№ 27
гр. Сливница, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20211890100391 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК ********* (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн
Шулстъд, чрез пълномощника адв. Г. срещу Г. Д. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
Д., ж.к. .............“ № 21, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че съществува вземането на ищеца за сумата от 736,39 лева, от които 340,59 лева,
представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни такси по договори за
предоставяне на мобилни услуги от 17.01.2016 г. и допълнително споразумение към него от
17.06.2018 г. за мобилен номер **********; договор за мобилни услуги от 17.06.2018 г. и
допълнително споразумение към него от 07.08.2018 г. за мобилен номер ********** и по
договор за мобилни услуги от 13.11.2018 г. за мобилен номер ********** и 395,80 лева,
представляващи незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг от 17.06.2018 г. и
13.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 03.09.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и ответника са възникнали договорни
правоотношения с предмет – предоставяне на мобилни услуги и предоставяне за временно и
възмездно ползване на устройство HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Blue по силата на следните
договори:
Договор за мобилни услуги от 17.01.2016 г. и допълнително споразумение към него
от 08.06.2018 г., по силата на които ответникът е титуляр по предпочетения мобилен номер
+359********* и предпочетен абонаментен план „Тотал 36.99“ за срок от 24 месеца до
08.06.2020 г.
Договор за лизинг от 17.06.2016 г., по силата на който е взел мобилно устройство
HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Blue на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер
1
на 19.79 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Втори договор за мобилни услуги от 17.06.2016 г. за ползването на мобилен номер
+359*********, с предпочетен абонаментен план Internet 6500, със срок на действие 24
месеца до 17.06.2018 г. Правоотношенията между страните били подновени, чрез подписано
допълнително споразумение към договора за мобилни усллуги от 07.08.2018 г., с
предпочетен абонаментен план Интернет по мярка 1.99 лв., със срок на действие 24 месеца
до 17.06.2020 г.
Договор за мобилни услуги от 13.11.2018 г. за ползването на мобилен номер
+359*********, с предпочетен абонаментен план „Тотал 12.99 лв.“, със срок на действие 24
месеца до 13.11.2020 г.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от
мобилния оператор услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № *********. Съгласно чл. 26 от ОУ на мобилния оператор при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребител, като съгласно чл. 27 от ОУ
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При сключване на индивидуален договор
всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените от ответника услуги за периода от 18.10.2018 г. до 17.02.2019 г.
мобилният оператор е издал 12 броя фактури за ползвани от ответника мобилни услуги за
трите номера, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 11/2018 г., за
месец 12/2018 г., и за месец 01/2019 г., чиято обща стойност след извършена корекция
възлиза на 340,59 лева.
Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника и на основание т.
11 от договора във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ мобилният оператор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника Г. Д.. След прекратяване на
отношенията операторът е издадена крайна фактура за сумите: 340.59 лева - за незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 395.80 лева за незаплатени
лизингови вноски и 124.92 лева - договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти, която не се претендира. На основание чл.12, ал.2 от ОУ към
договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 03/2019 г.
Твърди се в исковата молба, че въпреки неизплатената лизингова цена, устройствата
не са върнати на оператора, а и е налице обща изискуемост, поради изтичане на договора за
лизинг, както и не са заплатени сумите по дължимите фактури.
Тъй като ответникът не заплатил претендираните суми ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като било
образувано ч.гр.д. № 458 / 2020 г. по описа на РС – гр. Сливница. Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника пир условията на чл.47, ал.5 ГПК. Това поражда правния
интерес на ищцовото дружество от предявяване на иска за установяване на вземанията.
Ищецът претендира и разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба особенията
представител на ответника адв. Г. от САК е подал писмен отговор, в който заявява, че
предявеният иск е частично основателен, тъй като плащанията на месечните абонаменти
представляват периодични такива и задълженията на ответника са частично погасени с
изтичане на тригодишна давност. Според адв. Г. погасителната давност за част от
задълженията, е настъпила на 17.01.2019 г.
2
Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на
29.10.2020 г. в полза на ищеца заповед № 267 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо предявените искове са допустими.
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
Следователно за уважаване на предявените искове следва да бъдат установени следните
предпоставки: 1/ между ищеца, в качеството му на доставчик на мобилни услуги /мобилен
оператор/ и ответника в качеството му на потребител на мобилни услуги, е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договори за предоставяне мобилни услуги; 2/
ищецът да е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги съобразно избран
абонаментен план за определена цена /месечна абонаментна такса/; 3/ размерът на
дължимата от ответника цена.
От представения по делото договор за мобилни услуги № ********* от 17.01.2016 г.
се установява, че ищецът е поел задължение да доставя на ответника /с абонатен номер
*********/ мобилни услуги за мобилен номер ++359********* срещу парично
възнаграждение /абонаментна такса/. Договорът е подновен с Допълнително споразумение
от дата 08.06.2018 г., сключен за срок от 24 месеца, при избрана абонаментна програма
Тотал 36,99, с уговорен срок на действие – до 08.06.2020 г.
От представения по делото договор за мобилни услуги № ********* от 17.06.2018 г.
се установява, че ищецът е поел задължение да доставя на ответника /с абонатен номер
*********/ мобилни услуги за мобилен номер ++359********* срещу парично
възнаграждение /абонаментна такса/. Договорът е подновен с допълнително споразумение
от дата 07.08.2018 г., сключен за срок от 24 месеца, при избрана абонаментна програма
Интернет 6500, с уговорен срок на действие – до 07.08.2020 г.
От представения по делото договор за мобилни услуги № ********* от 13.11.2018 г.
се установява, че ищецът е поел задължение да доставя на ответника /с абонатен номер
*********/ мобилни услуги за мобилен номер ++359********* срещу парично
възнаграждение /абонаментна такса/. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, при избрана
абонаментна програма Тотал 12,99, с уговорен срок на действие – до 13.11.2020 г.
Въз основа на посочените договори, ответникът е ползвал предоставяните от ищеца
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната-
ответник № *********.
Договорът за мобилни услуги представлява ненаименован, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, притежаващ елементи на договора за изработка, по
силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали
субективни права и правни задължения. Правното действие на сключения ненаименован
договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с
упражняваното от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Този договор е от вида на
субективните /относителните/ търговски сделки.
По делото са представени предварително установени от ищеца общи условия за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги /в сила от 10.09.2010 г./.
Общите условия към договора са задължителни за потребителя-ответник, тъй като писмено
ги е приел – подписана декларация-съгласие /арг. чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно раздел V, т.
26 от ОУ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извърша въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
3
потребителя. Следователно потребителят следва да заплаща уговореното възнаграждение
след предоставянето на мобилните услуги от ищеца и възнаграждението се дължи за
получените мобилни услуги, предмет на договора.
По делото са представени дубликат на фактура № ********** от 18.11.2018 г. за
сумата 139,97 лева с ДДС относно разговори, данни и месечни такси и лизингови вноски за
периода 18.10.2018 г. до 17.11.2018 г.; дубликат на фактура № ********** от 18.12.2018 г. за
сумата 267,42 лева с ДДС относно разговори, данни, съобщения, месечни и еднократни
такси за периода: 18.11.2018 г. до 17.12.2018 г.; дубликат на фактура № ********** от
18.01.2019 г. за сумата 339,24 лева с ДДС относно разговори, данни, съобщения, месечни и
еднократни такси за периода: 18.12.2018 г. до 17.01.2019 г.; дубликат на фактура №
********** от 18.02.2019 г. за сумата 340,59 лева с ДДС относно месечни и еднократни
такси за периода: 18.01.2019 г. до 17.02.2019 г. Във всяка от фактурите се претендира и
сумата от предходния период, както и вноски по договор за лизинг на мобилно устройство.
По делото е представен и дубликат на фактура № ********** от 18.03.2019 г.,
издадена след предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България“ ЕАД и
Г. Д. Д. по негова вина, поради изпадането му в забава, която фактура включва задължение
за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на
124,92 лв., предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски в общ размер на 395,80 лв.,
както и задължения от предходен период в размер на 340,59 лв. с ДДС.
Тези дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателства
за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, обективиращи изгодни за техния
издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като
техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена
сила, в случай че бяха подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали
извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от оператора услугите на
стойност, посочени във фактурите. По тези аргументи, процесните фактури /независимо от
това дали са осчетоводени от ищеца/ не могат да установят, че ищецът е доставил на
ответника посочените в същите далекосъобщителни услуги, с оглед което искът може да
бъде основателен само за стойността на месечния абонамент, дължим по договора. Тези
изводи на съда не биха били по-различни и в случай, че по делото бе изготвено заключение
на вещо лице по ССчЕ.
Ищецът твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 340,59 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца – за месец 11/2018
г., месец 12/2018 г. и за месец 01/2019 г. – /за мобилен номер +359*********, за предпочетен
абонаментен план Интернет по мярка 1,99 лв. и за мобилен номер +359*********/.
Претенцията за заплащане на месечни абонаментни такси е в периода на действие на
договора. Ето защо съдът намира, че в тежест на ответника е възникнало задължение за
заплащане на месечна абонаментна такса в размер от 36,99 лева по договора за предоставяне
на мобилни услуги за номер +359*********, месечна абонаментна такса в размер на 12,99 лв.
по договора за предоставяне на мобилни услуги за номер +359*********, месечна
абонаментна такса в размер на 1,99 лв. за месечен абонаментен план Интернет по мярка,
като доколкото релевираният и в заповедното, и в исковото производство период е за три
месеца, то ответникът дължи заплащане на три абонаментни такси по процесните договори,
т.е. 155,91 лева /110,97 лв. + 38,97 лв. + 5,97 лв./. По делото не са представени доказателства
ответникът да е използвал мобилни услуги, които да са били извън включените му в
съответните абонаментни планове и съответно да дължи заплащането на повече от
месечната абонаментна такса. По делото не са представени доказателства, че ответникът е
извършил плащане на посочените суми.
4
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца неплатени абонаментни такси за периода
18.10.2018 г. – 18.01.2019 г. по договори за предоставяне на мобилни услуги с предпочетени
номера: ++359*********, ++359********* и ++359*********, следва да бъде уважен за сумата
от 155,91 лева и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 340,59
лева.
Съгласно чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, лизингополучателят има
задължение да заплаща цената и разходите, свързани с ползването на вещта. Следователно,
за да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат установени следните материално-правни
предпоставки: 1/ между ищеца, в качеството му на лизингодател и ответника в качеството
му на лизингополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за лизинг на мобилно устройство; 2/ ищецът е предоставил за ползване на ответника
уговореното в договора мобилно устройство; 3/ размерът на уговорената цена.
По делото е представен договор за лизинг от 17.06.2016 г., от който се установява, че
на въпросната дата – 17.06.2016 г. между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за лизинг. По силата на договора, ищецът, като лизингодател,
се е задължил да предостави на ответника, като лизингополучател, за временно и възмездно
ползване мобилно устройство марка HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Blue срещу обща
лизингова цена в размер на 455,17 лева с ДДС. Договорът е сключен за срок от 23 месеца,
като съгласно чл. 3 от него лизингополучателят се задължава да заплати лизинговата цена на
24 лизингови вноски – една първоначална лизингова вноска в размер на 0 лева, платима при
сключването на договора и 23 равни месечни лизингови вноски, всяка в размер на 19,79
лева с ДДС.
Правното действие на сключения договор за лизинг попада под приложното поле на
ТЗ, тъй като учреденото договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от
които е търговец и е свързано с упражняваното от него занятие /арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ/.
Основното задължение на лизингодателя е да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя и да му предостави свободното ползване на обекта на лизинг в рамките
на уговорения срок. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е
декларирал, че лизингодателят му е предал устройството във вид годен за употреба, заедно с
всички принадлежности и документи към устройството. Това изявление представлява
извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт, поради което съдът намира, че
ищецът е изпълнил основното си задължение по договора за лизинг. При изпълнението на
насрещната престация за предаване на вещта, предмет на договора, правното задължение на
лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо, но
тъй като страните са разсрочили това задължение на 23 лизингови вноски, всяка една от тях
става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договорите за лизинг.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя в сроковете, в които той заплаща своите
задължения по договора за мобилни услуги.
Лизингополучателят изпада в забава на съответния ден, когато е длъжен да заплати
съответната лизингова вноска, без да е необходима покана от кредитора /арг. чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД/. Както беше посочено по делото е представена фактура № ********** от
18.11.2018 г. за отчетен период 18.10.2018 г. – 17.11.2018 г., в която е посочено задължение
за вноска за лизинг в размер на 19,79 лева и е посочен срок за плащане 03.12.2018 г.
Останалите приложени по делото фактури включват лизингови вноски, както следва: 19,79
лева за периода 18.11.2018 г. – 17.02.2019 г. Обстоятелството, че възникналите от
процесните договори за лизинг парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и
главно доказване от ответника. Ответникът не е установил в хода на процеса това плащане.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че посочените лизингови вноски са дължими от
5
него.
По отношение на останалите претендираните от ищеца суми по договорите за лизинг
относно предсрочно изискуеми внсоки, настоящият съдебен състав намира следното: по
делото са представени предварително установени от ищеца общи условия на договор за
лизинг за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство.
Общите условия към договора са задължителни за потребителя-ответник, тъй като писмено
ги е приел – чл. 6 от процесните договори /арг. чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно чл. 12, ал. 1, т.
2 от Общите условия, в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на
лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми. В ал. 2 на същия член пък е посочено, че месечните вноски и другите дължими
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава на дължими по договора
плащания. По делото се установи, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на
лизингови вноски отчетен период. Поради това съдът счита, че е настъпила една от
предпоставките за предсрочна изискуемост на всички останали лизингови вноски в размер
на 395,80 лева по договора за лизинг. По изложените съображения предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед изхода на спора по настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете. Той е заплатил 25 лева
за държавна такса, 300 лева – депозит за особен представител и е бил представляван от
адвокат, за което е заплатил и 180 лева за адвокатско възнаграждение. В заповедното
производство е заплатил 25 лева за държавна такса и 180 лева за адвокат. С оглед уважената
част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 378,35 лева – разноски за
настоящото производство и 153,58 лева – разноски в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с
ЕИК ********* (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд, чрез пълномощника адв. Г.
срещу Г. Д. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д., ж.к. .............“ № 21, обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД и правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр.
с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 551,71 лева, от която:
сумата от 155,91 лева, представляваща цена на дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси по договори за предоставяне на мобилни услуги от 17.01.2016 г. и
допълнително споразумение към него от 17.06.2016 г. за мобилен номер **********;
договор за мобилни услуги от 17.06.2016 г. и допълнително споразумение към него от
07.08.2018 г. за мобилен номер ********** и по договор за мобилни услуги от 13.11.2018 г.
за мобилен номер **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 340,59 лева и сумата от 395,80 лева, представляваща незаплатени и предсрочно
изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 08.06.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 04.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед № 267 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на Районен съд – Сливница.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. Д. Д., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. Д., ж.к. .............“ № 21, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК
6
********* (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд, сумата от 387,12 лева – разноски за
настоящото производство и сумата от 195,95 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7