Р
Е Ш Е Н И Е
№
260766 / 24.6.2021г.
гр.
Перник, 24.06.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 00502 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск от Я.И.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, с който се иска да бъде признато по отношение на ищеца, че не
дължи на ответника сумата от 5079,87 лева, представляваща стойност на ползвана,
но неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2014г., сума
в размер на 1034,33 лева – законна лихва за забава от 30.06.2011г. до
18.02.2015г., ведно със законната лихва върху главница, считано от 05.03.2015г.
до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 222,28 лева направени по
делото разноски, за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист,
издаден по ч. гр. д. № 1199/2015г. по описа на ПРС и образувано изпълнително
дело № 627/2015г. по описа на ЧСИ Соня Д., с рег. № 752, поради погасяването им
по давност.
В
исковата молба се сочи, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр.
д. № 1199/2015г. по описа на ПРС и въз основа на молба, депозирана от ответника
по настоящото дело, пред ЧСИ С. Д. и било образувано изпълнително дело №
627/2015г. по описа на ЧСИ. Ищецът намира, че делото е било прекратено по перемция, а вземането по процесните
суми – погасено с изтичането на 3-годишна погасителна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез процесуалния си представител - юрк. Е. М.е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като допустим, но
неоснователен. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
поради което и сумите не следва да се считат погасени по давност. Сочи се, че
по процесното изпълнително дело са извършвани
своевременно изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно
настъпването на погасителната давност. Изтъква се, че и към настоящия момент
изпълнителното производство е все още висящо. Обръща внимание, че с
образуването на посоченото изпълнително производство, погасителната давност се
счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „В” ЗЗД, а по силата на чл. 115,
ал. 1 б. „ж” ЗЗД, по време на изпълнителното производство давността спира да
тече. На следващо място намира, че предвид настъпването на стабилитета на
издадената заповед по ч. гр. д. № 1199/2015г. е приложима разпоредбата на чл.
110 ЗЗД – общ давностен срок – с изтичането на 5
години.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По
ч. гр. д. № 1199/2015г. по описа на Пернишки районен съд е издадена Заповед №
956/06.03.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните
суми: сумата от 5079,87 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2014г., сума в
размер на 1034,33 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
30.06.2011г. до 18.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
5079,87 лева, считано от 05.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и направените
разноски по делото в размер на 122,28 лева за държавна такса и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
издадената заповед, за вземанията по същата, в полза на заявителя (в настоящото
производство - ответник) е издаден изпълнителен лист от 17.07.2015г.
С молба от
06.10.2015г. и въз основа на горепосочения изпълнителен лист,
„Топлофикация-Перник” АД е поискало образуване на изпълнително дело пред ЧСИ С.
Д.,*** действие Окръжен съд – гр. Перник, при което е образувано изпълнително
дело № 752/2015г. по описа на ЧСИ С. Д.. По него са извършени редица справки за
имущественото състояние на длъжника до 13.11.2015г., когато ЧСИ е наложил запор
върху пенсията на длъжника. С писмо от 19.11.2015г. съдебния изпълнител е
уведомен от НОИ ТП – Перник, че размера на получаваната от длъжника пенсия е
под установената минимална работна заплата за страната, поради което същата
представлява несеквестируемо вземане. След това, от
страна на съдебния изпълнител отново са извършени множество справки,
установяващи имущественото състояние на длъжника.
На 07.07.2016г. по изпълнителното дело е
постъпила молба от длъжника (понастоящем ищец), с която същия отправя молба към
съдебния изпълнител за изплащане на задължението му разсрочено – по 30 лева на
месец. Молбата на длъжника е била удовлетворена и по изпълнителното дело са
извършени периодични плащания от страна на длъжника, последното от които е от
07.06.2018г. След последното плащане, по изпълнителното дело не са извършвани
действия, насочени към удовлетворяване на процесното
вземане.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Ищецът е
предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след
осъществено заповедно производство/, а именно: погасяването на вземанията
поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се
позовава на новонастъпили, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
На следващо
място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели
установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се
търси с отрицателния установителен иск за
несъществуване на вземането. По време на висящността
на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи
твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез
предявяване на отрицателен установителен иск. Следва
да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното
упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става,
след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд
правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това,
че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата
на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен
изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва
да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава,
когато титулярът на вземането, за което е изтекла
давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла
погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.
Предявеният иск
е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп.
д. № 627/2015г по описа на ЧСИ С. Д.,*** действие Окръжен съд – гр. Перник,
като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като
не е събрано цялото вземане на взискателя за
главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило
и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен
интерес за длъжника от предявяване на установителния
иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти,
изключващи изпълняемото право, на негово разположение
е друг вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето
защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим, респ. дължи произнасяне по
него.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Не
се спори между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че по ч. гр. д. № 1199/2015г. по описа на Пернишки районен съд е
издадена Заповед № 956/06.03.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за следните суми: сумата от 5079,87 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2014г., сума в размер на
1034,33 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.06.2011г.
до 18.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 5079,87 лева,
считано от 05.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и направените
разноски по делото в размер на 122,28 лева за държавна такса и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадената
заповед, за вземанията по същата, в полза на заявителя (в настоящото
производство - ответник) е издаден изпълнителен лист от 17.07.2015г.
С молба от
06.10.2015г. и въз основа на горепосочения изпълнителен лист,
„Топлофикация-Перник” АД е поискало образуване на изпълнително дело пред ЧСИ
Соня Д.,*** действие Окръжен съд – гр. Перник, при което от същата датата е
образувано изпълнително дело № 627/2015г. по описа на ЧСИ С. Д.
Не се
установява от длъжника да е постъпило възражение за недължимост,
поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. Съответно от
датата на влизане в сила на заповедта – 17.07.2015г. (предвид липсата на
ангажирани в тази връзка доказателства, съдът намира, че това е сторено
най-късно на датата на издаване на процесния
изпълнителен лист), започва да тече и нов 5-годишен давностен
период за вземанията.
В т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.
Поради това, давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото
право е започнала да тече от датата на последното релевантно изпълнително
действие.
На следващо място, съгласно чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр.
12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл е и съдебната
практика – Решение № 37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020г. на ВКС.
По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
От
приложеното в заверен препис изпълнително дело се установява, че след
образуване на изпълнителното дело (в молбата за образуване по което се съдържа
искане за прилагане на определен изпълнителен способ), по последното са извършени
справки за имущественото състояние на длъжника, като искането за тях и самото
им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват
давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв
предвиден в ГПК изпълнителен способ (съобразно ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС). Изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение също не
представляват изпълнително действие и не прекъсват предвидената в закона
давност – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 10 на
цитираното по-горе тълкувателно решение.
Следователно,
първото изпълнително действие, годно да прекъсне течението на давността е
наложения на 13.11.2015г. запор върху пенсията на длъжника.
Доколкото по
делото са постъпвали регулярно суми за погасяване на вземаненето
(предвид уважаване на направеното от длъжника искане в тази насока), с период
по-малък от 2 години, съдът намира, че делото следва да се счита за прекратено ex lege - съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, считано от 07.06.2020г.,
т.е. с изтичането на 2 години от датата на последната платена от длъжника
вноска. И това е така, тъй като законодателят е предвидил неблагоприятни последици
за всискателя при наличие на бездействие от негова
страна, изразяваща се в липса на предприемане на действия, насочени за принудително удовлетворяване на
вземанията. Когато, обаче, е наложен определен изпълнителен способ или е
постигната договореност за разсрочено плащане (какъвто е настоящия казус), за
периода от време, през който наложеното изпълнително действие дава своя
положителен резултат, взискателят е освободен от
задължението да иска предприемането на нови изпълнителни способи.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че към датата на предявяване на настоящата искова
молба – 04.02.2021г., предвидения в закона 5-годишен давностен
срок, започнал да тече от датата на последното релевантно изпълнително
действие, не е изтекъл, поради което предявения отрицателен установителен
иск се явява неоснователен, респ. следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото право
на разноски има само ответника. Същия претендира такива в размер на 100,00 лева
– за юрисконсултско възнаграждение, които и следва да му бъдат присъдени.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Я.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се
иска да бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от
5079,87 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2011г. до 30.04.2014г., сума в размер на 1034,33 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 30.06.2011г. до 18.02.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от 5079,87 лева, считано от 05.03.2015г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на
122,28 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, издаден по ч.
гр. д. № 1199/2015г. по описа на ПРС и образувано изпълнително дело № 627/2015г.
по описа на ЧСИ Соня Д., с рег. № 752, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Я.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация –Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата от 100,00 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: