№ 894
гр. Перник, 07.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Съдия:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500288 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от Агенция „Пътна
инфраструктура“ София срещу решение № 160/20.02.2025 г., постановено по гр. д. №
555/2024г. по описа на Районен съд – гр. П., с което съдът на основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е осъдил АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК ********* сума в размер на 1805,89 лева, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 13.10.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ и ликвидационни разходи по щета, заведена при ищеца под №
*********, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на
420,95 лева в периода от 23.08.2021 г. до 12.10.2023 г. и е отхвърлил изцяло като
неоснователен предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл.
258 от ЗЗД, кумулативно обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* за осъждане на „Автомагистрали“ ЕАД с
ЕИК ********* да му заплати 2226,84 лева, формирана от сбора - главница в размер на
1805,89 лева, ведно със законна лихва от депозиране на иска – 23.11.2023 г. на
основание сключения договор между страните и обезщетение за забава в размер на
420,95 лева в периода от 23.08.2021 г. до 12.10.2023 г.
Със същото съдебно решение първоинстанционния съд се е произнесъл по
отношение на разноските съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които
жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че неправилно
и в противоречие с материалния закон районният съд е приел за установен твърдения
от ищцовото дружество механизъм на ПТП, като в тази връзка се навеждат доводи за
липса на доказателства и доказателствени средства извън показанията на водача на
МПС, като се поддържа, че длъжностното лице, съставило представения констативен
протокол за ПТП, не е било пряк свидетел на същото. Твърди, че заключението на
приетата по делото САТЕ е базирано на предположения. Оспорва наличието на
противоправно деяние, осъществено от лица, на които въззивният жалбоподател-
ответник пред първоинстанционния съд, е възложил работа. Твърди, че с оглед
1
констатираните щети по МПС неоснователно районният съд е приел, че дивото
животно, причина за ПТП, не се е движело в момента на удара. Излага доводи, че в
случая е налице случайно събитие. Навежда, че водачът на МПС се е движил в
нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП с несъобразена с пътните условия и обстановка скорост,
като в тази връзка поддържа релевирано възражение за съпричиняване. Поддържа, че
по делото са установени всички правнорелевантни факти, относими към
основателността на предявения обратен иск. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение, за отхвърляне на предявения главен иск и уважаване на обратния иск срещу
третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е
изложила подробни аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното
първоинстанционно решение. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца-„Автомагистрали“ ЕАД, е
депозирало становище за неоснователност на въззивната жалба, като моли за нейното
отхвърляне.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима, (подадена против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея не е направено искане за събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 08.10.2025 г. от 11,20 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото определение.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни
да уведомят съда за новия си адрес.
Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
2
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство.
До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса– чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести
време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от
страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете
страни; да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да продължат. обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация, няма
значение на каква фаза е делото. медиация можете да проведете както на първа, така и
на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и третото лице-помагач препис от настоящото
определение за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3