№ 1480
гр. Перник, 10.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито засеД.е на десети декември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:НИНА М. КОРИТАРОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500782 по описа за 2025 година
Производството по възз. гр. д. 782/ 2025г. е образувано по жалба на Д. Р. А., ЕГН:
********** чрез адв. Д. М. от АК-П. против Решение №1071 от 21.11.2025 г., постановено
по гр. д. № 3426/ 2025 г. по описа на П. районен съд, с което съдът е постановил, че
отхвърля молбата на Д. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, срещу П. И. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ***, за постановяване на мерки за защита от домашно насилие,
извършено на 06.08.2025 г. след 16,00 ч., изразяващо се в закана с убийство, саморазправа и
гонене с малка метална брадва с думите „ще те убия“. Със същото решение е осъден Д. Р. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, да заплати на П. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
***, сумата 600,00 лв. /шестстотин лева/ - разноски за производството по делото, както и е
осъден да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 25,00 лв.
/двадесет и пет лева/, на осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, а в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист – и сумата 5,00 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса на
основание чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Тъй като производството по делото е по реда на чл. 17, ал. 5 ЗЗДН въззивният съд следва
да докладва делото :
В законоустановения срок молителят е обжалвал Решение №1071 от 21.11.2025 г.,
постановено по гр. д. № 3426/ 2025 г. по описа на П. районен съд, с което съдът е
постановил, че отхвърля молбата му за постановяване на мерки за защита от домашно
насилие, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като моли да бъде отменено
изцяло и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважена неговата молба.
Посочва, че неправилно ПРС бил приел, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се била оборвала доказателствената сила на представената от него декларация
по чл. 9 от ЗЗДН. От съдебно медицинското удостоверение било видно, че ответницата била
заявила пред съдебния лекар, че познат мъж бил упражнил спрямо нея физическо насилие,
като я бил стискал за шията и за ръцете и блъскал тялото й с ръце, като същото било
упражнено на 06.08.2025 г. от 13,30 ч., което било предхождало времето през което
ответницата била упражнила физическо насилие спрямо нейната дъщеря и времето в което
бил осъществен процесния акт на насилие спрямо жалбоподателя. Счита, че съдебно
медицинското удостоверение било неотносимо към правния спор. Съдебния лекар не бил
установил по ответницата следи от душене или от блъскане на главата в стената.
Показанията на разпитаните по делото свидетели също не били оборвали доказателствената
сила на представената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Разпитаните по делото
свидетели не били очевидци на акта на домашно насилие, тъй като единият бил дошъл по-
късно, а другия не бил на територията на гр. П.. Видно от телефона на ответницата били
налице изходящи обажД.я към свидетеля Стефан Темелакиев, но нито едно не съвпадало по
време с часа на акта на домашното насилие. Производството по ЗЗДН изключвало
1
приложението на института на неизбежната отбрана. Нападението с брадва било създавало
непосредствена опасност за живота и здравето на молителя. Заплахите придружени с реални
действия били причинили объркване и страД.е у жертвата, което било съставлявало
психическо насилие. Моли съдът да отмени постановеното решение като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да уважи молбата му по ЗЗДН.
С жалбата не са представени доказателства и не са направени нови доказателствени искания.
Въззиваемият ответник –П. И. Р., в срок е депозирала писмен отговор чрез процесуалния си
представител адв. Г. Б. от АК-П.. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение изцяло. Счита, че декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН нямала доказателствена сила относно обстоятелства, които се били
осъществили в отсъствието на молителя, каквото било осъщественото насилие спрямо
неговата съжителка. Обвързваща доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
била задължителна за съда единствено ако не били събрани други доказателства, които да я
оборват, тъй като по естеството си била съставлявала частен документ. От събраните по
делото доказателства не се било установило ответницата да е осъществила акт на домашно
насилие спрямо молителя, а се установило обратното, тъй като последният бил нападнал
ответницата в собствения й дом, като бил разбил вратата и й бил нанесъл побой. Молителят
целял да черпи права от незаконосъобразното си поведение. В хода на съдебното дирене
пред първата инстанция от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установило да е бил осъществен твърдения акт на домашно насилие, поради което молбата
на жалбоподателя за налагане на мерки за защита от домашно насилие се била явявала
неоснователна и недоказана.
Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира сторените по
делото разноски пред въззивната инстанция.
Във въззивната жалба и в писмения отговор не са направени доказателствени искания.
На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът намира, че въззивната жалба се явява редовна и
процесуално допустима.
Следва да бъде насрочено съдебно засеД.е.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА съдебно засеД.е за 17. 12. 2025 г. от 10.20 ч.
Да се призоват страните, чрез процесуалните им представители - адвокат Д. М. и
адвокат Г. Б., като им се изпрати и препис от настоящето разпореждане. На адвокат Д. М., да
се изпрати и препис от писмения отговор на въззивната жалба на насрещната страна.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2