РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100500436 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Валмар
Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Кооператор“ № 54, представлявано от Управителя В. Д. К., чрез адвокат
Ивайло Найденов от БАК, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Морска“ № 4,
ет. 1, против Решение № 174 от 27.01.2025 г., постановено по гр.дело №
4389/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е осъдил
въззивника да заплати на Д. В. Ш., ЕГН **********, от гр. *****, ул.
„********“ № **, ет.**, ап.**, сумата от 933 лв., представляваща брутно
трудово възнаграждение за м. май 2024 г., дължимо по сключен между
страните трудов договор № 10/30.09.2021 г., прекратен на 31.05.2024 г., ведно
със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащана на
задължението, както и сумата от 500 лв. - разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивното дружество, което намира постановеното решение за неправилно и
1
незаконосъобразно. Оплакванията на страната се отнасят до представените от
ответната страна писмени доказателства и ангажираните гласни
доказателства, като твърди, че е недоказано обстоятелството, че ищецът е
полагал труд през процесния период. Счита, че представената справка за
трудовите договори не доказва, че оспорените подписи са положени от
съответните лица, респективно, че трудовият договор е бил валидно сключен
при посочените в него условия и коректно изпълняван от страна на работника.
Намира, че съдът неправилно не е допуснал до разпит страната по чл.176 от
ГПК за даване на обяснения, касаещи обстоятелствата по делото, като моли
настоящата съдебна инстанция да задължи страната за лично явяване по
чл.176 от ГПК. Оспорва обстоятелството, че съдът е присъдил брутното
трудово възнаграждение на работника, изпълнението по което би довело до
неоснователно обогатяване. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.
В. Ш., ЕГН **********, от гр. ****, чрез адвокат Кирил Киров от САК, с
адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.“Св. св. К. и Методий“ № 37, ет. 1, офис 7,
с който моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди разноските по
делото за въззивната инстанция. Счита, че първоинстанционният съд е
направил внимателен анализ на фактическата обстановка и аргументирано и
всеобхватно е оценил събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства, въз основа на които е приложил правилно материалния и
процесуалния закон. Позовава се на представените пред първата инстанция
доказателства и на събраните от масивите на ТД - НАП и НОИ - Бургас.
Посочва, че РС-Бургас е разпределил адекватно доказателствената тежест.
Счита, че ответната страна не е представила годни доказателства или дори
начало на писмени доказателства за извършено плащане на трудовото
възнаграждение. Излага съображения.
По направеното доказателствено искане за призоваване на страната Д.
Ш. за лично явяване пред Бургаския окръжен съд по чл.176 от ГПК, съдът
намира, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и
предвид поставените въпроси, такова не се налага, поради което искането
следва да бъде отклонено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
2
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по иск с правно основание чл.128
от КТ.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства между
страните е на лице трудово правоотношение, за което свидетелства
представения трудов договор № 10/30.09.2021 г. Работникът съгласно
представената длъжностна характеристика е назначен на длъжността „
Суперинтендант“, с основно месечно възнаграждение в размер на 760 лева,
платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца за полагане на труда.
Договорено е още, че служителят следва да получава допълнително
възнаграждение за трудов стаж, възлизащо на 0,6 % от трудовото
възнаграждение за всяка прослужена година. Трудовото възнаграждение е
променяно двукратно, чрез допълнителни споразумения съответно от
29.12.2022 г. и такова от 29.12.2023 г. Съгласно последното изменение на
трудовото възнаграждение от 29.12.2023 г., работодателят се е задължил да
заплаща на работника месечно трудово възнаграждение от 933 лева, платимо
до 25-то число на месеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, работодателят е
длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В тежест на
работодателя е да докаже изплащането на възнаграждението.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от
първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на първата
инстанция.
Съобразно нормите на чл. 62, ал.1 и ал. 3, във връзка с чл. 61, ал.1 от
КТ, трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена
форма, като за сключването, изменението и прекратяването му следва да бъде
3
уведомен ТД на НАП от работодателя. В конкретния случай не само от
представения писмен трудов договор и длъжностна характеристика към него,
но и от представената справка по чл. 62, ал.5 от КТ и от извършената от
първоинстанционния съд служебна справка, се установява, че процесното
трудово правоотношение с въззиваемия Д. Ш. не само е възникнало между
страните, но е извършено вписване на трудовото правоотношение в
регистрите на НАП.
Тежестта за доказване по отношение изплащането на дължимото
трудово възнаграждение в е тежест на работодателя, като нормата на чл. 270,
ал.3 от КТ сочи, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или се превежда на влог в
посочена от работника банка.
Що се отнася до оплакванията на работодателя затова, че съдът не
допускайки доказателствени искания е извършил процесуално нарушение,
настоящата съдебна инстанция намира, че работодателят следва като
икономически по-силна страна в правоотношението да води редовно всички
документи във връзка с възникване, съществуване и прекратяване на
трудовите правоотношения с работниците и служителите. Не се налага и
даването на обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. В този смисъл, както е
съобразила настоящата инстанция не са на лице условията за задължаване на
работника да представи оригиналите на трудовия договор и длъжностната
характеристика, които следва да се съхраняват от работодателя, както и
личното явяване на работника за даване на обяснения. В обобщение следва да
се каже, че са на лице необходимите предпоставки за уважаване на
претенцията – наличие на трудов договор, сключен между страните,
изпълнение на задълженията по така сключен трудов договор и неизпълнение
на задължението на работодателя да заплати трудовото възнаграждение. От
разпита на свидетеля Н. И. Ц. се установява, че той заедно с въззиваемия Ш. са
ходили на работа в ответното дружество през целия месец май, като не му е
известно страната да е отсъствала от работа през месец май.
Другото оплакване изложено във въззивната жалба е свързано с
размера на дължимото трудово възнаграждение. Съобразно чл. 272 от КТ,
работодателят прави удръжки от трудовото възнаграждение на служителя, без
4
негово съгласие за получени аванси, данъци, които по специални закони могат
да се удържат от трудовото възнаграждение. Практиката приема, че при
присъждане на трудово възнаграждение, съдът следва да присъди брутното
трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след
приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, но за целта в
решението следва да се посочи дали сумата се присъжда като брутно трудово
възнаграждение или съответно се присъжда остатъка след приспадане от
брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и
осигурителни вноски. Съдът намира, че първоинстанционния съд правилно е
присъдил сумата от 933 лева – брутно трудово възнаграждение.
С оглед на изложеното, съдът намира постановеното решение за
правилно и законосъобразно, което налага оставянето му в сила. С молба от
31.03.2025 г. въззивното дружество е възразило за прекомерност на
претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Съдът с оглед
направеното възражение и като съобрази фактическата и правна сложност на
делото намира, че договореното възнаграждение за един адвокат в размер на
500 лева не е прекомерно и не следва да бъде намаляно. Възнаграждението е
около минимума съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която съдът взима евентуално като
ориентир при определяне на възнагражденията. Наредбата не обвързва съда
при определяне на действително положените действия и усилия по делото и
съответно стойност на адвокатското възнаграждение съобразно разясненията
по прилагане на правото на ЕС, дадени с решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. В този смисъл на дружеството следва да се присъди сумата от 500
лева разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 174 от 27.01.2025 г., постановено по
гр.дело № 4389/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Валмар Ойл“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано от
Управителя В. Д. К. да заплати на Д. В. Ш., ЕГН **********, от гр. *****, ул.
5
„*******“ № **, ет.**, ап.**, сумата от 500 лева – разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6