№ 56
гр. Пазарджик, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500792 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
680/29.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20225220103240 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Пазарджик е отхвърлен предявеният от М. М. С., ЕГН
********** от гр. С.З., ул. „В.Л.“ № 89 против „Център за психично здраве -
С.З.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул.
„Армейска“ № 16, представлявано от управителя П.М.Г., иск за заплащане на
сумата от 5 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
издаване на справка с изх. № 143/10.02.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от М. М. С., в която се твърди, че решението на Районен съд -
Пазарджик е неправилно, немотивирано, незаконосъобразно, постановено при
съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че заведеният
от него иск в размер на 5 100 лева, е за неимуществените вреди, заедно със
законоустановената лихва от края на увреждането до окончателното
изплащане, произтичащи от действията на д-р Г., Управител на ЦПЗ-
Ст.Загора, изразяващи се в следното: - издаване на неверен документ и
изпращането му до орган на власт ОД МВР - С.З., в който се твърди, че след
незаконното задържане на жалбоподателя в ЦПЗ - Ст.Загора му била
поставена диагноза при изписването: „Налудно разстройство, комбинирано с
1
Разстройство вследствие употреба на алкохол.“ Сочи се, че вследствие на това
невярно писмо от ОД МВР - С.З. на жалбоподателя била наредена нова
съдебнопсихиатрична експертиза и за него възникнала нуждата да доказва
пред ОД на МВР - С.З. и РП - С.З., че не е с налудно разстройство и
параноялен синдром, както и че няма разстройство вследствие употреба на
алкохол, тъй като служители на ОД на МВР - С.З. и РП - С.З. неправилно били
приели, че документът е верен и отразява състоянието му. Напротив,
изпратеният документ бил с поставена диагноза, която впоследствие била
опровергана от медицински експерти - светилото на българската психиатрия
проф. д-р П.М.. Твърди се, че съдебно-психиатричната експертиза,
представена като доказателство по делото, изцяло опровергава твърденията на
управителя на "ЦПЗ-Ст.Загора" за наличието на поставената диагноза. Сочи
се, че тази епикриза опровергавала извода за истинност на оспорения неверен
документ. Твърди се, че не можели да бъдат споделени мотивите на
първоинстанционния съд, че липсва причинно-следствена връзка между
изготвянето на справката от служителя на "ЦПЗ - Ст.Загора" пред ОД на
МВР[1]С.З. и претърпените неимуществени вреди, както и че писмото
отразявало единствено медицинското състояние на жалбоподателя, каквото е
било констатирано в историята на заболяването. Жалбоподателят сочи, че
видно от приложеното по настоящото производство Решение № 260/14.02.20 г.
на ВКС по гр. дело № 449/19 г., същият бил осъдил "ЦПЗ-Ст.Загора“ да му
заплати обезщетение за това, че го е подложил на медицински изследвания без
негово съгласие. Твърди се, че „ЦПЗ-Ст.Загора" не е представил каквито и да
било доказателства, че жалбоподателят е бел настанен в Центъра по
нареждане на РС - С.З. за изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза.
Напротив, той бил насила, незаконно закаран и задържан в "ЦПЗ - Ст.Загора"
от полицията, по разпореждане на прокурор от РП-С.З., незнайно на какво
основание и в грубо нарушение на ЕКПЧОС и практиката на ЕСПЧ, за което
жалбоподателят осъдил Прокуратурата. Твърди още, че не било вярно
отразеното в решението на Pайонен съд - Пазарджик, че нямало спор, че
жалбоподателят е бил настаняван в ЦПЗ – Ст. Загора. Напротив спор имало и
според доказателствата по делото жалбоподателят не бил настанен законно с
постановление на РС - С.З., а с незаконно постановление на Районна
прокуратура - С.З., за което и Прокуратурата, и "ЦПЗ - Ст.Загора" вече били
осъдени. Жалбоподателят твърди, че с искане с вх. № 11436/07.05.2024 г. по
описа на PC[1]Пазарджик е поискал от РС - Пазарджик извършването на нова
съдебнопсихиатрична експертиза, която да потвърди неговата абсолютна
вменяемост, но незнайно по какви причини РС - Пазарджик отказал да
назначи такава. Твърди, че вследствие издаването на неверен документ и
изпращането му до орган на власт ОД на МВР - С.З., на жалбоподателя били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
2
страдания с голям интензитет - унижение, накърнено чувство за достойнство
и чест; жалбоподателят се чувствал безсилен, че не може да се защити от
написаната невярна диагноза и повторно трябвало да се подлага на
медицинска експертиза, при това в град, находящ се на 230 км. от С.З.. Твърди,
че предявеният иск е основателен и е доказан от събраните по делото
доказателства и достигайки до обратния извод, първоинстанционния съд е
постановил неправилно решение. Искането е първоинстанционното решение
да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде постановено, с което
предявеният иск да бъде уважен така, както е предявен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Център
за психично здраве – С.З.“ ЕООД, представляван от управител д-р П. М. Г. с
искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно,
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и обосновано
с оглед събраните по делото доказателства, с изложени мотиви, обосноваващи
правилността му.
Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията,
изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от
ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против ЦПЗ – С.З. ищецът М. М. С. е твърдял, че на
10.02.2021 г. ответникът е изпратил на 2-ро РУ С.З. невярна справка с изх. №
143/10.02.2021 г., според която от 07.01.2014 г. до 09.01.2014 г. е бил настанен
в ЦПЗ С.З. по нареждане на Районен съд - С.З. за изготвяне на
съдебнопсихиатрична експертиза и му е била поставена диагноза: „налудно
разстойство, коморбидно с разстройство вследствие на употреба на алкохол“.
Твърди, че незаконно и насила е бил завлечен от полицията в ЦПЗ С.З., но не
със съдебно решение, а с незаконно постановление на прокурор от Районна
прокуратура - С.З.. За незаконните действия против него Прокуратурата на
Република България и ЦПЗ - С.З. били осъдени с влязло в сила решение по
гр.д. № 12629/2016 г. по описа на СГС и по г.д. № № 449/2019 г. по описа на
ВКС. В решението на ВКС по гр.д. № 449/2019 г. било посочено, че
въпросната незаконна епикриза е частен удостоверителен документ, т.е. няма
стойност на официален документ. Категорично отказал да подпише
информирано съгласие за лечение и предвид липсата на съдебно
разпореждане, задържането му било абсолютно незаконно. Отказал и каквито
и да е било прегледи от лекари, така че епикризата нямало как да се изготви,
освен в нарушение на закона. От това прави извод, че управителят на ЦПЗ С.З.
за пореден път съставил неистински документ в негова вреда, въпреки
влязлото в сила решение по гр.д. № 449/2019 г. по описа на ВКС. В резултат от
този неистински документ му били нанесени неимуществени вреди,
3
изразяващи се в това, че бил злепоставен и отново незаконно бил обявен за луд
пред държавна институция и му била назначена съдебнопсихиатрична
експертиза, за която трябвало да ходи до София и която доказала, че е
психически здрав. За това, че не е психично болен, представя писмени
доказателства. Поради претърпените неимуществени вреди моли да бъде
осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на 5 100 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 10.02.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата. Предявява и иск за обявяване на справка с изх. №
143/10.02.2021 г. за неистински документ. Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Център за психично здраве
- С.З.“ ЕООД, представляван от управителя д-р П.М.Г., намира иска за
обявяване на справка с изх. № 143/10.02.2021 г. за неистински документ за
недопустим поради липса на правен интерес за ищеца, а искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди - за допустим, но неоснователен. По
същество оспорва всички твърдения на ищеца за незаконосъобразни действия
при издаване на процесната справка. Оспорва на базата на тази справка на
ищеца да е била назначена съдебнопсихиатрична експертиза, тъй като същата
била назначена по НЧД № 2235/2018 г. (ДП № 74/2018 г.). Счита, че не е
налице противоправно поведение при издаване на справката, като същата
отразява обективни факти и обстоятелства. Справката била издадена въз
основа на писмо с изх. № УРИ 824500-2345/08.02.2021 г. на началника на 2-ро
РУ С.З., като ЦПЗ С.З. е бил задължен да предостави исканата информация.
Ищецът сам признавал, че на 07.01.2014 г. е бил настанен в лечебното
заведение за изготвяне на стационарна съдебнопсихиатрична експертиза в
изпълнение на постановление от 20.12.2013 г. на прокурор от Районна
прокуратура - С.З. след извършено от ищеца нападение с брадва на съседката
му. По време на хоспитализацията на ищеца са му били извършени
необходимите прегледи, изследвания и други медицински дейности с цел
правилно диагностициране и лечение, които били отразени в медицинската
документация. На ищеца била поставена диагноза, която била вписана в
медицинската документация и била вярно отразена в издадената справка.
Поставената диагноза отразявала становището на лекуващия лекар за
състоянието на ищеца през периода на престоя му в лечебното заведение, а не
трайното психическо състояние на ищеца. Ангажира писмени доказателства.
С определение № 83 от 10.01.2023 г. производството по делото е
прекратено по отношение на предявения иск за обявяване на неистинността на
справка с изх. № 143/10.02.2021 г. То е потвърдено с определение №
130/13.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 20235200500117 по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, като с определение № 1524/29.03.2024 г.,
постановено по ч.гр.д. № 4838/2023 г. на ВКС определението на ПОС не е
4
допуснато до касационно обжалване.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че с
постановление от 20.12.2013 г. по пр.пр. № 6010/2023 г. по описа на Районна
прокуратура - С.З. е разпоредено на началника на Първо РУ Полиция при
ОДМВР - С.З. да организира преглед на М. М. С., ЕГН ********** от дежурен
психиатър при ЦПЗ С.З..
Съгласно представената история на заболяванията М. М. С. е постъпил в
ЦПЗ С.З. на 07.01.2014 г. и е изписан на 09.01.2014 г. с окончателна диагноза:
„Налудно разстройство, коморбидно с Разстройство вследствие употреба на
алкохол. Вредна употреба. Параноялен синдром“. По време на престоя в ЦПЗ -
С.З. на същия са извършени задължителните изследвания.
С Решение № 260 от 14.02.2020 г. по гр.д. № 449/2019 г. по описа на
ВКС, IV г.о., ЦПЗ - С.З. е осъден да заплати на М. М. С. на основание чл. 49 от
ЗЗД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от подлагането на медицински дейности по установяване и лечение на
психично разстройство през периода от 07.01.2014 г. до 09.01.2014 г., ведно
със законната лихва от 08.01.2014 г.
На 09.02.2021 г. в ЦПЗ - С.З. е постъпило искане от Второ РУ при
ОДМВР С.З. за предоставяне на писмена справка във връзка с преписка №
УРИ 349000-2445/2021 г. за това настанявано ли е лицето М. М. С., ЕГН
********** за лечение от налично психично заболяване, кога, за какъв период
от време, с каква диагноза и води ли се на учет.
В отговор на искането от ЦПЗ - С.З. е издадена справка с изх. №
143/10.02.2021 г., според която М. М. С., ЕГН ********** е бил настанен в
ЦПЗ - С.З. на 07.01.2014 г. с постановление на Районен съд - С.З. за изготвяне
на стационарна съдебнопсихиатрична експертиза. Изписан е на 09.01.2014 г.
след изготвяне на експертизата с диагноза: „Налудно разстройство,
коморбидно с Разстройство вследствие употреба на алкохол“. Лицето не се
води на диспансерен учет.
На 09.07.2018 г. по НЧД № 2235/2018 г. (ДП № 74/2018 г.) по описа на
СО на Специализирана прокуратура, пр.пр. № 801/2018 г. по описа на
Специализирана прокуратура – София, на ищеца е извършена
съдебнопсихиатрична експертиза от проф. д-р П.М., при която е установено,
че няма данни, които да потвърждават наличие на симптоми на психично
заболяване у същия. Има медицински документи, които определят
състоянието „психично здрав“ на С.. По време на изследванията не са открити
симптоми на психични разстройства, които да отговарят на реда и критериите
(интелектуален, мисловен и волеви) на чл. 89 от НК, а именно: краткотрайно
или продължително „разстройство на съзнанието“. Към периода, в който се
5
твърди, че С. е извършил деяние, не е имал пречки от медицински характер да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си. От друга страна при него се изразяват определени акценти на
личността, които не го лишават от базисните психични годности да разбира и
ръководи постъпките си. По време на правните процедури С. е бил и сега е със
запазени годности да разбира свойството и значението на случващото се. Той
е бил и е годен да ръководи поведението си. Няма пречки от медицинско
естество, които да го възпрепятстват да се защитава сам.
При тези данни въззивният съд намира обжалваното съдебно решение за
валидно и допустимо, тъй като не се констатират пороци, обосноваващи
неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Жалбоподателят твърди, че справка с изх. № 143/10.02.2021 г., издадена
от ЦПЗ - С.З., е документ с невярно съдържание и с издаването й на С. са
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания,
свързани с необходимостта да доказва пред трети лица, че не е психично болен
и не страда от диагнозата, отразена в процесната справка, като за целта се е
наложило да се подложи на допълнително психиатрично изследване в
гр.София. Правното основание на иска е чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД - за
обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Установено е по делото, че на 07.01.2004 г. С. е бил заведен
принудително от полицейските органи в изпълнение на постановление на
прокурор при РП-С.З. от 23.12.2014 г. в ЦПЗ-С.З., където е бил подложен на
медицински изследвания и изписан на 09.01.2014 г. Към момента на
изписването е издадена епикриза, в която е отразена следната диагноза:
„Налудно разстройство, коморбидно с Разстройство вследствие употреба на
алкохол. Вредна употреба. Параноялен синдром“. Тези факти са намерили
отражение и са дословно пресъздадени в съдържанието на справка с изх. №
143/10.02.2021 г., издадена от ЦПЗ - С.З. по искане от Второ РУ при ОДМВР
С.З. за предоставяне на писмена справка във връзка с преписка № УРИ
349000-2445/2021 г. Това дава основание на въззивният съд да приеме, че
процесната справка отразява вярно фактите, свързани с престоя на ищеца в
ЦПЗ-С.З.. Единственото неправилно в нея е отразено, че настаняването на С. в
центъра е станало по постановление на РС-С.З., вместо въз основа на
постановление на прокурор при РП-С.З. от 23.12.2014 г., но с висока степен на
вероятност може да се предположи, че се касае за техническа грешка, от която
обаче за ищеца не са произтекли никакви вреди. Така или иначе настаняването
е станало въз основа на акт на държавен орган на власт.
6
Невярно и недоказано е твърдението в исковата молба, че вследствие на
тази справка на С. му се наложило да се подложи на нова психиатрична
експертиза в гр.София, за да установи несъстоятелността на диагнозата,
посочена в справка с изх. № 143/10.02.2021 г.. От събраните по делото
писмени доказателства се установи, че експертизата, извършена от проф. д-р
П.М. е възложена във връзка с образуваното НЧД № 2235/2018 г. (ДП №
74/2018 г.) по описа на СО на Специализирана прокуратура, пр.пр. № 801/2018
г. по описа на Специализирана прокуратура – София, а не е инициирана от
самия ищец в преследване на негова частна цел (за установяване
неправилността на диагнозата, поставена пред 2014 г. от ЦПЗ-С.З.). Освен
това следва да се посочи, че процесната справка е издадена през 2021 г., а
експертизата на проф. д-р П.М. е възложена по наказателно производство,
образувано през 2018 г. и е извършена на 09.07.2018 г., т.е. повече от 3 години
преди издаването на справка с изх. № 143/10.02.2021 г. Не се установява също
така в резултат от тази справка ищецът да е претърпял твърдените в исковата
молба неимуществени вреди - злепоставяне пред държавна институция чрез
обявяването му за луд. Както беше посочено по-горе, този документ не
съдържа обстоятелства, които не отговарят на обективните факти, нито пък е
издаден с намерение ищецът да бъде увреден, т.е. при злоупотреба с права.
Доколкото и ако ищецът е претърпял болки и страдания с голям интензитет,
изразяващи се в унижение, накърнено чувство за достойнство и чест и чувство
на безсилие, че не може да се защити от написаната невярна диагноза, то тези
страдания биха били преживени не вследствие на издадената справка, а
вследствие на поставената в епикризата към момента на изписването му
диагноза, която обаче се опровергава от епикризата, извършена от проф. д-р
П.М.. Извън това следва да се посочи, че ищецът не е представил
доказателства за претърпените от него неимуществени вреди – болките и
страданията, описани в исковата молба.
В обобщение – като е отхвърлил предявения иск, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На
основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
обжалваното решение и се присъединява към тях.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 680/29.05.2024 г., постановено по гр.д. №
20225220103240 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пазарджик.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8