РЕШЕНИЕ
№ 1302
гр. Бургас , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Диана И. Асеникова Лефтерова
Секретар:Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20202100502247 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Община
Бургас, ответник по иска, чрез процесуален представител ю.к. Райнова, срещу
Решение №1587/09.07.20г., , постановено по гр.д.№24/20г. по описа на Районен съд
Бургас, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че в
патримониума на Д. Д. Д. ЕГН********** от ***, съществува право на земеделско
ползване, придобито на основание Постановление №26/23.04.1987г. на МС и НС на
ОФ, за усъвършенстване на системата на самозадоволяване на населението със
селскостопански продукти, върху имот с площ един декар, представляващ пл.№166 в
местност „Ала тепе“, отдел 246 н, който е идентичен с УПИ IV-166, кв.30 по
кадастралния план на в.с. „Росенец“ и понастоящем представлява поземлен имот с
идентификатор 07079.832.166 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Бургас, с площ 749 кв.м.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му. На първо място се твърди, че решението е недопустимо, като
постановено по недопустим иск – за установяване на факт, съгл. чл.124, ал.4, изр.2
ГПК. Излагат се съображения.
1
На второ място се твърди, че решението е неправилно. Излагат се
съображения за неоснователност на иска – ангажирани са косвени доказателства,
които не установяват правото на ползване, а липсва първичен документ, който да го
установи. Извършва се подробен анализ на характеристиките и нормативната уредба
на правото на ползване като сложен фактически състав, в контекста на
предпоставките по §4а, ал.1, ал.5 или §4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, за да се обоснове
становище, че представените от ищеца писмени доказателства не установяват в полза
на ищеца да е предоставено право на ползване.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца Д. Д. Д. на
25.08.20г. чрез адв. Мурджева. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 04.09.20г. е подаден
писмен отговор. В него се излагат съображения за потвърждаване на решението.
Според въззиваемия, по допустимостта на иска е налице постановен акт на
БОС. По основателността на иска се извършва пунктуален подробен анализ на
представените писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, като в
тази връзка се излагат съображения за опровергаване на оплакванията на въззивника,
че не са налице доказателства, установяващи предоставено на ищеца право на
ползване, респ. – предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване на правото на
собственост.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, досежно предоставено на ищеца Д. Д. Д. по силата на ПМС
№26/1987г. право на ползване върху земеделска земя – 1 дка в местността „Ала
Тепе“. Установено е, че по силата на Заповед №136/21.02.1991г. на Кмета на Община
Бургас, този имот е урегулиран и съставлява УПИ IV-166 в кв.30, с площ 720 кв.м., по
плана на в.з. „Росенец“, а по кадастралната карта и кадастралните регистри
съставлява поземлен имот с идентификатор 07079.832.166, с площ 749 кв.м.
Установено е, че за закупуването на имота са подадени заявление на 28.02.1997г.,
29.01.1998г. и 11.02.2008г., които заявления не са уважени от ответника. Поради това
и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните,
установените факти и обстоятелства и като съобрази закона намира, че
2
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Мотивите на районния
съд въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение по изложените във въззивната жалба съображения следва да се
каже:
По допустимостта на иска и постановеното по него решение:
Предявеното спорното материално право следва да се квалифицира по чл. 124,
ал. 1 ГПК, а не по чл. 124, ал. 4 ГПК - не са касае за установяване на факт, а за
установяване съществуването на едно право – право на ползване. Претендира се да се
приеме за установено по отношение на ответната община, че ищецът е носител на
предоставено му право на ползване върху земя по реда на Постановление №26/87г.,
поради това че оспорването на правата му като ползвател от страна на ответната
община, довело до неприключване на процедурата по придобиването на
собствеността върху ползвания имот. Ищецът има правен интерес от предявяване на
иска, тъй като с установяване на спорното право със сила на пресъдено нещо би
могъл да придобие собствеността върху процесната земя. В тази насока настоящият
съдебен състав изцяло споделя съображенията за допустимост, обективирани в
Определение № 23 от 12.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5560/2014 г., IV г. о., ГК.
По основателността на иска:
На основание §4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху
земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Когато правото
на ползувателя е учредено от посочените в §4 актове върху общинска или държавна
земя, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани,
полузвателят придобива правото на собственост след като заплати чрез общината
стойността на земята по цени, определени от Министерския съвет, в тримесечен срок
от влизането в сила на оценката, като за придобиване право на собственост
ползувателите заявяват това пред общината в срок до 31 януари 1998 г. (§ 4а, ал. 5 вр.
ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ). Ползувателите, които имат права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ
следва да подадат заявление, към което да приложат документ, удостоверяващ
предоставеното право на ползване (§ 61, ал. 2, т. 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ). Права по § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на ползване по
силата на изрично определени актове, сред които е и Постановление №26/87г. на
Министерския съвет (§ 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ).
От представените писмени доказателства – Удостоверение №807/21.08.1995г.
на Горско стопанство Бургас, скица №94-Д-1092/06.01.2006г., скица №94-Д-
3
19/27.02.1997г., както и от показанията на св.Илиев се установява, че в полза на
ищеца е предоставено право на ползване по силата на ПМС №26/87г. върху
процесния имот, като в горепосочените срокове същият е поискал изкупуването му.
Това право следва да бъде установено по отношение на общината.
За пълнота следва да се отбележи, че за първи път в съдебно заседание пред
настоящата инстанция въззивникът излага доводи, че процесният имот е приобщен
към в. з. „Росенец“ съобразно заповед № 136/1991 г., като земите, които са били
предоставени за земеделско ползване, са променили от този момент статута си и са
били приобщени към образуваната в. з. „Росенец“. Така направеното възражение се
явява преклудирано на основание чл. 133 ГПК, а по същество е неоснователно, тъй
като промяната в регулационния или устройствения статут на имота не се отразява
върху вече придобитото от наследодателя на ищците право на ползване по реда на
ПМС26/1987 г.
Искът е основателен. Първоинстанционното решение, с което е уважен, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 750 лева – адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1587/09.07.20г., постановено по гр.д.№24/20г. по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д. ЕГН **********,
съдебно – деловодни разноски, в размер на 750.00 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4