергия да заплати високо обезщетение,водят до възможност за налагане на потребителя
да изпълни свои задължения,дори и при неизпълнение на съответните от страна на
оператора,налага се на купувача на ел.енергия необосновано ограничаване на средствата за
доказване,както и тежест на доказване,която съобразно действащото законодателство е за
сметка на оператора. Тези хипотези са обхванати от чл.143 от ЗЗП и съставляват при всички
случаи неравноправни клаузи за потребителя,тъй-като не отговарят на изискването за
добросъвестност, на принципа по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни
правила,превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са нищожни на
основание чл.146 от ЗЗП и не следва да се прилагат,предвид и задължението на съда
служебно да преценя материята през тази призма съобразно §13А от ДРЗЗП вр. с Директива
93/13 ЕИО.
Въпросното задължение, обективирано в цитираната по-горе фактура, е резултат на
извършената проверка на 02.04.2025 г. на СТИ от длъжностни лица на дружеството.За тази
проверка е съставен протокол по чл.49 от ПИКЕЕ, който касае само извънсъдебните
отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна процедура. При
6
налично съдебно оспорване, независимо от съдържанието и редовността му, се прилагат
общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по чл.82 от
ЗЗД.Още повече, че съдържанието на протокола по чл.49 от ПИКЕЕ, като частен
свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на съС.ието и показанията на СТИ към
момента на проверката, без в нито една хипотеза да доказва виновно неизпълнение на
договорни задължения или увреждащи действия от страна на купувача на ел.енергия, довели
до техническа неизправност. Идентична е и доказателствената стойност на експертизата по-
делото. (В този смисъл и Решение № 128 от 13.06.2024 г., постановено по гр. дело №
107/2024 г. по описа на РС- Свиленград, потвърдено с влязло в сила решение №
452/14.11.2024 г. по в.гр.дело № 717/2024 г. на ОС – Хасково).
Относно разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените от него в производството разноски съгласно представения по
делото списък, а именно сумата от 550 лева, от които 50 лева за платена държавна такса и
500 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, че Т. П. Й., ЕГН **********, не дължи
сумата от 970, 91 лева с ДДС, по фактура №**********/08.04.2025 г., представляваща
корекция на неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за минал период - от
15.02.2025 г. - 02.04.2025 г., за имот находящ се в гр. ******************, с клиентски
номер **********, измервателна точка /ИТН/ 1611477.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на Т. П. Й., ЕГН **********, сума в размер на 550 лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7