Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 21.05.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети май две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. А.
при участието на секретаря И. А., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2978 по описа за 2020година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по молба
с правно основание чл. 50 СК.
Образувано е по молба
на К.А.П., ЕГН ********** и Л.Д.П., ЕГН ********** двамата с постоянен адрес
***.
Молителите излагат, че са сключили граждански брак на 28.08.1993г. От него
имат две деца, навършили пълнолетие. Постигнали са сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие за развод и със споразумение са уредили всички лични и
имуществени отношения помежду си за след развода. Поради горното, молят съда да
постанови решение, с което да прекрати брака им и утвърди постигнатото между
тях споразумение, както следва:
След прекратяване на
брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Станчева.
Издръжка между
съпрузите няма да се дължи.
Придобитите по време на
брака движими вещи са били поделени от страните извънсъдебно и нямат претенции
един към друг.
Разноските за
окончателна държавна такса се дължат поравно от страните.
В открито съдебно
заседание молителите се явяват лично представлявани от процесуален представител
адв. В.. Поддържат молбата за развод и депозираното споразумение по чл. 51 СК.
Установи се по делото,
че съгласието на съпрузите да бъде прекратен съществуващият между тях брак е
сериозно и непоколебимо. Депозираното споразумение съдържа постигнато съгласие
между съпрузите по всички въпроси, посочени в чл.51, ал.1 СК.
Горното обуславя извод
за основателност на молбата с правно основание чл. 50 СК. Бракът между
съпрузите следва да бъде прекратен, поради сериозното, взаимно и непоколебимо
съгласие на молителите. Съдът няма да издирва мотивите за това. Следва да бъде
утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51, ал.1 СК.
На основание чл.6, т.3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата следва да бъде
определена окончателна държавна такса за производството в размер на 40лева и
същата следва да се възложи по равно между страните.
Водим от горното и на осн. чл.330, ал.3 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА чрез развод гражданския брак на К.А.П., ЕГН ********** и Л.Д.П., ЕГН ********** двамата с постоянен адрес ***, сключен на 28.08.1993г. с акт № 1172, съставен
от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна, по взаимно
съгласие, на основание чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА на основание чл. 51, ал. 2 СК споразумението, с което
съпрузите заявяват, че уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си
и нямат имуществени претенции един към друг след прекратяване на брака, както следва:
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно
име С.
ОБЯВЯВА, че издръжка между съпрузите не се дължи.
ОБЯВЯВА, че съпрузите са се споразумели и заявяват, че придобитите
по време на брака им движими вещи са поделили извънсъдебно и нямат претенции за
тях един към друг.
ОСЪЖДА К.А.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд
държавна такса в размер на 20лева,
на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Л.Д.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненския районен съд държавна такса в размер на 20лева, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на осн. чл. 330, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ в РС- Варна: