Р
Е Ш Е Н И Е
№ 56 15.09.2020 г.
град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение
на петнадесети май две хиляди и двадесета
година
в публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
Секретар: Лена
Димитрова
Прокурор: Росица
Дапчева
като разгледа
докладваното от съдия Гайдурлиев
ВЧН дело № 277 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл. 341, ал. 1, вр.
чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по протест на прокурор при Районна
прокуратура - Айтос срещу определение № 21/31.01.2020 г., постановено по ЧНД №
435/2019 г. по описа на Районен съд - Айтос.
С посочения съдебен акт, на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду
наложените на Х.А.А., ЕГН **********, по НОХД № 317/2013 г. на Районен съд -
Поморие и НОХД № 417/2019 г. на Районен съд - Айтос, а именно лишаване от
свобода за срок от две години и осем месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването му е отложено с изпитателен срок от пет години. На основание
чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което осъдената Х.А.А. е
търпяла наказанието по НОХД № 317/2013 г. на Районен съд - Поморие, считано от
22.10.2013 г.
С протеста се изразява несъгласие с определението на Районен
съд – Айтос, в частта, в която е приложен чл. 25, ал. 2 от НК, като се излагат
доводи, че съгласно тази разпоредба, законодателят е предвидил приспадане на
наказания, а не на срок, определен като изпитателен по реда на чл. 66 от НК,
който по същината си не представлява наказание. На това основание се отправя
искане за отмяна на първоинстанционното определение, в частта, в която е
приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК по отношение на изпитателния
срок.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът
на осъдената Х.А. намира определението на АРС за обосновано и законосъобразно и
пледира за потвърждаването му.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа
протеста и изложените в него съображения, досежно неправилно прилагане
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК. Моли за отмяна на атакувания акт в тази му
част.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на
страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания
съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери протестът за
процесуално допустим, като подаден в установения в чл. 319, ал. 1 от НПК
преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по
този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е основателен.
Предмет на разглеждане от
първоинстанционния съд са били осъжданията на Х.А.А., ЕГН **********, както
следва:
С определение за одобряване на
споразумение от 22.10.2013 г., постановено по НОХД № 317/2013 г. по описа на
Районен съд - Поморие, за извършено на 17.09.2007 г. деяние по чл. 159б, ал. 2,
вр. ал. 1, предл. второ от НК, на А. е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от две години и осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години. Определението е
влязло в сила на 22.10.2013 г.
С определение за одобряване на
споразумение от 17.12.2019 г., постановено по НОХД № 417/2019 г. по описа на
Районен съд - Айтос, за извършени на неустановена дата през м.юли 2008 г. до
23.07.2008 г. деяния по чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 от НК и по
чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на А. е наложено едно общо наказание в размер
две години и пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години. Определението
е влязло в сила на 17.12.2019 г.
При така отразените данни за
съдимост на осъдената Х.А., следвайки принципа за най-благоприятно съчетаване
на наказанията по постановените присъди, правилно първоинстанционният съд е
определил общо наказание измежду наложените й по НОХД № 317/2013 г. по описа на
РС – Поморие и по НОХД № 417/2019 г. по описа на РС - Айтос, в размер на
най-тежкото от определените за отделните престъпления, а именно лишаване от
свобода за срок от две години и осем месеца. Деянията по всяка от присъдите,
включени в съвкупността, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда,
за което и да е от тях, което предпоставя приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК.
С оглед
разпоредбата на чл. 25, ал. 4 НК и предвид обстоятелството, че изпълнението на
наказанието лишаване от свобода и по двете осъждания (НОХД № 317/2013 г. по
описа на ПРС и НОХД № 417/2019 г. по описа на АРС) е отложено за изпитателен
срок от пет години, съдът следва да се произнесе и по изпълнението на
определеното общо наказание. Законосъобразен е изводът на районния съд, че в
случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Анализирайки
всички обстоятелства относно личността на осъдената, степента на обществената й
опасност и възможностите за нейното поправяне, правилно районният съд е
преценил, че за постигане на целите по чл. 36 от НК и преди всичко за
поправянето на А., не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание
от две години и осем месеца лишаване от свобода. Те могат да бъдат постигнати и
с отложеното му изпълнение за подходящата продължителност от пет години, в
който А. ще съобразява своето поведение с евентуалната заплаха и угроза да
изтърпи ефективно определеното й общо наказание по настоящето дело.
След като на основание чл. 25, ал. 4 НК съдът отложи
изтърпяването на общото наказание, изпитателните срокове по присъдите, включени
в съвкупността губят самостоятелното си значение. Преценката за наличие на
предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на общото наказание включва
и размерът на изпитателния срок, който започва да тече от момента на влизане в
сила на определението по чл. 306, ал. 1 от НПК, а не от деня на влизане в сила
на първата присъда по съвкупността. Следователно, след като е определено общо
наказание по чл. 25 НК и е решен въпросът за начина на неговото изтърпяване, а
именно с приложение на чл. 66 НК, това определение е породило правните си
последици за в бъдеще. Изпитателните срокове, определени по НОХД № 317/2013 г.
по описа на ПРС и по НОХД № 417/2019 г. по описа на АРС са загубили
самостоятелното си значение и са погълнати от определеното ново общо условно
наказание. В този смисъл са Решение № 159/08.05.2012 г. на ВКС по н.д. №
457/2012 г., II н.о., НК; Решение № 379/29.06.2010 г. на ВКС по н.д. № 343/2010
г., III н.о., НК; Решение № 488/23.11.2009 г. на ВКС по н.д. № 541/2009 г., I
н.о., НК; Решение № 553/15.12.2008 г. на ВКС по н.д. № 600/2008 г., III н.о., НК.
Предвид изложеното не може да
се приеме становището на защитата на осъдената, че определеният изпитателен
срок по наложеното общо наказание следва да тече от влизане в сила на първата
присъда.
Наред с горното, следва да се посочи и това, че разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 НК е приложима само за действително изтърпяно наказание за
престъпление, което е включено във формираното множество от престъпления. Изтърпяно
наказание по смисъла на посочената разпоредба е реално изтърпяното наказание, а
не изпитателният срок по смисъла на чл. 66 НК, който отлага изтърпяването на
наложено наказание, т.е. не може да се търпи наказание, което е отложено и не е
приведено в изпълнение (Решение № 390/06.10.2008 г. на ВКС по н.д. № 345/2008
г., I н.о., НК; Решение № 549/16.12.2013 г. на
ВКС по н.д. № 2021/2013 г., II н.о., НК). В настоящия случай А. не е изтърпяла
изцяло или отчасти нито едно от наложените й наказания по отделните осъждания.
Изпълнението на тези наказания е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с
определянето на изпитателен срок. Определеният изпитателен срок не е наказание,
което се налага на осъденото лице, а това е една законова възможност да се
отложи изпълнението на наказанието и да му се даде възможност при добро
поведение и неизвършване на престъпления през този период да не търпи ефективно
наложеното наказание лишаване от свобода.
В обобщение на изложените съображения, настоящата въззивна инстанция прие, че определението на
АРС в частта, с която на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето,
през което осъдената А. е търпяла наказание по НОХД № 317/2013 г. по описа на
Районен съд – Поморие, считано от 22.10.2013 г., като незаконосъобразно следва
да бъде отменено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Определение № 21
от 31.01.2020 г., постановено по ЧНД № 435/2019 г. по описа на Районен съд -
Айтос, като:
ОТМЕНЯ определението в
частта, с която на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през
което осъдената А. е търпяла наказание по НОХД № 317/2013 г. по описа на
Районен съд – Поморие, считано от 22.10.2013 г.
ПОТВЪРЖДАВА определението в
останалата част.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.