РАЗПОРЕЖДАНЕ

гр. Сливен, 27.02.2018 г.

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, девети състав в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5502 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:    

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Ловно рибарско дружество „Гребенец”, със седалище гр. Ямбол, чрез процесуалния му представител по пълномощие по чл. 32, т.1 от ГПК – адв. Д. *** против Държавно горско сторанство Сливен – ТП, гр. Сливен с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска от съда да признае за установено, че сключеното между Държавно горско стопанство Сливен - ТП на ЮИДП, с ЕИК 2016176540050, адрес град Сливен, ул. Орешак № 15 А, представлявано от инж. Димо Д. - на длъжност Директор и „ГРЕБЕНЕЦ”, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление на дейността град Ямбол, ул. Жорж Папазов № 14, представлявано от ВАСИЛ ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ ДОПЪЛНИТЕЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ по чл.29, ал.10 от ЗЛОД към ДОГОВОР за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча от 28.06.2010 година не е прекратено.

В исковата молба ищецът е твърди, че между Ловно рибарско сдружение „Гребенец” ответното горско стопанство на 21.06.2016 година е сключено Допълнително споразумение по чл.29, ал.10 от ЗЛОД към Договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча от 28.06.2010 година. Съгласно това споразумение считано от датата на подписването му 21.06.2016 година ДГС Сливен регистрира присъединяването на „Ловна дружина Сливен 1” към ЛРС Гребенец, ведно с ловно стопанския район, който й принадлежи с обща площ 2868,1 хектара. Посочено е още, че съгласно действащата нормативна уредба,  когато ловна дружина, на която е предоставена определена ловна площ със Заповед на Министъра на земеделието и храните, промени членството си и премине към друго сдружение тя продължава да се полза от предоставената й ловна площ и преминава в новото сдружение ведно с нея. Твърди, че Допълнителното споразумение по чл.29, ал.10 от ЗЛОД към ДОГОВОР за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча от 28.06.2010 година, е сключено като са изпълнени всички законови изисквания за това. Твърди, че след повече от година от сключването на това споразумение с писмо изх. № ЛС-22-100 от 11.08.2017 година Директорът на Държавно горско стопанство Сливен счита Допълнителното споразумение от 21.06.2016 година за недействително и приема за установено, че ловно рибарско сдружение „Гребенец” не е носител на правото да регистрира „Ловно рибарска дружина Сливен 1”.Посочва, че в мотивите на това писмо е изложено, че: Решение № 65 от 15.07.2014 година постановено по гр.д. № 157/2014 година по описа на Апелативен съд Бургас потвърждава Решение № 10/21.02.2014 година постановено по гр.д. № 378/2013 година по описа на Окръжен съд Ямбол, като влиза в законна сила на 30.03.2016 година съгласно Определение № 259/30.03.2016 г. постановено по т.д. № 3572/2014 година по описа на ВКС. Съгласно цитираните съдебни актове се приема за установено по отношение на ЛРС Гребенец, че ЛРД Сливен е носител на правото по чл.30, ал.З от ЗЛОД да регистрира и поддържа регистрация на Ловно рибарска дружина Сливен 1 като свой член. Твърди, че Директорът на Държавно горско сторанство не разполага с правото да обявява едно облигационно отношение за недействително и да приема за установено кои са неговите права; че ловно рибарска дружинка Сливен 1 след влизане на цитираното решение на Ямболския окръжен съд по право е члес на ловно рибарско дружество „Сливен” и съответно тази промяна е вписана в Дъравно горско стопанство Сливен, както и че след влизане на цитираното решение е проведено Общо събрание на ловно рибарска дружинска „Сливен 1”, взета е решение за прекратяване членството й в ЛРД Сливен и предприемане действия за вписването й в ЛРС Гребенец, ЛРД Сливен 1 е приета ца член на ЛРС Гребенец на заседание на управителния съвет на сдружението, регистрираната е като член на ЛРС Гребенец и е сключено процесното споразмение.

Счита, че Директорът на Държавно горско стопанство Сливен незаконосъобразно е прекратил ДОПЪЛНИТЕЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ по чл.29, ал.10 от ЗЛОД към ДОГОВОР за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча от 28.06.2010 година. Твърди, че така предприетото едностранно действие за считане на споразумението за недействително и за установяването кой е носител на право да регистрира ловна дружина, съответно прекратяването му, не може да произведе целеният резултат, тъй като противоречи на редът предвиден за прекратяване на тези облигационни отношения в ЗЛОД и в самия договор.

Твърди, че в следствие на тези действия предоставеният „График за групов лов на дива свиня и яребица на ЛРС „Гребенец” за м.октомври 2017 година не се утвърждава по причина, че процесното споразумение е прекратено. По този начин ЛРС Гребенец е лишено от „Ловна дружина Сливен 1”, от съответната ловна площ и от парични приходи, което формира правният интерес на ищцовото сдружение за предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.                                                                                                                                                         С Разпореждане 2147/31.01.2018 год. исковата молба е оставена без движение, като е дадено указание на ищеца да изложи подробно и обосновано правния си интерес от предявяването на установителен иск.                                        

С молба с вх. № 3723/20.02.2018 год. е посочено, че с иск по чл. 124, ал.1 от ГПК може да се установи съществуването или не на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, тоест когато правото е несигурно.Сочи, че този интерес винаги е налице, когато поведенито на противната страна прави положението на ищеца несигурно, както и че когато противната страна оспорва съществуването на облигационна връзка с ищеца, какъвто според ищеца разглеждания случай, несигурността в правното положение на ищцовата страна е действителна. Твърди се, че в конкретния случай, с допълнителното споразумение, считано от датата на подписването му – 21.06.2016 год. ДГС Сливен регистрира присъединяването на ЛД Сливен 1 към ЛРС Гребенец, ведно с ловно стопанския район който й принадлежи с обща площ 2868,1 хектара. Сочи, че от това за ищцовото сдружение се пораждат икономически интереси, свързани с получаването на членски внос от всеки един ловец, като освен това определена процентна част от генерираните парични средства от членуващата дружина постъпват като имуществен актив в сдружението, което също формира част от финансовата му приходност. Твърди, че с прекратяването на процесния договор и допълнително споразумение ищцовото сдружение не поддържа регистрацията на ловна дружинка Сливен 1 и същата не е неин член, като това лишава ЛРС Гребенец от получаваните приходи.                                                         

От ответника са постъпили два отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, като в първия от тях, от 22.12.2017 год., ответникът твърди, че прекратяването на договорът е законно, тъй като същото е предприето в изпълнение на Писмо изх. № 94.1463 от 02.08.2017 г. от Министъра на земеделието, храните и горите до Директор на ЮИДП - Сливен и на Писмо с изх. № АСД -01- 179 от 09.08.2017 год. Твърди се, че в тези писма се съдържат указания за ответника, че следва да предприеме оспорването действие по прекратяването на процесния договор, като действията на ответника и са водени именно в изпълнение на тези указания, обективирани в цитираните писма, като следва да отбелязва, че в този случай не разполагам с оперативна самостоятелност. директор съм изпълнил нарежданията на по-висше стоящи на мен органи, на които съм пряко подчинен.

Във втория отговор на исковата молба от 17.01.2018 год., са цитирани отново посочените в първия отговор писма, като се твърди, че видно от писмо, с Вх. № ЛС-00-25/2/09.08.2017 г. от Директора на ЮИДП ДП Сливен, изпратено относно писмо, с Изх.№ 94-1463/02.08.2017 г. на Министъра на Земеделието, храните и горите, с Вх.№ АСД-01-174/04.08.2017 г. в ЦУ на ЮИДП във връзка с постъпила жалба от г-н Антон Сивов и група ловци се счита, че е налице на неизпълнение на съдебното решение. Указано е на Директора на ТП ДГС Сливен да възстанови действието на сключения с ЛРС Сливен договор преди сключване на допълнителното споразумение от 21.06.2016 г. при спазване на изискванията на ЗЛОД и ППЗЛОД. Твърди се, че с оглед гореизложеното е налице неоспоримият факт, че Директорът на ТП ДГС Сливен е в режим на обвързана компетентност при изпълнение на задълженията си по възстановяване на правното положение между страните преди сключеното на 21.06.2016 г. допълнително споразумение. В случая, същият не разполага с алтернатива или право на свободна преценка за действие, а спазва стриктно предписаният му определен начин.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви установителен иск за разрешаване на граждански спор относно съществуването или отричането на спорно право или правоотношение. Правен интерес от предявяването на установител иск липсва, когато за ищецът съществува възможността да предяви осъдителен иск. В разглеждания случай е предявен отрицателен установителен иск, с който се иска от съда да признае за установено, че сключеното между страните допълнително споразумение от 21.06.2016 год. не е прекратено. Правният интерес ищецът основава на писмо на Директора на ДГС Сливен, в което е заявено, че последния счита допълнителното споразумение между страните за недействително. По въпроса за допустимостта и правния интерес от воденето на установителен иск с предмет установяване валидност на правоотношение на правоотношение, създадено между две страни по една облигационна връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна, е постановено, по реда на чл. 290 от ГПК /отм./ Решение № 127/29.10.2010 год. по т.д. № 20/10 на ВКС. Даденото разрешение е, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 от ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като съдът, съдът би следвало да санира един прекратен договор /независимо дали е прекратен правилно или не/, което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договорите и тяхното действие. Неизпълнението по един друстранен договор на едната от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението, като предяви осъдителен иск по чл. 82, вр. чл. 79 от 2 от ЗЗД, като при преценката за наличие на което ще се преценява и изправността на страните по договора, но е недопустимо да се иска с установителен иск съдът да отмени прекратяването на договора от едната страна..                                                                                                        Следва да се отбележи, че страната има право и да атакува изричния отказ на Директора на ДГС Сливен по административен ред, тоест по реда на АПК.

С оглед гореизложеното, съдъд счита, че искът се явява недопустим, поради което и на основание чл.130  ГПК,

                                               Р А З П О Р Е Д И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на Ловно рибарско сдружение „Гребенец” против Държавно горско стопанство Сливен, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 5502/2017г. на Окръжен съд Сливен.

ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на ищеца.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от връчване на разпореждането по реда на чл.279, вр.чл.129,ал.3 ГПК.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: