№ 539
гр. Пазарджик, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220104154 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 34, ал. 1 от ЗС – делба, първа фаза.
Ищцата М. И. Г. чрез пълномощника си адвокат П. е предявила против
ответниците И. С. У., Е. С. Р. и К. С. Г. иск за делба на съсобствените им
недвижими имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор
10505.502.397 по КККР на с. В., общ. Пазарджик, адрес на имота: с. В., ул.
„******, площ 1 342 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 171, кв. 53, парцел
VI, при съседи – имоти с идентификатори: 10505.502.864, 10505.502.418,
10505.502.398, 10505.502.399, 10505.502.396, ведно с приращенията и
подобренията в имота и ведно с построените в него сгради, както следва:
сграда с идентификатор 10505.502.397.1, застроена площ 36 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с
идентификатор 10505.502.397.2, застроена площ 68 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор
10505.502.397.3, застроена площ 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
гараж; сграда с идентификатор 10505.502.397.4, застроена площ 80 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда. Твърди, че имотите
са придобити от страните по наследство от И. З. Г., починал на ****** г., и
съпругата му М. В. Г., починала на ****** г., като ищцата е тяхна дъщеря, а
ответниците – техни внуци, деца на починалия на ****** г. техен син С. И. Г..
Поземленият имот, ведно със сграда с идентификатор 10505.502.397.2 били
1
придобити от наследодателите по давност, за което бил съставен Нотариален
акт № 122 от 28.03.1979 г., том I, дело № 301/1979 г., а останалите сгради
били построени от наследодателите по време на брака им. С Нотариален акт
№ 21 от 10.02.2016 г., том II, рег. № 1635, нот.д. № 161/2016 г. М. В. Г.
продала на ищцата притежаваните от нея 4/6 идеални части от недвижимите
имоти. Така заедно с притежаваната по наследство от И. З. Г. идеална част от
имотите, ищцата притежавала общо 5/6 идеални части в съсобствеността.
Останалата 1/6 идеална част принадлежала на ответниците при квоти по 1/18
идеална част за всеки от тях. Поради невъзможност за доброволна подялба на
имотите, моли имотите да бъдат допуснати до съдебна делба при посочените
квоти. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците И. С. У., Е. С. Р. и К. С. Г.
чрез пълномощника си адвокат Б. признават, че заедно с ищцата са
съсобственици на описаните в исковата молба недвижими имоти, но оспорват
сочените от ищцата квоти в съсобствеността. Оспорват приживе М. В. Г. да е
продала на ищцата своя дял от имотите, като е упълномощила ищцата да се
разпорежда с тях. В случай, че е налице упълномощаване, оспорват
упълномощителката да е могла да разбира или ръководи действията си при
упълномощаването, тъй като през последните 5 години от живота си е
страдала от деменция. Правят възражение за нищожност на договора за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 21 от 10.02.2016 г., том II, рег. № 1635, нот.д. № 161/2016
г. С оглед на това молят да бъде допусната съдебна делба между страните при
квоти по ½ идеална част за ищцата и ½ идеална част за ответниците.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
С Нотариален акт № 122, т. I, дело № 301/1979 г. от 28.03.1979 г. И. З. Г.
е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот:
дворно място от 1 300 кв.м., ведно с построената в него къща на 66 кв.м.,
съставляващо парцел VI-171 в кв. 53 по плана на с. В., Пазарджишки окръг,
при съседи: М. И. Г., С. Н. К., И. П. Ш. и улица.
И. З. Г. е починал на ****** г. и е оставил за свои наследници по закон
дъщеря си М. И. Г., сина си С. И. Г. и съпругата си М. В. Г..
Синът му С. И. Г. е починал на ****** г. и е оставил за свои наследници
по закон дъщерите си И. С. У. и Е. С. Р., сина си К. С. Г. и съпругата си Т. К.
Г., починала на ****** г.
С Нотариален акт № 21, том II, рег. № 1635, нот.д. № 161/2016 г. от
10.02.2016 г. М. В. Г. е продала на дъщеря си М. И. Г. собствените си 4/6
идеални части от следния недвижим имот: УПИ VI-171 в кв. 53 по плана на с.
В., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, с площ от 1 300 кв.м., ведно с
построените в имота сгради: полумасивна едноетажна жилищна сграда с един
редовен жилищен етаж и един вкопан избен етаж на площ от 66 кв.м.,
полумасивно жилище (лятна кухня) на площ от 21 кв.м., масивен гараж на
2
площ от 24 кв.м., паянтова стопанска сграда на площ от 60 кв.м. и паянтов
навес на площ от 14 кв.м., при съседи на имота: изток УПИ V-167, запад УПИ
VII-171, север УПИ IV-170 и юг улица.
М. В. Г. е починала на ****** г. и е оставила за свои наследници по
закон дъщеря си М. В. Г. и по право на заместване децата на починалия преди
нея неин син С. И. Г., както следва: И. С. У., Е. С. Р. и К. С. Г..
Свидетелят К. Г. Д., без родство със страните, установява, че познава
ищцата М. Г. и нейната майка М. Г.. Около 2016 г. М. направила пълномощно
на ищцата, с което й оставила своя дял от имота, защото на сина си купила
апартамент. М. била в нормално съС.ие. Била здрава психически, можела да
разбира свойството и значението на това, което върши. Нямала психическо
заболяване. Последните месеци преди да почине не познавала хората, но това
било няколко месеца преди да почине. М. починала в дома на свидетеля.
Взелия у дома си, защото нямало кой да се грижи за нея. Когато починала, М.
била над 80-годишна, на около 86 години. Живяла у свидетеля около 2 месеца
преди смъртта си. Тогава тя вече била започнала да става неадекватна и някой
трябвало да се грижи за нея. За пълномощното свидетелят знае от ищцата. Тя
му го казала много преди да вземат М. да живее у тях.
Свидетелката Й. К. Д., леля на ответниците, установява, че познава М.
Г.. Тя била баба на ответниците и майка на ищцата. М. имала най-добри
отношения с внуците си. Свидетелката не знаела, че тя била дала
пълномощно на ищцата. М. нямала памет, губела си ума, не била адекватна.
Това започнало може би от 2016-2017 г. и продължило докато починала. Тя не
познавала кой е около нея. Случвало се да отива в дома на свидетелката и да
търси внуците си. Като я помолили да влезе, тя сякаш не знаела точно къде е
и си тръгвала. М. живеела сама. Преди да почине, може би, дъщеря й я била
взела при себе си в същото село. М. не била й споделяла, че иска да
компенсира дъщеря си, тъй като била помогнала на сина си да си закупи
жилище.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на съсобствен
недвижим имот. В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на съсобственост между страните върху делбения
имот на посоченото в исковата молба правно основание, съществуването на
имота, предмет на делба, към момента на приключване на устните състезания
и годността му да е обект на съдебна делба.
Страните не спорят, а и се установява от писмените доказателства по
делото, че са съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в с. В.,
общ. Пазарджик, обл. Пазарджик и представляващ УПИ, ведно с построените
в него сгради. Съсобствеността е възникнала по силата на наследственото
правоприемство, настъпило със смъртта на общия наследодател И. З. Г..
Спорен по делото с оглед възраженията на ответниците е въпросът за
3
действителността на сключения на 10.02.2016 г. между М. В. Г. и ищцата М.
И. Г. договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от съсобствения
имот, имащ значение за квотите на съделителите в съсобствеността.
Възражението на ответниците за недействителност на договора за
покупко-продажба, като сключен от пълномощник без представителна власт,
а при условията на евентуалност – при невъзможност на упълномощителя-
продавач да разбира или ръководи действията си при упълномощаването е с
правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. В тежест на ответниците е да установят
при условията на пълно и главно доказване твърдението си за липса на
представителна власт на ищцата да се разпорежда с имота от името на
продавача М. В. Г., както и невъзможността на последната да разбира или
ръководи действията си при упълномощаването поради влошено психическо
съС.ие.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установяват твърденията на ответниците договорът за
покупко-продажба да е сключен без валидно учредена представителна власт в
полза на ищцата. В тази насока по делото беше представен официално
заверен препис от подписаното от М. В. Г. пълномощно в полза на ищцата М.
И. Г., а подписът й не бе оспорен от ответниците.
Не се установи също така при условията на пълно и главно доказване
при упълномощаването М. В. Г. да не е могла да разбира или ръководи
действията си. За установяване на психичното й съС.ие бяха разпитани
свидетелите Д. и Д.. Като обсъди показанията им, поотделно и в съвкупност с
останалите доказателства по делото, съдът намира за достоверни и обективни
показанията на свидетеля Д..
На първо място свидетелят Д. не е заинтересован от изхода на делото
предвид липсата на родствени или други връзки със страните, докато
свидетелката Д. е леля на ответниците, което поставя под съмнение
достоверността на показанията й по смисъла на чл. 172 от ГПК. Показанията
на свидетеля Д. също така са по-конкретни и от тях се установява, че той има
преки впечатления и ежедневни наблюдения от здравословното, в т.ч.
психическо съС.ие на упълномощителката. Свидетелят е категоричен, че
преди смъртта си и конкретно към датата на съставяне на пълномощното през
2016 г. упълномощителката е била в нормално психическо съС.ие, била е
адекватна и е могла да разбира свойството и значението на действията си. За
достоверността на показанията му свидетелства и фактът, че същият не
спести неизгодното на ищцата обстоятелство, че през последните месеци от
живота си упълномощителката е станала неадекватна и не е познавала хората,
което е наложило да бъде гледана в дома му до смъртта й.
От друга страна показанията на свидетелката Д. са твърди общи и
неконкретни. В разпита си свидетелката заявява, че през последните години
от живота си упълномощителката не е била адекватна и не е разпознавала
близките си, но не е категорична за времето, когато е изпаднала в това съС.ие,
4
като посочва ориентировъчно 2016-2017 г. Процесното пълномощно е
съставено в началото на 2016 г., което поставя под съмнение дали към датата
на подписването му упълномощителката вече е била изпаднала в описваното
от свидетелката съС.ие. Също така свидетелката няма преки, ежедневни и
непосредствени наблюдения от психическото съС.ие на упълномощителката,
а впечатленията й са по-скоро изолирани и инцидентни и се изчерпват с
откъслечните й срещи с нея. Показанията на свидетелката също така не се
подкрепят от никакви други доказателства по делото, например медицински
документи, епикризи, изследвания, рецепти за изписани лекарства и други
подобни, които биха могли да установят наличието на влошено психическо
съС.ие на упълномощителката. Освен това неразпознаването на близките и
неориентираността на М. В. Г., дори и такива да са били налице към датата на
упълномощаването, не означава категорично, че тя не е била в съС.ие да
разбира и ръководи действията и постъпките и да осъзнава извършеното. В
този смисъл показанията на свидетелката Д. не биха могли да установяват по
несъмнен и категоричен начин наличието на такова специфично психическо
съС.ие на упълномощителката, при което тя да не е била способна да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи действията.
С оглед на изложеното съдът намира за недоказано възражението на
ответниците, че М. В. Г. не е упълномощила надлежно ищцата да я
представлява при сключване на договора за покупко-продажба на 4/6 идеални
части от процесния имот и не е могла да разбира или ръководи действията си
при упълномощаването, а сключеният между М. В. Г. и ищцата договор за
покупко-продажба е валиден и е породил желаните от страните правни
последици.
Процесният имот е придобит от общия наследодател И. З. Г. по време на
брака му с М. В. Г. в режим на СИО съгласно чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г.
След смъртта на И. З. Г. на ****** г. на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от
ЗН собствеността е преминала по наследство върху неговите наследници по
закон при квоти, както следва: 1/6 идеална част за ищцата М. И. Г., 1/6
идеална част за С. И. Г. и 4/6 идеални части за М. В. Г.. Последната е
прехвърлила притежаваните от нея 4/6 идеални части на ищцата с договор за
покупко-продажба, сключен на 10.02.2016 г., с оглед на което ищцата е
придобила общо 5/6 идеални части от имота. След смъртта на наследника С.
И. Г. на ****** г. неговият дял е наследен при равни квоти от наследниците
му по закон: И. С. У., Е. С. Р., К. С. Г. и Т. К. Г.. Последната е починала на
****** г. и е наследена от същите лица. Следователно ответниците И. С. У.,
Е. С. Р., К. С. Г. притежават по 1/18 идеална част от съсобствения имот. Така
квотите в съсобствеността, приведени под общ знаменател, са както следва:
за ищцата М. И. Г. – 15/18 идеални части, а всеки от ответниците И. С. У., Е.
С. Р., К. С. Г. – по 1/18 идеална част.
Делбеният имот съществува към момента на приключване на устните
състезания и съставлява годен обект за съдебна делба, поради което следва да
бъде допуснат до делба между страните при посочените квоти.
5
По изложените съображения и на основание чл. 344, ал. 1 във връзка с
чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между М. И. Г., ЕГН
********** от с. В., общ. Пазарджик, ул. „******, И. С. У., ЕГН **********
от гр. Пазарджик, ул. „******, Е. С. Р., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.
,,****** и К. С. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ,,****** на
съсобствените им недвижими имоти, както следва: поземлен имот с
идентификатор 10505.502.397 по КККР на с. В., общ. Пазарджик, адрес на
имота: с. В., ул. „******, площ 1 342 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до
10 м, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 171, кв. 53,
парцел VI, при съседи – имоти с идентификатори: 10505.502.864,
10505.502.418, 10505.502.398, 10505.502.399, 10505.502.396, ведно с
приращенията и подобренията в имота и ведно с построените в него сгради,
както следва: сграда с идентификатор 10505.502.397.1, застроена площ 36
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда
с идентификатор 10505.502.397.2, застроена площ 68 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор
10505.502.397.3, застроена площ 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
гараж; сграда с идентификатор 10505.502.397.4, застроена площ 80 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, при следните квоти:
15/18 идеални части за М. И. Г., 1/18 идеална част за И. С. У., 1/18 идеална
част за Е. С. Р. и 1/18 идеална част за К. С. Г..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за
продължаване на делбеното производство.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6