№ 73
гр. Ямбол, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря И.П.З.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500230 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. В. М., чрез адв. Н.М. против Решение
№260287/21.06.2021 г. по гр.д. №3426/2020 г. по описа на ЯРС, с което въззивникът е
осъден да заплати на „НД Мениджмънт"ООД гр. Перник, с ЕИК *********, сумата от 2542
лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит
№27217/31.08.2018 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда -
23.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 384,72 лв.,
представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода от деня след
датата на падежа, а именно 13.06.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба -
23.12.2020 г. и сумата от 1076,08 лв. - разноски в производството и в производството по
обезпечаване на предявения иск. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че районния съд не е обсъдил обстоятелството дали
инкорпорирания в договора погасителен план отговаря на изискването на чл. 11, т.11 и т.12
ЗПК. От договора следвал извод, че уговорения общ размер на задължението по кредита е в
размер на 4320 лв. и следва да бъде върнат на 40 месечни вноски по 108 лв. съгласно
погасителния план- част от договора, в който погасителен план били посочени само датите
на вноските, вноската която е платена и дата на плащане. В случая в погасителния план
липсвало разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в
каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ.
липсвала информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за
главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не ставало ясно как се формира
сумата от 108 лв., съставляваща размер на месечната погасителна вноска. Задължението,
произтичащо от ЗПК за кредитора, било да посочи разбивка не само на целия размер на
предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Не било
посочено в стойността на всяка една месечна вноска какъв е размерът на главницата,
лихвите и допълнителните разходи. Въззивникът счита, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12
ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание - липсва погасителен план, поради
1
което било налице пълна недействителност (нищожност) на договора - арг. чл. 22 ЗПК.
Претендира се отмяна на решението, и отхвърляне на исковете, както и присъждане на
разноски по делото.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че
атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните
изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Твърди, че между
страните е бил налице валидно сключен договор, който не противоречи на императивните
разпоредби на ЗПК. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора,
потвърждаване на първоинстанционното решение, с произтичащите от това законни
последици и присъждане на разноски пред въззивната инстанция, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника. Заявена е и претенция
за присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна не изпраща представител в о.с.з.
ЯОС, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така,
както е изложена подробно от първоинстанционния съд.
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства, се установява, че
на 31.08.2018 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит №27217/31.08.2018 г.,
между „НД Мениджмънт" ООД, в качеството му на кредитор и В. В. М., в качеството на
кредитополучател, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит
в размер на сумата от 4320 лв.. Между страните е бил уговорен ГПР 47,10%, погасяване на
кредита на 40 седмични вноски, с дата на първата вноска - 12.09.2018 г. и дата на последна
погасителна вноска -12.06.2019 г.
Пред ЯРС е бил представен Разходен касов ордер от 31.08.2018 г.за сумата 4320 лв.,
от който се установява, че сумата отпусната по договора е била усвоена от В.М. в деня на
подписване на договора. РКО е подписан от получиля на сумата. Видно от заключението на
ССЕ, изслушана пред ЯРС, РКО е бил осчетоводен на 31.08.2018 г. от дружеството, за сума
в размер на 4320 лв., включена в общата стойност на предоставените главници по кредити
за периода 01.08.2018 г. - 31.08.2018 г. в офис на дружеството в гр.Ямбол. ВЛ-це е посочило
също, че РКО е осчетоводен в счетоводните регистри на ищеца и участва в данните които се
включват при изготвянето на годишния финансов отчет за 2018 г. на дружеството и
формирането на финансовият резултат. Посочената в договора такса за определяне на
кредитния риск в размер на 320 лв. не била ударжана от общата сума на предоставения
кредит, а била внесена в касата при усвояването. Според заключението, от РКО, отчет за
обект 20 в гр.Ямбол, ул."Искър" № 1А, Аналитичен регистър на сметка 501 „Каса в левове",
подсметка 18, „Ямбол, ул."Искър" № 1 А, обект 20", за периода от 01.08.2018 г. - 31.08.2018
г., се установявало, че реалната сума, предоставена на кредитополучателя е в размер на 4320
лв.
Не е спорно между страните, че във връзка с договора между тях В.М. е изплатил на
ищцовото дружество сумата 1778 лв.
По делото не са представени доказателства, остатъка от дължимата по договора
главница в размер на исковата претенция от 2542 лв. да е била заплатена от въззивника-
ответник в първоинстнционното производство.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна:
Пред първоинстанционния съд били предявени: иск с правно основание чл. 79 ал.1
вр. с чл.240 ал.1 ЗЗД и иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
2
По първия от предявените искове:
Съгласно чл.240 ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещ в уговорения срок. По безспорен начин се установи, че по силата на сключен
между „НД Мениджмънт"ООД гр. Перник и въззивника договор Договор за потребителски
кредит №27217/31.08.2018 г., М. е получил в заем сумата 4320 лв., като е поел задължение
да я върне, чрез заплащане на 40 седмични вноски от по 108лв., представляващи изплащане
на главницата. Въпреки дадената от съда възможност, заемателя не представи доказателства
да е изправна страна по договора, респ., да е изпълнил точно задълженията си по същия. Не
е спорно, че по договора са били върнати от М. 1778 лв., но липсват доказателства остатъка
от главницата в размер на 2542 лв. да е бил погасен от кредитополучателя. При това
положение първоинстнционния съд правилно е приел, че предявеният по делото иск за
главница е основателен до посочения в ИМ размер и го е уважил изцяло.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД:
Съгласно посочената разпоредба, при неизпълнение на парично задължение,
длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този ден е
денят следващ датата, на която е следвало да бъде изпълнено задължението, респ., ако падеж
не е уговорен то длъжника изпада в забава, след датата на поканата за изпълнение. От
събраните по делото доказателства не се установи страните по делото да са уговорили дата
на последна погасителна вноска по договора -12.06.2019 г., на която да бъде върнат изцяло
получения заем, след който момент длъжникът да е изпаднал в забава. Т.е. длъжника е
изпаднал в забава от 13.06.2019 г. Размера на лихвата за забава за периода 13.06.2019 г. до
датата на завеждане на исковата молба - 23.12.2020 г., върху дължимата главница от 2542 лв.
е 394,72 лв. /изчислена, чрез онлайн калкулатор: https://www.calculator.bg/1/
lihvi_zadaljenia.html/. Предвид на това искът за присъждане на лихва за забава правилно е
бил уважен.
Въззивният съд счита, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на
кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 8 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. В случая е налице и погасителен план /приложение №1 към Договор
№27217/31.08.2018 г./, с точни дати за погасяване и с фиксирана точна сума. За да е
действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е
необходимо погасителният план да съдържа разбивка на това вноската каква части от
лихвата и главницата погасява. Що се отнася до погасителните вноски, чл.11, т.11 от ЗПК
предвижда, че договорът за кредит следва да съдържа на разбираем език условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния
договор за кредит се съдържа на ясен и разбираем език размерът на седмичната
погасителната вноска- 108 лв.; броя на вноските – 40; периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски; що се отнася до последователността на разпределение на вноските
между неизплатени суми, тя се изисква когато лихвения процент не е фиксиран, докато в
договора той е фиксиран -0 % годишен лихвен процент.
Въззивникът е получил цялата сума по кредита, но не е погасил в договорения срок
част от главницата в размер на 2542 лв. При това положение, първоинстанционния съд
правилно е приел, че претенцията на ищеца касаеща претендираната главница и
обезщетение за забава е основателна и е уважил предявените искове в пълния им предявен
размер.
Ето защо решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.
При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, в размер
3
на 435 лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260287/21.06.2021 г. постановено по гр.д.
№3426/2020 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА В. В. М. да заплати на „НД Мениджмънт"ООД гр. Перник, с ЕИК
*********, сумата 435 лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4