Решение по дело №453/2021 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260204

 

гр.***, 05.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 453 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „***“ с ЕИК: ***, чрез пълномощник – адв. И.Н. – БАК, с посочен съдебен адрес:***, против Наказателно постановление № 550193-F577543/22.12.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност и противоречие с материалния закон. Посочва се, че е настъпила промяна в закона и към настоящия момент отпечатването на дневни финансови отчети е отпаднало като задължение за търговците. В тази връзка се претендира прилагането на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Под евентуалност се пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН, като се развиват подробни съображения в подкрепа на тази теза.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Н. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Янчева, която оспорва жалбата. Пледира за произнасяне от съда съобразно събраните доказателства.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото от разписката на л. 6 е видно, че НП е връчено на представител на търговеца на 08.01.2021г., а жалбата е депозирана на 14.01.2021г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че тя се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 28.10.2020г. в 12.10 часа св. Т.Л. - инспектор по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното законодателство на обект – павилион, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, до ***„***“, стопанисван от едноличния търговец – жалбоподател. По време на проверката свидетелката констатирала, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство „Datecs” с ИН на ФУ № DT729346. Св. Л. проверила Книгата за дневни финансови отчети в обекта, при което констатирала, че на 19.09.2020г. не е бил изведен дневен финансов отчет. Свидетелката преценила, че с това си поведение търговецът не е изпълнил задължението си за всеки работен ден, в който са се извършвали продажби да принтира дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. За констатациите на място бил съставен констативен протокол с № 0049077/28.10.2020г., като представител на жалбоподателя бил поканен да се яви в ТД на НАП – ***.

На 29.10.2020 г. в ТД на НАП-*** се явил пълномощник, като в негово присъствие свидетелката съставила АУАН № F577543/29.10.2020г., квалифицирайки извършеното като нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Не била посочена  разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г).  

След съставяне на акта препис от него бил връчен на пълномощника, който го подписал и получил копие, заявявайки, че отчетът е бил издаден коректно на другия ден. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН били депозирани допълнителни писмени възражения, в които търговецът изразил позиция за незаконосъобразност на производството и поискал да не се издава НП.

         Въз основа на АУАН на 22.12.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установените обстоятелства съдът прави следните прави изводи.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В тази връзка съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради следните причини.

Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията на този текст към настоящия момент) – всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Същевременно в разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г.), действала към датата нарушението, е било регламентирано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Това води до извода, че към датата на извършване на нарушението - отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с норма на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31.03.2020 г. В последствие този срок няколкократно е удължаван, като към настоящия момент актуалната редакция на разпоредбата (изм., бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.), предвижда срок до 30.09.2020г. Това води до извода, че към момента на проверката отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е било поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с норма на чл. 39, ал. 1 (за което няма представени доказателства), но не по-късно от 30.09.2020 г. След 30.09.2020г. е отпадало въобще задължението на лицата да отпечатват дневен отчет – т.е. считано от тази дата поведението на жалбоподателя е несъставомерно.

В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 39, ал. 1, вр. с  § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва дневни отчети.

Към настоящият момент наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната отговорност за жалбоподателя, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

На следващо място, съдът счита, че дори горната теза да не се възприеме, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.

Дори да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение, то в конкретния случай обстоятелствата, при които е извършено, значително го отличават от типичния случай на нарушения от този вид. Не следва да се подминава, че се касае за инцидентен пропуск, който не е довел до ощетяване на фиска. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява. Самият отчет е бил генериран на следващия ден.

При така установените обстоятелства следва извод, че извършеното от жалбоподателя деяние не осъществява състав на административно нарушение, евентуално че то е маловажно. По тази причина наказателното постановление следва да бъде отменено.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 150 лева, като не е направено възражение за прекомерност, поради което и НАП следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя. Съгласно чл. 19 от Закон за Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С оглед горното съдът намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да заплати сторените в настоящото производство разноски.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 550193-F577543/22.12.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ „***“ с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „ЕТ „***“ с ЕИК: *** съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                  

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.