№ 8461
гр. С., 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110144797 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
„Т. е предявило срещу Д. АНГ. ОГН. и С. Л. ОГН. осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност, при равни части, следните
суми: сумата 1788.54 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г. в топлоснабден имот с абонатен номер . (съгласно
уточнение, направено с молба от 10.08.2021 г. и 21.10.2021 г.), ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба /29.07.2021 г./ до окончателното
изплащане; сумата 297.61 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 15.09.2019 г. – 29.06.2021 г.; сумата 41.44 лв. – такса за дялово разпределение за
периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба /29.07.2021 г./ до окончателното изплащане; сумата 8.64 лв. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. –
29.06.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения срок – 45-дневен
срок, като при неизпълнение на задължението на падежа дължи лихва за забава. Ето защо,
моли за уважаване на предявените осъдителни искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците,
1
чрез особения представител А.С., с който исковете се оспорват по основание и размер.
Оспорват представените писмени документи. Позовават се на неравноправни клаузи.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност относно претендираните вземания.
Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач „Т. не оспорва предявените искове и счита същите за
основателни.
Съдът, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в
исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците въз основа на твърдяното вещно право на собственост, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат
релевираните в отговора на исковата молба правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153 ГПК съдът е отделил за безспорно обстоятелството по делото, че
ответниците са съсобственици при равни квоти на процесния имот за процесния период
предвид неоспорване на това обстоятелство в подадените отговори на исковата молба, с
оглед на което съдът приема, че същите имат качеството „битов клиент“ на топлинна
енергия. Посоченото се подкрепя и от представените писмени доказателства – нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2020 г., нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека от 21.10.2005 г., писмо от ЧСИ Я. за вписване на възбрана върху
процесния имот, списък на етажните собственици.
Ответниците в качеството си на потребители на топлинна енергия са обвързани с
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да
са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия,
предоставени като извадка от публикация във вестник „М.“. По делото не е установено и
ответниците да са упражнили правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу
Общите условия, действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
2
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на трето лице – „Т..
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост на адрес: гр. С., е била
измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер
№ ., който се отчитал по електронен път в 0 часа на първо число на месеца, като отчитането
не е визуално, а чрез електронно устройство, а отчетът се документирал. От отчетеното
количество ТЕ се приспадат технологичните разходи /загубите на топлина в самата абонатна
станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея/, които са за сметка на
доставчика на топлинна енергия. Чистото количество ТЕ, което отива при потребителите, се
разпределя между тях за отопление /имот, сградна инсталация и общи части/ и БГВ. От
справката от топлорайон „С.” се вижда, че технологичните разходи са извадени от общото
количество ТЕ, влязло в АС, и са за сметка на топлофикационното дружество. За
разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” ТЕ. Вещото лице
посочва, че общият топломер е одобрен тип, като е преминал изискуемите по закон
метрологични проверки. Вещото лице отбелязва, че от техническа гледна точка, наличието
на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със заключение „Съответства”,
дава основание да се заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че за
периода 2018/2019 г. абонатите не са осигурили достъп до имота за проверка и отчет на
уредите, видно и от представените протоколи за липса на достъп от 01.05.2019 г. (първо
посещение) и 07.05.2019 г. (второ посещение), а за периода 2019/2020 г. не е изготвен главен
отчет, тъй като в имота са монтирани радио уреди за отчитане на топлинната енергия.
Съгласно изготвената от фирмата за дялово разпределение изравнителна сметка за периода
2018/2019 г. в имота има 4 броя радиатори с ИРРО /индивидуални разпределители на
разходите за отопление/, за които поради липсата на достъп е начислена служебна топлинна
енергия по МСРС /максимален специфичен разход за сградата/. За следващия отчетен
период пък в имота има 4 броя радиатори с ИРРО с радио отчитане. Oсвен това абонатът
заплаща и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между
всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
Вещото лице е констатирало, че в сградата, в която се намира процесният имот, не се
ползва, съответно не се заплаща топлинна енергия за БГВ /битово горещо водоснабдяване/.
Така, установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. е 1794.47 лв. при отчитане на изготвените изравнителни
сметки за процесния период – за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. резултатът от
3
изравнението е сума за доплащане в размер на 289.49 лв., а за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2020 г. – сума за получаване в размер на 17.48 лв. Вещото лице е достигнало до извод,
че сумите са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба и не
се е натъкнал на нарушения от страна на ФДР. Следва да се отбележи и разясни, че съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са
издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна
сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално потребеното и по този
начин абонатът заплаща действително изразходваната от него енергия за целия отчетен
период.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно изгответно, се потвърджават сумите, които е установило като дължими и
вещото лице-топлотехник. Поради това, че „Т. е прихванало от общото вземане сума по
кредитно известие е размер на 5.90 лв., то общо претендираната от ищеца сума възлиза на
по-малък размер, а именно – 1788.54 лв.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени,
като ответниците следва да отговарят по 1/2 част от дължимата обща сума от 1788.54 лв.
или всеки от тях по 894.27 лв., съобразно квотата им в съсобствеността.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните
сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т. и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда-етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Видно от представените документи за отчет и от
заключението по СТЕ, третото лице-помагач е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 41.44 лв., от които всеки ответник дължи 1/2, т.е. по 20.72 лв.,
който размер не е оспорен от ответниците.
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, т.е. в случая от
29.07.2021 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.).
4
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 22.05.2018 г., са погасени
по давност. Такива вземания не се претендират. Вземанията за м.10.2018 г. са станали
изискуеми на 15.12.2018 г. /за цена на ТЕ/ и на 01.07.2018 г. /за най-старото задължение за
такса за дялово разпределение – м.06.2018 г./, поради което и погасителната давност за тях,
при отчитане на спирането, не е изтекла към момента на подаване на исковата молба.
Съдът не констатира и наличие на неравноправни клаузи в сочените от ответниците
общи условия, нито пък противоречие с Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО,
които да рефлектират на извода на съда за дължимост на процесните суми.
Ответниците не твърдят и не установяват плащане на процесните суми. Предвид
изложеното исковете за заплащането на вземания за цена на топлинна енергия и за такса за
дялово разпределение следва да бъдат уважени за посочените по-горе размери.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване исковата молба /29.07.2021 г./ до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т. не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, като за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл. не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че ответниците са в забава, считано от
15.09.2019 г. за задълженията по Обща фактура № ./31.07.2019 г. и считано от 15.09.2020 г.
за задълженията по Обща фактура № . от 31.07.2020 г. За исковия периода размерът на
лихвата за забава съгласно неоспореното заключение на ССчЕ възлиза на сумата 297.61 лв.,
при съобразяване на периода на извънредното положение, по време на което съгласно чл. 6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (загл. доп. –
ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., лихви за забава не текат. Съответно всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати по 1/2 от тази сума, а именно – по 148.80 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща датата
на исковата молба, която да е получена от ответниците, поради което акцесорната претенция
в размер на 8.64 лв. се явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът претендира сторените по делото разноски за заплатена държавна такса (148.80
лв.), депозити за експертизи (530 лв.), депозит за особен представител (380 лв.), както и
5
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100.00 лв. на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед предмета на дейност на
дружеството. С оглед уважената част от исковете ответниците следва да заплатят на ищеца
разноски в размер на 1154.11 лв. (по 577.05 лв. всеки от тях).
Ответниците не са сторили разноски, поради което и съдът не им присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. АНГ. ОГН., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „Л. да
заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я. на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 894.27 лв., представляваща
съответна част /1/2/ от стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
аб. номер ., за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
29.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 148.80 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г. върху вземането за топлинна енергия;
сумата от 20.72 лв. – съответна част /1/2/ от главница за дялово разпределение за периода
м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.07.2021 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 577.05 лв., разноски в
настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 4.32 лв. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до
29.06.2021 г.
ОСЪЖДА С. Л. ОГН., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „Л. да заплати
на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я. на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 894.27 лв., представляваща съответна
част /1/2/ от стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер .,
за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.07.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 148.80 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г. върху вземането за топлинна енергия; сумата от
20.72 лв. – съответна част /1/2/ от главница за дялово разпределение за периода м.06.2018 г.
– м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.07.2021 г. до изплащане на вземането, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 577.05 лв., разноски в настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 4.32 лв. – обезщетение за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т. – „Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7