Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград,11.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд, в открито съдебно заседание на трети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ; СУНАЙ ОСМАН,
Секретар ХЮСНИЕ АЛИШ, ато разгледа
докладваното от съдията НАХД № 123/ 2019г. по описа на съда, и
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Р. НЕДЖАТТИН Ю. с
ЕГН- **********,***, обжалва
Наказателно постановление № 19- 0303- 000088/ 01.04.2019г. на Началник РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали,
с което на основание чл.183 ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Із- 25-39
на МВР са отнети 6 точки, за нарушение на разпоредбата чл.137 „А“ ал.1 от ЗДвП. В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на постановлението поради допуснати нарушения на материалният закон и при неспазена административна
процедура. Иска цялостна отмяна на нак.постановление.
В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата си, като посочва, че
в деня на проверката е управлявал МПС с обезопасителен колан, който свалил след
като е бил спрян за проверка и то защото документите му била на задната седалка
и е трябвало да слезе от колата за да ги вземе- но колата е била спряла.
Заявява, че полицаят, който го е спрял за проверка е бил некомпетентен за
дейност по ЗДвП, т.к. е бил такъв по патрулно-постова дейност и именно затова
се наложило да чака около час за да дойде друга патрулка, която да вземе
отношение и поради намира намира нак.постановление за незаконосъобразно и иска
отмяната на същото.
Административно-наказващият орган не се явява и не изпраща представител, и в писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди
атакуваното нак.постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок, и разгледана по същество е неоснователна.
На 20.03.2019г.
в 11,35ч. в гр.Момчилград, на ул.“Гюмюрджинска“, жалбоподателят като водач на
МПС – л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № К 41 45 ВС, е управлявал посоченото МПС не
използва обезопасителен колан /не е поставил обезопасителен колан, с какъвто
автомобилът е бил оборудван. Поради това полицейският служител И.Т. в
присъствието на свидетеля Я.Д. ***/ му съставил АУАН серия Д № 594681/ 20.03.2019г.
за извършено нарушение по чл.137 „а“ ал.1 от ЗДвП, който му е предявен за
подписване след съставянето му на същата дата, и съответно връчен му е бил
екземпляр от същият. Жалбоподателят е нямал възражение по така съставеният акт.
Въз основа на
този АУАН е издадено обжалваното НП№ 19- 0303- 000088/ 01.04.2019г. на Началник РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с
което на основание чл.183 ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Із- 25-39
на МВР са отнети 6 точки, за нарушение на разпоредбата чл.137 „А“ ал.1 от ЗДвП,
с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, както и на основание Наредба
№ Із- 25-39 на МВР са му отнети 6 точки, за нарушение на разпоредбата чл.137
„А“ ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателят на 07.05.2019г.
От разпита на
актосъставителят /който не е свидетел по установяване на нарушението/ и на
свидетелят по акта /който е и свидетел на нарушението/, се установява, че проверяващите
полицейски служители /единият от които е свидетелят и на самото нарушение/ са
установили, че жалбоподателят на посочената дата и място е управлявал автомобила,
без да ползва обезопасителният колан, с който автомобилът е бил снабден.
Очевидецът на нарушението /св.Я.Д./, посочва, че записаното в акта е това,
което те били установили.
Изложената фактическа обстановка съдът приема
за установена от събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства. Същата се установява от показанията на актосъставителят и на
свидетелят, които съдът кредитира изцяло и преценява същите като добросъвестно
депозирани и основани на преките възприятия и впечатления на св.Д., и на
опосредените въприятия на актосъставителя Т.. Фактическата обстановка се
установява и от писмените доказателства, прочетени и надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, а именно: Обжалваното НП и АУАН.
По делото не са
представени съответни Заповеди за определяне на съответни длъжностни лица от
системата на МВР за осъществяване на определени функции по ЗДВП /да
осъществяват контролни функции, да съставят АУАН, да издават НП и ел.фишове и
др., упоменати конкретно/, но съдът приема с оглед многобройните разгледани
дела по ЗДвП, че същите са компетентни да осъществяват такива функции- още
повече, че ЗМВР ги натоварило с общи
функциии по контрол на движението по пътищата, които са детайлизирани и
в ЗДвП. Самите заповед за възлагане на такива контролни функции по ЗДвП са
унифицирани за цялата система на МВР.
При така
установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Обжалваното НП
следва да потвърдено като правилно и законосъобразно, т.к., както при
издаването на същото, така и при съставянето на АУАН не са допуснати
процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените, и които да
доведат до отмяна на същите. Самото нарушение е описано със неговите обективни
и субективни признаци- описани са датата, мястото и начинът на извършване на
административното деяние, описан е самият субект на нарушението,
обстоятелствата, при които същото е допусното, нарушените норми от ЗДвП- както
и самото нарушение, със всички негови белези. В АУАН са посочени имената и длъжността
на актосъставителят, както и имената на свидетелят по акта, както и самият акт
е бил предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му, и същият не е
имал възражения, получил е екземпляр от него на същата дата, и в
законоустановеният 3- дневен срок не е депозирал възражения. В обжалваното
Наказателно постановление нарушението е подведено под приложимата правна норма,
която е отнесена правилно и към съответстващата санкционна норма. Не са
допуснати никакви нарушения на процесуалните правила по ЗАНН при съставянето на
АУАН и при издаването на процесното НП, които да доведат до накърняване правото
на защита на жалбоподателят.
Съобразно това
и съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, тъй като в хода на административно– наказателното производство
е безспорно установено, че с действията си водачът на моторното превозно
средство /описаното по-горе/- жалбоподателят е допуснал нарушение на следното правило
за движение по пътищата, установено в Закона за движението по
пътищата, а именно: разпоредбата на
чл. 137 „а“ ал.1 от ЗДвП, вменявящ задължения на водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.В конкретния случай водачът е допуснал нарушение на тези
изисквания, доколкото не е поставил обезопасителен колан, с който автомобилът е
оборудван. Управляваното от жалбоподателят МПС е от посочените по-горе и
определени от закона категории.
Не се установи нарушителят
да е от категорията лица, които не са задължени да използват обезопасителен
колан, т.е., не се установи същият да попада в изключенията визирани в ал.2 на
посочения законов текст. Текстът на чл. 137 „а“ ал.2 от ЗДвП въвежда
изключения от общото правило, посочено в ал.1, и предвижда възможност да не поставят
обезопасителни колани лицата, чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан-т.2, а
т.3 предвижда такона изключение и за лицата с трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни
средства, адаптирани съобразно техните нужди- а не се установи водачът да е от
тази категория.
Въз основа на
установената фактическа настоящият състав приема, че жалбоподателят, като водач на МПС от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато същото е в движение, е задължен да използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, и по този начин не е изпълнил
задължението по чл.137
„а“ ал.1 от ЗДвП.
Съставът на
това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определят като нарушение на
просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. Законът не поставя
в изискване деянието по чл.137
„а“ ал.1 от ЗДвП да е извършено, при условията на пряк, евентуален,
алтернативен или друга форма на умисъл, а по делото и липсват данни жалбоподателят
да е целял или допускал съставомерният резултат, поради което и извършеното
следва да се квалифицира именно като непредпазливо деяние.
Деянието не
следва да се квалифицира като маловажен случай, доколкото представлява
класическо изпълнително деяние от тази категория. Липсата на критичност към
извършеното е допълнителен аргумент в тази насока, както и данните за предходни
нарушения на ЗДП.
По отношение на
наложената санкция следва да се упомене, че при проверка на приложимите административно-
наказателни разпоредби, а именно нормата на чл.183
ал.4 т.7 пр.1-во от ЗДвП /където е предвидено наказание „глоба“ в размер на
50 лева за допуснато нарушение по чл.137 „а“ ал.1 от ЗДвП/ съдът констатира, че
санкцията е наложена законосъобразно и в законово посоченият фиксиран размер, съобразени са всички обстоятелства по
делото, поради което и не е налице правна възможност да бъде изменяван в
каквато и да е насока. Именно фиксираният размер на санкцията за допуснатото
нарушение прави безпредметно всякакви разсъждения по индивидуализацията на
същото.
Следва също
така за пълнота на изложението да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е
недопустима. И теорията, и практиката са категорични по отношение на
изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е., нарушения и наказания са само тези, посочени в
закона. Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата
на чл.13
от ЗАНН, и отнемането на контролни
точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от
страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, а не - на наказание. В допълнение, разпоредбата на чл.2
ал.1 от ЗАНН регламентира, че наказанията се определят само със закон или
указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с
наредба.
Действително,
когато е опорочена административно-наказателната процедура, отмяната на
наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането
на точките. В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и от материална, и от процесуална гледна точка, поради което и евентуални
доводи, касаещи отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по
същество. С тези аргументи, в тази си част жалбата е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане, като производството по делото относимо за това
следва да се прекрати.
С други думи,
при извършената служебна проверка на АУАН и НП не бяха констатирани наличието
на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна
на наказателното постановление.
По разноските; Спецификата
на този род деяния не предполага извършване на разноски, в рамките на работата
по административно-наказателната преписка /а и в настоящия случай данни за
такива липсват/, както и в съдебното производство не са извършвани разходи по
водене на делото (разноски на свидетели, хонорари на вещи лица и пр.), поради и
което съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос- пък няма
такова искане.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление Наказателно
постановление № 19- 0303- 000088/ 01.04.2019г. на Началник РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с
което на основание чл.183 ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на разпоредбата чл.137 „А“
ал.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде изцяло
потвърдено.
Жалбата срещу
същото наказателно постановление в частта за отнетите на основание Наредба №
Із- 25-39 на МВР 6 контролни точки, следва да се остави без разглеждане, и
производството по делото в тази част следва да се прекрати.
Мотивиран от гореизложеното ,Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19- 0303- 000088/ 01.04.2019г. на Началник РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали,
с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, на Р. НЕДЖАТТИН Ю. с ЕГН- **********,***, за
допуснато нарушение на чл.137 „а“ ал.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. НЕДЖАТТИН
Ю. с ЕГН- **********,***- 0303- 000088/ 01.04.2019г. на Началник РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, в
частта, касаеща постановеното ОТНЕМАНЕ на 6 контролни точки на основание Наредба № Із- 2539 на МВР, като недопустима, и прекратява производството по делото в тази част.
Решението подлежи обжалване пред Административен
съд- гр.Кърджали в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;