РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Н., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Н.а
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Н.а Гражданско дело №
20253620100091 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по иск по чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД за връщане на
полученото без основание плащане на сумата от 216,12 лв. по договор за заем „Микро
Кредит“ № */* г.
Цената на иска е 216,12 лв.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за заем MicroCredit №*** г., с
който е бил предоставен паричен заем в размер на 950 лв., при фиксиран лихвен процент –
40,47 %; ГПР – 48,90 %, със срок за погасяване – 6 месеца. Месечната погасителна вноска е
в размер на 177,54 лв. Според договора, общата сума за връщане по него била 1065,24 лв.
Съгласно договора се предвиждало заплащането на възнаграждение в размер на 92,58 лв.
месечно, или общо 555,48 лв., за допълнителни услуги. Според ищеца, това е в нарушение
на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като вида на това вземане не е точно и ясно определен. Поради
това, ищецът твърди, че не е следвало ги да плаща. Счита, че клаузата в договора за
заплащане на посоченото месечно възнаграждение за допълнителни услуги заобикаля чл.
10а ЗПК и с това е нищожна на основание чл. 21 ЗПК, а като такава и не се дължи. Ищецът
сочи, че към датата на подаване на исковата молба бил изплатил цялото задължение по
договора за заем в размер на 1281,36 лв. Поради това, че ищецът бил платил недължимо
сумата от 216,12 лв. на кредитора, той иска връщането й, тъй като същата води до
неоснователното обогатяване на ответника за негова сметка. Предвид на горното, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му плати сумата от 216,12
1
лв., представляваща неоснователно обогатяване без правно основание. Ищецът претендира
направените по делото разноски.
Ответникът е подал писмен отговор. Ответникът оспорва основателността на иска
като сочи, че същия е неоснователен, тъй като договорът отговарял на всички изисквания за
действителност според ЗПК. Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните
сключването на Договор за заем MicroCredit Online № */* г. Договорът е сключен с предмет
предоставяне на паричен кредит в размер на 950 лв.
Съгласно договора, същия е за срок от 6 месеца, шест месечни вноски с дата на първо
плащане 11.05.2024 г., дата на плащане-11 то число, фиксираният лихвен процент е 40,47, а
ГПР - 48,90 %.
Общият размер на всички плащания възлиза на 1065,24 лв.
Посочено е също, че разходи, дължими при неизпълнение на договора няма, а
размерът на погасителната вноска е 177,54 лв.
В погасителния план към договора са възпроизведени броя на вноските, сборът на
главницата и лихвата в месечната вноска, при равни месечни вноски с обща сума за
погасяване 1065,24 лева.
По делото е представен договор за допълнителни услуги към Договор за заем
MicroCredit № *** г., л. 34 – 35 от делото. Съгласно този договор, длъжникът се е задължил
да плати на кредитора сумата от 360,99 лв., на 7 равни месечни вноски, всяка от по 51,57 лв.
Съдът приема, че така представения договор за допълнителни услуги е неотносим към
предмета на делото, доколкото същия касае договор за заем, различен от този който е
предмет на делото. Последния е с номер различен от посочения в договора за допълнителни
услуги, а именно: *** г., докато договорът предмет на делото е с номер № */*
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е извършил
плащания в общ размер на 1281,36 лв., които е извършил чрез междубанкови преводи на
13.05.2024 г. за сумата от 270,12 лв., л. 7; на 23.07.2024 г. за сумата от 270,12 лв., л. 8 от
делото; на 30.08.2024 г. за сумата от 271 лв., л. 6 от делото и на 18.09.2024 г. за сумата от
470,12 лв.
2
По делото е представена „инструкция за плащане на месечни вноски към Микро
кредит АД“, но същата няма обвързващо за страните правно действие, доколкото
представлява едностранно изготвен образец на формуляр за плащания. Същата не
представлява надлежен документ, изходящ от която и да е страна по делото, респ. по
основния договор за заем, доколкото не е подписана по никакъв начин, вкл. елекронно.
Презумира се, че същата е изходящ от ответника образец за плащане, издаден на ищеца по
делото, с цел неговото упътване относно начина на плащане/погасяване на задължението по
договора.
От горното се установява, че като е платил сумата от 1281,36 лв., ищецът по делото е
платил задължението си по Договор за заем MicroCredit Online № */* г. в размер на 1065,24
лв. изцяло, както и сумата от 216,12 лв.
Последната се явява недължимо платена, доколкото по делото не се установи правно
основание, обвързващо страните по делото, респ. по Договор за заем MicroCredit Online
№*/* г. за нейното плащане.
По правото:
От посочените факти се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по
Договор за заем MicroCredit Online № */* г. в размер на 1065,24 лв. изцяло, както и че като е
платил недължимо сумата от 216,12 лв.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно ал. 2, не може да
иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да докаже
извършеното от него плащане, което твърди, че е недължимо, а ответинкът следва да докаже
основание за неговото плащане.
По делото е несъмнено установено, че ищецът е извършил плащането на сумата от
216,12 лв., извън дължимото по договора за заем, който е изплатил изцяло, според
посоченото в Договор за заем MicroCredit Online № */* г. в размер на 1065,24 лв.
По делото ответникът не доказва освование за извършеното от ищеца плащане.
Представения договор за допълнителни услуги е неотносим към предмета на договорното
отношение между страните по делото, основано на Договор за заем MicroCredit Online № */*
г.
Съгласно посоченото в т. 4 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС, при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка
на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на
обедняването, т. е. държи се връщането на по-малката сума между обединяването и
обогатяването. В случая това е сумата от 216,12 лв.
3
Съдът намира искът на ищеца за основателен и доказан изцяло и следва да се уважи,
като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 216,12 лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 20.01.2025 г.
В случая не са налице основания за плащането, изключващи отговорността на
ответника, предвид разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, поради това, че не се касае за
изпълнение на нравствен дълг, а на плащания във връзка със сключен между страните
договор за заем.
Предвид на горното, съдът намира, че искът по чл. 55, ал.1, предл.1-во ЗЗД, предявен
от ищеца срещу ответника за осъждане на последния да плати сумата от 216,12 лв.,
представляваща неоснователно обогатяване е основателен и следва да се уважи изцяло.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски.
По исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 50 лв. за ДТ
и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Общо направените от ищеца разноски са в размер на 450 лв.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Същия е бил представляван от адвокат Г. М., член на САК. От негово име е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят от
направените от него разноски изцяло, т.е в размер на 450 лв.
Относно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за възнаграждения за
адвокатска работа, за защита по дело с интерес до 1000лв., се дължи минимално
възнаграждение от 400 лв.
Предявеният иск е в размер на 216,12 лв. За защита по делото с посочената цена на
иска от 216,12 лв. ищецът е заплатил, съгласно договора за правна помощ на л. 51 от делото
сумата от 400 лв.
Следователно заплатеното от ищеца не е прекомерно, а в рамките на минималния
размер по наредбата.
4
Предвид на горното възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД, „МИКРО КРЕДИТ“ АД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Ц.“ №*, ет.*, представлявано от В.М.В. и
Г.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Е. В. с ЕГН:********** от гр. Н., обл. Ш., ул. „Ц..“ № *, сумата
от 216,12 лева (двеста и шестнадесет лева и дванадесет ст.), платени без основание по
договор за заем „Микро Кредит“ №*/* г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.“ №*, ет.*, ДА ЗАПЛАТИ НА Ж. Е. В. с
ЕГН:********** от гр. Н., обл.Ш., ул.Ц..“ № * направените по делото разноски в размер на
450лв. (четиристотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването
му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5