РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. ХАСКОВО, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500450 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 274/05.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1310/2023
година, РС Хасково е осъдил „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив
да заплати на М. В. Т. от гр.*** сумата от 459,23лв. с ДДС, представляваща
сбор от получени от ответника без основание суми по следните фактури : по
фактура №**********/22.08.2022г. - 117,59лв. с ДДС, представляваща
корекция на сметката за минал период от 11.07.2022г. до 26.07.2022г. /15 дни/;
по фактура №*********/09.11.2022г. - 111,05лв. с ДДС, представляваща
корекция на сметката за минал период от 13.08.2022г. до 23.09.2022г. /41 дни/;
по фактура №**********/20.01.2023г. - 139,14лв. с ДДС, представляваща
корекция на сметката за минал период от 15.11.2022г. до 30.11.2022г. /15 дни/;
по фактура №**********/18.04.2023г. - 91,45лв. с ДДС, представляваща
корекция на сметката за минал период от 13.03.2023г. до 03.04.2023г. /21 дни/,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 22.06.2023г. до
окончателното изплащане.
1
Съдът е осъдил „Електроразпределение Юг” ЕАД да заплати на М. В.
Т. от гр.*** направените в производство разноски в размер общо на 450лв
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си
представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на
постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална
незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на
решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката.
Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния
ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за
корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на константата
практика на ВКС. Твърди още,че с промяната на ПИКЕЕ правомощието да
извършва преизчисляване на количеството доставена енергия е предоставено
именно на „ Електроразпределение Юг“ , а не на „ ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответната страна разноски,
представляващи платено възнаграждение на адвокат.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Т., пълномощник на
въззиваемата М. Т., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че
постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде
потвърдено. В съдебно заседание адв. Т. поддържа това становище. Моли да
бъде определено възнаграждение на адвокат за явяване във въззивната
инстанция на основание чл.38 от ЗА.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД,
предявен от М. В. Т. от гр. *** против „ Електроразпределение Юг“ ЕАД гр.
Пловдив.
2
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа
на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е
основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция
не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи
извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна
корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както
и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този
въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може
едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи
,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без
да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно
отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло
възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция
въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им
характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер
на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със закона е въз основа
на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е
собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство,
поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното
функциониране на измервателното устройство, като констатираните
неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за
тези неизправности на потребителя. В случая , при проверката, е констатиран
3
тъмен дисплей. При това, ако в паметта на електромера са запазени данни за
потребената ел.енергия, ответникът е могъл да ангажира доказателства за
установяване действителния размер на потребената, но незаплатена
ел.енергия от потребителя.Това би било основание тази реално потребена, но
незаплатена от потребителя ел.енергия да бъде претендирана като дължима.
Същият не е сторил това и след като не е установено действително
потребената ел.енергия, то заплатената от потребителя сума се явява платена
без основание и подлежи на връщане.
На следващо място при констатирано неточно измерване на средството за
техническа измерване на доставената електрическа енергия ответникът в
качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа следва на
основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на доставчика в качеството му на
ползвател на мрежата фактура за покриване на технологичните му разходи по
чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за преизчислените количества
електрическа енергия, който пък следва да издаде фактура на крайният клиент
за неотчетената ел. енергия и за стойността на мрежовите услуги. От
изложеното се налага извод, че ответникът в качеството си на оператор на
електроразпределителна мрежа няма вземане срещу ищеца като краен клиент
за допълнително начислената ел. енергия, което вземане принадлежи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора за продажба по
чл. 15 ПТЕЕ и което изрично е предвидено в чл.98а, ал.6 от ЗЕ.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. Т. възнаграждение за явяване във въззивната инстанция на основание
чл.38 от ЗА, каквото искане е направено своевременно. С оглед фактическата
и правна сложност на делото, материалният интерес и Решение от 25 януари
2024 г. по дело C-438/22 съдът намира,че възнаграждението за явяване във
въззивната инстанция следва да бъде определено под мининума, предвиден в
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,а именно в размер на 200 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 274/05.04.2024 г. на РС Хасково,
4
постановено по гр.д. № 1310/2023г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Т., БУЛСТАТ *********, на
основание чл.38 от ЗА, сумата от 200 лв. възнаграждение за явяване във
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5