№ 85
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Б. Ас. Д.
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600653 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С присъда № 260020 от 21.03.2022г. по НОХД №1126/2019г. Софийски
градски съд е признал подсъдимия Р. М. К., с ЕГН:********** за
НЕВИНОВЕН в това, че поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
К. в качеството си на едноличен собственик на ЕТ „РЕА- Р.- Р. К.”, въз основа
на сключен договор за поддръжка на асансьора на вх.Д, на бл.19 в ж.к.”Овча
купел” /договор за абонаментно поддържане и ремонт на асансьори от
01.02.1995г./, изпратил своя служител И. Д. Д. на 26.05.2015г., сам, без друг
асансьорен монтьор, да подмени старото осветително тяло в асансьорната
кабина с ново (в съответствие с измененията на нормативната уредба в
наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори с ДВ,
бр.27 от 2014г., с които е въведено изискването да се подсигури в
асансьорната кабина наличието на аварийно осветление), като по този начин
1
и чрез нарушаване на разпоредбите на чл.9, ал.3 от НБЕТНА - „техническото
обслужване, ремонтирането, преустройването, търсенето и отстраняването на
неизправности на асансьорите се извършват съвместно най- малко от двама
асансьорни монтьори. При извършване на тези дейности асансьорните
монтьори са длъжни да окачват на шахтните врати табели с предупредителни
надписи за предпазване от злополуки”;
както и на чл.204, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване- „Проектирането, изработването,
вносът, монтажът, техническото освидетелстване, поддържането, ремонтът,
периодичните прегледи и експлоатацията на съоръженията с повишена
опасност по чл.281, ал.3 от кодекса на труда, в т.ч. и подлежащите на
технически надзор, се осъществява съгласно изискванията на специфичните
за тях нормативни актове”;
както и на чл.10, ал.1, т.11 от НБЕТНА, съгласно която разпоредба- „липсата
на осветеност или осветеност на кабината по- малко от 50LX е дейност по
отстраняване на неизправност”, поради което го е ОПРАВДАЛ в това да е
извършил по непредпазливост престъпление по чл.123, ал.1 от НК, а именно
да е причинил смъртта на И. Д. Д., тъй като Д. след като позиционирал
асансьорната кабина между ет.7 и ет.8, при оглед и подмяна на старото
осветително тяло, както и при евентуалното замерване на ел. напрежение
(или при закачането, след извършената подмяна, на захранващия
осветителното тяло кабел) под асансьорната кабина, паднал в асансьорната
шахта, вследствие на което получил тежка съчетана травма-
многофрагментно счупване на черепа, с последващо размачкване на
мозъчното вещество, почти пълно разкъсване на дъгата на аортата, с
моментален последващ масивен кръвоизлив двустранно в гръдната кухина,
под влияние на автоматично продължаващата помпена функция на сърцето,
което причинило смъртта.
На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски са
оставени за сметка на държавата.
Присъдата е атакувана в срок с протест от прокурора и обжалвана от
повереника на частните обвинители.
Прокурорът изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд
2
за недоказаност наличието на нарушение на разпоредбата на чл.9, ал.3 от
НБЕТНА, обоснован от СГС с неяснота по делото като какъв тип дейност се
определя подмяната на осветително тяло в асансьорната кабина. Прокурорът
изтъква още, че СГС, за да стигне до решаващия си извод, е отхвърлил
заключението на последната по време тройна комплексна съдебно-
техническа експертиза, съгласно която подмяната на осветително тяло
представлява текущ ремонт, като съдът е приел, че от житейска гледна точка,
за да е налице ремонтна дейност, следва да е налице повреда, каквато не е
констатирана по делото, а същевременно от гледна точка на инструкция 4-84
(на завода производител на асансьори), осветителната уредба в кабината на
асансьора е упомената изрично само при функционалните проверки, а
последните пък не влизат в приложното поле на чл.9, ал.3 от НБЕТНА,
поради което съдът е приел, че липсва нарушение на посочената разпоредба.
От своя страна представителят на държавното обвинение се позовава на
легалната дефиниция на термина „поддържане”, съдържаща се в параграф 1,
т.5 от допълнителните разпоредби на НБЕТНА, като по смисъла на наредбата
„поддържане” са всички дейности, извършването на които осигурява
безопасното използване на асансьора, според предназначението му, както и на
неговите съставни части, след завършването на монтажа и през целия му
жизнен цикъл. Прокурорът изтъква, че в буква „б” на тази т.5 от параграф 1 е
посочено, че „поддържането” включва и функционални проверки, въз основа
на което акцентира, че функционалните проверки са вид поддържане на
асансьора. В тази насока прокурорът заключава, че тъй като в разпоредбата на
чл.9, ал.3 от НБЕТНА не се говори за „поддържане”, а за „техническо
обслужване”, поради което според прокуратурата вещите лица по тройната
комплексна СТЕ е следвало да представят своите експертни изводи, като
дадат точен отговор на въпроса какъв вид дейност представлява подмяната на
осветително тяло в асансьорната кабина, в светлината именно на специалната
нормативна уредба с НБЕТНА, а не през призмата на легалните дефиниции,
разписани със ЗУТ или ЗУЕС, както са направили експертите в
първоинстанционното производство. Настоява да се даде конкретен, ясен
отговор и на въпроса, дали подмяната на осветително тяло в асансьорната
кабина представлява „техническо обслужване” по смисъла на чл.9, ал.3 от
НБЕТНА, както и на въпроса, съответно, дали от техническа гледна точка
термините „техническо обслужване” (чл.9, ал.3 от наредбата) и „поддържане”
3
по смисъла на легалната дефиниция в параграф 1, т.5 от ДР на НБЕТНА, имат
едно и също съдържание, които въпроси са съществени за изхода на делото и
не са били изследвани от вещите лица. Излага доводи, че следва да се има
предвид, че легалната дефиниция в параграф 1, т.5 от допълнителните
разпоредби на НБЕТНА (редакцията на коментираната ДР е от 2011г.) и
използваните термини в разпоредбата на чл.9, ал.3 от НБЕТНА (актуалната й
редакция е от 2014г.) не са синхронизирани, което според прокурора също е в
подкрепа на извода му, че се налага назначаването на повторна тройна
техническа експертиза във въззивното съдебно следствие, каквото искане е
отправено и към настоящата инстанция, заедно с искането за отмяна на
оправдателната присъда и признаването на подсъдимия за виновен по
предявеното му обвинение.
Повереникът на конституираните по делото частни обвинители също
смята постановената оправдателна присъда за неправилна и необоснована.
Изтъква, че събраните по делото доказателства подкрепят описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка относно това, че подсъдимият К. е
изпратил пострадалия И. Д. да извършва сам техническо обслужване на
асансьори, а именно подмяна на осветителни тела в кабините им, в
нарушение на инкриминираните разпоредби от НБЕТНА и от Наредба №7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване, което
според повереника е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Счита, че оправдателната присъда следва да се отмени и вместо нея
да бъде постановена нова, осъдителна присъда.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът от
САП поддържа внесения протест. Поддържа пред съда, че фактическата
обстановка е изяснена и по голяма част от фактите няма спор между страните.
С оглед заключението на допуснатата във въззивната инстанция
допълнителна комплексна съдебна техническа експертиза, извършваната от
пострадалия И. Д. дейност е приравнена с ремонт на асансьор, поради което е
приложима разпоредбата на чл. 9, ал.3 от НБЕТНА, съответно бланкетната
норма на чл.123 от НК е изпълнена, налице са всички съставомерни елементи,
поради което пледира за постановяване на осъдителна присъда.
4
Повереникът на частните обвинители К. Д., Р. К.- Д. и К. Д. - адв. А.
поддържа в цялост подадената въззивна жалба. Според него спорът възниква
при изследване на въпроса носи ли отговорност подсъдимият К. за смъртта на
своя служител, предвид разпоредбата на чл.9, ал.3 от НБЕТНА, която
предвижда техническото обслужване и други дейности, свързани с
поддръжката на асансьорите да се извършват съвместно от най-малко двама
техници. В тази насока, повереникът заявява несъгласие с тезата на защитата,
че подмяната на осветително тяло съставлявала „функционална проверка“,
като пространно и последователно излага доводи защо следва да се счита, че
конкретната дейност на пострадалия попада в хипотезата на цитираната
норма на НБЕТНА. Според адв.А. неправилно е становището на
първостепенния съд, че не можело да се квалифицира какъв е характерът на
дейността извършвана от пострадалия Д.. В тази насока, повереникът прави
последователен анализ на доказателствените източници и на наличната
нормативна уредба, както и на съдържанието на представените от вещите
лица писмени приложения, както и ипредставената от страната инструкция за
експлоатация на асансьорите, произведени в Завод за асансьори – София.
Адв.А. открива разминаване в текстовото съдържание на наличните по делото
две инструкции за експлоатация. В обобщение, повереникът на частните
обвинители изгражда тезата, че в конкретния случай техническата дейност,
извършена от пострадалото лице може да се окачестви като „малък ремонт“,
поради което и разпоредбата на чл. 9, ал.3 от НБЕТНА се явява приложима,
съответно и следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия
К..
Повереникът пледира за отмяна на оправдателната присъда на СГС и
постановяване на нова, осъдителна присъда, с която подсъдимият Р. К. да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимия К. - а. Г. пледира пред САС да бъде
потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, съответно оспорва
въззивната жалба и въззивния протест. Според него фактическата обстановка
по делото е правилно установена; съдът в първата инстанция е извършил
подробен и обективен анализ на доказателствената съвкупност като мотивите
на присъдата се основават на доказателствата по делото. Първостепенният
5
съд изпълнил задължението си да събере всички относими доказателства,
като ги е ценил при спазване принципите визирани в чл.14, чл.8 и чл.107 от
НПК.
Защитникът поддържа,че съгласно НБЕТНА, чл.9, ал.1, т.1
осветлението на кабината влиза в обхвата на функционалната проверка, поади
което именно такава проверка е извършвал пострадалият Д. при
осъществяване на дейността си. Позовава се на заключението на допуснатата
пред въззивната инстанция допълнителна КСТЕ, за да изтъква, че за
конкретната дейност по подмяна на осветително тяло не се изисква участието
на повече от един техник.
На отделно основание, адв.Г. поддържа, че в случая не се доказва
умишлено поведение на подсъдимия, както и че не са налице елементите от
обективна и от субективна страна, на състава на престъплението по чл. 123,
ал.1 от НК. според защитника не е доказано и наличието на причинно-
следствена връзка между инкриминираните на подсъдимия нарушения на
специалното зцаконодателство и настъпилия резултат.
В обобщение, защитникът адв.Г. моли въззивния съд да остави без
уважение протеста на прокуратурата и жалбата на частните обвинители, като
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна атакуваната присъда.
Вторият защитник на подс.К. – адвокат Д. напълно се присъединява към
изложеното от адв.Г., като на свой ред поддържа искането за потвърждаване
на присъдата на СГС.
Подсъдимият Р. К., в лична защита заявява, че поддържа изцяло
заявеното от защитниците.
При упражняване правото си на последна дума подсъдимият К. моли да
се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на
страните, доказателствата по делото и при извършената цялостна проверка на
обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за
установено следното:
6
В мотивите на присъдата се излага възприетата от първия съд
фактическа обстановка, без да са налице съществени противоречия относно
значими за предмета на делото обстоятелства, свързани с факторите
обусловили настъпване на инцидента. Така, както и градският съд, Софийски
апелативен съд намира за безспорно и непротиворечиво установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Р. М. К. е роден на ******** г. българин, с българско
гражданство, средно специално образование, женен, неосъждан, трудово
ангажиран- собственик и управител на едноличен търговец с фирма„РЕА-Р.-
Р. К.“. Едноличният търговец имал предмет на дейност ремонт и поддръжка
на асансьорни устройства и съоръжения в жилищни, обществени сгради и
публични пространства и обслужвало асансьорите в ж.к. „Овча купел -1“ и
ж.к. „Овча купел - 2“. Подсъдимият К., като собственик на ЕТ имал
задължения да разпределя ежедневните задачи из между служителите си. Към
инкриминираната дата през 2015 година в едноличния търговец работили
петима асансьорни техници - подсъдимият К., пострадалото лице И. Д.,
свидетелят Б. Ц., свидетелите Ц. С. и С. К..
И. Д. Д. бил в трудово правоотношение с процесната фирма съгласно
Трудов договор № 5/23.08.2012 г. Пострадалият Д. бил преминал през
обучение за асансьорен техник и притежавал правоспособност.
На 01.02.1995 г. между РЕА-Р.-Р. К.“ ЕТ, представлявано от
подсъдимия К., и дом съвета на вх. Д, б. 19 от кв. “Овча купел“,
представляван от П. Р., бил сключен договор за абонаментно обслужване и
ремонт на асансьора.
Асансьорът на процесния адрес е електрически, произведен е от „Завод
за асансьори- София“ и е с per. № 700 АС 05909, заводски № 55526 от 1986 г.,
с товароподемност 320 кг., с брой спирки 8 и скорост на движение 0,71 м/с.
Видно от Ревизионен акт № 4 последният периодичен технически преглед на
асансьора бил на 02.04.2013 г.
На 26.05.2013 година на работа били подсъдимият Р. К., пострадалият
И. Д., свидетелите Б. Ц. и Ц. С.. Сутринта на същия ден К., Д. и Ц. се събрали
в офиса на фирмата, за да разпредели подсъдимият помежду им дневните
задачи. Р. К. определил И. Д. да подмени старите /изправни и работещи/
осветителни тела на асансьорите, намиращи се в квартал „Овча купел“ в бл.
19, вх. „в“, вх. „д“ и на бл. 21, вх. „в“. Посочената подмяна била необходима
съобразно измененията на нормативната уредба на НБЕТНА с ДВ, бр. 27 от
2014 г., с които е въведено изискването да се подсигури в асансьорната
кабина да има аварийно осветление. Р. К. изпратил И. Д. да извърши
техническото обслужване сам на посочените адреси. Д. тръгнал от офиса на
асансьорните техници към 08.50 часа, като същият сменил първо
осветителното тяло в асансьора, намиращ се във вход „В“ на блок 19, след
7
което се отправил към вход „Д“ на съшия блок.
Свидетелката Л. Б., живуща в ж.к. „***“, бл. **, вх. „*“, ет. * излязла
сутринта до кварталния магазин, като за тази цел използвала асансьора, който
бил в изправно състояние, за да се придвижи до първия етаж. Към 10.50 на
връщане от магазина свидетелката Б. отново се насочила към асансьора, като
натиснала бутона за повикване от първия етаж, след което забелязала, че
същият не поема подадения от нея сигнал. Л. Б. натиснала втори път бутона
на асансьора, като в този момент чула И. Д., който и казал, че асансьора не
работи и следва да се качи по стълбището.
През това време Д. бил издигнал асансьора на осмия етаж и подпрял
асансьорната врата с куфара за инструменти и подменил старото осветително
тяло с ново, като посочените действия извършил вътре в асансьорната кабина
на 8 етаж.
Поради неизяснени причини, след като извършил техническата задача,
за която бил изпратен, постр.Д. слязъл на 7 етаж, отворил асансьорната врата,
придвижил асансьорната кабина между 8 и 7 етаж, посегнал с клещите към
клемореда, след което по неустановени по делото причини И. Д. изгубил
равновесие и паднал в шахтата. За да не пропадне в асансьорната шахта и да
се задържи на площадката, Д. се хванал за гъвкавия кабел, захранващ
асансьорната кабина. Тежестта на тялото довела до изтръгване на гъвкавия
кабел от крепежната скоба и откъсване на тоководещите жила, вследствие на
което тялото на Д. заедно с изтръгнатия кабел паднали на асансьорната
шахта. При падането И. Д. получил следните травматични увреждания -
съчетана черепно мозъчна, лицева, гръдна, коремна травма и травма на
крайниците, които увреждания се явяват несъвместими е човешкия живот, е
оглед на което пострадалият починал.
По това време забелязвайки, че И. Д. се бави повече от обикновеното
подсъдимият К. направил няколко пъти опит да се свърже е него по телефона.
Установявайки, че телефонът му не е в обхват подсъдимият К. заедно със
свидетеля Б. Ц. тръгнали към поверените на И. Д. адреси, на които е следвало
да подмени осветително тяло. Първоначално посетили вход „В" на блок 19, в
който установили, че е подменено осветителното тяло, след което се
насочили към вход „Д“. Там двамата мъже установили, че асансьорът не
работи, след което се качили до 8 етаж, където намерили вратата на асансьора
отворена, а кабината на асансьора спряна между 8 и 7 етаж. Впоследствие
слезли до първия етаж, на който отворили асансьорната врата с помощта на
служебния ключ и видели колегата си Д. паднал в шахтата, като същият не
проявявал признаци на живот. Същевременно веднага сигнализирали на
компетентните органи. На място пристигнали полицейски служители от 06
РУ-СДВР.
Тялото на пострадалия И. Д. било транспортирано до КСМД за
извършване на аутопсия.
Били назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза, от която
8
се установило, че причината за смъртта на И. Д. е тежка съчетана черепно-
мозъчна травма, лицева, гръдна и коремна травми и травми на крайниците, с
многофрагментно счупване на черепа е последващо размачкване на
мозъчното вещество, почти пълно разкъсване на дъгата на аортата с
моментален последващ масивен кръвоизлив двустранно в гръдната кухина
под влияние на автоматично продължаващата функция на сърцето. Съгласно
СМЕ се установява причинно следствена връзка между травматичните
увреждания и настъпилата смърт на пострадалия.
Видно от заключението на назначената в ДП токсикологична
експертиза, в организма на пострадалия не се е открило наличие на алкохол.
Първостепенният съд е установил описаната фактическа обстановка
въз основа на съвкупна преценка и съпоставителен анализ на всички
доказателствени източници, като е обсъдил наличието, респ. липсата на
фактологически разминавания между тях и не е подминал без произнасяне
нито един от тях. В мотивите на присъдата е извършен подробен опис на
всички доказателства и доказателствени средства, с които съдът се е
аргументирал, като САС намира, че не е необходимо да възпроизвежда
същото изброяване във въззивния съдебен акт.
Градският съд с основание е кредитирал обсъдените показания на
свидетелите Л. Б., Р. И., Б. Ц., Р. К.. Въззивният съд след самостоятелен
прочит на тези показания се увери, че всеки от посочените свидетели
правдиво и последователно пресъздава непосредствени възприятия.
Св.Б. е била живуща във вх.“Д“ на жилищната сграда и по време на
осъществяваната от пострадалия Д. техническа дейност е осъществила
словесен контакт с него. Същата потвърждава обстоятелствата относно
изправността на асансьора сутринта на 26.05.2015 г., спирането на
асансьорната кабина между етажите /над 6-ти етаж, където самата тя живее/,
извършването на манипулации от страна на техника, приблизителното
времетраене на дейността.
Показанията на св.Р. К. /съпруга на пострадалия Д./ допринасят за
изясняване на факти относно обичайната професионална дейност на
пострадалия и отношенията с работодателя.
Значима информация съдържат показанията на свидетелите Б. Ц. и Ц. С.
– работници в ЕТ „РЕА- Р.- Р. К.”, които са осъществявали идентични
технически функции с тези на пострадалия И. Д.. И двамата свидетели
описват същността на възложената от подсъдимия на пострадалия техническа
9
задача, категорични са, че за извършването и е нужен един монтьор.
Свидетелят С., отговаря на въпрос на съда какво следва да се предприеме, в
случай, че след подмяна на осветителното тяло се констатира липса на
електрическо напрежение, като заявява, че в такава хипотеза следва да се
извика екип на електроенергиен оператор /“енергото“-св.С./.
На свой ред, свидетелят Б. Ц. излага непосредствените си впечатления
от инкриминираната дата, като описва действията на подсъдимия, с когото
заедно са констатирали пропадането на пострадалия в асансьорната шахта.
Този свидетел дава допълнителна информация за работните навици на
пострадалото лице, като изтъква, че Д. е бил много добър работник и колега,
но и преди инцидента е проявявал самонадеяност и самоинициативност,
въпреки предупрежденията на колегите си. Тези обстоятелства, заявени от
свидетеля Ц. напълно кореспондират със заключенията на съдебно-
техническите експертизи по делото в частта им относно възможните причини
за настъпване на фаталния инцидент – предприемане на проверка и ремонт
извън асансьорната кабина, отваряне на врата под кабината на висок етаж,
задържане на вратата на асансьора с куфара с инструменти и др.
Свидетелят Р. И.- домоуправител на етажната собственост вкл.вход Д, в
показанията си потвърждава обстоятелството, че асансьорът във вход „Д“ е
бил изправен и подмяната на осветителното тяло не се е дължала на повреда,
а на нормативни изисквания за интегриране на аварийно осветление в него.
Този свидетел излага и факти свързани с отношения със сервизната фирма
ръководена от подсъдимия.
Въззивният съд, след извършения собствен анализ на гласните
дотазателствени средства намира, че показанията на всички цитирани
свидетели са дадени добросъвестно и безпристрастно и следва да бъдат
изцяло кредитирани.
Първостепенният съд обосновано е кредитирал и обясненията на
подсъдимия, разгледани като средство за доказване в наказателния процес,
като е счел, че те се подкрепят от другите събрани гласни и писмени
доказателства. САС се увери, че в обясненията си подсъдимият Р. К. описва
действията си по разпределяне на ежедневните работни задачи между
работниците във фирмата, както и относно естеството на възложената на
постр.Д. дневна задача за подмяна на осветително тяло, като излага своите
10
възприятия без изявен защитен уклон. Неговите обяснения кореспондират с
личните възприятия, обективирани в свидетелските показания на свидетелите
Б. Ц. и Ц. С., както и частично – с показанията на свидетеля Р. И..
Въззивният съд констатира, че в хода на съдебното следствие в първата
инстанция по искане на страните са били положени особено значими усилия
от съда да се установи дали по своята същност, техническата дейност по
подмяна на осветително тяло попада в обхвата на дейностите, визирани в чл.
на чл.9, ал.3 от НБЕТНА - „техническото обслужване, ремонтирането,
преустройването, търсенето и отстраняването на неизправности на
асансьорите се извършват съвместно най- малко от двама асансьорни
монтьори“. За целта по делото в ДП и в съдебната фаза пред първата
инстанция са били назначени три съдебно-технически експертизи, като част
от поставените задачи са изисквали преценка от страна на вещите лица за
съответствие с правни норми и в частност – за преценка относно
приложимостта на чл. 9, ал.3 от Наредба за безопасна експлоатация и
технически надзор на асансьори. С увереност, че се явява напълно
недопустимо органът по разследването и съдът да възлагат извършване на
правна квалификация и изграждане на правни изводи, САС счита, че съдът в
първата инстанция основателно и аргументирано е кредитирал само частично
приетите заключения на изслушаните експертизи- само в съответната им
част, в която вещите лица са изложили експертния си анализ за техническите
причини за настъпване на инцидента и механизма на произшествието от
такава гледна точка. Относно пространните разсъждения на експертите за
правната същност на извършената от пострадалия дейност въззивният съд
намира, че изводи следва да бъдат изградени изключително от решаващия
съдебен състав, което СГС е сторил в мотивите на присъдата.
Отделен е въпросът, доколко се дължи дефиниране на подмяната на
изправно осветително тяло с друго такова, в случай, че се констатира
инцидентът да е настъпил не в пряка връзка с възложената от подсъдимия на
пострадалия техническа дейност, а в резултат на други манипулации и
дейности, осъществени от работника. В тази насока, съдът във въззивната
инстанция прие за основателно искането на представителя на държавното
обвинение и назначи допълнителна тричленна съдебно-техническа
11
експертиза, със задача да формулират техническа дефиниция на конкретната
дейност. Настоящият съдебен състав установи, че по делото не е била
поставяна задача, свързана с окачествяване на конкретната манипулация,
изразяваща се в подмяна на изправно осветително тяло в асансьорна кабина с
друго изправно такова. Анализът, извършен в приетото по делото заключение
на в.л. Б., Н. и В. по същество преповтаря експертните изводи на същите,
защитени в заключението на СТЕ назначена от съда в първата инстанция,
като съществено за произнасянето на въззивния съд се явява извършеното
описание /допълнено и с отговори на въпроси на страните в с.з./ на същността
и алгоритъма на техническите действия по подмяна на осветително тяло.
Вещите лица убедително защитават възприетото и в основното заключение
положение, че конкретната манипулация /която квалифицират като
„модернизация“ на съществуваща уредба, дефинитивно започва и завършва
вътре в кабината на асансьора, че се извършва от едно лице, че не изисква
дори и особени технически познания и умения. Тези отговори на вещите лица
в ДСТЕ кореспондират с показанията на свидетеля Ц. С.- ел.техник във
фирмата на подсъдимия /л.259-263 от НОХД № 1126/2019 – част 1/.
САС в настоящия съдебен състав не намира основания да не се довери
на експертното мнение, като намира, че изложените обстоятелства имат
съществено значение за изграждане на решаващи изводи относно наличието,
респ. липсата на причинно-следствена връзка между поставената от
подсъдимия на пострадалия техническа задача и настъпването на
съставомерния резултат.
Въз основа на събраните по делото доказателства САС формира
обобщен извод, че в конкретния случай е била налице сложна съвкупност от
причини и фактори, довели до настъпване на фаталния инцидент, както
следва:
1. Пострадалият И. Д. е бил изпратен от своя ръководител подс.К.
еднолично да извърши подмяна на осветителни тела в сграда, в изпълнение на
сключен договор за поддръжка и сервиз и в изпълнение на нормативни
изисквания за модернизиране на асансьорното осветление.
2. От техническа гледна точка подмяната на работещо изправно
осветително тяло се осъществявала изцяло вътре в асансьорната кабина, след
предварително прекъсване на електричеството от сервизното /машинното
12
отделение/.
Пострадалият И. Д. осъществил без инциденти предвидената
техническа задача, която бил изпратен да извърши.
3. След завършване на задачата, пострадалият осъществил
придвижване на асансьорната кабина между етажите, отворил вратата от
долния, 7-ми етаж и се озовал отвън под асансьорната кабина, като започнал
да извършва манипулации с неизвестна цел.
4. По непосочени от обвинението и неизяснени в хода на ДП и
съдебното следствие причини, Д. загубил равновесие и въпреки че се опитал
да се захване за висящ отдолу гъвкав кабел, откъснал същия и паднал в
асансьорната шахта, при което получил травми несъвместими с живота.
Въз основа на така установената съвкупност от факти, въззивният съд
изгради своите изводи от правна страна:
Наказателната отговорност на подсъдимия Р. К. е ангажирана за това,
че в качеството му едноличен собственик на ЕТ „РЕА- Р.-Р. К.”, въз основа на
сключен договор за поддръжка на асансьора на вх.Д, на бл.19 в ж.к.”Овча
купел” /договор за абонаментно поддържане и ремонт на асансьори от
01.02.1995г./, изпратил своя служител И. Д. на 26.05.2015г., сам, без друг
асансьорен монтьор, да подмени старото осветително тяло в асансьорната
кабина с ново.
САС констатира, че изначално, в обвинителния акт липсва ясно
формулирано обвинително твърдение, че в случай на изпращане,
респ.участие на двама монтьори смъртта на пострадалия Д. не би настъпила.
Съответно, липсва твърдение за наличие на пряка причинна връзка между
вмененото на подсъдимия действие “изпращане на служителя сам“ и
неизбежното настъпване на смъртта, като пряка и закономерна последица.
Обвинителната теза в тази насока е формулирана и се свежда до едно
изречение, изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.3,
абзац първи, лист 6 от НОХД № 1126/2019 г./: „ При положение, че на
мястото на инцидента би участвал втори монтьор, това евентуално би
довело до подпомагане на установяването на реалното техническо
състояние на асансьора, отстраняване на неизправностите и
13
предотвратяване на инцидента чрез механичното задържане на Д. при
падането му.“
За съдебния състав на въззивния съд не е налице колебание, че така
формулираната теза съдържа само и единствено предположения.
Обвинението, в действителност, предлага една хипотетична житейска
ситуация от повече възможни. Без съмнение, подсъдимият не може да бъде
признат за виновен въз основа на предположения, съгласно чл.303, ал.1 от
НПК, като в настоящия казус внесеното и поддържано обвинение против
подс. К. се гради изначално именно на такова предположение.
В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени фактически
твърдения относно поведението на пострадалия Д., свързани с предприети от
него действия, които са в пряка връзка с настъпването на леталния резултат-
1. застопоряване на кабината на асансьора между 7-ми и 8-ми етаж; 2.
отваряне на клемната кутия от външната долна страна на кабината и
очевидно- над отвора на шахтата, с цел замерване на ел.напрежение „…което
…се явява търсене и отстраняване на неизправности на асансьора…“/стр.2,
абзац втори от ОА/. Тези действия на пострадалия, изложени като твърдения
на прокурора, макар да се намират във връзка с настъпване на фаталния
инцидент, от друга страна не се намират в причинна връзка с
инкриминираните действия на подсъдимия К. – изпращане на ел.монтьор сам,
с цел подмяна на осветително тяло вътре в асансьорната кабина. Видно от
изцяло непротиворечивите заключения на всички експерти по назначените
съдебно-технически експертизи, както в ДП, така и в съдебната фаза,
подмяната на работещо старо осветително тяло с по-съвременно ново такова,
като техническа дейност започва и завършва вътре в асансьорната кабина.
Налага се извод, че твърдяните от прокурора в обвинителния акт действия на
пострадалия Д. по блокиране на кабината между високите етажи и
последващо отваряне на клемна кутия отдолу, поначало не са били в пряка
връзка с конкретната манипулация, за която подсъдимият е изпратил
монтьора да работи сам. В обвинителния акт не се твърди също и за
възникване на някаква техническа или друга основателна причина, която да е
наложила пострадалият да издига асансьора до 7 или 8 етаж, нито се твърди,
че при дължимата подмяна на осветително тяло вътре в кабината се е случило
или установило нещо, което да е принудило монтьора да прибегне да
отваряне на клемната кутия от външната /долната/страна на кабината. Такова
14
фактическо твърдение липсва и съдът не може да се произнесе относно
отговорността на подсъдимото лице във връзка с непредявени обвинителни
твърдения, извън фактическата и правна рамка на поддържаното с
обвинителния акт.
За да бъде съставомерно вмененото на подсъдимите бездействие,
представляващо немарливо изпълнение на професионална дейност, следва
същото да обуславя като пряка и непосредствена последица настъпването на
престъпния резултат. Съответно, следва да се установи по несъмнен начин за
подсъдимия, че ако е изпратил още един монтьор заедно с постр.Д.,
инцидентът, при който е била получена травмата на пострадалия е нямало да
настъпи или не би настъпил съставомерният резултат – смърт на пострадалия.
Не може да се приеме безкритично, че ако подсъдимият е изпратил
двама монтьори за подмяна на осветително тяло в асансьора, то постр.Д. е
щял да постъпи по различен начин. Не може да се установи по несъмнен и
категоричен начин, че дори и при участие на двама техници не е било
възможно да се случи инцидент.
САС намира, че при така формулираната с обвинителния акт теза, във
фактическите и правни рамки на която решаващият съд е длъжен да се
произнесе, изначално обвинението е било изградено на предположение,
основателността на което остава недоказана в хода на съдебното
производство. Съдът счита, че в случая не се касае за порок в обвинителния
акт, който да съставлява основание за упражняване на правомощия по чл.334,
т.1 от НПК, а за порок в обвинителната теза, градена върху предположение,
което обуславя оправдаване на подсъдимия със съдебния акт, както е сторил
СГС.
Налага се извод, че смъртта на пострадалия И. Д. е настъпила в
резултат на сложен и динамичен причинно-следствен процес, в който са били
включени привходящи фактори, напълно непредвидими за подсъдимия.
Всеки от тези независимо съществуващи елементи от причинно-следствената
верига, в т.ч. изпълнението на различни от възложените дейности,
необезопасеното отваряне на врата и надвесване над дълбоката шахта,
загубата на равновесие от позицията на монтьора е дотолкова значим, че при
отсъствието дори на един от тях смъртта на постр.Д. е нямало да настъпи –
дори и при наличието на двама ел.техници.
15
Според чл. 11, ал. 3 НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. В конкретната хипотеза на несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ следва деецът изобщо да не съзнава
общественоопасния характер на деянието, да не предвижда настъпването на
общественоопасните последици, но да е в състояние (да е длъжен и да е
могъл) да предвиди не само по принцип, но и в конкретния случай, че
възможният престъпен резултат ще настъпи. Въззивният съд счита, че в
конкретния случай при формирането на причинно-следствената верига е било
налице въздействието на редица действия, извършени от пострадалия Д.
извън обхвата на поставената му задача, които самостоятелно са изменили
причинния ход на събитието.
Нито един от тези привходящи елементи подсъдимият нито е могъл,
нито е бил длъжен да предвиди. Подс.К. не е възлагал на постр.Д. да „търси и
отстранява неизправности“, каквото работникът е сторил според експертните
заключения по делото. Допълнителните и невъзлагани действия, осъществени
от пострадалия не са били съзнавани, предвиждани и предотвратими от
подсъдимия. Ето защо, в този случай е налице основание за изключване на
отговорността на подсъдимия за предизвикания съставомерен резултат.
С оглед на така формираните правни заключения, Софийският
апелативен съд намира за правилен и обоснован крайният решаващ извод на
първостепенния Софийски градски съд, че подсъдимият Р. К. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за
което е предаден на съд, поради което правилно и в съответствие и прилагане
на материалния закон, с присъдата е оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Въпреки, че макар градският съд еднозначно и убедително е изразил
решаващото си становище за липса на причинно-следствена връзка между
поведението на подсъдимия и настъпилия летален изход за пострадалия
/което по мнение на въззивния съд е достатъчно основание за постановяване
на оправдателна присъда/, в мотивите си пространно е обсъдил доводите и
възраженията на страните относно същността на възложената на постр.Д.
дейност. Въззивната инстанция установява, че първостепенният съдебен
състав, по искане на страните е положил значителни процесуални усилия за
16
събиране на доказателства относно техническите критерии и характеристики
на възложената от подсъдимия подмяна на осветително тяло в кабината.
Частното обвинение и защитата на подсъдимия са се фиксирали върху
въпроса относно същността на тази манипулация - дали се касае за „ремонт“,
„поддръжка“, „проверка“, като от различните предложени отговори на този
въпрос черпят своите аргументи относно правната обоснованост на внесеното
обвинение против подс.Р. К.. Както бе изложено по-горе, при липса на пряка,
непрекъсвана и обуславяща причинна връзка между вмененото на
подсъдимия действие и настъпилия резултат, ирелевантно се явява
дефинирането на техническата дейност, възложена от подсъдимия на
пострадалото лице, доколкото липсва причинна връзка със съставомерното
условие по чл.9, ал.3 от НБЕТНА, т.е. между осъществяването или не на
задачата на пострадалия от един или двама работници.
По изложените съображения и като служебно съобрази липсата на
нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата,
въззивният съдебен състав, счита, че постановената от Софийски градски съд
присъда следва да бъде изцяло потвърдена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 338, във вр.с чл. 334,
т.6 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260020 от 21.03.2022 г.
постановена по НОХД № 1126/2019 г. по описа на Софийски градски съд, НО,
27 състав.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17