№ 599
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20251001000407 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №49885/23.04.2025 година от
„Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /н/, ЕИК-*********, представлявано от
изп.директор И. Л. М., със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Мария Луиза“, 9-11, етаж 2, офис 3Б и въззивна жалба вх.
№50650/24.04.2025 година от А. Г. М., синдик на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД
/н/ срещу решение №494/04.04.2025 година, постановено по т.д. № 2255 по
описа за 2024 година, ТО, VI-14 състав, с което е признато за установено по
предявения иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ от Национална
агенция за приходите, с адрес: гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52 срещу
„Лайтхаус голф ризорт“ АД (н.), ЕИК *********, че съществуват публични
вземания в общ размер на 2860,54 лв., от които 286,30 лв. – лихва върху
главница в размер на 2196,35 лв. по изпълнителен лист от 10.01.2024 г. по т.д.
20 по описа за 2020 година на СГС, за периода от 12.04.2023 г. до 08.04.2024 г.;
550,86 лв. – лихва върху главница от 5184,84 лв. по изпълнителен лист от
16.02.2024 г. по т.д. 2677 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за периода от
12.04.2023 г. до 08.04.2024 г.; 2023,38 лв. – лихва върху главница от 107 788 лв.
1
по изпълнителен лист от 20.02.2024 г. по т.д. 27 по описа за 2020 г. на СГС за
периода от 21.02.2024 г. до 08.04.2024 г. и е осъдено „Лайтхаус голф ризорт“
АД (н.), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1000, р-н Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 9-11, ет. 2, ап. офис 3Б да
заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 50 лв. по
сметката на Софийски градски съд, както и да заплати от масата на
несъстоятелността на Национална агенция за приходите, с адрес: гр. София,
ул. „Княз Дондуков“ № 52 разноски в размер на 150 лв. представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено на основание чл. 694, ал.4 от ТЗ при
участието на синдика на „Лайтхаус голф ризорт“ АД (н.), ЕИК ********* А. Г.
М..
Твърди се в жалбите, че решението е неправилно, тъй като присъдените
на държавата такси за съдебното разглеждане на спорове са определени в
абсолютен размер, без да са присъдени лихви върху държавните такси, при
което съждението на решаващият орган, че лихвата се дължи от датата на
постановяване на съдебното решение е необосновано. В случая няма
определен от закона падеж на задължението за заплащане на държавната
такса, обратно на мотивите на съда, в които е прието, че има определен падеж,
но не е посочено в коя правна норма/. Задължението за плащане на лихва е
задължение без срок, за което съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да
поиска изпълнение веднага. Съгласно теорията и практиката е необходимо
кредиторът да обяви на своя длъжник, че иска да получи изпълнение – да го
покани да изпълни и да му даде достатъчен срок. Тази покана определя
момента, в който изискуемото задължение трябва да бъде изпълнено и
съответно определя обвързващия срок, след изтичането, на който длъжникът
ще изпадне в забава. Моли съдът да постанови решение, с което отмени
решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което
отхвърли предявените искове, както и присъди направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна НАП не е депозирала писмен отговор.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
С исковата молба се твърди, че с Решение № 2969/17.12.2018 г.,
постановено по т. д. № 2360/2018 г. по описа на Апелативен съд София, и
2
обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20181227104851, е открито производство по
несъстоятелност срещу „Лайтхаус голф ризорт“ АД. В ТРРЮЛНЦ под №
20240830085850 по партидата на „Лайтхаус голф ризорт“ АД е обявен и
изготвен от синдика списък № 11 на неприетите вземания на кредиторите на
дружеството,предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, в които са включени
публични вземания, предявени от НАП с молба с изх. № 24-28-
2227/11#110/29.04.2024 г. Ищецът е подал възражение с изх. № 24-28-
2227/11#118/04.09.2024 г. срещу неприетите на публичните вземания. С
Определение №261912/29.10.2024 г., съдът по несъстоятелността е оставил без
уважение, подаденото от НАП възражение, като неоснователно и списъкът на
неприетите вземания е одобрен без изменения. Определението е обявено по
партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20241030132205. Сочи, че
неприетите публични вземания представляват лихви върху приети главници за
държавни такси с изпълнителни листа, издадени въз основа на влезли в сила
съдебни решения, както следва: 1) изпълнителен лист от 10.01.2024 г. по т.д.
№ 20/2020 г. на СГС с главница в размер на 2196,35 лв. и начислена лихва в
размер на 286,30 лв. за периода от 12.04.2023 г. до 08.04.2024 г.; 2)
изпълнителен лист от 16.02.2024 г. по т.д. № 2677/2019 г. на СГС с главница в
размер на 5184,84 лв. и начислена лихва в размер на 550,86 лв. за периода от
27.06.2023 г. до 08.04.2024 г.; 3) изпълнителен лист от 20.02.2024 г. по т.д. №
27/2020 г. на СГС с главница в размер на 107 788 лв. и начислена лихва в
размер на 2023,38 лв. за периода от 20.02.2024 г. до 08.04.2024 г. , както и че
основанието за тяхното начисляване произтича от ДОПК и Закона за лихвите
върху данъци, такси, и други подобни държавни вземания и без да е отправена
покана. Моли съдът да постанови решение, с което признае за установено
съществуването и дължимостта на публични вземания в общ размер на
2860,54 лева –лихви, както и да присъди направените по делото разноски.
Синдикът на „Лайтхаус голф ризорт“ АД (н.) изразява становище,че
предявените искове от НАП следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Твърди, че се касае за задължение без срок, поради което приложима е
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, съгласно която длъжникът следва да бъде
поканен да изпълни и да му бъде даден срок и тъй като такава не е била
отправена процесните вземания за лихви не са възникнали. Сочи, че няма
основание за начисляване на лихви преди определяне на срок за изпълнение с
покана по реда на чл. 221, ал. 1 от ДОПК.
3
Ответникът „Лайтхаус голф ризорт“ АД (н.) е подал отговор на
исковата молба, като счита предявените искове за неоснователни и моли да
бъде отхвърлени. Твърди, че е необходимо кредиторът да покани своя
длъжник да изпълни и да му даде достатъчен срок. Сочи, че няма основание за
начисляване на лихви преди определяне на срок за изпълнение с покана по
реда на чл. 221, ал. 1 от ДОПК.
Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на
дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено
въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е
приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който
се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден
релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на
въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на
спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/, поради което съдът възприема
следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд, за
която липсват конкретни оплаквания и за която липсва спор между страните.
Установено е и липсва спор между страните, че с решение № 2969 от
17.12.2018 г., постановено по т.д. № 2360/2018 по описа на Апелативен съд
София, ТО, 11 състав, е открито производство по несъстоятелност на
дружеството и е определена начална дата на неплатежоспособността
31.12.2011 г. С решение № 750 от 28.05.2020 г. постановено по т. д. №
1708/2011 по описа на СГС, ТО, VI-21 състав на основание чл. 711 от ТЗ, във
връзка с чл. 710 от ТЗ, дружеството е обявено в несъстоятелност, наложени са
обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията
на органите му на управление и е лишено от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото му включено в масата на несъстоятелността,
съответно е постановено започване на неговото осребряване. С молба с изх. №
24-28-2227/11#110 от 29.04.2024 г. ищецът Национална агенция за приходите е
предявил процесните вземания в производството по несъстоятелност на
длъжника „Лайтхаус Голф Ризорт“ ЕООД (н.). Като доказателство по делото е
приложен Списък № 11 от 26.08.2024 г. на неприетите от синдика
допълнително предявени вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ на кредиторите на
„Лайтхаус Голф Ризорт“ ЕООД (н.). В него са отразени предявените от НАП
публични вземания за лихви върху главница за държавна такса в общ размер
4
на 2860,54 лв., от които 286,30 лв. – лихва върху главница в размер на 2196,35
лв. по изпълнителен лист от 10.01.2024 г. по т.д. 20/20 г. по описа на СГС, за
периода от 12.04.2023 г. до 08.04.2024 г.; 550,86 лв. – лихва върху главница от
5184,84 лв. по изпълнителен лист от 16.02.2024 г. по т.д. 2677/2019 г. по описа
на СГС, за периода от 12.04.2023 г. до 08.04.2024 г.; 2023,38 лв. – лихва върху
главница от 107 788 лв. по изпълнителен лист от 20.02.2024 г. по т.д. 27/20 г.
по описа на СГС за периода от 21.02.2024 г. до 08.04.2024 г. Списъкът бил
обявен в Търговския регистър на 30.08.2024 г. Срещу списъка на неприетите
вземания е подадено възражение от НАП по чл. 690, ал. 1 от ТЗ с изх. № 24-
28-2227/11#118/04.09.2024 г., с искане списъкът да бъде изменен и публичните
вземания за лихви в общ размер на 2860,54 лв. да бъдат включени в списък на
приетите вземания на кредиторите на дружеството. С Определение № 261912
от 29.10.2024 г. по т. д. 1708/2011 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав
подаденото възражение от НАП е оставено без уважение и списък № 11 на
неприетите вземания на кредиторите на „Лайтхаус Голф Ризорт“ ЕООД (н.) е
одобрен без изменения. Определението е обявено в Търговския регистър на
30.10.2024 г.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.
Същият е допустим, тъй като са налице специалните процесуални
предпоставки за това – спрямо ответника е открито производство по
несъстоятелност, вземанията на ищеца са включени в съставен от синдика
списък на неприетите вземания, подадено е в срок възражение, което е
оставено без уважение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по
несъстоятелността. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.
В настоящия случай процесните вземания са включени от синдика в
списъка на неприети вземания, в която част списъкът не е изменен от съда по
несъстоятелността, като тези вземания са в общ размер на 2860,54 лв., от
които 286,30 лв. – лихва върху главница в размер на 2196,35 лв. по
изпълнителен лист от 10.01.2024 г. по т.д. 20/20 г. по описа на СГС, за периода
от 12.04.2023 г. до 08.04.2024 г.; 550,86 лв. – лихва върху главница от 5184,84
лв. по изпълнителен лист от 16.02.2024 г. по т.д. 2677/29 г. по описа на СГС, за
периода от 12.04.2023 г. до 08.04.2024 г.; 2023,38 лв. – лихва върху главница от
5
107 788 лв. по изпълнителен лист от 20.02.2024 г. по т.д. 27/20 г. по описа на
СГС за периода от 21.02.2024 г. до 08.04.2024 г.
Тъй като процесното вземане е с произход лихва за забава върху
определени със съдебно решение държавни такси спорен по делото е въпросът
дали лихва върху присъдени държавни такси се дължи от момента на
възникването на задължението с влизане в сила на съдебния акт или е
необходимо изпращането на покана до длъжника.
Съобразно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК вземането на
държавата за държавни такси, установени по основание със закон, е публично
държавно вземане. Съдебните такси са установени по основание със Закона за
държавните такси, а по размер с Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр. 22/28.02.2008 г.), поради което
представляват държавни публични вземания. Публични държавни вземания са
и вземанията на държавата за лихви върху вземанията по чл. 162, ал. 2, т. 1- 8
ДОПК, съобразно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК. За неплатените в
законоустановените срокове публични задължения, разпоредбата на чл. 175,
ал. 1 ДОПК предвижда, че се дължи лихва в размер, определен в съответния
закон. Законът, който определя размера на дължимата лихва е Законът за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно
чл. 1 от посочения нормативен акт дължимата лихва която е визирана в
разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ДОПК, е в размер на законната. В процесния
случай, задължението за заплащане на лихва е възникнало, когато
задължението за заплащане на държавна такса е станало изискуемо - т.е. това
е момента на влизане в сила на съдебното решение. Задължението за плащане
е възникнало с влизане в сила на съдебното решение, по което се дължат
държавните такси, т.е налице е падеж и е неприложима разпоредбата на чл.84,
ал.2 ЗЗД. Следва да бъде посочено, че с връчване на съдебното решение
длъжникът е уведомен за размера на държавните такси, които следва да
заплати. Не могат да бъда споделени доводите на въззивника, че длъжникът
следва да бъде поканен, за да възникне отговорността му за забава, тъй като
изложените съображения касаят разликите между доброволното изпълнение и
принудителното изпълнение. Предвид изложеното, задължението за
заплащане на лихви за неплатени публични задължения е изискуемо, без да е
необходимо за възникването му отправяне на писмена покана до длъжника,
поради което искът следва да бъде уважен.
6
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №494/04.04.2025 година, постановено по
т.д. № 2255 по описа за 2024 година, ТО, VI-14 състав.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Лайтхаус голф ризорт“ АД
/н/, ЕИК-*********, представлявано от изп.директор И. Л. М., със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Мария Луиза“, 9-11, етаж 2, офис 3Б да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 25
лева, държавна такса, на осн. чл.694, ал.7 ТЗ.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Лайтхаус голф ризорт“ АД
/н/, ЕИК-*********, представлявано от изп.директор И. Л. М., със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Мария Луиза“, 9-11, етаж 2, офис 3Б да
заплати на Национална агенция по приходите сумата от 200 /двеста/ лева,
разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7