№ 422
гр. Русе, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Виржиния К. Караджова
Катина Кавърова
при участието на секретаря Е. Д.
като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500580 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 565/11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 4358 от 2023 г.
по описа на Районен съд – Русе, III гр. състав, е признато за установено по
отношение на С. О. А., ЕГН **********, че Л. Д. М., ЕГН **********, е
титуляр на вещно право на ползване върху жилище - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, с адрес на имота: гр. Русе,
бул. „*** и съседи самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатори ***
под обекта - *** и над обекта - ***, както и на гараж – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, с адрес на имота: гр. Русе,
бул. „***, гараж 5, съседни самостоятелни обекти на същия етаж с
идентификатори ***, под обекта няма, над обекта: ***. С. О. А. е осъдена да
предаде владението върху процесните имоти на Л. Д. М., както и да плати
обезщетение за лишаване от право на ползване върху апартамента в размер на
1200 лв. и обезщетение за лишаване от право на ползване върху гаража в
размер на *** лв., за периода от 18.04.2023г. до 18.08.2023г., заедно със
законната лихва върху обезщетенията по чл. 59 ЗЗД, считано от 18.08.2023г. до
окончателното им изплащане, като съдът е отхвърлил претенцията по
отношение на обезщетението за лишаване от право на ползване на гаража за
разликата от присъдените *** лв. до пълния предявен размер от 800 лв. С
решението С. О. А. е осъдена да заплати на Л. Д. М. разноски в размер на
3285.67 лв.
ОС-Русе е сезиран с въззивна жалба от С. О. А. чрез адв. Е. С. МП
против решението, като се иска неговата отмяна и постановяване на решение,
с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди се, че
1
решението е неправилно и незаконосъобразно, че същото е постановено при
превратно и непълно обсъждане на събраните доказателства и направените
възражения.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба
от Л. Д. М., чрез адв. К. К., в който са изложени съображения за правилност на
обжалваното първоинстанционно решение и се иска същото да бъде
потвърдено и предявените искове - уважени. Представени са приемо-
предавателен протокол от 11.05.2025г. и извлечение от банкова сметка на Л.
М., за установяване на нови факти и обстоятелства, настъпили след
постановяване на първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание въззивната страна поддържа въззивната
жалба по посочените в нея аргументи.
Въззиваемата поддържа подадения от нея отговор.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба, с която е бил сезиран.
Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от
заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, въззивната жалба е частично
основателна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
РС-Русе е сезиран с искове по чл.108 във вр. с чл.111 ЗС, вр. с чл.56 ЗС и
по чл.59 ЗЗД, предявени в условията на кумулативно обективно съединяване.
Ищцата е навела твърдения, че има вещно право на ползване спрямо
процесните имоти и че е била възпрепятствана да го упражнява в периода от
18.04.2023г. до 18.08.2023г. от ответницата, поради което претендира
обезщетение.
В ОИМ ответницата сочи, че по данни на ДД ищцата не е ползвала
процесните имоти от 2002 година, но е имала ключ и достъп до тях през
годините. Също така е оспорено фактическото предаване на владението върху
имотите вкл. предприемане на действия, с които да се възпрепятства
ползването им от ищцата лично или чрез другиго.
От НА за дарение на недвижим имот №***., том I, рег. №***, дело №***
на русенския нотариус ВА, район на действие РРС, вписан в СВ Русе с вх. рег.
№***, Акт №*** том II дело №*** се установява, че в полза на ищцата и ДИД
2
е учредено вещно право на ползване. Впоследствие с нотариален акт за
покупко-продажба №*** на нотариус с рег. №*** РС Русе, вписан в СВ под
акт №***. собствеността върху процесните имоти е придобита от ДИД. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*** том II, рег.
№***, дело №*** собствеността върху процесните имоти е придобита от
ответницата С. О. А.. В т. IV от нотариалния акт е отбелязано, че върху
прехвърляните имоти има запазено право на ползване в полза на ДИД и Л. Д.
М., с което купувачът е запознат и приема да придобие собствеността при
наличието му. От приетите по делото 8 броя приходни квитанции (от
22.04.2016г., 28.02.2017г., 27.04.2018 г., 30.04.2020 г., 23.04.2021г., 26.04.2022г.,
08.02.2024г. и 09.02.2024г.) се установява, че ищцата е плащала данъци и такси
за битови отпадъци за процесното жилище. От заключението на назначената
по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се
установява, че средният пазарен наем за периода 18.04.2023г. до 18.08.2023г.
на процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект на
собственост с идентификатор ***., гр. Русе, Община Русе, възлиза на 1500 лв.
Общият размер на средния пазарен наем за периода 18.04.2023г. до
18.08.2023г. на процесния гараж, представляващ самостоятелен обект на
собственост с идентификатор ***, възлиза на *** лЕ..
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на св. КИФ (зет на ищцата) и въз основа на тях
установил, че Л. М. е ползвала процесното жилище и процесния гараж, като
съхранявала свои вещи вътре в тях, в периода от 2014г. до смъртта на ДИД
включително по времето, в което жилището се обитавало от ЦМЕ.. От
показанията на този свидетел първостепенният съд прави извод, че патроните
на вратата на процесното жилище и процесния гараж са подменени от
ответницата, с което е възпрепятстван достъпът на ищцата до тях. Настоящият
състав намира, че такъв извод се явява необоснован. Първо, от показанията на
свидетеля не става ясно дали са сменени патроните на вратата на процесното
жилище и процесния гараж, или достъпът до гаража не е възпрепятстван.
Второ, свидетелят заявява, че не знае кой е сменил патроните. Трето,
свидетелят възпроизвежда съобщено му от неидентифицирани по име съседи,
че са се появили лица, представили се като новите собственици, които са
сменили патроните на входната врата. Настоящият съдебен състав намира, че
тези показания представляват възпроизвеждане на чужди възприятия, без
конкретика относно самоличността на лицата и времето на действията им.
Тези свидетелски показания не могат да бъдат приети за достатъчни, за да
установят по пътя на пълното и главно доказване, че именно ответницата е
извършила подмяната на ключалката – действие, което би могло да се тълкува
като упражняване на фактическа власт върху имота. Доколкото ответницата
още в отговора на исковата молба е твърдяла, че на нея не й е предавано
владението върху процесните имоти и че тя не е извършвала никакви правни
или фактически действия, с които да се противопостави на учреденото право
на ползване, то осъществяването на владението върху процесното жилище е
спорно обстоятелство между страните и е в доказателствена тежест на ищцата
при условията на пълно и главно доказване. При липсата на преки и
3
категорични доказателства, и в отсъствие на други подкрепящи
доказателствени средства, показанията на свидетеля Ф не могат да обосноват
извод, че ответницата е предприела действия, с които да е препятствала
упражняването на вещното право на ползване на ищцата към който и да е
момент от релЕ.нтния процесен период.
По отношение на процесния гараж св. Ф твърди, че вътре продължава да
има негови вещи, вещи на ищцата и на децата му.
Първостепенният съд правилно не кредитира показанията на св. ЦМЕ.
като непоследователни и противоречиви. Свидетелката твърди, че данъците за
процесния апартамент са плащани от мъжа, с когото живее на семейни начала
– КИ всяка година, откакто са се нанесли през 2015г., до 2024г., докато не се
продал апартаментът. Това твърдение категорично се опровергава от приетите
по делото 8 броя квитанции, представени от ищцата. При тази
противоречивост и предвид данните за конфликт между свидетелката и
ищцата, първоинстанционният съд обосновано не е кредитирал показанията
на св. ЦМЕ. и е приел, че същите не могат да бъдат противопоставени на
показанията на св. Ф в частите, в които си противоречат.
И двамата свидетели посочват, че ЦМЕ. е живяла в апартамента до
смъртта на ДД. От завереното копие на препис-извлечение от акт за смърт,
приет по делото, се установява, че ДИД е починал на *** От приетия по
делото приемо-предавателен протокол за предаване на недвижим имот от
11.05.2025г. се установява, че на същата дата двата процесни самостоятелни
обекта – жилище и гараж, са предадени от ЦСМ. и приети от ищцата Л. Д. М..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Страните по делото не спорят, че през 2001г. в полза на ищцата върху
процесните имоти е учредено вещно право на ползване. Ответницата е
възразила, че същото е погасено, като се позовава на неупражняването му в 5-
годишен период. В подкрепа на тезата си посочва и че ищцата не е
изпълнявала своите задълженията в качеството си на ползвател.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на
ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според
нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се
променя съществено По съдържание упражняване на вещното право на
ползване от ползвателя може да се разбира не само като постоянно обитаване
на жилището (недвижимия имот), а като всяка форма на физическо и правно
използване на имота - като постоянно или временно пребиваване, място за
съхранение на лични вещи, предоставяне на ползването на имота на друго
лице под формата на заем за послужване и съответно упражняване на правото
чрез другиго. /Решение № 14/ 20.03.2015 г., постановено по гр.д. № 5426/ 2014
г. на ВКС/.
Основните положения, приети в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, са приложими и към института на
ограниченото вещното право на ползване (квазивладение). В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че в някои случаи на частно
4
правоприемство, когато на две лица е предадено владението върху един имот
като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от
приобретателите остава там, следва да се приеме, че съвладението
продължава, като последният владее своята идеална част и същевременно
държи идеалната част на другия приобретател. По аналогия в настоящия
случай следва да се приеме, че правото на ползване върху процесните имоти е
учредено в полза на две лица – баща и дъщеря и че в периода 2001г. до 2014г.
те са го упражнявали заедно, независимо кой от тях фактически е обитавал
процесните имоти и държал свои вещи в тях. В периода 2014г.-2025г.
процесните имоти са обитавани от ЦМЕ., която е дъщеря на ищцата. В този
период ищцата е упражнявала правото си на ползване, като е съхранявала
свои вещи там и като е позволила жилището да се обитава от нейната дъщеря
безвъзмездно.
Погасителната давност за правото на ползване поради неупражняването
му се прекъсва с признанието за притежаването на това право от собственика
на имота, обременен с него. / Решение № 19 от 10.02.2000 г. на ВКС по гр. д.
№ 1082/99 г., IV г. о./ Правото на ползване, учредено в полза на ищцата, е
изрично признато от ДИД и С. О. А. в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №*** том II, рег. №***, дело №***, с който собствеността
върху процесните имоти е придобита от ответницата С. О. А.. В т. IV от
нотариалния акт е отбелязано, че върху прехвърляните имоти има запазено
право на ползване в полза на ДИД и Л. Д. М., с което купувачът е запознат и
приема да придобие собствеността при наличието му. Освен това, в т. III от
договора страните по покупко-продажбата са посочили, че цената е уговорена
с оглед наличието на посочените тежести върху имота.
Настоящият състав приема, че ищцата е упражнявала правото си на
ползване чрез своята дъщеря ЦМЕ. и че по делото е останало недоказано
упражняване на владение от ответницата. Нещо повече, по делото се
установява, че процесните имоти в процесния период са в били в държане на
ЦМЕ., която ги е предала обратно на ищцата на 11.05.2025г.
Съдът намира, че са налице предпоставки за уважаване на предявените
от ищцата искове по чл. 108 вр. чл. 111 ЗС вр. чл. 56 ЗС само в
установителната им част - поради безспорно установеното в процеса
притежание на ограничено вещно право на ползване върху процесните имоти
от същата. В осъдителната си част исковете следва да бъдат отхвърлени,
поради липсата на безспорни и категорични доказателства ответницата - "гол
собственик", да е упражнявала владение върху процесните имоти.
За пълнота следва да се отбележи, че носителят на вещното право на
ползване има задължения да съхранява вещта, да я използва и стопанисва с
грижата на добър стопанин, да плаща разноските, свързани с ползването,
включително данъци и други такси (чл. 57 ЗС). Освен тези задължения той е
длъжен да застрахова имота в полза на собственика и да плаща
застрахователните премии, ако не е уговорено друго (чл. 57, ал. 4 ЗС).
Нарушението на задълженията по чл. 57 ЗС води до право на собственика да
иска разваляне на акта за учредяване на вещното право на ползване, а не до
погасяване на правото на ползване (чл. 61 ЗС). / Решение № 450 от 18.06.2009
5
г. на ВКС по гр. д. № 508/2008 г., III г. о., ГК/.
Уважаването на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се предпоставя от установяване
на обогатяване на ответницата, обедняване на ищцата, връзка между двете,
липса на правно основание за обогатяването и липса на друга правна
възможност за защита на обеднелия. Не е необходимо обогатяването на
ответницата да е пряка последица от обедняването на ищцата, достатъчно е
причина за двете да е общ факт. Обогатяването може да се реализира както
чрез увеличаване на приходите, така и чрез намаляване на разходите. По
настоящото дело не се установи, в процесния период от 18.04.2023г. до
18.08.2023г. ответницата да е възпрепятствала ищцата да ползва процесните
имоти. Не се доказа и ответницата да е ползвала процесните имоти по
предназначение лично или чрез другиго, спестявайки си по този начин
разходи, или да е извлякла каквато и да е изгода от тях. Ето защо настоящият
състав намира исковете по чл. 59 ЗЗД за неоснователни.
При тези съображения, поради частично несъвпадане на приетите от
двете инстанции крайни изводи по съществото на спора, постановеното от
РРС решение следва да бъде потвърдено в частта, в която е признато за
установено по отношение на ответницата, че ищцата е титуляр на ограничено
вещно право на ползване върху процесните имоти и отменено в частта, в която
ответницата е осъдена да предаде владението върху същите, както и да плати
обезщетения на осн. чл. 59 ЗЗД. При този резултат, на отмяна подлежи
обжалваното решение и в частта относно присъдените разноски.
Пред първата инстанция ищцата е предявила рЕ.ндикационен иск по
отношение на процесното жилище, рЕ.ндикационен иск по отношение на
процесния гараж, иск за обезщетение по чл. 59 ЗЗД за процесното жилище за
сумата от 1200 лв. и иск за обезщетение по чл. 59 ЗЗД за процесния гараж за
сумата от 800 лв. Общо за четирите предявени в условията на обективно
кумулативно съединяване искове ищцата е платила държавна такса в размер
на 452.43 лв. От тази сума са платени по 50 лв. държавна такса за всеки от
исковете по чл. 59 ЗЗД и 352.43 лв. за исковете по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 111
ЗС, във вр. чл. 56, ал. 1 ЗС. От представеното по делото пълномощно е видно,
че адвокатският хонорар за адв. К. е уговорен отделно за различните искове.
За исковете по чл. 108 ЗС във вр. чл. 111 ЗС във вр. чл. 56 ЗС (които са два,
защото се касае за два самостоятелни обекта на собственост и респективно
обекта на право на ползване) е уговорен хонорар в размер на 1440 лв. с ДДС.
За иска по чл. 59 ЗЗД относно процесното жилище – 528 лв. с ДДС, и относно
процесния гараж – 480 лв. с ДДС. Представено е доказателство, че
адвокатското възнаграждение е платено в брой.
Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК ищцата е претендирала още
разноски в размер на 35.24 лв. за вписване на исковата молба в Агенция по
вписванията и в размер на 350 лв. за депозит за вещо лице, чието назначаване
е било необходимо с оглед доказателствената обезпеченост на исковете по чл.
59 ЗЗД, като тези разноски са също доказани.
Всеки от исковете по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 111 ЗС, във вр. чл. 56, ал. 1
ЗС съдържа в себе си по две искания за правна защита, отправени до съда: да
6
се установи, че ищцата е титуляр на вещното право на ползване върху
конкретния процесен имот и искане да бъде осъдена ответницата да предаде
владението върху конкретния процесен имот. Доколкото настоящият състав
намира, че исковете следва да бъдат уважени в установителната си част, но
отхвърлени в осъдителната, то на ищцата се следват половината от сторените
и доказани разноски във връзка с исковете по чл. 108 ЗС във вр. чл. 111 ЗС.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата половината от:
заплатения адвокатски хонорар - 720 лв. с ДДС; таксата за вписване на
исковата молба – 17.62 лв.; държавната такса, внесена по исковете по чл. 108
ЗС вр. чл. 111 ЗС, във вр. чл. 56 ЗС – 176.21 лв. Общо - 913.83 лв. Тъй като
исковете по чл. 59 ЗЗД са изцяло отхвърлени, разноските, свързани с тях – адв.
възнаграждение в размер на 1008 лв. с ДДС, депозит за вещо лице в размер на
350 лв. и държавна такса в размер на 100 лв., не подлежат на възстановяване.
В кориците на делото е представено пълномощно за адв. Н., но липсват
доказателства за платен адвокатски хонорар или други разноски на
ответницата.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищцата разноски за
сумата до 913.83 лв. и отменено за горницата над тази сума до пълно
присъдения размер от 3285.67 лв.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
Въззивницата (ответница по предявените искове) С. А. е платила
държавна такса в размер на 226.22 лв., за което по делото е приложено
платежно нареждане. В кориците на делото има пълномощно на адв. Е. С. МП,
но липсват своевременно представени доказателства за уговорено и платено
адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между адв. К. и въззиваемата (ищцата) Л. М., по който е уговорено общо
възнаграждение в размер на 960 лв. с вкл. ДДС, което, видно от договора, е
платено в брой.
При това положение и с оглед изхода на спора, настоящият състав
намира, че ответницата следва да възстанови половината разноски на ищцата
във връзка с двата рЕ.ндикационни иска, което възлиза на половината от
половина (една четвърт) от 960 лв. т.е. на 240 лв. От друга страна,
въззиваемата страна следва да възстанови три четвърти от платената от
въззивницата държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение,
т.е. 169.66 лв. Отговорността за разноски е особен вид процесуална деликтна
отговорност и доколкото правопораждащият юридически факт за правото на
разноски на двете страни е един и същ граждански процес, то дължимите им
престации подлежат на компенсация и без изрично волеизявление в тази
насока. На осн. чл. 273 ГПК във вр. чл. 78 ГПК след компенсация на
дължимите между страните разноски, ответницата следва да бъде осъдена да
плати на ищцата разноски в размер на 70.34 ст.
Водим от горното, Окръжен съд - Русе
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 565/11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 4358 от
2023 г. по описа на Районен съд – Русе, III гр. състав, в частта, в която на
основание чл. 108 вр. чл. 56, ал.1 от Закона за собствеността С. О. А., ЕГН
********** е осъдена да предаде на Л. Д. М., ЕГН ********** - титуляр на
ограничено вещно право на ползване, владението върху следните недвижими
имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр.
Русе, Община Русе, област Русе по КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед
РД-18-91/15.12.2007г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Русе,
бул. „***, намиращ се на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор *** с
предназначение жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с
идентификатор *** предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, на
едно ниво, с площ по документ 77.19 кв. м., заедно с прилежащите им части:
изба №5 с полезна площ 12.54 кв. м. , таван №5, с полезна площ 13.76 кв. м. и
1.1770% ид. ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж с идентификатори *** под обекта - *** и над обекта - ***, и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Русе, Община Русе,
област Русе по КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г.
на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Русе, бул. „***, гараж 5,
намиращ се в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда,
многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор *** предназначение на
самостоятелния обект: гараж, на едно ниво, с площ по документ 22.42 кв. м.,
заедно с прилежащите части: 0.3037 % ид. ч. от общите части на сградата,
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, под обекта няма, над
обекта: ***, и в частта, в която С. О. А., ЕГН ********** е осъдена да плати
на Л. Д. М., ЕГН ********** обезщетение за лишаване от право на ползване
върху апартамента в размер на 1200 лв. и обезщетение за лишаване от право
на ползване върху гаража в размер на *** лв., за периода от 18.04.2023г. до
18.08.2023г., ведно със законната лихва; както и в частта, с която С. О. А. е
осъдена да заплати на Л. Д. М. сторените разноски по делото в размера над
913.83 лв. до пълно присъдения размер от 3285.67 лв.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Д. М., ЕГН ********** искове по чл. 108
вр. чл. 111 вр. чл. 56, ал.1 ЗС срещу С. О. А., ЕГН ********** в частта, в която
се иска да бъде осъдена да предаде владението върху следните недвижими
имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр.
Русе, Община Русе, област Русе по КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед
РД-18-91/15.12.2007г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Русе,
бул. „***, намиращ се на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор *** с
предназначение жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с
идентификатор *** предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, на
едно ниво, с площ по документ 77.19 кв. м., заедно с прилежащите им части:
8
изба №5 с полезна площ 12.54 кв. м. , таван №5, с полезна площ 13.76 кв. м. и
1.1770% ид. ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж с идентификатори *** под обекта - *** и над обекта - ***, и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Русе, Община Русе,
област Русе по КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г.
на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Русе, бул. „***, гараж 5,
намиращ се в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда,
многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор *** предназначение на
самостоятелния обект: гараж, на едно ниво, с площ по документ 22.42 кв. м.,
заедно с прилежащите части: 0.3037 % ид. ч. от общите части на сградата,
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, под обекта няма, над
обекта: ***
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Д. М., ЕГН ********** срещу С. О. А.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за
лишаване от право на ползване върху процесния апартамент в размер на 1200
лв. и за обезщетение за лишаване от право на ползване върху процесния гараж
в размер на *** лв. за периода от 18.04.2023г. до 18.08.2023г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 565/11.04.2025 г., постановено по гр. д. №
4358 от 2023 г. по описа на Районен съд – Русе, III гр. състав, в останалата
обжалвана част, в която на основание чл. 108 вр. чл. 111 вр. чл. 56, ал.1 ЗС е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. О. А., ЕГН **********,
че Л. Д. М., ЕГН ********** е титуляр на ограничено вещно право на
ползване върху процесните имоти и в частта, в която С. О. А. е осъдена да
заплати на Л. Д. М. сторените разноски по делото в размер на 913.83 лв.
Решение № 565/11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 4358 от 2023 г. по
описа на Районен съд – Русе, III гр. състав, е влязло в сила като необжалвано в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за
лишаване от право на ползване върху процесния гараж за сумата над *** лв.
до първоначално претендираната сума от 800 лв.
ОСЪЖДА С. О. А., ЕГН ********** да плати на Л. Д. М., ЕГН
********** разноски за въззивното производство по компенсация в размер на
70.34 ст.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9