Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.07.2019 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев Секретар:
Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гражданско дело номер 480 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, по постъпила искова молба
от
Е.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник-
адвокат А.П. Т., с адрес на адвокатска
кантора: ***, с адрес за връчване чрез представител по чл. 39 от ГПК, ***, чрез
адвокат А.Т. против: Т.Д.Й., ЕГН ********** *** и Д.В.А., ЕГН ********** ***, с
която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че
следния недвижим имот: ½ идеална част от 513/1033 кв.м. ид. части от
поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. Царево, община Царево, одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение със Заповед *** г. на Началник на СГКК-
Бургас, който имот е с адрес : *** с
площ на имота от 1 033 кв.м. трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, номер по предходен
план 1077, квартал 87, парцел ІХ и VІІІ, със съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, не е
собственост на ответника Т.Д.Й., както и да присъди на ищеца направените в
производството разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства,
направено е и искане за допускане на гласни такива.
С разпореждане от 07.11.2018 год. съдът е приел исковата молба и е
постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на
ответниците.
Ответниците са получили съобщението и е
депозирал писмен отговор в срок от ответниците.
В отговора на исковата молба, този ответниците
считат предявения иск за недопустим, алтернативно неоснователен Ангажират
писмени доказателства. Правят искане за допускане и на гласни такива.
В
исковата молба се твърди, че ищецът и първата ответница са съпрузи, като са
сключили граждански брак на 30.01.1999 г. Според ищеца, по време на брака, на
28.11.2003 г. ответницата Т.Й. е сключила договор за покупко- продажба,
обективиран в нотариален акт ***, дело № *** г. на нотариус М. В.,*** действие
PC- Царево, по силата на който договор е придобила недвижим имот, описан в
цитирания нотариален акт както следва: незастроен урегулиран поземлен имот, ***
целият с площ 513 кв.м. при съседи: север- зелена площ; югоизток- улица;
югозапад- УПИ IX-1077; запад- УПИ VII-1077, за сумата от 2 432 лева. Според
ищеца, в резултат на изменение на ПУП- ПРЗ на гр. Царево, така придобитият имот
е бил обединен в един общ урегулиран поземлен имот, ведно със съседния такъв,
като обединяването на двата съседни имота е удостоверено в констативен
нотариален акт № *** г. на нотариус М. В.,*** действие PC- Царево. Според
ищеца, в резултат на извършеното обединяване на двата урегулирани поземлени
имота, в обединения имот е възникнала съсобственост, като едноличната
собственост върху 513 кв.м. на бившия УПИ VIII-1077 се е трансформирала в
513/1033 кв.м. идеални части от имот с идентификатор по КККР на гр. Царево.
Според исковата молба, тъй като описаната по- горе покупка е извършена по време
на брака между ищеца и ответницата Й. и тъй като придобивната сделка е
възмездна, то формално се презюмира възникването на СИО върху придобития имот,
а след обединението на двата съседни имота- върху 513/1033 кв.м. ид. части от
новообразувания имот. Според ищеца, ответницата Т.Й. е длъжник на ответницата Д.А.
по изп.д. № *** по описа на ЧСИ И. Б., като в рамките на изпълнителното
производство, изпълнението е насочено именно върху така придобития имот и
Частният съдебен изпълнител, позовавайки се на презюмирано възникналата СИО
върху имота е възбранил и насочил изпълнението върху формално притежаваната от
ответницата Й. 1/2 идеална част от 513/1033 кв.м. от новообразувания имот.
Според исковата молба, ищецът е трето лице по отношение на страните в
изпълнителното производство. Ищеца твърди, че ответницата Т.Й.- негова съпруга-
не е съсобственик в процесния имот, като твърди, че е едноличен собственик на
описания имот и че този имот, макар и придобит по време на брака, не е СИО по
смисъла на Семейния кодекс, тъй като е придобит с изцяло със средства на ищеца,
които също не представляват СИО, а ответникът Т.Й., няма какъвто и да било
принос в придобиването на имота. Според ищеца, средствата, с които е бил
придобит описания по-горе имот, в резултат на извършената от ответницата Й.
покупко-продажба, са изцяло негови лични средства. Според исковата молба, още
от преди брака с първата ответница, ищеца работи в чужбина- в Република Нигерия,
като специалист със специални умения- специалист по корабна поддръжка, като и до
настоящия момент работи в Нигерия. Ищеца твърди, че част от приходите си
инвестирал в дялове от инвестиционен фонд „***“, а също така придобил дялове и
в Нигерийско дружество „***, които в последствие продал. Според исковата молба,
към момента на извършената покупка съпругата- ответница по делото- не е работила,
а семейството се издържало само и единствено аз с получаваните от ищеца средства.
Ищеца твърди, че средствата за придобиване на имота са изцяло негови лични
средства, а от тук е налице трансформация на лични средства, която изключва придобиването
на имота в режим на СИО. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Т.Д.Й., с който
изразява становище за недопустимост на производството, при условията на
евентуалност оспорва иска като неоснователен.
Ответника не спори, че с ищеца са съпрузи от 30.01.1999 г. както и, че към
датата на сключването на гражданския брак той работил в Република Нигерия, като
признава, че доходите му били повече от добри. Ответника признава, че ищеца е осигурявал
всичко за семейството, както и признава, че никога не е имала доходи. Признава
също така, че още към момента на сключването на гражданския брак, ищеца е
разполагал с достатъчно спестявания и средства, а месечните му доходи
продължавали да растат. Заявява, че след като се родило първото дете през 1999
год. спряла да работи, като е останала единствено на издръжка на ищеца. Признава,
че не е била лишавана от нищо. Заявява, че категорично се е противопоставяла на
покупката на процесния имот. Счита, че процесният имот е съпружеска имуществена
общност, тъй като е придобит по време на брака, а двамата с ищеца не са избрали
друг режим, различен от обикновената СИО. Признава факта, че имотът е придобит
с лични средства на ищеца, но счита, че този факт няма никакво значение, тъй
като към момента на придобиването-въпреки че не е работила- ответницата се е грижела
за семейството, дома и детето. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д.В.А., с който
изразява становище за недопустимост на производството, при условията на
евентуалност оспорва иска като неоснователен. Според този ответник, предявения
иск е с цел кредитора Д.А. да не успее да се удовлетвори от имуществото на
длъжника си. Според същия ответник, в нотариалния акт за придобиване на имота е
вписано, че имота е закупен за сумата от 2 432,00 лева, като според
ответника, тази сума не представлява значително вложение и не би затруднила
никого инвестирането й в недвижим имот. Според този ответник, към датата на
сделката Т.Й. е била на 27 години, което е зряла възраст и напълно достатъчна,
за да притежава сумата от 2 432,00 лева, с които да си закупи процесния
недвижим имот. Излага предположения, за евентуално възможните начини на
придобиване на ответницата Й., на средствата за закупуване на имота. Според
този ответник, дори ищеца да е печелил парите за издръжка на семейството, то ответника
Й. е полагала грижи за домакинството и децата, което според житейската логика и
закона също е допринесло за придобиването на имота в хипотезата на ищеца. Счита,
че ответника Т.Й. има изключителен дял в съвместният принос за имуществото
придобито от семейството. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ищеца се представлява от упълномощен представител- адвокат.
Пледира за уважаване на иска.
Ответниците
в съдебно заседание се представляват от упълномощени представители- адвокати. Пледира
се отхвърляне на иска.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК.
По
допустимостта на иска:
Иска
е процесуално допустим и като такъв, следва да се разгледа по същество. В тази
връзка, Определение № 525/ 21.02.019 год. постановено по ч.гр.д. № 402/ 2019
год. по описа на БОС, ТР № 3/ 10.07.2017 г. по т.д. № 3/
По
основателността на иска:
Иска
е основателен и като такъв, следва да се уважи изцяло.
Не се
спори по делото и се доказва от приложеното Удостоверение за граждански брак №
140854/ 30.01.1999 год. че ищецът и ответницата Т.Д.Й. са съпрузи, като
гражданският им брак е бил сключен на 30.01.1999 год.
Не се спори също така и се доказва от приложения по делото
нотариален акт № *** г. на нотариус М. В.,*** действие PC- Царево, че на 28.11.2003
год. съпрузите са придобили правото на собственост върху недвижим имот, както
следва: незастроен урегулиран поземлен имот- *** целият с площ 513 кв.м. при
съседи: север-зелена площ; югоизток- улица; югозапад- УПИ IX-1077; запад- УПИ
VII-1077, който имот съпрузите са придобили за сумата от 2 432,00 лева.
Не се
спори също така и се установява от приложените по делото писмени доказателства
и настоящия статут на въпросния имот, а именно, в резултат на изменение на
ПУП-ПРЗ на гр. Царево, придобитият от страните недвижим имот, е бил обединен в
един общ урегулиран поземлен имот, ведно със съседния такъв. Обединяването на
двата съседни имота се установява по делото, с приложения констативен
нотариален акт № 67, том III, peг. № 1681, нот.д. № 445 от 16.04.2008 г. на
нотариус М. В.,*** действие PC-Царево. Видно от същия, както и от представената
към делото скица е, че са били обединени УПИ VIII- 1077 и УПИ IX- 1077 в един
общ имот. Съгласно представената скица образуваният след обединяването имот е
отразен в КК с идентификатор *** по КККР на гр. Царево, община Царево, одобрени
със Заповед *** г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със
заповед *** г. на Началник на СГКК- Бургас, който имот е с адрес: ***, с площ
от 1 033 кв.м. трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на
трайно ползване- ниско застрояване, номер по предходен план 1077, квартал 87,
парцел IX и VIII, със съседи поземлени имоти с идентификатори: ****. Не се
спори по делото, че в резултат на извършеното обединяване на двата урегулирани
поземлени имота, в обединения имот е възникнала съсобственост, като едноличната
собственост върху 513 кв.м. на бившия УПИ VIII-1077 се е трансформирала в 513/ 1033
кв.м. идеални части от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Царево.
Не се
спори също така, че ответницата Т.Й. е длъжник на ответницата Д.А. по изп.д. № ***
по описа на ЧСИ И. Б. с № *** от регистъра на КЧСИ, което обстоятелство се доказва
и от представената по делото призовка за принудително изпълнение. Видно от
материалите по делото, ЧСИ е насочил изпълнението върху притежаваната от
ответницата Т.Й. по силата на законовата разпоредба за СИО на СК, 1/2 ид.ч. от
513/ 1033 кв.м. от новообразувания имот с идентификатор *** по КККР на гр. Царево.
От
показанията на разпитани по делото свидетел Л. се установи, че ищеца е работил
в Нигерия и много рядко се е прибирал в България. Установи се също така, че
ищецът е имал регистрирано свое дружество в чужбина. От показанията свидетеля
става ясно, че към момента на сключването на сделката за процесния имот ищеца,
сам е издържал семейството си, тъй като по това време ответницата Й. не е
работила, а самият той е имал такава финансова възможност защото е бил заможен
човек и е изкарвал много пари. От свидетелските показания на този свидетел,
съда установи точното движение на паричните средства за закупуване на процесния
имот. Свидетелят Л. изрично потвърди, че ищецът му е донесъл именно парите от
получените дивиденти, които пари са били предадени лично от ищеца на свидетеля,
докато ищецът е бил за няколко дни в България, свидетелят лично е превалутирал
получените 5000,00 долара и съответно лично е предал на съпругата на ищеца,
получената в български лева сума, като предаването е станало в деня и по повод
на процесната сделка и то именно по повод заплащането на договорената по
сделката продажна цена. Свидетелят Л. беше категоричен за това, че като е отвел
съпругата на ищеца при нотариуса, последната не е носила с нея други пари,
извън тези от получения дивидент, с които пари евентуално би могла евентуално
да заплати цената на сделката.
Съда
кредитира изцяло с доверие показанията на този свидетел, като ги намира за безпротиворечиви
и логични, дадени от човек лично участвал в осъществяването на фактите, за
които свидетелства. Показанията на този свидетел са изцяло в унисон с всички
други доказателства по делото и за съда не е налице индиция за тяхната
заинтересованост или предубеденост.
Показанията
на този свидетел, изцяло се потвърждават и от показанията на св. К., която също
беше категорична, че ищеца е работил в чужбина, получавал е много големи
доходи, изцяло е издържал семейството си.
С
оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира предявения
установителен иск за основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
На
първо място, още в отговора на исковата молба, ответника Й. признава изцяло
иска. Така, в отговора си този ответник признава, че не е работила, че
издръжката на семейството изцяло е била поета от ищеца, който е работил в
чужбина и е печелил много големи доходи. Този ответник изрично признава, че
процесния имот е закупен изцяло с лични средства на ищеца, като тя не е имала
никакво финансово участие при закупуването му. Признава, че е била категорично
против закупуването на имота. Състоятелни доводи, против така направените
признания на иска не бяха наведени, нито бяха ангажирани достоверни
доказателства, които да опровергаят направеното в отговора на исковата молба от
ответника Й. признание на иска.
На
следващо място, съда приема че по делото се доказа по несъмнен и категоричен
начин произхода на средствата, с които е закупен процесния имот, като такива,
лични, собствени единствено и само на ищеца. Тук съда приема за доказано от представените
в превод писмени доказателства, че ищецът е бил заможен човек, който дълги
години е работил изцяло в чужбина, като специалист с много добри доходи. Отделно
то това, от представените писмени доказателства съда приема за безспорно
доказано, че освен доходите, които ищеца е получавал в качеството си на
служител на различни международни компании, той е имал и свое регистрирано
дружество в Нигерия, от което, в качеството си на съдружник е получавал и
допълнителни доходи като дивиденти. Тези факти се доказват и от събраните по
делото гласни доказателства- показанията на св. К. и Л..
Отделно
от изложеното, съда намира за безспорно доказано по делото, че процесния имот е
закупен с лични средства на ищеца на първо място от представените по делото
писмени доказателства, както и от събраните свидетелски показания. От тези
доказателства категорично се установи, че средствата използвани за
придобиването на процесния имот имат личен характер, което води и до лична собственост
върху имота от страна на ищеца. Така, от представените писмени доказателства
/писмо за изплатен дивидент/ се установява, че на ищеца му е бил изплатен
дивидент от учредената с негово участие компания, като размерът на дивидента е
5000,00 щатски долара. Времето на изплащането на дивидента, доказва обективната
възможност именно тези средства, да са използвани за покупката на процесния
имот. В тази насока са и изцяло ценените от съда свидетелски показания на св. Л.,
от които се проследява точното движение на паричния поток. Според настоящия
състав, дивидентите от дялово участие в дружество, безспорно са лични средства на
ищеца и не попадат в предметния обхват на СИО. Отделно от всичко това, от
събраните по делото доказателства, както и от направеното признание на иска в
отговора на св. Й., за съда се налага изводът за изключване на съвместния
принос при придобиването на процесния имот. От свидетелските показания и на
двамата разпитани по делото свидетели се установява, че ищецът е обезпечавал
съпругата си с достатъчно средства, така, че същата да може да поддържа
домакинството и да отглежда децата, без да разчита на получените от ищцовата
страна конкретни дивиденти.
Поради
това, следва да се приеме, че към момента на налагане на запора длъжникът не е
бил собственик на процесния имот, върху който е насочено изпълнението, тъй като
имота се доказа, да е лична собственост на ищеца, а не СИО.
Горните
съображения налагат извод за основателност на предявения установителен иск по
чл. 440, ал. 1 от ГПК, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед уважаването на ищцовата претенция, в тежест на ответниците
следва да се възложат и направените от ответника разноски в производството, в
размер на 318,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал. 1 ГПК, Царевският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.Й.,
ЕГН **********, Т.Д.Й., ЕГН ********** и Д.В.А., ЕГН **********, че Т.Д.Й., ЕГН
********** НЕ Е СОБСТВЕНИК, на следния
недвижим имот: ½ идеална част от 513/1033 кв.м. ид. части от поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на гр. Царево, община Царево, одобрени със
Заповед *** г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед ***
г. на Началник на СГКК- Бургас, който имот
е с адрес : *** с площ на имота от 1 033 кв.м. трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско
застрояване, номер по предходен план 1077, квартал 87, парцел ІХ и VІІІ, със
съседи поземлени имоти с идентификатори:
****
ОСЪЖДА Т.Д.Й., ЕГН ********** и Д.В.А.,
ЕГН **********, да заплатят на Е.С.Й., ЕГН **********, сумата от 318,00 лева за
направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: