О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1202
30.04.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на тридесети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 870 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от В.П.П., ЕГН **********, адрес;***, чрез адвокат Л.С.,***, против
Решение № 21 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 1208/2019 г. на Районен съд – Несебър
в ЧАСТТА, с която предявените от
жалбоподателя искове са отхвърлени за разликата над уважения до пълния
претендиран размер на главницата от 1 929, 24 лева, и за разликата над уважения
до пълния претендиран размер на мораторната лихва от 270, 37 лева.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че разпоредбата
на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) в
редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. касае единствено
начина на отчитане/регистрация в Инспекцията по труда на отработените над
установената норма часове труд.
Въззивникът П. моли съда да отмени решението в
обжалваната отхвърлителна част и вместо него да постанови друго, с което да
уважи предявените искове в пълен размер. Претендира за присъждане на разноски.
По
делото е постъпила и въззивна жалба на Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай
Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър
Велики“ № 37Б, против Решение № 21 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 1208/2019 г. на
Районен съд – Несебър в ЧАСТТА, с
която въззивната дирекция е осъдена да заплати на В.П.П., ЕГН **********, адрес;***,
сумата в размер на 1 593, 93 лева,
представляваща възнаграждение за положен 228, 66 часа извънреден труд,
вследствие преобразуване на нощен към извънреден такъв, за периода от
01.10.2016г. до 31.12.2017 г. и за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и мораторната лихва в
общ размер на 220, 73 лв.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано,
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която
урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР). Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил
субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излагат се доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на
нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на
коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на
коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен
труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час
съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Поддържа
се, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен не се дължи заплащане като за извънреден труд. Навеждат се оплаквания,
че вещото лице по извършената СИЕ не е отчело, че част от положения нощен труд
вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Посочено е, че по отношение
на лихвите се поддържа изразеното в писмения отговор становище.
Въззивната
дирекция моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли делото
да се гледа в негово отсъствие.
Въззивните
жалби са подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок,
от надлежно упълномощени представители на легитимирани лица, които имат правен
интерес от обжалване в съответната част, и съдържат необходимите реквизити,
поради което са процесуално допустими.
По
делото не постъпил писмен отговор на въззивната жалба на въззивника П. от
въззиваемата дирекция.
По делото е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба на въззивната дирекция от въззиваемия П. чрез
адвокат С., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и излага
съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд в уважителната
част на решението. Моли за потвърждаване на решението в тази част.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на В.П.П., ЕГН **********, адрес;***,
чрез адвокат Л.С.,***, и въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай
Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър
Велики“ № 37Б, против Решение № 21 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 1208/2019 г. на
Районен съд – Несебър, съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.