Р E Ш Е Н И Е
№
17.02.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1604 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ.
Ищецът твърди, че бил назначен на длъжност
„електрозаварчик“ в ответното дружество „Техно Трейд Технолоджи“ ЕООД - гр.
Стара Загора съгласно трудов договор № 18/01.06.2015 г., към който било
подписано допълнително споразумение № 03/01.07.2015 г., по силата на което
изпълнявал длъжността „електрозаварчик“. На 18.07.2017 г., около 10,50 часа бил
на работа в производственото помещение на „Техно Трейд Технолоджи“ ЕООД - гр.
Стара Загора, находящо се в двора на бившия завод „Берое“, на ул. „Герасим
Папазчев“" № 1 и му било наредено от управителя да извърши заваръчни
дейности - заварка на греда на полуремарке, теглено от влекач марка „Скания”, с
рег. № СТ 4968 АК. Твърди, че поставил на пода на полуремаркето електрожен и
необходимото оборудване, след което се качил върху пода на полуремаркето,
отстоящо на разстояние от около 80-
Твърди, че претърпените болки и страдания били
неоценими в пари, но обезщетението за тях било предвидено, за да компенсира в
известна степен неимуществените вреди. Счита, че критерият за справедливост
налагало определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Вследствие на
претърпяната злополука бил безкрайно затруднен в ежедневното си обслужване,
както и претърпял три тежки операции. Освен претърпените болки, нямал средства,
за да покрива разходите си за лечение и елементарните си нужди. Движенията на
краката му все още били ограничени и щели да останат такива.
Искането на ищеца до районния съд е да постанови
решение, с което да осъди „Техно Трейд Технолоджи” ЕООД – гр. Стара Загора да
му заплати за причинени неимуществени вреди, вследствие трудова злополука на
18.07.2017 г. сумата в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от
18.07.2017 г., както и имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 4560
лв., представляващи брутно трудово възнаграждение, което би получавал за периода
16.06.2018 г. – 16.02.2019 г., времето през което е бил в неплатен отпуск,
имуществени вреди в размер на 1316,82 лв. – разходи за лекарства, медицински
консумативи и лечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
ответникът„Техно Трейд Технолоджи” ЕООД, чрез процесуалния си представител, е
подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни и прекомерно завишени по размер.
Признава, че между ищеца и ответника бил сключен
трудов договор № 18/01.06.2015 г. и Допълнително споразумение № 3/07.01.2015 г.
С него бил проведен Начален инструктаж и била издадена Служебна бележка за това
№ 08/01.06.2015 г. На 09.01.2017 г. ищецът бил запознат подробно от
работодателя с Правилника за вътрешен трудов ред, Вътрешни правила за работна
заплата, Оценка на риска, Програма за управление на риска, Инструкции за
безопасна работа и др. На работника Ж. бил провеждан и периодичен инструктаж,
който бил вписан в Книгата за инструктаж на дружеството-ответника за
На 18.07.2017 г. около 10:50 ч. в двора на бившия
завод „Берое” гр. Стара Загора, работникът К.Ж. при подготовка за изпълнение на
ремонтни заваръчни дейности на полуремарке, предприел качване върху пода на
полуремаркето, като стъпил върху резервоара за гориво (или акумулаторите), и се
е хванал с ръка за заварения носач на преградната дъска. Тези действия на Ж.
допринесли „скъсването” на заварката на стойката към носещата конструкция и
неговото падане назад.
Ответното дружество декларирало злополуката пред ТП на
НОИ с декларация за трудова злополука № 102/21.07.2017 г., като процесната
злополука била призната за трудова по чл.55, ал.1 КСО с Разпореждане №
102/27.07.2017 г. По случая било образувано досъдебно производство № ЗМ-
579/2017 г. по описа на 02 РУ Полиция Стара Загора.
Твърди, че на ищеца К.Ж. били изплатени от
работодателя сумата от 2 400 лв., представляваща обезщетение. На 21.07.2017 г.
ответникът „Техно трейд технолоджи” ЕООД заплатил разходите на ищеца по
закупуване на остеосинтезни средства за операцията в размер на 1680 лв. Също
така му била изплатена сумата в размер на 1167,20 лв. (обезщетение по КТ).
Ответникът твърди още, че в хода на разследването при
ТП на НОИ и досъдебното производство, се било установило по категоричен начин,
че ищецът бил нарушил множество императивни разпоредби на безопасните условия
на труд, като бил допуснал грешка при качването на работната площадка, и не бил
използвал помощно средство - стълб. Северно от полуремаркето се били намирали
два броя стълби (дървена двураменна с 2x4 стъпала,
Твърди, че при изпълнение на трудовите си задължения
ищецът, вследствие на собственото си виновно и противоправно поведение, бил
допуснал нарушение на императивни нормативни актове, както и задълженията си
като електро-заварчик, съгласно длъжностната характеристика, а именно:
чл.33 от Закон за здравословни и безопасни условия на
труд: „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както
и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”;
чл.34 (1) от Закон за здравословни и безопасни условия
на труд: „Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им
инструкции са длъжни: 1. да използват правилно машините, апаратите,
инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото
работно оборудване;
чл.32 Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване: (Изм. - ДВ, бр. 43 от
чл.199, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване: „При извършване на работа на
височина се осигуряват необходимите помощни средства (площадки, платформи,
скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за безопасно изпълнение на работата“.
Раздел III, т.1 и т.2 от Длъжностна характеристика за
електро заварчик, код по НКП 7213:
т.1 Носи отговорност за безаварийна, безопасна работа
по обектите, на които работи.
т.2 Носи отговорност за допуснатите от самия него
грешки и брак в работата, които са предпоставка или могат да причинят
производствени аварии, трудови травми и злополуки.
Ответникът оспорва исковете за неимуществени и
имуществени вреди и по размер. Счита, че същите са прекомерно завишени и
несъответстващи на степента и характера на претърпените вреди.
Счита, че в процесния случай, при определяне на
справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и страдания, в
резултат на полученото увреждане следва да се изходи и от характера и степента
на увреждане, продължителността на временната нетрудоспособност, липсата на
допълнителни болки и страдания по повод на проведеното лечение, съотнесено с
възрастта на увреденото лице, неговият здравен статус, липсата на
посттравматични последици от злополуката, липсата на наложени ограничения и
промени на нормалния ритъм на живот вследствие на злополуката извън периода на
лечение.
Оспорва фактът, че ищецът е получил точно описаните в
исковата молба травми, в претендирания характер и степен на увреждания, както и
пряката причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука. От друга
страна, счита, че не всички твърдени от ищеца травматични увреждания били в
причинно-следствена връзка с процесната злополука. Счита, че от представените
документи, с които ищецът обосновавал твърденията си за намалена
работоспособност били няколко броя ТЕЛК, от които ставало ясно, че К.Ж. бил
диагностициран със злокачествен меланом на тялото. Оспорва обстоятелството, че
вследствие на злополуката работникът бил с трайно намалена работоспособност, и
не можел да възстанови движението на крака си. От представените към исковата
молба епикризи, ставало ясно, че пострадалият бил изписан от лечебното
заведение с подобрение, и предписание за спазване предписанията на личния
лекар.
Не били налице доказателства за наличието на
причинно-следствена връзка между увреждането и настъпването на неимуществени
вреди в претендирания размер 30 000 лв., което да ангажира отговорността на
ответното дружество спрямо ищеца. Нямало доказателства, че евентуално
претърпените неимуществени вреди били в пряка причинна връзка и били следствие
на увреждането. Недоказани били твърденията, че движенията на десен долен
крайник били трайно затруднени. От данните в епикризите било видно, че
операцията се характеризирала с нормален постоперативен период и нормални
постоперативни рани. Последващите операции за екстракция на остеосинтезния
имплант били по-скоро медицински интервенции, които били стандартни и не били
съпроводени с каквито и да било особености. Същите се извръшвали по желание на
пациента, поради което оспорва тяхната причинно-следствена връзка с трудовия
инцидент.
Ответникът прави възражение, че ищецът бил получил
обезщетение за претърпяната злополука от общественото осигуряване. По силата на
трудовото правоотношение, ищецът бил осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1,
т.1. от КСО, осигурен за всички социални рискове. На това основание за периода
на временна неработоспособност му било изплатено обезщетение в размер на 90% от
среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен
доход, върху който били внесени или дължими осигурителни вноски (арг. чл.41,
ал.1 КСО). Съгласно правилото на чл.200, ал.3 от КТ, при определяне на размера
на обезщетението за трудова злополука (имуществена, неимуществена вреда,
пропусната полза), което работодателят следвало да заплати се изваждал размера
на полученото обезщетение и/или пенсия от общественото осигуряване.
Освен това, ищецът в качеството си на здравно
осигурено лице, той имал доболнична и болнична помощ, включително лекарства,
платими от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Последното
представлявало самостоятелно основание за изключване ангажирането на
отговорността на „Техно Трейд Технолоджи” ЕООД за твърдените от ищеца
имуществени вреди.
Ответникът твърди също така, че бил заплатил на ищеца
сумата в размер на 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), като по този
начин бил обезщетил последния за понесените вреди, а последният се бил
съгласил, че по този начин били репарирани изцяло и в пълнота всички вреди,
вследствие на процесния инцидент и претенции спрямо работодателя няма да има за
в бъдеще. Ответникът също бил заплатил и
разходите на ищеца за закупуване на остеосинтезни средства, необходими му за
операцията в размер на 1680 лв.
Прави възражение за намаляване на размера на дължимото
обезщетение за вреди със заплатените от страна на застрахователя суми.
Ответното дружество било сключило застраховка Трудова злополука по
застрахователна полица № 04400100013904/30.06.2017 г. Процесната трудова
злополука като застрахователно събитие попадала в срока на валидност на
застрахователния договор. При определяне на размера на обезщетението, следвало
да се вземе предвид и обстоятелството, че дължимото обезщетение от работодателя
при трудова злополука се намалявало с размера на получените суми по сключените
договори за застраховане на работниците и служителите, на основание чл.200, ал.4 КТ. Прави искане за намаляване размера на вредите (имуществени и неимуществени)
с платените от застрахователя суми.
В условията на евентуалност, в случай, че
причинно-следствената връзка между увреждането и настъпването на вредите бъде
доказана, прави възражение за съпричиняване – твърди, че била налице груба
небрежност от страна на ищеца за настъпване на увреждането. Позова се на
чл.201, ал.2 КТ Счита, че ищецът бил допринесъл за трудовата злополука,
настъпила при работата, която я вършел без необходимото старание и внимание, в
нарушения на безопасните условия на труд и правилата за безопасност, поради
което по реда на чл.201, ал.2 от КТ моли отговорността на ответника да бъде
намалена с 90%, тъй като пострадалият бил допринесъл в значителна степен и сам се
бил поставил в опасност. (Решение № 499/09.01.2012г. по гр.д. № 1577/2010г. на
IV г.о., на ВКС)
Оспорва изцяло по основание и размер иска за
претърпени имуществени вреди от работника К.Ж.. Счита, че не били ангажирани
доказателства, че същият бил претърпял такива в претендирания размер. Счита, че
представените касови бележки не можели да послужат като доказателство, че
именно ищецът бил направил този разход, който представлявал имуществена вреда,
вследствие на трудовата злополука.
Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователно. При условията на евентуалност, моли обезщетението да бъде
намалено с 90% с оглед допуснатата груба небрежност от ответника.Претендира
разноски.
По делото е постъпило становище от третото лице –
помагач на страната на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с което заявява, че оспорва
предявените искове.
От една страна, твърди, че липсва основание за
ангажиране на неговата отговорност като застраховател, тъй като претендираните
от ищеца вреди не представлявали покрит застрахователен риск.
Твърди още, че застрахователното дружество е изплатило
на ищеца сумата от 399 лева за настъпила временна неработоспособност от 7
месеца, а след това и сумата от 4389 лева – за трайно намалена
неработоспособност, които представлявали пълно плащане по застрахователния
договор и други суми не се дължали.
От друга страна, излага съображения за недоказаност на
предявените исковете, като се присъединява към изложените в тази насока доводи
на ответното дружество, както и за това, че претендираните размери на
обезщетенията са завишени.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнагражденията на
процесуалните представители на ищеца и ответника.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния
си представител, заявява, че поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковете.
В съдебно – заседание третото лице – помагач, редовно
призовано, не изпраща представител, депозира по делото становище за
неоснователност на исковете.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
По делото не е спорно, а и това се установява от
събраните писмени доказателства (трудов договор № 18/01.06.2015 г. , допълнително
споразумение № 3/07.01.2015 г. – л.5 и л.6 от гр.д.16/2019г. на ОС – Стара
Загора), че ищецът е заемал длъжност електрозаварчик при ответника, считано от
01.06.2015г. Видно от служебна бележка №
08/01.06.2015 г. (л. 14 от гр.д. 1604/2019г.) на работникът е бил проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. На 09.01.2017 г. ищецът е
удостоверил с подпис, че е бил запознат от работодателя с Правилника за
вътрешен трудов ред, Вътрешни правила за работна заплата, Оценка на риска,
Програма за управление на риска, Инструкции за безопасна работа (л.13 от
делото).
По делото не е спорно също така, че на 18.07.2017г.,
около 10, 50 ч. по време на изпълнение на трудовите на задължения, в производственото
помещение на „Техно Трейд Технолоджи“ ЕООД, в двора на бившия завод „Берое” гр.
Стара Загора, работникът К.Ж. при подготовка за изпълнение на ремонтни
заваръчни дейности на полуремарке, теглено от влекач марка „Скания”, с рег. №
СТ 4968 АК, предприел качване върху пода на полуремаркето, като стъпил върху
резервоара за гориво (или акумулаторите) и се хванал с ръка за преградната
дъска, която се извадила от основата (скъсала се металната тръбна стойка на
предпазната дъска (наричана още каната, шпригла), закрепваща дъската към
металната конструкция на товарното помещение) и той паднал на земята,
вследствие на което получил телесни увреждания.
Гореописаната злополука е призната за трудова с разпореждане
102 от 27.07.2017 г. на ТП на НОИ – Стара Загора (л. 11 от гр.д.16/2019г. на ОС
– Стара Загора ). Изискана и приложена е цялата преписка по повод злополуката,
л. 95-102 от делото.В Протокола за извършена проверка от Д“ИТ“- Стара Загора е
посочено, че работодателят не е планирал подходящи мерки за предотвратяване и
намаляване на риска в съответствие с направената оценка за здравето и
безопасността, в нарушение на чл. 5, ал.1 от Наредба 5/1999 г. за реда, начина
и периодичността на извършване на оценка на риска, като са му дадени
предписания за това, както и предписание за провеждане на извънреден инструктаж
на работниците след станалата трудова злополука.
Било е проведено и наказателно разследване на трудовата
злополука – видно от приложеното ДП 579/2017г. на 02РУ на МВР – Стара Загора, образувано
за престъпление по чл. 134, ал.1, предл.2 във връзка с чл.129, ал.2 НК,
прекратено с постановление от 10.04.2018г. на РП – Стара Загора, поради липса
на доказателства за извършено престъпление - прокурорът е приел, че причинените
на пострадалия работник К.Ж. телесни повреди не се дължат на виновни действия
на друго лице, а на собственото му поведение, тъй като същият не е използвал
наличните два броя стълби, за да извърши заварката, а се е качил на пода на
полуремаркето и се е захванал за преградната дъска.
Както бе посочено и по – горе, механизмът на настъпване
на трудовата злополука не е спорен по делото, така е описан и в исковата молба.
За осъществяването му са събрани и еднопосочни и взаимодопълващи се
доказателства – писмени, гласни и заключението на повторната СТЕ. В най – пълен обем данни за случилото се
съдържат в свидетелските показания на свидетелите И.К.И.,В.Д.Д., П.Г. Ножделов
и в заключението на повторната СТЕ (които съдът кредитира напълно). Така
свидетелят И., собственик на камиона със
скъсана греда, заварката на която е следвало да извърши ищецът, разказва, че
през юли 2017г. отишъл с тази цел в базата на ответника, а К. (ищецът) бил определеният
заварчик, който следвало да извърши заваръчната дейност. Свидетелят И. казва
още, че си носил стълба, тъй като камионът бил висок, дори казал на К., че
можел да му я даде, тъй като желязото, което трябвало да се завари било на
около 30 м. от пода на каросерията. Свидетелят се качил на стълбата, за да дръпне брезентовото
покривало, за да не го изгорят при извършването на заваръчните дейности и в
този миг чул шум и видял К. на земята. Не видял самото падане, но предполагал,
че К. е започнал да се качва, стъпил върху резервоара на камиона и по канатите
(дълги дъски за укрепване на товара, които се изваждат), канатата се е огънала,
извадила и той паднал. Всъщност това му бил казал впоследствие и самият К..
Свидетелят казва, че на мястото е имало две стълби – едната негова и друга,
която си била в базата на ответника, „тяхна“ . На мястото бил и П. – колега на К..
Обадили се на тел.112, тъй като К. стенел от болка, а свидетелят като повдигнал
крачола му, се виждала костта му, била счупена. Свидетелят П. Ножделов
потвърждава, че е бил на мястото на инцидента. Преди падането, той помогнал на К.
да свалят електрожените, тъй като на последния му било възложено от шефът им
г-н Д да извърши заваръчна дейност по камиона. Свидетелят казва още, че по
принцип в „Техно Трейд Технолоджи“ЕООД се извършват височинни заварки. За всяка
една височинна работа има инструктажи, имало дневни, седмични инструктажи в зависимост
от вида работа. За работа на височина използвали различни предпазни средства –
колани, въжета, стълби и др. Не можел да каже дали за конкретната работа К. бил
инструктиран, но по принцип, когато работили винаги били инструктирани. Казва
още, че за конкретната работа, работодателят е бил осигурил стълба. При
предявяване на снимковия материал, неразделна част от протокола за оглед, л.11
от ДП, свидетелят посочва, че високата метална стълба е била в каросерията на
камиона и по нея шофьорът правил нещо, а дървената стълба си била на дружеството,
лично той (свидетелят слагал бял кабел по нея, който се виждал и на снимката) и
нямало как да я обърка, това си била тяхната стълба, другата шофьорът на
камиона си я носил. Свидетелят казва още, че е бил с гръб към К., в
момента на падането, което станало за
секунди. След това от него разбрал, че бил стъпил на платформата и се бил
хванал за дървената шпригла и тя се е скъсала. Веднага се обадили на полиция и
линейка, тъй като К. вследствие падането си бил счупил крака. Свидетелят Ножделов
също тръгнал за болницата след линейката, тъй като К. му бил приятел и съсед.
Дори отишъл и взел жена му и я закарал до болницата. Свидетелят В.Д., също
колега, заварчик, на ищеца, разказва, че през юли 2017г., когато станала
злополуката, бил в цеха на „Техно Трейд Технолоджи“ЕООД, когато шефът им И.Д
възложил на К. да извърши заваръчна дейност по един камион. К. и П. тръгнали
към камиона, а той останал в цеха, след което П. се извикал да се обадят на Бърза
помощ, че К. е паднал и си е счупил крака. Кокалите на крака на К. стърчали,
качили го на дошлата линейка. След инцидента К. не се върнал на работа. Чували
се по телефона. Бил с патерици 7-8 месеца. Лично свидетелят ходил веднъж да му
купи лекарства, които стрували 70-80 лева. Свидетелят казва още, че камионът,
който следвало да завари К. бил в двора на цеха. И че те като заварчици, когато
трябвало да заварят нещо на високо, използвали стълба, а защо К. не е използвал
такава, не знаел. Той лично видял, че на мястото на инцидента е имало стълба и
че едната каната я нямало. Доколкото разбрал К. тръгнал да качва по канатите и
едната паднала. В съответствие с изложеното е и заключението на вещото лице по
повторната СТЕ, което съдът кредитира като пълно и съответно и на писмените и
на гласните доказателства по делото. Съгласно това заключение (л.142-144 от
делото) механизмът е по – гореописаният, възприет от съда. Вещото лице, при
извършена проверка в ответното дружество е установило, че „Техно Трейд
Технолоджи‘ ЕООД е разработило и съхранява Правилник за вътрешен трудов ред,
Оценка на риска, Програма за управление на риска, Инструкции за безопасна
работа. Вещото лице е установило, че необходимите документи и дейности по
оценката на риска при работа в „Техно Трейд Технолоджи“ ЕООД ежегодно се
актуализират и преиздават от упълномощено лице по трудова медицина и ЗБУТ–
„Корпора – Мед“ООД. Оценката на риска включвала комплект програми за управление
на риска и карти за оценка на риска по работни места. В изпълнение на тях, в „Техно
Трейд Технолоджи“ ЕООД били извършени, удостоверени с подписа на ищеца следните
инструктажи: начален инструктаж и инструктаж на работно място на 01.06.2015г.,
периодични на всеки три месеца -
10.08.2015г., 10.11.2015г., 03.05.2016г., 09.08.2016г., 09.12.2016г.,
08.03.2017г., 08.06.2017г. На 09.01.2017г. ищецът бил запознат от работодателя
с Правилника за вътрешен трудов ред, Вътрешни правила за работна заплата,
Оценка на риска, Програма за управление на риска, Инструкции за безопасна
работа. В посочените документи били посочени основните задължения при
изпълнението на работите с оценъчен риск, касаещи спазването на дадените от
работодателя инструкции за безопасна работа, правилното и безаварийното
използване на машините, апаратите и работното оборудване, достъпът до материали
с недостатъчна яркост с оглед предотвратяване
на пропадането или нараняването на персонала, помощните средства при
работа на височина, използването на площадки,платформи, скелета, стълби, въжета,
люлки за безопасно изпълнение на работата. Вещото лице е посочило още, че в
нарушение на това работникът вместо да вземе една от наличните на работната площадка
стълби, да я подпре на задната греда на товарното помещение и да се качи на
пода му по нея, е направил опит да се
прехвърли през страничната дъска (ритла), като е стъпил върху резервоара (или
акумулаторите), захващайки се за предпазната дъска, която е паднала (скъсала се
е металната тръбна стойка предпазната дъска, закрепваща я към металната конструкция).
Предвид това съдът не кредитира заключението по първоначалната СТЕ (л.105-110
от делото), оспорено от ответника, тъй като е непълно, като вещото лице каза в
съдебно заседание, че е изготвило заключението без да извърши проверка на
наличната документация в ответното дружество и че не му било ясно как от
толкова малка височина можело да падне човек и да си счупи по този начин крака,
затова и в заключението е посочил, че е направил предположение (виж л.109 и л.
115 от делото).
За претърпените от ищеца телесни увреждания са събрани
по делото множество доказателства – писмени (решения на ТЕЛК, протоколи на
медицинска комисия,амбулаторни листове, болнични листове, епикризи, рецепти, фискални
бонове за закупени лекарства, консумативи и прегледи, л.7-62 от гр.д. 16/2019г.
на ОС – Стара Загора), заключението на СМЕ и свидетелските показания на св. Р.И.Ж..
Свидетелката, която живее на съпружески начала с ищеца разказва, че на
18.07.2017г. К. й се обадил и й казал че си е счупил крака. Когато тя отишла в
болницата, направили рентгенова снимка на крака и лекарят казал, че трябва да
му направи операция, която била сложна. На другият ден операцията минала, а
лекарят казал на свидетелката да не бърза да се радва, защото К. можел да
остане без крак. Бил една седмица в болницата, след което го изписали и
започнали истинските мъки – през три дни ходили на превръзки, които не можели
да се извършват в домашни условия, а от лекар. Налагало се да викат такси, тъй
като тя нямала шофьорска книжка. Отделно от това, живеели на осмия етаж, което
значително затруднявало придвижването. Разказва за случай, когато асансьорът не
работил, а К. се придвижвал на един крак, опрян на нея. Разказва подробно за
деня, в който на първия месец е следвало да бъде издаден болничен лист на К.,
като го счита за един от най – кошмарните си дни. Валяло дъжд, К. бил по
джапанки, с патерици, тя го придържала, извикали такси -първо отишли до
медицински център „Сано“ при лекаря, който ги изпратил на рентгенова снимка в
болница Тракия, оттам в Транспортна болница за болничния лист – и така няколко
часа. Вторият месец отново бил с две патерици, след което бил само с една
патерица, постепенно се подобрявал. През м.март 2018г. му махнали едното желязо
и тогава махнал патериците. През това време К. бил с едно голямо желязо и 9
болта, забити в костта. Това именно налагало превръзките да бъдат правени до
март 2018г. от лекар. С марли се вкарвали специални мазила, които били много
скъпи. След като махнали голямото желязо, останало вътре тънка струна, която се
изхлузвала надолу и през кожата му се виждала как била изхлузена надолу, а
кракът се подувал. Тази тънка струна я извадили през м. октомври – ноември
2018г., с операция, с пълна упойка, като на следващия ден К. бил много зле ,
болели го гърдите. По време на първата операция К. получил посиняване на крака,
установила се алергия към браунол – медикамента, с който му мажели крака,
започнала силна терапия с антибиотици, която продължила повече от месец.Като
извадили тънката струна, пак получил алергична реакция и отново се наложило да
пие антибиотици. Свидетелката разказва още, че и понастоящем К. не бил напълно
възстановен, случвало се вечер да му схващат краката, а когато стане сутрин да
куца, имало дни, в които дори по цял ден
куцал, имал от време на време и сега силни болки. 2018г. му изтекли всички
болнични, но шефът му казал, че не може да се върне на работа и го пуснал в
неплатен отпуск до декември 2018г., а после го увонил. Казва, че шефът на К. единствено
заплатил сумата от 1640 лева за остеосинтезните средства, тъй като те нямали
пари и трябвало да теглят заем, а всичко останало по лечението те си го
платили. Съдът изцяло кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като
напълно съответстват на събраните по делото писмени доказателства, както и на изготвеното
заключение на СМЕ. Видно от това заключение (л.69-75) в резултат на
гореописаната трудова злополука ищецът е получил счупване на костите на дясната
подколеница с открита рана в областта на фрактурата, от която се подавал костен
фрагмент. Хоспитализиран бил за оперативно лечение, което било осъществено на
19.07.2017г. Следоперативният период протекъл забавено, с чести превръзки,
периодично включване на антибиотична терапия и аналгитична такава. През м. март
2018г. били извадени оперативно металните тела, фиксиращи фрактурата на тибията,
а през ноември 2018г. е бил изваден също оперативно еластичният пирон от
фибулата. Вещото лице е посочило, че видно от амбулаторните листи и болничните
такива, ищецът е бил в болнични чак до 13.05.2018г. и че по време на лечението
е бил многократно преглеждан от лекуващия лекар травматолог. Направен е извод
за забавено възстановяване при ищеца. През м.февруари е бил открит фин влакнест
калус около голямата кост на подколенницата, което говорило за забавено костно
срастване. Затова и била препоръката за ходене с едно помощно средство, т.е.
относително натоварване и увеличаване на натоварването на оперирания крак.
Според медицинската документация лечението на травмата продължило 10 месеца,
като вещото лице е посочило, че възстановителния период при ищеца е продължил
12-14 месеца, тъй като в случая е била налице травматична рана в зоната на
фрактурата, нейните ръбове били подложени на исхемизиране поради прекъснати нискокалибрени
кръвоносни съдове, поради което зарастването на такава рана е много по – бавно,
а при наличие на некрози, те периодично се изрязват и чрез превръзки и мазево
тъканно хранене се изчаква изгранулирване на нова кожа. Според вещото лице
понастоящем вече е настъпило пълно възстановяване, без дефицити в ставите на
десния крак, като в съдебно заседание поясни, че при по – екстремни ситуации и
движения (напр. клякане), ищецът няма да може да прави движенията с двата крака
еднакво. Вещото лице, на база представената по делото медицинска документация,
е посочило, че към датата на трудовата злополука, ищецът е страдал от :
злокачествен меланом на кожата, артериална хипертония, хроничен пиелонефрит на
десния бъбрек. Вещото лице е посочило, че злокачественият меланом на кожата при
ищеца няма връзка с възстановителния период от травмата му, причинена при
трудовата злополука. С ЕР на ТЕЛК 1912/25.09.2018г. на ТЕЛК – Стара Загора е
определена 52% трайно намалена работоспособност на ищеца за злокачествен меланом
на кожата, артериална хипертония, хроничен пиелонефрит на десния бъбрек и 10 %
трайно намалена работоспособност на ищеца, вследствие трудовата злополука –
фрактура на дясна подбедрица. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице по СМЕ, което подробно в съдебно заседание разясни от къде изхожда, за да
определи по – дълъг период на възстановяване при ищеца, което е изложено и по -
горе в самото му заключение и напрактика дава медицинското обяснение на
подробно разказаното от св. Ж. за състоянието на ищеца през възстановителния му
период от време, поради което намира за неоснователно оспорването на ответника
в тази част на заключението.
По делото е представено удостоверение от ТП на НОИ –
Стара Загора (л.104), от което е видно, че на ищеца ежемесечно за периода от
м.07.2017г. до м.05.2018г. и за м.12.2018г. му е било изплащано обезщетение за
временна неработоспособност в общ размер на 5292,14 лева.
Установено е по делото още, че работодателят е
заплатил на ищеца следните суми:
- сумата в размер на 2 400 лева за периода
08.2017г. – 05.2018г., видно от РКО без дата (л.26 от делото);
- сумата в размер на 1167,20 лв. -обезщетение по чл.
222, ал. 2 КТ на 25.02.2019г. (л. 28 от делото);
- сумата в размер на 1680 лв. – за закупуване на
остеосинтезни средства на ищеца, видно от извлечение по сметка (л. 27 от
делото).
Третото лице – помагач „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД е заплатило на ищеца сумата в размер на 399 лева, видно от преводно
нареждане от 02.02.2018г. (л. 64), която видно от уведомлението на
застрахователя, представлява обезщетение за времето, през което работникът е
бил в отпуск заради временна неработоспособност (7 месеца) и сумата в размер на
4389 лева, видно от преводно нареждане от 27.09.2018г. – застрахователно
обезщетение за трайната неработоспособност (виж л. 67 от делото) или общо
изплатеното застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка
„Трудова злополука“ е в размер на 4788 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
По настоящото дело е безспорно, че ищецът
е бил в трудово правоотношение с ответника, като при изпълнение на работата е
настъпило внезапно увреждане на здравето й – тоест трудова злополука по смисъла
на чл.55, ал.1 КСО. Фактът на настъпване на злополуката, както и
обстоятелството, че тя е трудова не се оспорват от ответника и се установяват
писмените доказателства.
Отговорността на работодателя по чл.200 КТ
обхваща имуществените и неимуществени вреди, които са в причинна връзка със
злополуката. Обезщетението, съобразно разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ, се дължи
за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване,
като дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Предявените от ищеца обективно съединени
искове имат общ правопораждащ факт – трудовата злополука, настъпила на 18.07.2017
г., но основателността на всеки един от тях е в зависимост от настъпването
на конкретни вреди, което налага отделно
обсъждане на всеки един от исковете.
По
иска за обезщетяване на неимуществени вреди:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера
на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. Постановките, възприети в ППВС № 4 /
23. 12. 1968г. са доразвити в редица
решения, като напр. решения № 86 от 06.06.2017 г. по гр. д. № 3856 / 2016 г.,№
149 от 02.05.2011г. по гр. д. № 574/2010г., ІІІ г.о.; № 67 от 16.03.2012г. по
гр. д. № 1101/2011г., ІІІ г.о.; № 136 от 01.03.2012г. по гр. д. № 414/2010г.,
ІІІ г.о.; № 407 от 26.05.2010г. по гр. д. № 1237/2009г., ІІІ г.о.; № 259 от
19.12.2014г. по гр. д. № 1746/2014г., ІІІ г. о. и др., според които размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
която не е абстрактно понятие, след преценка на конкретните обективно
установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането,
обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др..
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и
страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука
Съдът като
изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /трудова
злополука, при която отговорността на работодателя е обективна/, от техния вид,
характер и времетраене /открито
счупване на костите на дясната подколенница на ниво средна дистална трета, със
забавен период на възстановяване от 12-14 месеца съгласно заключението на СМЕ,
с определен процент на трайна неработоспособност за тази фрактура от 10 %
съгласно ЕР на ТЕЛК 1912/25.09.2018г./, и като взе предвид обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 30 000 лева. Съдът
не възприема за основателно възражението на ответника и третото лице - помагач,
че претендираният размер е завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства,
взети от съда в предвид при преценката на размера на обезщетението. Определяне
на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за несправедливо, предвид
преживените от ищеца болки и страдания, установими в най – пълен обем от свидетелските показания
на св. Ж. и от заключението на СМЕ, а именно: ищецът е претърпял три операции –
първата на 19.07.2017г., втора операция през м. март 2018г., когато са били
извадени оперативно металните тела, фиксиращи фрактурата на тибията и трета
операция за изваждане на еластичния пирон от фибулата през ноември 2018г., като
след две от тези операции ищецът е направил алергични реакции, което е довело
до провеждане на антибиотични терапии за продължителен период от време. Наред с
това, счупването при ищеца е изисквало месеци наред същият да ходи редовно на
превръзки, които да се извършват от лекар, като св. Ж. подробно разказва за
трудностите, свързани с придвижването му, предвид това че живее на осмия етаж,
предвид това че се е налагало всеки път да ползват таксиметрови услуги, поради
липса на възможност за друг превоз, както и предвид това че през цялото това
време се е налагало тя да го придържа, а той да ходи с патерици. Вещото лице по
СМЕ пък е констатирало, че при ищеца е било налице забавено костно срастване,
посочило е, че ръбове на травматичната рана в зоната на фрактурата са били подложени
на исхемизиране поради прекъснати нискокалибрени кръвоносни съдове, довело до
много по – бавно зарастване, а при наличие на некрози, те периодично се
изрязват и чрез превръзки и мазево тъканно хранене се изчаква изгранулирване на
нова кожа. И макар вещото лице да е посочило в заключението си, че понастоящем
вече ищецът е напълно възстановен, то в съдебно заседание същият заяви, че при
по – екстремни ситуации и дейности (напр. клякане), ищецът няма да може да
прави движенията с двата крака еднакво. За тежестта на счупването и
продължителността на лечението свидетелства и казаното от св. Ж., че същият е
бил с патерици до март 2018г. – първо е бил с две патерици, а после с една. А
от представените по делото болнични листове се установява, че К.Ж. е бил в
отпуск за временна неработоспособност в продължение на повече от 11 месеца (от
м.07.2017 г . до м.05.2018г., на л. 17-26 от гр.д. 16/2019г. на ОС – Стара
Загора и от 28.11.2018г. – 27.11.2018г. – болничен лист на л. 27 от същото
дело). При тези данни за тежестта на травмата, довела и до трайна
неработоспособност у ищеца (10%) и за забавеното възстановяване на същия, с
настъпване на усложнения като алергични реакции, подувания и посинявания на
крака и влиянието на всичко това до степен, че ищецът е бил препятстван в
продължение на над една година да води обичайния си и нормален начин на живот и
да изпълнява трудови функции, като страданията му освен във физически болки, са
се изразявали и в дискомфора от ежедневно обслужване от съжителката му – св. Ж.
и в трудностите от придвижването му, то съдът намира, че не може да се приеме,
че претенедираният от ищеца размер от 30 000 лева за неимуществени вреди е
завишен, а напротив – същият е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По
исковете за имуществени вреди:
Относно претендираните от ищеца
имуществени вреди в размер на 1316,82 лева – за разходи за лекарства,
медицински консумативи и лечение са представени фискални бонове, рецепти и
амбулаторни листове за предписване на част от закупените медикаменти, от л.
л.46 до л.61 от гр.д.16/2019г. на ОС – Стара Загора. Данни за извършвани такива
разходи се съдържат и в показанията на св. Ж. и св. В.Д.. Съдът като извърши
необходимите математически изчисления, констатира, че представените по делото
фискални бонове са на обща стойност 1251,35 лева. Като се запозна подробно с
удостоверените в тях закупени консумативи и лекарства, с предписаните такива на
ищеца с представените по делото рецепти и амбулаторни листове, съдът намира, че
част от тях обаче не удостоверят разходи за лекарства, медицински консумативи и
лечение, които да са в пряка и причинна връзка с претърпяната травма и това са
представените фискални бонове, както следва: на л. 53 фискален бон на стойност 3,78 лева – за
таксиметрови услуги (заплащането на такива не са претендирани в настоящото
производство); на л. 57 три броя фискални бонове за дентални услуги на обща
стойност 320 лева и на л. 61 – един фискален бон за дентални услуги на стойност
150 лева. Следователно доказаните по делото разходи за лекарства, медицински
консумативи и лечение, направени от ищеца, вследствие телесното му увреждане,
настъпило при процесната трудова злополука, са в общ размер на 777,57 лева.
Относно претендираните от ищеца
имуществени вреди в размер на 4560 лева - пропуснати ползи, представляващи
брутното му трудово възнаграждение, което той би получавал за периода от
16.06.2018г. до 16.02.2019г., през което време бил в неплатен отпуск, съдът
намира следното: Ищецът, чиято е доказателствената тежест, изрично разпределена
му с доклада по делото, не доказа тези си имуществени вреди. Първо, не
ангажира никакви доказателства, че в този
период е бил в неплатен отпуск, дори напротив сам представя доказателства, че
през 28.11.2018г. до 27.12.2018г. е бил в отпуск за временна неработоспособност
(л.27 от гр.д. 16/2019г. на ОС – Стара Загора). Нещо по – важно, дори съдът да
приеме, че същият е бил в такъв неплатен отпуск предвид спорадични данни за
това в показанията на св. Ж. и липсата на изрично оспорване от ответника, то
ищецът не ангажира никакви доказателства за установяване на причинната връзка,
а именно че е бил в неплатен отпуск поради увреждането от трудовата злополука. В този смисъл е и решение № 268 от 04.01.2019 г. по гр. д. № 2128/2018
г. на ВКС. Ето защо съдът намира за
недоказани тези вреди.
По
възражението за съпричиняване:
Съгласно чл.201, ал.2 от КТ отговорността
на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност представлява
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният работник, зает със
съответната дейност, при подобни условия. Става въпрос за липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и
безопасност. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето
за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които
са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата
небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий
при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения.
В този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на
вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. В този смисъл са редица решения на
ВКС: решение № 54 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 3804/2015 г. решение № 252 от 30.09.2016 г. по гр. д. №
1364 / 2016 г. Решение № 125 от
04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. решение
№140/24.07.2013г. по гр.д.№1328/2012г. ІІІ г.о., решение № 79 от 27.02.2012 г.
по гр. д. № 673/2011 г. IV г. о., решение №291/ 11.07.2012г. по гр. д. № 951/
2011г. IV г. о., решение № 25 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г.
о. и др.
Като изходи от горните
разяснения и конкретно установените по настоящото дело факти, съдът намира, че
ищецът е допуснал груба небрежност, като не е използвал осигурената му от
работодателя стълба за извършване на височинната заварка, в нарушение на
изискването на чл.199, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, съгласно която норма „При извършване на
работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства (площадки,
платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за безопасно изпълнение на
работата“. Вместо това в грубо нарушение
на правилата за безопасност на работа, при подготовка за изпълнение на ремонтни
заваръчни дейности на полуремарке, теглено от влекач марка „Скания”, с рег. №
СТ 4968 АК, той е предприел качване върху пода на полуремаркето, като стъпил
върху резервоара за гориво (или акумулаторите), и се е хванал с ръка за
преградната дъска , която се извадила от основата (скъсала се металната тръбна
стойка на предпазната дъска, закрепваща я към металната конструкция на
товарното помещение) и той е паднал на земята, вследствие на което е получил
телесни увреждания. От заключението на повторната СТЕ се установява, че ищецът
е преминал първоначален инструктаж и периодични такива, на всеки три месеца,
удостоверени с негов подпис, че е бил запознат от работодателя с Правилника за вътрешен
трудов ред, Вътрешни правила за работна заплата, Оценка на риска, Програма за
управление на риска, Инструкции за безопасна работа, включително Инструкция за
безопасна работа 15 – преносими стълби. А от разпитаните по делото свидетели В.Д.
(бивш работник при ответника) и П. Ноджелов (работник при ответника), се
установява, че освен инструктажи, задължително, когато са работили на височина
са ползвали съответни помощни средства, взависимост от работата, в т.ч. и
стълби. Тези двама свидетели, както и св. И.К., собственик на камиона,
установяват по безспорен начин наличието на две стълби на работната площадка по
време на възникване на трудовата злополука– едната на св. К. и едната на
дружеството – ответник. При това положение, съдът определя 30% принос на
работника за настъпването й, като държи сметка и за отразеното в Протокола за
извършена проверка от Д“ИТ“- Стара Загора, че и работодателят не е планирал в
достатъчна степен подходящи мерки за предотвратяване и намаляване на риска в
съответствие с направената оценка за здравето и безопасността, което е
нарушение на чл. 5, ал.1 от Наредба 5/1999 г. за реда, начина и периодичността
на извършване на оценка на риска.
Въз основа на допусната от работника
груба небрежност, работодателят не може да бъде изцяло освободен от
отговорността си за обезвреда, каквото всъщност е поддържаното в отговора искане
за определяне на процент от 90 % съпричиняване, което съдът счита за неоснователно.
Така намаленото обезщетение за
неимуществени вреди с процент на съпричиняване от 30% възлиза на 21 000
лева (30 000 лева * 30%). А намаленото обезщетение за имуществени вреди за
разходи за лекарства, медицински консумативи и лечение възлиза на 544,30 лева
(777,57*30%).
Относно претенции на ответника за приспадания на обезщетения по чл. 200,
ал.3 и ал.4 КТ.
С постановеното по чл. 290 ГПК
решение № 211 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 719/2009 г. е прието, че приспадането
на застрахователното обезщетение може да се извърши както от дължимото от
работодателя обезщетение за неимуществени вреди, така и от това за имуществени
вреди.
Предвид горното и предвид
установеното по делото за изплатено от застрахователя по застраховка „Трудова
злополука“ на работника застрахователно обезщетение в общ размер на 4788 лева,
то съдът намира, че следва да приспадне тази сума от обезщетението за
неимуществени вреди, поради което същото следва да бъде присъдено в размер на
16 212 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.07.2017 г.
до изплащането му.
Неоснователни са възраженията на
ответника за приспадане от претендираните в настоящото производство
обезщетенията на следните суми:
- на заплатена от ответника сума в размер на 2 400 лева за периода 08.2017г. – 05.2018г., тъй
като видно от РКО без дата (л.26 от делото) не става ясно въобще за какво е
изплатена тази сума на работника, за да може да бъде приспадната. Няма
представени никакви доказателства, че тази сума е била платена като обезщетение
за неимуществени вреди, както се твърди в отговора на исковата молба;
- на заплатена от ответника сума в размер на 1167,20 лв. -обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ на
25.02.2019г. (л. 28 от делото), което е заплатено на работника заради
прекратяване на трудовото му правоотношение, а не заради трудовата злополука и
не подлежи на приспадане;
- на заплатена от ответника сума от 1680 лв. – за закупуване на остеосинтезни средства на ищеца,
видно от извлечение по сметка (л. 27 от делото), която сума е за обезщетяване
на имуществени вреди, които не са претендират в настоящото производство, именно
поради това че са обезщетени.
От горепосочените обезщетения за неимуществени вреди и
за лекарства и медицински консумативи, не следва да бъде приспаднато и
платеното на ищеца обезщетение за временна неработоспособност от ТП на НОИ –
Стара Загора в размер на 5292,14 лева, каквото искане е направено от
работодателя – ответник по следните съображения: В постановеното решение № 54 /23.04.2019 год. по гр. д. № 3649/2018 г. на ВКС е
прието, че хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от
общественото осигуряване е конкретизация на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е,
когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се
задоволява един и същи интерес. В случая доколкото конкретната норма не допуска
неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и
същи вреди- веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване.
Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение
за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата
би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване.
Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания
чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените
вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида
на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения- за неимуществени
вреди по чл.200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо
загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до
неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на
причинените видове вреди.
В случая не се претендира в настоящото производство обезщетение
за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено
трудово възнаграждение, поради което и не следва да се извършва приспадане с
платени суми от общественото осигуряване.От задължението на работодателя за
обезщетение за лекарства и медицински консумативи и лечение също не може да се приспадано друг вид задължение, което се
дължи от друг орган, на друго основание, каквато е обезщетението за временна
неработоспособност.Нормата, на чл. 200, ал. 3 КТ -има друго приложение и то е свързано със
задължението на работодателя да обезщети една друга имуществена вреда /каквато
в случая не се претендира/ -изразяваща се в разликата между заплащаното
преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпусната след това
пенсия. В този смисъл е и решение № 741 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 143/2010 г.
С оглед всичко изложено по – горе, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми: сумата в размер на 16
212 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпилата на
18.07.2017 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 18.07.2017 г. до изплащането му, като искът над тази сума до
пълния претендиран размер от 30 000 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и сумата в размер на 544,30 лева – обезщетение за имуществени
вреди, вследствие настъпилата на 18.07.2017 г. трудова злополука, изразяващи се
в направени разходи за лекарства, медицински консумативи и лечение, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда
– 21.02.2019г. до изплащането й, като искът над тази сума до пълния претендиран
размер от 1316,82 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.. Искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4560 лева - пропуснати ползи,
представляващи брутното трудово възнаграждение на ищеца, което той би получавал
за периода от 16.06.2018г. до 16.02.2019г., през което време бил в неплатен
отпуск, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно
сумата от 700,58 лева. На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски за процесуално
представителство съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно сумата от
1065,90 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът дължи заплащане в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
сумата в размер на 764,82 лева, представляваща дължимите държавни такси,
съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата още от 77.48 лева – доплащане
за възнаграждение за вещо лице по СМЕ, съразмерно с уважената част от исковете,
платено предварително от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Техно
Трейд Технолоджи” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев 151, ап. 70,
да заплати на К.В.Ж., ЕГН: **********,***, следните обезщетения за вреди, вследствие настъпилата на 18.07.2017 г.
трудова злополука, а именно: сумата
в размер на 16 212 лева – обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на претърпяното от работника открито счупване на костите на дясната
подколенница на ниво средна дистална трета, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.07.2017 г.
до изплащането му и сумата в размер на
544,30 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лекарства, медицински
консумативи и лечение, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2019г.
до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над присъдения
размер до пълния претендиран размер от 30 000 лева и иска за
имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства, медицински консумативи
и лечение над присъдения размер до
пълния претендиран размер от 1316,82 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.В.Ж., ЕГН: **********,***, против „Техно Трейд Технолоджи” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо
Ботев 151, ап. 70, иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, вследствие настъпилата на 18.07.2017 г.
трудова злополука, в размер на 4560 лева - пропуснати ползи,
представляващи брутното трудово възнаграждение на работника, което той би
получавал за периода от 16.06.2018г. до 16.02.2019г., през което време бил в
неплатен отпуск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„Техно Трейд Технолоджи” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев 151, ап.
70, да заплати на К.В.Ж., ЕГН: **********,***, направените от него разноски по
делото в размер на 700,58 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
К.В.Ж., ЕГН: **********,***, да заплати на „Техно Трейд Технолоджи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев 151, ап. 70, направените от дружеството разноски по делото
в размер на 1065,90 лева, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
„Техно Трейд Технолоджи” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо
Ботев 151, ап. 70, да заплати в
полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 764,82 лева, представляваща дължимите държавни
такси, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Техно Трейд Технолоджи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев 151, ап. 70, да заплати по
сметка на РС – Стара Загора, сумата в
размер на 77,48 лева - доплащане за възнаграждение
за вещо лице по СМЕ, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника: „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Христофор Колумб 43.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: