РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. Перник, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500573 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК.
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от Я. И. Д., действаща чрез
адвокат К.П., срещу решение № 260766/24.06.2021 г., постановено по гр. д. № 00502/2021 г.
описа на Районен съд – Перник. С последното е отхвърлен предявения отрицателен
установителен иск на същия срещу „Топлофикация – Перник“ АД с ЕИК: *********, с
който се иска да бъде признато, че не дължи на ответника сумата от 5079,87 лева,
представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2011г. до 30.04.2014 г., сума в размер на 1034,33 лева – законна лихва за забава от
30.06.2011г. до 18.02.2015г., ведно със законната лихва върху главница, считано от
05.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 222,28 лева направени
по делото разноски, за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист,
издаден по ч. гр. д. № 1199/2015г. по описа на ПРС и образувано изпълнително дело №
627/2015г. по описа на ЧСИ С. Д., с рег. № ***, поради погасяването им по давност.
Доводите, които се развиват във въззивната жалба, са за допуснати процесуални
нарушения и материалноправни нарушения. Моли обжалваното решение да бъде отменено
изцяло и да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск.
Насрещната страна „Топлофикация – Перник“ АД, в срок не е депозира писмен
отговор. С писмено становище от 29.11.2021 г. оспорва въззивната жалба и развитите в нея
доводи, като неоснователни. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно и да му бъдат присъдени направените разноски пред Пернишкия
окръжен съд.
1
За да се произнесе, Районен съд – Перник е приел следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че по ч. гр. д. № 1199/2015г. по описа на Пернишки районен съд е издадена
заповед № 956/06.03.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми: сумата от 5079,87 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сума в размер на 1034,33 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 30.06.2011 г. до 18.02.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 5079,87 лева, считано от 05.03.2015 г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 122,28
лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на
издадената заповед за вземанията по същата в полза на заявителя „Топлофикация – Перник“
АД е издаден изпълнителен лист от 17.07.2015 г. С молба от 06.10.2015 г. и въз основа на
горепосочения изпълнителен лист, „Топлофикация-Перник” АД е поискало образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ С. Д., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – гр.
Перник, при което от същата датата е образувано изпълнително дело № 627/2015г. по описа
на ЧСИ С. Д..
Приел е, че по изпълнително дело № 627/2015г. по описа на ЧСИ С. Д. има
извършвани изпълнителни действия, с които е било прекъсвано теченето на погасителната
давност. С оглед изложеното районният съд е направил извод, че отрицателният
установителен иск се явява неоснователен, тъй като вземанията не са погасени по давност,
поради което искът е отхвърлен.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Районен съд - Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор
между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е
произнесъл именно по предявения установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Въззивният съд
следва да отбележи, че във въззивната жалба практически не е наведено конкретно
оплакване за някакво конкретно нарушение на районния съд.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
От приложеното в заверен препис изпълнително дело се установява, че след
образуване на изпълнителното дело (в молбата за образуване по което се съдържа искане за
прилагане на определен изпълнителен способ), по последното са извършени справки за
имущественото състояние на длъжника, като искането за тях и самото им осъществяване, не
представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от
динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ
(съобразно ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС). Изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение също не представляват
2
изпълнително действие и не прекъсват предвидената в закона давност – в този смисъл са
задължителните разяснения, дадени в т. 10 на цитираното по-горе тълкувателно решение.
Следователно, първото изпълнително действие, годно да прекъсне течението на давността е
наложения на 13.11.2015 г. запор върху пенсията на длъжника.
С писмо от 19.11.2015 г. съдебният изпълнител е уведомен от НОИ ТП – Перник, че
размера на получаваната от длъжника пенсия е под установената минимална работна
заплата за страната, поради което същата представлява несеквестируемо вземане. След това,
от страна на съдебния изпълнител отново са извършени множество справки, установяващи
имущественото състояние на длъжника.
На 07.07.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника
(понастоящем ищец), с която същия отправя молба към съдебния изпълнител за изплащане
на задължението му разсрочено – по 30 лева на месец. Молбата на длъжника е била
удовлетворена и по изпълнителното дело са извършени периодични плащания от страна на
длъжника, последното от които е от 07.06.2018 г. След последното плащане на 07.06.2018 г.,
по изпълнителното дело не са извършвани действия, насочени към удовлетворяване на
процесното вземане.
С оглед гореизложеното, Пернишкият окръжен намира следното:
В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира. Поради това, давността за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право е започнала да тече от датата на последното релевантно изпълнително
действие. На следващо място, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което обуславя приложение чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този
смисъл е и съдебната практика – решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.
на ВКС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
Независимо от гореизложено, релевантно в разглеждания случай е, че през периода
от време на наложен определен изпълнителен способ или на постигната договореност за
разсрочено плащане (какъвто е настоящия казус), през който наложеното изпълнително
действие дава своя положителен резултат или се осъществява доброволно изпълнение,
взискателят е освободен от задължението да иска предприемането на нови изпълнителни
способи. Безспорно е, че до 07.06.2018 г. длъжникът е извършвал доброволни периодични
плащания по процесното изпълнително дело, с което практически е правил признания за
задължението по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. С оглед гореизложеното, основателно и
обосновано районният съд е заключил, че към датата на предявяване на исковата молба –
04.02.2021 г., предвидения в закона 5-годишен давностен срок, започнал да тече от датата на
последното доброволно плащане - 07.06.2018 г., не е изтекъл. От извършването на
признание от страна на длъжника чрез доброволно плащане на части от задължението, не е
изтекла нито по - кратката 3 годишна погасителна давност, , нито пък е изтекла по – дългата
5 годишна погасителна давност. След като не е изтекла нито по-кратката 3 годишна давност,
нито общата 5 годишна давност, то отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК
се явява неоснователен.
Тъй като крайните изводи на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на Районен
съд - Перник, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100,00 леваза
3
юрисконсултско възнаграждение, което е в минимален размер.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260766/24.06.2021 г., постановено по гр. д. №
00502/2021 г. описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Я. И. Д. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация –Перник“
АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, сумата от 100 лева, представляваща направени по делото разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване
на препис от него при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4