РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Русе, 31.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 18 октомври, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието
на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа
докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 307 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от С.Р.К.
***, депозирана чрез адв.-пълномощник Д. П. при САК, против Решение № 506 от 07.07.2023
г., постановено по АНД № 781/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-1085-000803 от 14.03.2023 г. на Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени
кумулативно административни наказания “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. В жалбата се навеждат касационни
оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради нарушение на процесуалния
и материалния закон. Иска да се отмени решението на РС - Русе и вместо него да
се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.
Касационният ответник – Началникът на
група в Сектор ПП при ОД на МВР - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на РС -
Русе за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното пред настоящата съдебна
инстанция решение РС - Русе е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление като е счел, че наказаното лице безспорно е осъществило вмененото
му нарушение по ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна. Обсъдил е
и приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на
НП, по-конкретно относно липса на съставомерно деяние. Изложил е мотиви и
относно индивидуализацията на наложените административни наказания.
Решението на РС – Русе е правилно.
С оспореното пред районния съд
наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност
на С.Р.К., в качеството му на водач на МПС, за това, че на 07.11.2022 г., около
16:40 часа, в община Русе, на път Първи клас № I-5 – Първокласен път I-5 /Русе – Велико Търново/ в района
на км. 06+946 в посока към ГКПП Дунав мост, при подаден ясен и своевременен
сигнал със стоп-палка от контролен орган на Национално ТОЛ управление, не спира
на посоченото място от представителя на службата за контрол и продължава
движението си. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е санкционирано по реда на тази
административнонаказателна разпоредба с наказания, индивидуализирани съобразно
изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Касационната инстанция намира, че в
хода на съдебното производство не са допуснати процесуални нарушения. В
конкретния казус по делото са ангажирани достатъчно и категорични
доказателства, от които следва несъмнен извод, че наказаното лице е извършило
вмененото му нарушение. Правилният анализ на събрания по делото доказателствен
материал налага извод именно за законосъобразност и обоснованост на оспореното
пред РС - Русе наказателно постановление. В хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган, а впоследствие и
пред първата съдебна инстанция е установена безусловно и в пълнота фактическата
обстановка по отношение на основните релевантни по случая факти, а именно: С. К.,
в качеството му на водач на посочено в НП моторно превозно средство, на
инкриминираните дата, час и място при подаден ясен и своевременен сигнал за
спиране от контролен орган, не е спрял на посоченото място и е продължил
движението си. Изложените в АУАН и НП, релевантни за правния спор факти и
обстоятелства, изцяло се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал, като не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. След
правилна оценка на събрания доказателствен материал, първата съдебна инстанция
обосновано е приела, че по делото не са събрани доказателства в подкрепа на
твърдението на жалбоподателя, че към момента на подаване на сигнала за спиране,
управляваното от него превозно средство е придружавало тежкотоварен автомобил.
И двамата разпитани по делото свидетели са категорични, че това не е било така,
като само единият от тях заявява, че е възприел движението на тирове, но в
по-предходен момент, преди да възприеме управляваният от жалбоподателя
автомобил и много преди да бъде подаден сигнал със стоп-палка към водача да спре
на посоченото от него място. Отново от свидетелските показания, се опровергава
и твърдението на К., че не е могъл да възприеме подадения му сигнал ясно и
своевременно. Не се установяват по делото обективни причини за това, напротив,
както свидетелстват разпитаните служители на Националното ТОЛ управление,
времето било ясно и нямало каквито и да било пречки, които да са
възпрепятствали видимостта, а и самият жалбоподател впоследствие пред друг
автопатрул на Националното ТОЛ управление заявил, че спира само на подавани
сигнали от полицейски служители, не и на такива от други контролни органи.
След обсъждане на събраните по
делото допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
въззивният съд е установил фактическата обстановка по делото и правилно е
приложил материалния закон. При
формиране на този извод, настоящият състав съобрази, че касационната инстанция
не е съдебна инстанция по фактите и в чл. 220 от АПК е разписана забрана за
нови фактически установявания. Тъй като не се установиха допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствения
материал по делото от страна на първата съдебна инстанция, в съответствие с чл.
220 от АПК, касационният съд извършва проверка за правилността на приложението
на материалния закон въз основа на фактическите установявания на предходната
съдебна инстанция.
С оглед гореизложеното
касационният съд счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд
- Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 506
от 07.07.2023 г., постановено по АНД № 781/2023 г. по описа на Районен съд -
Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.