Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 21.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в
публичното заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №7169 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът И.Д.П. твърди, че от 1992 г. до 2004 г. е работила
в Българска национална телевизия, като „журналист“, а към настоящия момент е
едноличен собственик на „П.П.А.“ ЕООД с основен предмет на дейност – маркетинг,
реклама и връзки с обществеността. Сочи, че в бр.31/508, година ХІ, 09.08.2013
г. на в. „Уикенд“, издаван от ответното дружество, на първа заглавна стр. е
публикуван материал, озаглавен „М.Р.в секс афера с И.Д.“, с подзаглавие
„Бившият премиер имал романс с пиарката си, жена му го плаши с развод“, като на
първата заглавна страница на вестника е поставена снимка на
министър-председателя на Република България и на ищеца. На стр.24 на същия брой
на вестника е публикуван материал със заглавие „М.Р.залюбил И.Д.“, с
подзаглавие „Бившият премиер във фатален романс с русата амбиция, второ
подзаглавие „Съпругата на служебния министър-председател го плаши с развод и
резюме в сиво каре: „Служебният премиер М.Р.се е залюбил с пиарката си И.Д.,
научи сензационно в. „Уикенд“ от потресени бивши служители в правителствения пресцентър. Според тях
тръпката още не е преминала за ужас на експремиершата М.Н.. Тя дори заплашила неверния си съпруг, хлътнал до уши
в палавата И., с развод и публичен скандал. Единственото и утешение било,
че заминават за Рим, където Р. се
самоназначи за посланик. М.вярвала, че Вечният град по естествен път ще
отдалечи мъжа и от русата амбиция И..“, като е поставена снимка на
министър-председателя на Република България М. Р., снимка на ищеца, снимка на М.Р.и
на съпругата му. Поддържа, че изложените неверни, клеветнически твърдения,
публикувани в посочения брой на вестника,
освен, че са неверни, са и обидни квалификации и са изключително позорящи, тъй
като петнят името и, личността и и професионалното и развитие, тъй като
директно я обвиняват в аморално и обществено укоримо поведение. Сочи
още, че посочените клеветнически твърдения и обиди са рефлектирали негативно на
емоционалното и психическото и състояние, на отношенията и със съпруга и, с близките
и приятелите и, с колегите и клиентите на дружеството, чиито едноличен
собственик е, сринала се е психически, станала е нервна и избухлива, зачестили
са конфликтите в семейството, а голяма част от приятелите и са започнали да я
избягват. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществените
вреди е в размер на 30 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане, както и лихва за забава върху претендираната главница за
периода 10.08.2013 г. - 08.06.2017 г. в размер на сумата от 11 623,22 лв.
Претендира и разноски.
Ответникът „Н.М.Г.” АД в срока за отговор по чл.131 ГПК
оспорва предявения иск. Твърди, че статията е в резултат
на обективно добросъвестно журналистическо проучване, проведено при спазване на
трайно установените правила в бранша, като са използвани независими един от
друг източници на информация. Поддържа, че статията е коректна и не съдържа
обидни или клеветнически твърдения. Не претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По
иска с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД:
По делото не се спори, а и са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че ответникът е издател на вестник „Уикенд“,
както и че в бр.31/508/, година ХІ, 09.08.2013 г. на този вестник е публикувана
статия с наименование „М.Р.залюбил И.Д.“, която е със съдържанието, посочено в
исковата молба. По
делото е представено копие от заглавната страница на посочения по-горе
брой на в. „Уикенд“, на който и публикувано заглавие „М.Р.в секс афера с И.Д.“
и подзаглавие „Бившият премиер имал романс с пиарката си, жена му го плаши с
развод“. Представено и копие от стр.24 на вестника, където е публикуван
материал със заглавие „М.Р.залюбил И.Д.“, с подзаглавие „Бившият премиер във
фатален романс с русата амбиция, второ подзаглавие „Съпругата на служебния
министър-председател го плаши с развод и резюме: „Служебният премиер М.Р.се е
залюбил с пиарката си И.Д., научи сензационно в. „Уикенд“ от потресени бивши
служители в правителствения пресцентър.
Според тях тръпката още не е преминала за ужас на експремиершата М.Н.. Тя
дори заплашила неверния си съпруг,
хлътнал до уши в палавата И., с развод и публичен скандал. Единственото и
утешение било, че заминават за Рим,
където Р. се самоназначи за посланик. М.вярвала, че Вечният град по естествен
път ще отдалечи мъжа и от русата амбиция И..“ В текста на статията се твърди,
че: „...блондинката И. настоявала за тези сантиментални вестникарски
публикации, докато пробивала съпружеската крепост на Р.и.“; „...фаталната И.
владеела не само кабинета, но и кревата на служебния премиер и дори вдигала
мобилния му телефон.“; „...изтерзания служебен премиер някак непринудено се
захласнал по русичката И.Д.. За младата и хубавичка пиарка също не било никак
трудно да му завърти главата, още повече, че като мъж, ударил 50-те, Р. се
почувствал поласкан от споделената емоция с доста по-млада жена.“; „...И. е
доведена в пресцентъра на служебния премиер точно от М.И....“; „Семейството на И.
също подочуло за романа и с М. Р., но съпругът и Р.П.се направил на ни чул, ни
видял. Вероятно защото самият той само печели от връзките на жена си тук и там
из върховете на държавата...“.
От показанията на свид. Р.П./съпруг на ищеца/ се
установява, че през мес.08.2013 г. във в. „Уикенд“ е публикувана статия на
първа страница, в която на ищеца се приписва любовна връзка със служебния
премиер М. Р., за която статия ищецът е разбрала още същия ден. Свидетелят сочи
още, че статията се е отразила зле на ищеца, станала е нервна, депресивна, рязко
е сменяла емоционалните си състояния, приемала е успокоителни медикаменти,
започнала е да избухва често и в работата си, и в семейството, като това
състояние е продължило месеци. Статията се е отразила на личните отношения
между двамата, както и на отношенията на ищеца с родителите на съпруга и, които
са взели много присърце тази публикация. И ищецът, и съпругът и са получавали
обаждания от приятели, от познати, анонимни обаждания с обидни квалификации,
обвинения и неистински твърдения за семейния им живот, както и за М.Р.и
съпругата му.
От показанията на свид. А.К.се установява, че ищецът е
разбрала за процесната публикация от мес.08.2013 г., в която е свързана в секс
скандал с тогавашния министър-председател М. Р., още същия ден, била е видимо
разстроена, не се е чувствала добре, била е притеснена. Свидетелят сочи още, че
статията се е отразила на семейството и, на професионалната репутация на ищеца
– партньори и клиенти на агенцията и са прочели статията, имало е реплики и
подмятания.
От показанията на свид. В.В.се установява, че статия във
в. „Уикенд“ през мес.08.2013 г. свързва ищеца с любовна връзка с тогавашния
служебен премиер М. Р.. Свидетелят сочи още, че ищецът се е почувствала
омерзена, нещастна, и двамата със съпруга и са били в ужасно положение дълго
време, статията се е отразила на семейните им отношения, ищецът се е карала със
съпруга си, била е изнервена, към нея е имало отвратително отношение. Били са
засегнати професионалните и качества, била е обект на шеги и подигравки от
приятели.
Други относими доказателства не са ангажирани.
Основен принцип в правото
е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В чл.49 ЗЗД е предвидено
изключение от това общо правило, като е предвидено, че този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово
противоправно действие при или по повод изпълнението и. За възникване на
отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице,
на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно
действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и
причинителят на вредата да има вина за причиняването и. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са:
деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието,
причинна връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието
трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на
противното, а основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека.
Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като вината не се
предполага, а следва да се докаже от увредения.
Съдът, приема, че ответното
дружество, като издател на вестник „Уикенд”, има качество на
възложител по отношение на авторът на статията, която публикува, защото като
възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД следва да се третира натоварването
на други лица с извършване на действия, които спадат към областта, в която
възлагащия упражнява собствената си дейност - в случая дейността по
представяне и разпространение на информация чрез вестник. Тази дейност се
извършва в интерес на издателя на вестника, което дефинира положението му като
възложител по отношение на авторите на публикуваните в него статии. В случая от
съществено значение е фактът, че ответното дружество, като възложител и
разпространител на информация, чрез вестник, е имало възможност да контролира и
направлява характера и съдържанието на публикуваните статии. Съдът изцяло възприема
изразеното становище в Решение №581/30.09.2010 г. по гр.д.
№1019/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение №404/13.07.2010 г. по гр. д.
№907/2009 г., на ІІІ ГО на ВКС, в които е възприето, че издателят на печатно
произведение, чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на
изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно
журналистическо разследване. Издателят чрез своите длъжностни лица определя
характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на
основание чл.49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор
и поместване на печатни материали. Дали авторът на публикацията се намира в
трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно
практикуващ журналист или гражданин е без значение за отговорността на издателя
по чл.49 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът
приема че „Н.М.Г.”АД има качество на възложител по отношение на автора на статията, поради което
е пасивно легитимирана страна по предявеният иск. В тази връзка съдът приема,
че ответникът отговаря за вредите, причинени от съдържащите се в нея обидни изрази и неверни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца.
Разпоредбата на чл.39 ал.1 КРБ прокламира правото на
всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез
звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто
име на другиго /ал.2/, изразяването и разпространяването на мнение не е
противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат
да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството и. Ако се касае за лице,
чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с
неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка,
които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно
поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка
за вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност
могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, разпространени
с печатно произведение, доколкото позорят адресата. Но и в този случай
издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са верни.
Възможната колизия на
прокламирани права - в случая между свободата на словото, от една страна и
засягане чрез упражняването и на правата и доброто име на гражданите, от друга
страна, е уредена с чл.39 ал.2 и чл.41 ал.2 КРБ. С посочените разпоредби
изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се
разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно
защитени ценности - каквито са правата и
доброто име на гражданите. Прокламираната с чл.40 ал.1 КРБ свобода на печата и
другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на
социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В
нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за
разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи
лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените
конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на
гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен
случай.
Според решение №62/06.03.2012 г. по
гр. д. №1376/2011 г. на ІV ГО на ВКС, оценъчните съждения не
могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност.
За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и
оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на
автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не
засягат достойнството на личността, т.е. ако не съставляват
обида.
Според изразеното в
цитираните разпоредби и практиката на ВКС, съдът намира че
употребените в статията изрази представляват възпроизвеждане на обстоятелства
от обективната действителност, т.е. същите имат характер на фактически твърдения. Нито един от изложените в
процесната публикация и описани по-горе факти не бе установен в настоящото
производство от ответника, поради което само на това основание публикацията
сочи на неправомерност, тъй като не са спазени правилата за добра
журналистическа практика, вменяваща задължение за публикуване само на
достоверна и проверена информация.
Извън горното, самата публикация във вестник „Уикенд“
очевидно съдържа обидни, крайно негативни изказвания – ищеца е обвинявана в
аморално и обществено укоримо поведение в личния и живот, тъй като има извънбрачна
връзка с женен мъж и изневерява на съпруга си, както и че използва любовната си
връзка, за да се реализира професионално – да получи политически пост, които
изказвания биха били възприемани като обидни, независимо от субективното
отношение на адресата към същите, и са такива с оглед общоприетите морални и
социални критерии за допустими норми в общуването.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че
в причинна връзка с процесните клеветнически твърдения и обиди ищецът е
претърпяла негативи и неудобства. Налице
е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя
по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и
доказани по делото факти. Съдебната практика приема
като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
При определяне на обезщетението съдът съобрази естеството на извършеното
деяние - публично, чрез печатно издание с висок
тираж, станало достояние на
неограничен кръг от хора, възрастта
на пострадалото лице, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален
план резултат от извършения деликт, отражението на публикацията както в личен,
така и в професионален план. Същевременно съдът отчита и фактът, че
разпространената клеветническа информация е засегнала предимно личното усещане за чест, достойнство и справедливост
на лицето и като цяло няма данни да е с дълготраен характер. При определяне
размера на обезщетението съдът отчита обстоятелствата, че
липсват доказателства изживяните нервно-психическо напрежение и
притеснения да са в значителна степен, тъй като не са довели до
болестни изменения в психиката на ищеца, а са преживени
само негативни усещания и неудобства. Липсват категорични доказателства за
обективни прояви на психическия тормоз и стрес. Следва
да бъде съобразена и социално икономическата обстановка в страната и условията на живот за определяне на
справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона.
С оглед на изложеното, съдът счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата
от 10 000,00 лв. и искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
С оглед основателността на
главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на
чл.84 ал.3 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, считано от деня на увреждането.
За периода 10.08.2013 г. - 08.06.2017 г. размерът на
лихвата за забава върху главницата от 10 000,00 лв. възлиза на сумата от
3893,88 лв.
Поради изложеното, съдът намира ,че предявеният иск се
явява частично основателен до размера на сумата от 3893,88 лв. и като такъв
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца,
на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на сумата от 400,00 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 592,84 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е
представен договор за правна помощ, сключен между ищеца и адв. Я.С., според
което ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер
на сумата 2000,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер,
изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на делото
следва да бъде намалено до минималния размер или сумата от 592,84 лв., съразмерно
с уважената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Н.М.Г.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на И.Д.П., ЕГН **********,
адрес: ***, пл. „*******на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 10 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 08.06.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от публикувана в бр.31/508, година ХІ, 09.08.2013 г. на вестник „Уикенд“ статия със заглавие „М.Р.в
секс афера с И.Д.“, с подзаглавие „Бившият премиер имал романс с пиарката си,
жена му го плаши с развод“, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 30
000,00 лв., на основание чл.86 ЗЗД сумата от 3893,88 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 10 000,00 лв. за периода 10.08.2013 г. -
08.06.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 11 623,22 лв., а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 992,84
лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: