№ 559
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500401 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 33 от 14.03.2025 г., постановено по гр. д. № 16/2024 г. по
описа на РС – Етрополе е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, по отношение на Г. Й. Л., съществуването на вземане на „Обединена
Българска Банка“ (ОББ) АД, в размер на 2 348,51 лева, от които: сумата от
2 331,02 лева, представляващи главница по Договор за потребителски кредит
№ .............. от .............. г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.08.2022 г. до окончателното й заплащане, и сумата от 17,49 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.06.2022 г. до
01.08.2022 г., за които суми по ч.гр. д. № 304/2022 г. по описа на РС –
Етрополе е издадена Заповед № 176/03.08.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. В полза на ищеца е
присъдена сума в размер на 893,94 лева, представляваща сторените от него
разноски в заповедното и исковото производство.
Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата
над 2 061,50 лева, до приетата за установена главница в размер на 2 331,02
лева
е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство, в която се излагат съображения за неправилност на обжалвания
акт. Посочва се, че в обжалвания акт, първоинстанционният съд не се е
1
съобразил с допълнителното заключение на съдебно счетоводната експертиза,
от което се установявало, че остатъкът за връщане се равнявал на 2 061,50
лева. В тази връзка се иска отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на претенцията за вземане за главница до посочения размер
В законоустановения срок е подаден отговор от ищеца в
първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.
За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника в
производството и то само по отношение произнасянето на районния съд по
отношение съществуването на вземането за главница са сумата над 2 061,50
лева, до приетите за установени 2 331,02 лева. Следователно
първионстанционното решение, в останалата си част, като необжалвано от
страните е влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно
решение за валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за
допустимост на установителния иск по чл. 422 от ГПК – възражението на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок, съгласно дадените от съда указания.
Първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната си част по
следните съображения:
Безспорни между страните на етапа на въззивното производство са
следните обстоятелства: че между тях на .............. г. е сключен Договор за
потребителски кредит № .............. по „Програма за гарантиране на безлихвени
кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от COVID-19”, с общ размер на кредита – 2 600,00 лева. Съгласно
посоченото в договора банката не начислява лихва върху главницата, като
погасяването й е отложено с гратисен период до 12 месеца, след който
главницата следва да бъде издължена на 47 равни месечни вноски и една
последна изравнителна вноска. Уговорена е и възможността на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем – поради частично или пълно
неплащане на която и да е вноска по кредита в срок, като не е спорно, че в
настоящия случай това се е случило и на 18.05.2022 г. ответникът е получила
Уведомително писмо за доброволно изпълнение от банката. Не е спорно и
обстоятелството, че както след получаване на посоченото писмо, така и след
образуване на производството (с подаване на заявление по чл. 417 ГПК на
03.08.2021 г.) ответникът по делото е заплащал суми по кредита.
В първоинстанционното производство са изслушани заключенията по
2
назначените съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава.
Съгласно заключението по съдебно счетоводната експертиза, кредитът е
усвоен на 05.02.2021 г., а първото месечно плащане е било дължимо на
05.03.2022 година. Според експерта на посочената дата ответникът е погасил
задължение в размер на 0,50 лева, представляващо главница, на 18.05.2021 –
108,06 лева просрочни главници и 1,94 лева наказателна лихва, на 07.06.2022
г. – 108,12 лева просрочени главници и 0,31 лева наказателна главница и на
05.07.2022 г. - 50,73 лева просрочени главници и 9,27 лева наказателна лихва.
Съгласно поставената му задава, вещото лице заключва, че към 03.08.2022 г. –
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК, неизплатените
задължения по договора за кредит са в размер на 2 348,95 лева, от които
главница в размер на 2 331,02 лева и законна лихва в размер на 17,93 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по допълнителната съдебно
счетоводна експертиза преводите, извършвани чрез „Изипей“ АД, направени
на 08.09.2022 г., 05.10.2022 х., 09.11.2022 г., 22.11.2022 г. и на 15.12.2022 г. (т.е.
след образуване на заповедното производство на 03.08.2022 г.) са послужили
за погасяване на част от процесния кредит, като общата им сума на
погашенията е в размер на 538,50 лева. В тази връзка експертът посочва, че
остатъкът от главницата по договора за кредит, която подлежи на връщане е в
размер на 2 061,50 лева.
Настоящият състав кредитира и двете заключения, като обективно
дадени и неоспорени от страните. Следва да се отбележи, че те не влизат в
противоречие едно с друго, доколкото при отговорите на първите задачи
вещото лице е взело предвид единствено плащанията, извършени до подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК в съда, съгласно поставения му въпрос.
Съдът обаче счита, че за основателността на исковата претенция в
случая от значение е всяко едно плащане, за което се доказва, че е извършено
от длъжника в рамките на производството до приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция, а не само тези, извършени към датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както неправилно е приел
първоинстанционния съд.
В настоящия случай от заключението на допълнителната съдебно
счетоводна експертиза безспорно се установява, че общата сума на вземането
за главница е в размер на 2 061,50 лева, до която сума претенцията следва да
бъде уважена.
Горепосоченото води до извод за основателност на подадената въззивна
жалба, от което следва, че решението, в обжалваната му част следва да бъде
отменено.
По разноските
Предвид основателността на въззивната жалба, въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати сторените от въззивника разноски пред
настоящата инстанция. Такива се установяват в размер на 47,00 лева за
заплатена държавна такса. Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на адв. Б. К., процесулаен представител на въззивника, сумата
от 200,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената
3
от него по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА безплатна правна помощ. За да определи
посоченият размер на възнаграждението въззивният съд взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес на спора
пред настоящата инстанция, както и извършените от страна на процесуалния
представител действия, във връзка с производството пред СОС, като само за
ориентир използва посочените размери в Наредба № 1/2004 година.
Искането на въззивника за промяна на определените от
първоинстанционния съд разноски е неоснователно. Това е така тъй като
макар да е погасила част от задължението си в рамките на образуваното вече
производството, то именно с недобросъвестното си поведението Г. Л. е
станала причина за завеждане на делото срещу нея. Поради това
първоинстанционното решение в частта за разноските не следва да бъде
ревизирано от настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 33 от 14.03.2025 г., постановено по гр. д. №
16/2024 г. по описа на РС – Етрополе, в частта, с която е признато за
установено съществуването на вземането на „Обединена Българска Банка“
АД, ЕИК .............., срещу Г. Й. Л., ЕГН **********, за сумата над 2 061,50
лева, до първоначално претендираната в размер на 2 331,02 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .............. от
.............. г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ..............
против Г. Й. Л., ЕГН **********, за установяване дължимостта на вземане,
представляващо главница по Договор за потребителски кредит № .............. от
.............. г. за сумата над 2 061,50 лева, до първоначално претендираната сума
в размер на 2 331,02 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33 от 14.03.2025 г., постановено по гр. д.
№ 16/2024 г. по описа на РС – Етрополе, в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК .............. да заплати
на Г. Й. Л., ЕГН **********, сумата от 47,00 лева, представляваща държавна
такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК .............. да заплати
4
на адвокат Б. Б. К. от Адвокатска колегия – гр. Бургас, личен номер ..............,
сумата от 200,00 лева представляваща възнаграждение за оказаната от него на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА безплатна правна помощ пред въззвината
инстанция
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5