П Р О Т О К О Л № 260 162
гр.
Пловдив, 03.12.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на съдебния секретар Нели Богданова и в
присъствието на прокурора АЛБЕНА КУЗМАНОВА сложи за разглеждане докладваното от
съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВЧНД №
580 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00
часа се явиха:
При добър
звук и картина на линията по Skype се
намира жалбоподателят М.М.М..
Явяването на обвиняемия М.М.М. се осигурява посредством програмата Skype, предвид епидемиологичната обстановка в страната и Заповед на председателя на Апелативния съд за
разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез видеоконферентна връзка
Skype.
В съдебната зала се явява неговия защитник адвокат
С. А.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор
Албена Кузманова.
В съдебната зала присъства и системният администратор на Апелативен
съд – Пловдив – Р. Е.
Прокурорът: Да се даде ход на
делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Обв. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че
няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Адв. А.: Поддържам
жалбата.
Обв. М.: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата
по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът:
Нямам искания за отводи към състава на съда.
Нямам нови искания и искания за доказателства.
Адв. А.:
Нямам искания за отводи. Нямам искания за нови доказателства.
Обв. М.:
Нямам искания за отводи. Нямам искания за нови доказателства.
С оглед изявленията на страните,
съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход
на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. А.:
Уважаеми апелативни съдии, аз съм изложила подробни аргументи, затова че обоснованото предположение, според
мен, е разколебано и с по-нисък
интензитет от предвидения за налагане на най-тежката мярка за неотклонение.
Искам да добавя нещо, което не съм написала в жалбата. Разколебано е
обоснованото предположение и считам, че експертното мнение на вещите лица не
следва да се кредитира като такова, че действително това се е случило, както се
сочи по този механизъм, който сочи майката. Както съм посочила, тя е сочила във
времето, надграждала е, пак се е отказвала от някои показания. Не е констатиран
най-точният механизъм, а вероятностен такъв. Искам да посоча да обърнете
внимание на обясненията на обвиняемия, в които той казва, че майката е оставала
сама с детето, детето е ревяло и той се е върнал. Той не е видял в това време
дали са причинявани някакви други травматични увреждания на детето. Затова аз
считам, че обоснованото предположение, както съм написала, е твърде разколебано
или с такъв по-нисък интензитет, което да налага по-лека мярка за неотклонение.
На следващо място, както съм
написала и в частната жалба, не са налице предпоставките моят подзащитен да се укрие
или извърши престъпление, тъй като той е съдействал още в началото и нямало е
никакви опити да се укрива, да прикрива нещо, дори е отишъл в полицията, винаги
когато е бил призоваван, направил е самопризнания, за които после той твърди,
че са самопризнания, за да поеме вината на жената, която обича. Искам да
обърнете внимание на нещо много важно – той тогава е посочил механизъм, който
сочи, че майката го е извършила - с ритници, не с юмруци, такъв, какъвто сочи,
че майката го е извършила по-късно. Т.е. много вероятно е механизмът, който и
да от двамата да е извършител,
механизмът да е най-вероятно, този, който е посочил при първоначално
снетите обяснения, когато е поемал вина.
На следващо място, както знаем
всички, ако счетете, че обоснованото предположение не е разколебано или с
по-нисък интензитет от този, който трябва да бъде, аз считам, че предпоставките
за мярката за неотклонение въобще като
арест са идентични и наличието на обосновано предположение, и дори и другите
две предпоставки - да се укрие или извърши престъпление са идентични и, четейки
ВКС - докладите и анализите по това дали правомерно се налагат мерки за
неотклонение в страната, ВКС излиза със становище, че обичайно налагане на
по-леката мярка за неотклонение „домашен арест“ се обосновава от съображения за
влошено здравословно състояние, на първо място. Такова влошено здравословно
състояние със СМЕ не се установява в настоящия момент, но индиция за това е, че
му се предписват медикаменти. Арестните помещения са задушаващи, трудно човек може
в една стая да преживява, а в затвора, след като бъде преместен, там са по-леки
и по-облекчено е тяхното правно положение. Ето защо считам, че действително
няма СМЕ, но се доказва по някакъв начин, че самият арест се отразява по
някакъв начин в психологически план на моя подзащитен.
На следващо място, за да бъде
постановена мярка за неотклонение домашен арест, е това семейното положение да
е тежко. Първоинстанционният съд добросъвестно допусна разпит на двама
свидетели – бабата и дядото – родителите на М., които дадоха показания за
обремененото тежко положение, което е необходимо, за да бъде изменена в по-лека
мярката за неотклонение - дори да бъде домашен арест. Искам да посоча, че
свидетелите заявиха, че полагат изцяло те грижи за децата на М.. Майката не
полага грижи за децата, освен да ги вижда от време на време. Същите полагат
грижи, но е много трудно към настоящия момент да полагат такива и да се трудят
двамата. Съседи се налагало да ги взимат от градините и гледат децата, което
допълнително утежнява ситуацията. Към настоящия момент ноторно известно и за
съда е обстоятелството, създадено със заповед на министъра на здравеопазването
- градинки, учебни заведения, детски
ясли не работят. Към настоящия момент са поставени в по-тежка ситуация
родителите на М., да стоят - единият да работи, а другият да гледа децата. С
оглед на това, аз предлагам да бъде изменена мярката за неотклонение поне в
домашен арест, за да може двамата родители да полагат труд и да издържат
семейството, а М. да стои вкъщи и да се грижи за децата. Не знаем колко време
ще продължи тази усложнена епидемична обстановка и този висок ръст на
заболеваемост. Но, както казах, М. е съдействал на органите, не се е укривал,
има добри характеристични данни и след първоначалното взимане на мярката, и
след последващата мярка, която е
разглеждана, са събирани от всякакви свидетели добри характеристики за самия
него. Ето защо считам, че това, че има и постоянен адрес, един „домашен арест“,
дори със забрана да напуска страната, ще изиграе своята функция, още повече че
се установява с категоричност, че делото е приключило и няма как да се
въздейства да свидетели. Към настоящия момент подлежи, както
първоинстанционният съд е посочил, прецизиране на евентуални обвинения и
приключване на делото в досъдебната фаза.
Моля за вашето справедливо
решение и да постановите по-лека мярка за неотклонение на М.М.М..
Обвиняемият М. за лична защита: Съгласен съм с казаното от адвоката ми. Нямам какво да
добавя. Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът:
Уважаеми Апелативни съдии, ще Ви моля да оставите без уважение като неоснователна жалбата на
обвиняемият М.
срещу Определението на Окръжен съд гр.Пловдив по ЧНД №12381от 27.11.2020г по
описа на ОС-Пловдив и да потвърдите
посоченото определение като правилно,законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 65 ал. 4 от НПК, Окръжният
съд е предвидил всички обстоятелства свързани със законността на задържането на
обвиняемият М., като правилно е
преценил,че към настоящия процесуален момент, събрания доказателствен материал по делото не
разколебава обоснованото предположение, относно съпричастността на обвиняемият, извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинения, което е достатъчно за целите на
производството, като не е необходимо пълно доказване на обвинението,както и за
съществуването на реална опасност да извършат престъпление при евентуално
изменение на мярката им за неотклонение. В този смисъл е и произнасянето на предходните състави
.
Категорично не могат да бъдат
споделени доводите на адв.А.,че по отношение на обв. М. не е налице обосновано предположение
досежно престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 4 пр. 2 във
вр. с чл. 115 от НК и чл. 144 ал. 3 от
НК. Предходния състав на съда подробно и
обосновано е направил изводите относно обоснованото предположение за
авторството на деянията,поради което няма да се спирам на този въпрос.
Самата тежест на обвинението, касае се за
престъпление по чл. 116 от
НК, за което минимумът на наказанието е 15
години лишаване от свобода, което от
своя страна е реална заплахата от
определяне на наказание ЛС за продължително време и е достатъчен мотив за
отклонение от наказателно преследване. От
друга страна при промяната в по-лека
мярка може да се предположи,че същия ще извърши ново престъпление, имайки в предвид, че след извършване на първото деяние-убийство, той е реализирал друга престъпна
деятелност, за да укрие собственото
си противоправно поведение. Срокът на разследване изтекъл до момента покрива
критериите на „разумен срок“ съобразно и приложимото международно
законодателство ,поради което той и
извършените действия по досъдебното производство не могат да бъдат разглеждани
в светлината на нови такива, които
да обосновават извода за промяна на
първоначално наложената мярка „задържане
под стража“ в по-лека такава.
Предвид на изтъкнатите съображения, ще Ви
моля да приемете,че не са налице нови обстоятелства, които да налагат промяна на първоначално взетата мярка
„задържане под стража“ спрямо обв. М.
и да оставите без уважение жалбата на адв. А.
Видно от материалите в хода на
разследването са събирани и събрани множество други доказателства в частност
писмени такива,разпитвани са свидетели, назначени и са били изготвени експертизи, което
предполага съответен анализ на приобщените доказателства, с оглед предприемане
на действия по конкретизиране на обвиненията и предявяване на разследването, което от своя страна говори за висок
интензитет на разследване.
Предвид на изтъкнатите съображения, ще Ви моля да приемете, че не са налице нови обстоятелства, които да
налагат изменение на мярката „задържане
под стража“ за
обв. М..
Адв. А. /реплика/: Прокуратурата сочи, че реалната опасност съществува, заради това че моят
подзащитен е извършил второ деяние, за да прикрие първото. Тук има принцип за
невиновност до доказване на противното. Второто обвинение се гради единствено
на версията на М., която не се подкрепя с нищо - нито е намерен такъв нож,
какъвто тя твърди, че имало в стаята и с който нож е отправена заплахата,
ключовете са били загубени две години преди инцидента, още при съвместното
съжителство на М. с първата му съпруга. Не трябва да се кредитират с доверие
свидетелските показания на М. в тази насока, тъй като М., тя има мотив да
оневини собственото си поведение и постъпки, дори пред близки и роднини, и да
твърди дори и неверни неща.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ОБВИНЯЕМИЯ
Обвиняемият М.: Моля да измените мярката ми за неотклонение в по-лека – домашен арест.
Съдът се оттегли на тайно
съвещание.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след тайно съвещание и след като се запозна с приложените по
делото доказателства и взе предвид
становищата на страните намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Депозираната жалба, като подадена в срок, от процесуално легитимирана
страна – надлежно упълномощен от обвиняемия защитник, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Налице се всички законови
предпоставки за продължаване задържането
на обвиняемия, доколкото и към настоящия момент не са ангажирани нови
доказателства, които да разколебават, още по-малко съществено, изводът за
наличието на обосновано предположение, че обв. М. е съпричастен към
инкриминираните деяния, които са наказуеми с лишаване от свобода и най – вече
това с правна квалификация по чл.116 от НК. Не са отпаднали опасностите,
обуславящи задържането му, нито чувствително е намалял техния интензитет, разследването се води ритмично и
без неоснователни забавяния, продължава в разумни срокове по стандартите на
чл.22 от НПК и ЕКЗПЧОС.
Обосновано, правилно и
законосъобразно първата инстанция е счела, че първоначално наличната при
задържането на обвиняемия доказателствена съвкупност, надградена към днешна
дата, обосновава подозрение, че обв. М. е съпричастен към изключително тежкото,
предвид механизма на извършването му и съставомерния резултат, деяние по чл.116
от НК. Защитата, с пледоарията си изисква съдебните състави да извършат пълен,
обстоен и подробен анализ на доказателствената съвкупност, каквато процесуална
дейност на този етап от производството и за нуждите на предмета на настоящето
дело не се изисква, а и би довел до изразяване на предварително мнение по
въпроси, които се решават единствено и само при постановяване на акт по
съществото на делото. Нужно и достатъчно е да се фиксират доказателствата в
подкрепа на обоснованото предположение и окръжният съд коректно е сторил това.
Накратко, налични са по делото първоначално депозирани от обвиняемия обяснения,
съдържащи самопризнание, подкрепено то се е оказало и от показанията на
очевидец – св.М. Й. Това, че към днешна дата, обяснения с различен съдържателно
смисъл са депозирани от обвиняемия, не означава, че предходните не са налични
по делото, а те, наред с новите обяснения при разглеждане на делото по същество
следва да се преценяват относно тяхната обективност на общо основание. За
разлика от обвиняемия, към днешна дата очевидецът – св. Й. винаги депозира
показания, уличаващи М. и те са еднопосочни относно авторството на деянието.
Разминаванията в отделно депозираните от Й. показания, на които се акцентира в
жалбата – наличие на нож, заключване на врата, брой нанесени по детето удари и
начина на нанасянето им и т.н., нямат пряко отношение към авторството и
съпричастността на М. към деянието по чл.116 от НК, която съпричастност от
посочената свидетелка все се твърди да е факт, възприет лично от нея.
Съдържащите се в показанията й обстоятелства в посочения аспект, отнесени към
съобщените от нея механизми за причиняване на травмите по починалото дете, са
счетени от последно изготвената СМЕ /т.3/ като съответстващи на установения и
от вещите лица механизъм, съответно, съобщените от обв. М. механизми са
квалифицирани като недостоверни от медицинска гледна точка. Посоченото е
достатъчна доказателствена база, за да се поддържа виждането за наличие на
обоснованото предположение и към днешна дата, а
променените обяснения на обвиняемия намират подкрепа само в показания,
депозирани от близки до него лица. Наистина не така обосновано продължава да е
подозрението във връзка с деянието по чл.144 ал.3 от НК и допълнителни,
надграждащи и подкрепящи първоначално събраните във връзка с това обвинение
доказателства няма,. То се базира само на показанията на св. Й., но, на този
етап от производството, не се откриват основания тези показания да се
дискредитират и да се отрече тяхната достоверност. И ако само обвинение по
чл.144 от НК бе предявено на обвиняемия, основателно би се явило виждането на
защитата, че събраните допълнително доказателства не са надградили
обвинителната теза, поддържана във връзка със инкриминираната закана с
убийство. Но, водещото, по-тежкото и обуславящо продължаващо задържане на
обвиняемия М. е именно деянието по чл.116 от НК. А във връзка с наведените
относно това деяние защитни доводи, следва да се каже още, че на този етап
основания да се счете, че извършеното следва да се квалифицира като
престъпление по чл.124 от НК, предвид броя, насочеността и тежестта на
констатираните по трупа на детето увреждания, не се откриват да са налични.
Споделя се и становището, че не е
отпаднала опасността от укриване и/или извършване на престъпление при вземане
на по-лека мярка за неотклонение, та дори тя да е равнопоставената по тежест
със задържането под стража - „Домашен арест“. Всъщност деянието е извършено
именно в домашна обстановка, посегнато е на дете, намиращо се под грижите и на
обвиняемия, а той желае да бъде отново поставен в дома си, където живеят и
други деца, родени от многобройните му съжителства с различни жени. Това
говори, че очевидно неподходяща е исканата от защитата МНО, предвид и
прокрадващите се в делото данни за подобни посегателства от страна на
обвиняемия и върху другите деца, отглеждани в това семейство. Реална е
опасността и за опит да се въздейства върху свидетелите – очевидци на случилото
се на инкриминираната дата, което, наред с предвиденото в закона изключително
тежко наказание за извършеното деяние по чл.116 от НК, са все предпоставки да
се счете, че опасност и от укриване, и от извършване на престъпление, все още
са налични. Не е налице влошено здравословно състояние на обвиняемия, което да
е пречка за престоя му в ареста. Не е налична и семейна ситуация – сочената
необходимост от полагане на грижи за децата на М., която в неговото отсъствие
да не може да се бъде разрешена, а от доказателствата става ясно, че макар и с
известни затруднения грижи за тези деца, от техните баба и дядо, се
полагат.
При преценка на разумния срок на
задържане на обвиняемия, съответно, на разследване, следва да се отбележи, че
националното законодателство бе приведено в съответствие с възприетите
европейски стандарти и постановените осъдителни решения спрямо Б. от
Европейския съд. В тази връзка максимално предвидения срок на задържане не е
изтекъл, а при съпоставяне на обществения интерес на фона на ограничаване на
личните права на обвиняемия, съблюдавайки двата основни критерия, залегнали в
практика на съда в гр. С. - естеството на конкретното наказателно производство
и личността на обвиняемия, се налага извода, че задържането е в разумни времеви
граници. Конкретните характеристики на извършеното деяние – механизъм и начин
на извършване, принципно се приемат в европейската практика като основание за
по-продължително задържане на едно лице и от там за разумност на срока на
задържане. Без съмнение се касае за разследване на усложнено фактически деяние,
разкриването на което преимуществено се извършва по експертен път, което
неминуемо налага по-продължителен срок на извършване на процесуално –
следствените действия, като не може да се приеме, че е налице бездействие на
органите на разследването, което също би послужило като мотив за евентуална
промяна на мярката за неотклонение.
Стигайки до същите правни изводи
окръжния съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно определение, което
следва да се потвърди.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 260365/27.11.2020 г., постановено по ч.н.д. №
2381/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно
заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 10:18
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: