№ 22753
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110126250 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 161645/09.05.2025г. на ищеца Г.
Х. Я. срещу „Ай ти еф груп“ АД, с която са предявени обективно съединени следните
отрицателни установителни искове:
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за
потребителски кредит № ****/26.09.2024 г., сключен между страните, поради
противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.21 от ЗПК, вр. чл.
10а, ал.2 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на
клаузата от договора за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г., установяваща
задължение за заплащане на такса за разглеждане на документи в размер на 99.96 лева.
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК за
прогласяване нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит №
****/26.09.2024 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на
551.16 лева - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 26.09.2024 г. сключил с „Ай ти еф груп“ АД договор за
потребителски кредит № ****, по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер
1000лева при посочен фиксирани ГЛП от 18.41 % и ГПР от 65.00 %, такса за разглеждане на
кредита в размер на 99.96 лв., платим разсрочено на вноски, както и била начислена
неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 551.16 лв., като ищецът следвало
да върне сума в общ размер от 1705.05 лева. Счита, че договорът за кредит е нищожен
поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин
е формиран ГПР. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Излага, че в същия
липсвала ясна методика на формиране на ГПР по кредита и кои са компонентите му, като
при неговото изчисляване не била взета предвид процесната неустойка и такса за
1
разглеждане. Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на
заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, която възлиза на
около 50% от стойността на заетата сума, както и била уговорена в отклонение от
присъщите за неустойката функции, поради което била нищожна поради противоречие с
добрите нрави, а и освен това не била включена в размера на ГПР. Излага, че неустойката е
за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от кредитора
вреди, като нямало данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение, което също сочи, че така уговорена неустойката излизала извън присъщите й
функции и се целяло единствено неоснователно обогатяване. Поддържа, че клаузата относно
уговорения размер на такса за разглеждане на документи била нищожна по смисъла на чл.
21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като касаела действие, свързано с усвояване на
кредита. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ай ти
еф груп“ АД.
Преди първото по делото открито съдебно заседание ответникът е депозирал молба от
28.10.2025г., с която оспорва предявените от ищцата искове. Не оспорва, че между страните е
сключен процесния договор за кредит № ****/26.09.2024г. Оспорва твърденията на ищеца
относно нищожност на договора, респ. на конкретни негови клаузи. Подробно аргументира,
че размерите на ГПР и ГЛП са съобразени със законовите изисквания. Подробно
аргументира, че клаузата уреждаща неустойката не е нищожна, че е индивидуално
уговорена, като сочи, че същата не представлява разход по кредита, който следва да се
включва в ГПР. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема следното:
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
включващ процесните клаузи, предвиждаща заплащане на неустойка, както и клаузите,
определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на
договора, респ. на клаузата за заплащане на такса за разглеждане на документи и за
неустойка, съответно, че с уговарянето в договора и в клаузите не се заобикаля размера на
ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни и не се надвишава законовия размер на
ГПР, както и че не представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по кредита.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за
потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът
следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи,
предвиждащи задължение за заплащане на неустойка и такса за разглеждане, както и
клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не
представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР,
съответно, в случай на включването им не се нарушава императивната норма за
максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не представлява конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.
Между страните не съществува спор, че са сключили процесния договор за
потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. С оглед изявленията на ответника, съдът е
отделил за безспорно обстоятелството, че неустойка за непредставяне на обезпечение в
размер на 551,16 лева не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера
на ГПР.
По делото е представен препис от договор за потребителски кредит № **** от
2
26.09.2024г., ведно с приложение № 1 към него, от които се установява, че между ищеца Г. Х.
Я. (кредитополучател) и „Ай ти еф груп“ АД (кредитодател) е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в
собственост на насрещната страна сума в размер на 1000 лева, със срок на издължаване от 6
месечни вноски, последната от които на 26.03.2025г., при фиксиран годишен лихвен процент
(ГЛП) – 18,41 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 65,00 %.
В чл. 1 от приетото по делото Приложение № 5 към процесния договор за кредит е
предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата
по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните
обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на физически лица. В чл. 2.1
от приложението се съдържат изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат
нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева, да бъдат лица над 20-годишна
възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и
осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит,
включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две
години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има –
кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по-
лош от „редовен“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може
да откаже да приеме предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на
повече от двама поръчители. В чл. 3 от приложението се съдържат изискванията на
кредитора към банковата гаранция – да бъде в размер на 1154,34 лева със срок на валидност
от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.
В чл. 4 от приложение № 5 към договора е предвидено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечението в срок, кредитополучателят дължи на
кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът
на неустойката е изрично посочен в погасителния план към кредита и същата възлиза на
551,16 лева. Уговорено е неустойката да се начислява и заплаща от кредитополучателя
заедно със съответната погасителна вноска.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски
кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ищецът Г. Х. Я. е физическо лице, за което няма
данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а ответникът „Ай ти еф груп“ АД е търговско
дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити,
следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец",
според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на
"потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на
предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия
случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че
ответникът „Ай ти еф груп“ АД се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу
задължението на последния да я върне.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
3
потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
При извършване на преценка на действителността на процесния договор за
потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание 26, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочената разпоредба е предвидено, че
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че предвидената неустойка по чл. 4 от приложение № 5 към процесния
договор за кредит представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва
да бъде включена в ГПР, като същата е била изначално известна на кредитора. В пар. 1, т. 1
от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита“, според
която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В случая получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това
е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно
определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия срок за
предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно
изпълнимо. Еднодневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и
това създава значително затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение
чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение
подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи,
така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е
необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция.
Следва да се съобрази също, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да
върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите
4
погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението на кредита няма самостоятелно значение извън неговата
функция да гарантира изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и
вредите, които възникват за заемодателя при липсата му, са последица от невъзможността на
заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако заемателят не плаща
задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с настъпването на
каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от това, дали такива биха
могли реално да настъпят или не.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер се равнява на
повече от половината от предоставената главница. Касае се за вземане, което ако беше
включено в размера на годишния процент на разходите, той при всяко положение би бил
различен от обявения такъв от 65%.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на „общ
разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде
включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното,
неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да
получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на
разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в
заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 65,00 %
годишно. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР.
При това положение, съдът приема, че неустойката съставлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Сам
ответникът сочи в молбата си от 28.10.2025г., че обсъжданата неустойка в размер на 551,16
лева не е била взета предвид и включена при изчисляване размера на ГПР, като това
обстоятелство е обявено от съда за безспорно. Липсата на неустойката при изчисляването на
ГПР е довело до подвеждащо оповестяване на действителния процент на разходите в
противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до недействителност на договора на
основание чл.22 от ЗПК. В Решение от 13.03.2025г. по дело № C‑337/23 на Съда на
Европейския съюз е разяснено, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин както и непосочването на този процент, поради което санкцията, изразяваща се
5
в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не
включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ
и пропорционален характер. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на
всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, то не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се
явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит
№ **** от 26.09.2024г., сключен между Г. Х. Я. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, е нищожен на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като
предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Доколкото не се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално съединените
искове, съдът не дължи произнасяне по тях.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат единствено ищецът.
Същият е заплатил държавна такса в размер на 50,00 лева, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца посочената сума.
В хода на исковото производство ищецът е бил представляван по реда на чл.38, ал.1,
т.2 ЗАдв от адвокат Л. К. Б., поради което в полза на процесуалния представител следва да
се определи възнаграждение.
Независимо че в чл.38, ал.2 ЗА е предвидено, че в случаите на оказана безплатна
правна помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, съдът счита, че при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22, с което се приема, че при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от
определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. №
1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и
др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети
предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това
число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия,
продължителността на производството. В случая делото не се отличава с никаква
фактическа и/или правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства, не е
изслушвано вещо лице, не са разпитвани свидетели; следва да се съобрази конкретно
проявената процесуална активност по делото, по което е проведено едно единствено открито
съдебно заседание, на което адвокатът не се е явил, както и че се касае за типизирано дело,
предвид броя дела, заведени в СРС с такъв предмет. С оглед на това съдът приема, че за
оказаната на ответника безплатна адвокатска помощ на адвокат Л. К. Б. следва да се
определи адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер от 350.00 лева.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. Х. Я., ЕГН **********, срещу „Ай Ти Еф Груп“
АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск, че сключеният между Г. Х. Я. и „Ай Ти
Еф Груп“ АД договор за потребителски кредит № **** от 26.09.2024 г. е нищожен на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – поради
противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.78, ал.1
ГПК на Г. Х. Я., ЕГН **********, сумата в размер от 50,00 лева, представляваща разноски
за заплатена държавна такса в исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.38, ал.2
ЗАдв, вр.чл.78, ал.1 ГПК на адвокат Л. К. Б., член на САК, с адрес: ****** сумата в размер
от 350,00 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
Г. Х. Я., ЕГН **********, в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7