№ 271
гр. Пазарджик , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201631 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Н. Л., роден на 31.03.1974 г., съд.адрес: гр.Б.,
ул.“А.С.“ №5, ет.3, ап.5-адв.Цв. М. против Електронен фиш за налагане на
глоба с.К, №3947870 на ОД на МВР гр.Пазарджик, с който за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 лева.
Жалбоподателят моли електронният фиш, като незаконосъобразен да
бъде отменен. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не сочи нови
доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
1
На жалбоподателя е издаден електронен фиш, затова че на 11.05.2020 г. в
18:29 часа на АМ „Тракия“ км 86+400 в посока гр.София е заснет със
стационарна радарна система MULTA RADAR №00209D32F68B и отчетен
толеранс 3% от измерената скорост да управлява МПС - „..., със скорост 174
км/ч при разрешена скорост за АМ от 140 км/ч.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
ЕФ и в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените
доказателства приложени по делото.
Безспорно е, че с последните изменения на ЗДвП в чл.184, ал.4 от закона
е въведен нов специален спрямо ЗАНН начин за образуване на
административнонаказателното производство за установяване на
административни нарушения чрез издаване на електронен фиш за налагане на
глоба.
Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП подлежи на обжалване
по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на
издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението./Вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на
ВАС по т. д. №1/2013 г./.
Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на
ел.фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП.
2
В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на
законовите изисквания.
В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е
наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато
възможност е предвидена с последните изменения в ЗДвП. Доколкото обаче
процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН, то законът
определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно
да се издаде електронен фиш.
Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се
заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител.
В случая нарушението е установено от стационарна радарна система за
видеоконтрол "MULTA RADAR №00209D32F68B, която, представлява
одобрен тип техническо средство и отговаряща на метрологичните
изисквания. Последното е видно от представените удостоверение за одобрен
тип техническо средство и протокол за проверка №36-С-ИСИ/25.06.2019 г.
При този тип автоматизирано техническо средство измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, без човешка намеса. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
3
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В настоящия случай обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от
закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП, която
предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно
превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за
АМ тази стойност е 140 км/ч, а водачът се е движил със скорост 174 км/ч.
При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус
3 % от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка
допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на
снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 179 км/ч,
съответства на описаната в ЕФ скорост от 174 км/ч.
Освен това по делото са представени данните за извършеното
нарушение, изготвени с АТСС, под формата на снимков материал, съобразно
изискванията на чл.16 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.
В този случай разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДП изрично предвижда,
че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство.
Видно от представената справка, в регистрационната система
4
автомобилът е вписан, като собственост „СЛ БГ 2013“ ЕООД, чиито
управител, т.е. законов представител е жалбоподателя.
По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5 от
ЗДвП собственикът да е представил в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението.
Следователно правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение, в качеството му на
законово представител на ю.л., собственик на автомобила, с който е
извършено нарушението, съобразно чл.188, ал.2 от ЗДвП.
В тази връзка с оглед субекта на нарушението-физическото лице,
управител на дружеството собственост автомобила, с който е извършено
нарушението, правилно е определена вида на санкцията – Глоба. Размерът на
санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП,
действаща към дата на извършване на нарушението за превишаване на
скоростта на движение с 34 км/ч.
В този смисъл съдът счита, че електронен фиш, е правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, потвърждаване на ЕФ, претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски следва да
бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба глоба
с.К, №3947870 на ОД на МВР гр.Пазарджик, с който на С.Н. Л., роден на
31.03.1974 г., съд.адрес: гр.Б., ул.“А.С.“ №5, ет.3, ап.5-адв.Цв. М. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка с
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на
5
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6