Решение по дело №440/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от П. Д. П. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение № 259 от 30.07.2024 г., постановено по АНД № 533/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта, с която е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 24-0804-000472 от 06.02.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че: първоинстанционният съд не е взел под внимание изложените факти и обстоятелства във връзка с описаното в акта нарушение; не се е произнесъл по всички наведени в обжалваната част възражения против наказателното постановление, като е потвърдил същото, без то да е доказано по един несъмнен начин; в мотивите си съдът неправилно е отразил цялата фактическа обстановка, която не кореспондирала с действителната и със събраните по делото доказателства. Счита, че дори да бъде прието, че формално е извършено нарушение от касатора, който не е осигурил предимство на пресичащия пешеходец, макар и ненавлязъл в неговото платно за движение, то това нарушение следвало да бъде прието за маловажно, тъй като в незначителна степен е засегнало защитаваните обществени отношения, без да предизвиква вредни последици или дори опасност за такива; съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г. ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. Н. от ***, който поддържа касационната жалба и излага становище по същество.

Ответникът по касационната жалба – Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, чрез процесуален представител, който заявява, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и изразява становището си по същество. Прави възражение за прекомерност на разноски за адвокатско възнаграждение, в случай че такива бъдат претендирани.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище, че са налице условия решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 11.01.2024 г. бил съставен АУАН, с фабр. № 932944 против жалбоподателя за това, че на 11.01.2024 г. около 20:55 часа в [населено място], по [улица], в посока [улица], управлява товарен автомобил марка „Ситроен Берлинго” с рег. № [рег. номер], собственост на „Р. – 52“ ООД, като на пешеходната пътека тип „зебра“, находяща се на [улица], преди автобусна спирка до з. „Б.“, не пропуска стъпилия и преминаващ пешеходец на пешеходната пътека, както и че автомобилът не е преминал ГТП. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 11.01.2024 г.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от с.з., като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки. В НП е посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН, предвид високата обществена опасност на деянието и неговия негативен отзвук сред останалите участници в движението.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, поради което следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност. Формирал е извод, че при съставяне на акта и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процедурата; съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН; в акта точно са описани извършените от жалбоподателя нарушения и обстоятелствата, при които са извършени; наложените наказания са определени в предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.

Пред настоящата инстанция постановеното от районния съд решение се обжалва в частта, с която е потвърдено като законосъобразно НП № 24-0804-000472 от 06.02.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, в частта, с която на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

С нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на водача на нерелсово пътно превозно средство е вменено задължение при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, на водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека, се налага административно наказание глоба в размер на 100 лева. Настоящият касационен състав не споделя формираните от районния съд изводи за установеност и доказаност на извършеното от касационния жалбоподател нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

В процесния случай по делото пред районния съд са били изслушани свидетелите Ж. И. – о. и свид. Р. П. (п. по АУАН). Според показанията и на двамата, на посочената в АУАН и НП дата касационният жалбоподател действително е управлявал описаното МПС, като, виждайки свид. П. е намалил скоростта, с която е управлявал автомобила, за да го пропусне. И двамата свидетели са категорични, че п. не е предприел пресичане, а е дал на водача, с когото се познавали, сигнал да продължи. Според текста на посочената за нарушена правна норма, дължимото поведение на водача се изразява в две алтернативни възможности – да намали скоростта или спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци. ЗДвП е въвел изискване водачът да съобрази поведението си на пътя със стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като начина, по който го осъществи е въпрос на лична преценка на водача, съобразена с цялостната обстановка на пътя. В конкретния случай от показанията на свидетелите И. и П., които са еднопосочни и безпротиворечиви, се установява поведението на касатора в качеството му на водач на МПС, който виждайки п. е намалил скоростта на движение на управлявания от него автомобил. Едновременно с това свид. П. не е бил стъпил на пешеходната пътека, а и е направил с ръка недвусмислен жест, подканващ водача на превозното средство да не го изчаква да пресече пътното платно, а да продължи движението си. Посочените годни доказателствени средства оборват изцяло фактическите установявания в АУАН, мотивирали наказващия орган да приеме, че е извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на настоящия касационен жалбоподател П.. Липсата на извършено административно нарушение обуславя и извода за незаконосъобразност на наложената с НП административна санкция на П. Д. П..

Предвид изложеното, касационната инстанция приема, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде отменено в тази му част, с отмяна и на Наказателно постановление № 24-0804-000472 от 06.02.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, в частта, с която П. Д. П. за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Разноски по делото не са претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 259 от 30.07.2024 г., постановено по АНД № 533/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта, с която е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 24-0804-000472 от 06.02.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, в частта, с която на П. Д. П., с [ЕГН], за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-000472 от 06.02.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, в частта, с която на П. Д. П., с [ЕГН], за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Решението е окончателно.