№ 19170
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110116251 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба на А. Л. К. с ЕГН:
********** и съд адрес: гр. София, У., срещу БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД с ЕИК: ..8 и
адрес: гр. София, АЕРОГАРА СОФИЯ, общ. Столична, обл. София (столица),
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
250,00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща главница за обезщетение
на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за голямо
закъснение над три часа на полет .. от София до Берлин на 18.08.2024 г., ведно
със законна лихва за период от 07.01.2025 г. до изплащане на вземането,
сумата 11,95 евро (единадесет евро и 95 евроцентове), представляваща
мораторна лихва за период от 02.09.2024 г. до 07.01.2025 г., за които суми е
издадена заповед от 21.01.2025 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
869/2025 г. по описа на СРС, 90 гр. с-в.
В исковата молба са налице твърдения, че ищцата е сключила договор за
въздушен превоз с ответника за редовен полет .. от София до Берлин,
определен за изпълнение по разписание на предвиден за изпълнение по
разписание на 18.8.2024 от 20:30 часа. В деня на полета се е явила на летището
за полета и е преминала всички процедури, като след продължително чакане в
20:47 е получила съобщение, че полетът е отменен и препланиран с нова дата
и час на излитане за 19.08.2024 г.
На 2.9.2024 г. ищцата подала жалба до ответното дружество, която
останала без реакция от превозвача, като и до момента не е получила
информация относно позицията на ответника по този иск. Счита, че при така
представената фактическа обстановка са налице условията по чл. 5 във връзка
с 7, параграф. 1, буква a) от Регламент 261/2004 за изплащане на обезщетение.
Съображенията за това са следните: Наличие на предпоставките по чл. 7
1
от Регламент 261/2004.
Ищцата твърди, че е налице договор за въздушен превоз между летища
на територията на държави-членки на ЕС. Поради това този договор попада в
приложното поле на Регламент 261/2004, съгласно чл. 3, параграф 1 от
Регламента; налице е закъснение на полета, довело до закъснение в крайния
пункт на пристигане с над 3 часа. Съгласно практиката на Съда на
Европейския Съюз, която е задължителна при тълкуването на разпоредбите на
Регламента, по аргумент от член 5, параграф 1, буква в), подточка iii) от
Регламент № 261/2004, пътниците на полети, закъснели с повече от три часа
до крайния пункт на пристигане, придобиват право на обезщетение по чл. 7 от
Регламента (в този смисъл изрично точки 55 и 61, както и диспозитив 2 на
решение от 19 Ноември 2009 по съединени дела C-402/07 и C-432/07,
потвърдено с Решение от 23 Октомври 2012 г. по съединени дела C-581/10 и
C-629/10). По-конкретно, диспозитив 2 на цитираното решение по дела C-
402/07 и C-432/07 гласи, че: Членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва
да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на
обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет
претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи
— когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след
предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание. Поради това и на основание закъснение от над 3 часа до крайния
пункт на пристигане за нея е възникнало право на обезщетение по чл. 7 от
Регламента. Разстоянието между София и Берлин е под 1500 км, което е
общоизвестен факт, поради което дължимото обезщетение на ищцата е
съгласно чл. 7, параграф. 1, буква а) от Регламент 261/2004 в размер на 250
евро.
На 2.9.2024 г. ищцата твърди, че подала до ответника покана за
доброволно изпълнение, с което го поставила в забава и има право на законна
лихва в размер 11,95 евро до датата на заявлението за издаване на заповед за
плащане. Намира, че липса на обстоятелства, даващи основание за
освобождаване от отговорност Ответното дружество носи тежест да докаже
наличие на извънредни обстоятелства, ако иска да се освободи от
отговорността си за заплащане на обезщетение. Поради липса на такова
позоваване и представени доказателства за наличие на извънредно
обстоятелство, ответното дружество е задължено да й заплати установеното в
Регламент 261/2004 обезщетение.
Ответникът „България Еър“ АД, ЕИК ..8 със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1540, район Слатина, Аерогара София. .. е
депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1
от ГПК. Оспорва исковете като неоснователни, по следните съображения.
Претенциите на ищеца за заплащане на сумата в размер на 782.33 лева,
представляваща парично обезщетение на основание чл. 7, пap. 1, буква „б“ във
връзка с чл. 5, пap. 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
2
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
295/91 („Регламент (ЕО) № 261/2004“) са неоснователни и недоказани поради
следните съображения: По отношение на „България Еър“ АД са налице
освобождаващи от отговорност предпоставки и основания (извънредни
обстоятелства) по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004
г.: „Опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по
член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства. които не са могли да бъдат избегнати . дори да са били взети
всички необходими мерки.'" Съгласно Регламента, в случай на отказан достъп
на борда и отменени или дълго закъснели полети, форсмажорни обстоятелства
като рискове за сигурността освобождават въздушния превозвач от
задължението за изплащане на обезщетение.
В конкретния случай полет .. от 18.08.2024 г. по направление София -
Берлин е закъснял поради лоши метеорологични условия, засегнали Западна
Европа. Между настъпването на извънредно обстоятелство и закъснението на
полет .. от 18.08.2024 г. е налице пряка причинно-следствена връзка,
изразяваща се в късното пристигане на изпълняващото полета
въздухоплавателно средство с регистрационен знак . на запасно летище от
предната отсечка. Поради закритието на летището в Берлин нямало свободен
самолет, който да изпълни полета така че да не повлияе на програмата за
следващия ден.
Ответното дружество, в качеството му на въздушен превозвач, не е
ограничено да се позове на „извънредно обстоятелство” само до хипотезата, в
която това обстоятелство засяга закъснелия полет, като има възможност да се
позове на такова обстоятелство, което евентуално засяга предходен полет в
рамките на предпоследната ротация, опериран със същия самолет. Именно в
тази насока е решението на Съда на Европейския съюз по дело С-826/19 (W Z
срещу Austrian Airlines AG). С настоящия отговор прилага справки от
специализираната система за планиране на „България Еър“ АД - NetLine,
закупена и поддържана от Lufthansa Systems. Предоставените разпечатки на
техническата система NetLine съдържа данни от полетите. Тези данни се
нанасят в системата в специален формат. Формата и обработката на тези данни
е международно контролирана и унифицирана от Международната асоциация
за въздушен транспорт. ИКАО и Световната митническа организация. В
действителност данните в системата NetLine касаещи резервациите на
пътниците се въвеждат от служители на компанията, но тяхната достоверност
няма как да бъде подправена.
В справката за полет .. от 18.08.2024 г. с код е означена причината за
закъснението и продължителността на закъснението под влияние на същата
причина. Кодът е .. и . тоест под код 93 закъснението е 3 часа и 48 минути, а
под код 62 закъснението е 15 часа и 2 минути. Кодовете са стандартизирани за
авиацията от Международната асоциация за въздушен транспорт - Стандартни
кодове на IATA за закъснения. Под код 93 причината за закъснение е смяна
(ротация) на въздухоплавателно средство, късно пристигане на
въздухоплавателно средство от друг полет или от предходен сектор.
3
На следващо място, ответникът твърди, че видно от приложените
справки въздухоплавателното средство, изпълняващо двата полета е едно, с
регистрационен знак .. В тази връзка следва да има предвид, че съображение
14 и 15 от Регламент (ЕО) 261/2004 не предполага изчерпателен списък на
извънредни обстоятелства, които могат да извинят превозвача дори и при
осъществено закъснение. Напротив, изразът „по-специално“ посочва, че
даденият списък от примери в четиринадесетото съображение не е
изчерпателен. Следователно, оперативен проблем, изцяло извън контрола и
дейността на авиопревозвача, не е автоматично изключен от понятието за
„извънредни обстоятелства“. Моли съда да има предвид, че нито
европейският законодател, нито практиката на Съда на ЕС посочват, че
изброяването на извънредни обстоятелства в съображение 14 и 15 от
Регламента е изчерпателно. Напротив, в практиката си Съдът на ЕС
многократно е изтъквал, че изброяването на случаите е примерно (в този
смисъл е Решение на Съда от 31 януари 2013 г. по дело С-12/11 на Съда на ЕС,
в което се посочва, че „...от съображения 14 и 15 от този регламент се извежда
неизчерпателен списък на тези обстоятелства. “). Съображение 14 от
Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. посочва, че извънредни
обстоятелства „може да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач.“ Изразът „по-специално“ посочва, че даденият списък
от примери в четиринадесетото съображение не е изчерпателен. Следователно
причината за закъснение на конкретен полет може да бъде съчетание от
няколко причини, действащи заедно, чийто резултат е именно закъснение на
полет от предвиденото разписание.
Нито европейският законодател, нито практиката на Съда на ЕС
посочват, че изброяването на извънредни обстоятелства в съображение 14 и
15 от Регламента е изчерпателно. Напротив, в практиката си Съдът на ЕС
многократно е изтъквал, че изброяването на случаите е примерно (в този
смисъл е Решение на Съда от 31 януари 2013 г. по дело С-12/11 на Съда на ЕС,
в което се посочва, че „...от съображения 14 и 15 от този регламент се извежда
неизчерпателен списък на тези обстоятелства.“). А в Решение от 22 декември
2008 г. по дело С-549/07, СЕС посочва, че технически проблем в самолета е
извиним, „ако този проблем произтича от събития, които поради своето
естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния
му контрол“. Европейският законодател и Съда на ЕС са преценили, че това
събитие има извънреден характер, защото при внезапното му настъпване,
макар и да е възможно и осъществимо в действителността, то настъпването
му би затруднило неочаквано дейността на авиопревозвача, който и при
взимането на всички възможни и подходящи мерки в конкретния случай,
отново не би могъл да го избегне и преодолее, не е и във времевите граници
под 3-часови закъснения, определени от съдебната практика като непопадащи
в хипотезата на чл. 7 от Регламента. Приравняването на всички събития на
4
събития, „присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния
превозвач", само защото е възможно тяхното осъществяване в
действителността, означава изкривяване смисъла и буквата на закона и по този
начин се стига до крайна степен на обезсмисляне на разпоредбите на
Регламента, които освобождават авиопревозвача от отговорност. При
развиването на тази логика следва изводът, че трябва да се преценява като
неприсъщо на дейността на превозвача само настъпването на събитие,
неочаквано и несвойствено за действителността, но не това е смисълът на
Регламента. На още по-силно основание, по отношение на превозвача е
изпълнена хипотезата, уредена в съображение 15 от Регламент (ЕО) 261/2004.
а именно: „Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато
въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с
определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този
самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен
превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. “ Още повече,
следва да се прецени и кой е най-важният фокус на авиационната дейност в
светлината и на приложението на Регламент (ЕО) 261/2004 и това най-добре
бе изразено от Съда на ЕС в Решение от 04.05.2017 г. по дело С-315/15: „5 това
отношение не е от значение дали действително сблъсъкът е причинил повреда
на съответния самолет. Всъщност целта за гарантиране на високо равнище на
защита на пътниците, ползващи въздушен транспорт, която Регламент №
261/2004 преследва съгласно съображение 1, предполага въздушните
превозвачи да не бъдат поощрявани да се въздържат от вземане па
необходимите при такъв инцидент мерки, предпочитайки поддържането и
точността на полетите си пред целта за гарантиране на сигурност. “
Процесният полет е закъснял поради ограничения в управлението на
потока на въздушното движение, вследствие на лоши метеорологични
условия, като в настоящия случай не е имало възможност въздушния
превозвач да предприеме други мерки, за да предотврати закъснението.
Предвид гореизложеното, закъснението на полета се дължи на извънредни
обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени или избегнати от страна на
въздушния превозвач. Поради краткия интервал между избраните от пътника
полети, същият е пропуснал връзката до крайната дестинация. С оглед на
това, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Възникването на
правото на обезщетение има определен фактически състав, уреден в
Регламент (ЕО) 261/2004 г., който в конкретния случай считам за
неосъществен, поради което не са настъпили и правните му последици -
възникване правото на обезщетение. Основен и най-важен елемент от
фактическия състав на правото на обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004г. е
явяването на пътника навреме за регистрация, което се твърди в исковата
молба, но не е доказано от ищеца и за което по силата на правилата на ГПК и
Регламент (ЕО) 261/2004, на него следва да бъде разпределена
доказателствената тежест.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
5
следното от фактическа страна:
Производството е образувано по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК с
право с правна квалификация чл. 368, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 7, § 1, б. "а" и чл. 5 от
Регламент /ЕС/ № 261/2004 г., както и чл. 86 от ЗЗД.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното от ищеца право
включва 1) сключването на валидно правоотношение по договор за въздушен
превоз на пътници, попадащ в приложното поле на чл. 3 от Регламент №
261/2004 г.; 2) установено закъснение на полета, т.е. неточно изпълнение на
договора, с времева разлика от предвиденото разписание три или повече часа
при полети, осъществен на територията на общността с разстояние под 1 500
километра; 3) липсата на извънредни обстоятелства, обуславящи забавянето
по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.
Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните, като е указал, че ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договор за превоз, както и изпълнение на задълженията си
по него, а именно, че е закупил билет за процесния полет, че се е явил на
време за същия, преминал е проверка, а ответника следва да установи
фактите, от които произтичат възраженията му, а именно, че са били налице
твърдените пречки за извършване на полета навреме.
Между страните не е спорно, а и от представената по делото разпечатка
на самолетен билет /л. 6 от делото/, се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, въз основа на което ответникът, в
качеството си на авиопревозвач е следвало да превози пътника между летище
София и летище Берлин Бранденбург. Не е спорно и обстоятелството, че
полетът е осъществен със закъснение над 3 часа, за което са представени и
писмени доказателства.
Безспорно по делото е разстоянието между двете летища, което е под 1
500 км.
По делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията в
исковата молба, че извънсъдебно е претендирал заплащането на процесното
обезщетение.
Представено е писмено доказателство, представляващо актуална
информация за полета, съгласно която полет .. ще се изпълни със закъснение
от 18.10 часа като причина са лошите метеорологични условия над Западна
Европа и последвалото кацане на запасно летище и липсата на резервен
самолет.
Представен е препис от кодовете на IATA (Международна асоциация по
въздушен транспорт), видно от която код 93 е свързан със смяна (ротация) на
въздухоплавателно средство, късно пристигане на въздухоплавателно
средство от друг полет или от предходен сектор.
От установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент № 261/2004 г.
6
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
пътниците получават обезщетение в размер на 250 евро за всички полети на
територията на Общността под 1500 километра. Съгласно чл. 5, параграф 3 от
Регламент (ЕО) 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за
изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена
от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки. Съгласно практиката на СЕС при
отмяна на полет или при голямо закъснение, тоест такова, което е от три или
повече часа, за въздушните превозвачи възникват задълженията по член 5, § 1
от Регламента (решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., ., т. 40).
На основание съображения 14 и 15, както и член 5, § 3 от посочения
регламент, като дерогация от разпоредбите на § 1 от същия член, въздушният
превозвач се освобождава от задължението си да плати обезщетение на
пътниците по член 7 от Регламента, ако може да докаже, че отмяната или
закъснението от три или повече часа при пристигане на полет се дължи на
извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки (вж. в този смисъл решения от 19
ноември 2009 г., Sturgeon и др., .: 716, т. 69 и от 31 януари 2013 г., McDonagh,
C12/11, EU: . т. 38). В тази връзка съображение 14 от Регламента предвижда,
че такива обстоятелства могат да възникнат по-специално в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
осъществяването на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани
дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние
върху дейността на въздушния превозвач (вж. решение от 22 декември 2008 г.,
Wallentin-Hermann, ., т. 21). Като извънредни обстоятелства по смисъла на
член 5, § 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради
своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния
му контрол. Съгласно съображение 15 от преамбюла към Регламента
извънредни обстоятелства са налице, когато въздействието на решение за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен
ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или
отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети
необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение 14 от
Регламента, така и в Решение на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska
срещу Travel Service a. s., изрично е посочено, че не всички извънредни
обстоятелства освобождават от отговорност опериращия въздушен
превозвач. За да е налице изключване на отговорността, авиопревозвачът
следва да докаже, че настъпилите извънредни обстоятелства не са могли да
бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с конкретната ситуация
необходими и разумни мерки. Следователно, за да отпадне отговорността за
заплащане на обезщетение за закъснял/отменен полет, следва да бъде
доказано освен наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били
7
взети всички необходими/разумни мерки. С Решение на Съда от 22 април 2021
година по дело C 826/19 г. е прието, че "член 5, параграф 3 от Регламент №
261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението
си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при
пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на
извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а
предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно
средство, в рамките на неговата предпоследна ротация, при условие че е
налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това
обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането,
което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид
поспециално начина на използване на разглежданото въздухоплавателно
средство от съответния опериращ въздушен превозвач." С т. 2 от Решение на
Съда от 11 юни 2020 година по дело C74/19 г. е прието, че: " Извънредно
обстоятелство, което възниква на борда на самолет, използван в рамките на
система за ротация, като в делото по главното производство, по принцип
обосновава освобождаване на въздушния превозвач от задължението му за
обезщетяване на основание отмяна или голямо закъснение, настъпили
вследствие на това, съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. При
все това въздушният превозвач ще трябва да докаже, че е предприел всички
икономически разумни мерки, за да избегне отмяната или закъснението.
Посочено е, че "Разумните мерки", които въздушният превозвач е длъжен да
предприеме на основание член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, трябва
да целят да се избегнат типичните последици от извънредните
обстоятелства, т. е. отмяната и голямото закъснение при пристигане.
Ответникът не установи в условията на пълно и главно доказване
фактите и обстоятелства, представляващи „извънредни обстоятелства“,
довели до процесното закъснение на полета. Твърдението за ограничаване на
въздушния трафик в дневното разписание на самолета може да представлява
последица от наличието на извънредно обстоятелство, което подлежи на
доказване, но самото ограничаване не представлява такова, т.е. не е
налице основание за освобождаване от отговорността за вреди – чл. 5,
параграф 3 от Регламента. Не е доказано наличието на лоши метеорологични
условия по трасето, както и на летището на излизане, респективно кацане,
каквото твърдение се излага като причина за ограничаване на въздушния
трафик.
На следващо място дори и да се установят такива обстоятелства, то
въздушният превозвач не твърди, респективно не доказа, че е предприел
всички икономически разумни мерки, за да избегне отмяната или
закъснението, тъй като се позовава на липса на свободен самолет, така че да
не се повлияе полет на следващия ден, т.е. видно е в случая, че се касае за
липса на организация, като е взето управленско решение полетът да не бъде
изпълнен своевременно, а да бъде изпълнен на следващия ден.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че ответникът не е положил
дължимата на грижа на добрия търговец. За пълнота следва да се отбележи,
че същата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на
8
дейността на авиокомпаниите, включително от съображение 7 от преамбюла
на Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват
полети не само с притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по дело С-
294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за
предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да
съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива
обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време,
който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане
на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с
такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения
момент/. В разглеждания случай ответникът не твърди да е предприел каквито
и да е мерки за предотвратяване последиците от закъснението на предходния
полет в дневния график, с което и процесният полет, респ. за предотвратяване
закъснението на последния. Поради това настоящият съдебен състав приема,
че ответникът не е положил грижата, която се изисква да положи въздушният
превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на
обезщетение, доколкото не доказа по делото, че е предприел разумни мерки по
смисъла на съображение 14 от преамбюла на Регламента за ограничаване
забавата при изпълнение на полет .. от 18.08.2024 г. по направление София -
Берлин, за който ищецът е имал закупен билет. Икономическата изгода на
превозвача от ползването на едно и също въздухоплавателно средство за
осъществяването на последователни полети не може да има превес над
гарантираното високо равнище на защита на пътниците, съобразно
съображения 1, 2 и 4 от Регламент № 261/2004 – в този смисъл и практиката
на СГС, обективирана в Решение № 1874/14.07.2022 г. по в. гр. д. №
20211100514108 на СГС, III Б възз. с-в.
Предвид това в процесния случай не са налице предпоставките на
нормата на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, поради което
предявените искове са основателни и ответникът дължи обезщетение в
размера по чл. 7, т. 1, б. "а" от Регламента, а именно 250 евро. Искът следва да
се уважи в пълния му предявен размер. Ответникът дължи и законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на задължението. В тази насока и доколкото е безспорно, че полета е
изпълнен едва на другия ден и въобще не се касае за неизпълнение на
задълженията на ищцата за своевременно явяване за полета, то липсата на
доказателства в тази насока съдът намира за несъществена по делото.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата 11,95 евро (единадесет
евро и 95 евроцентове), представляваща мораторна лихва за период от
02.09.2024 г. до 07.01.2025 г. върху главницата, съдът намира същия за
неоснователен. В тази насока следва да се има предвид, че ищецът не доказа
твърденията си, че е поканил ответника да му заплати исковата сума преди
завеждане на делото, поради което съдът намира, че това е станало едва с
подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК.
По отговорността за разноските:
9
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 78, ал. 3 от
ГПК право на разноски имат и двете страни. От страна на ищеца в исковото
производство е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за внесена
държавна такса в размер 25,00 лева и разписка от адв. И. за получена сума в
размер на 400,00 лева за правна помощ. По делото не е представен писмен
договор за правна помощ, а единствено пълномощно.
По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, по
което съдът дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, от страна на ищеца са
представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 25,00 лева и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, тъй като е
представена фактура и разписка от адв. И. за получена сума в размер на 400
лв. По делото не е представен писмен договор за правна помощ, а единствено
пълномощно.
Съдът намира, че от доказателствата по делото и оспорванията от страна
на ответника на представените разписки, които освен това представляват
едностранни частни изявления на адвоката за изгодни за него обстоятелства и
съдът не ги кредитира, че по делото са налице годни доказателства единствено
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по представената
фактура. В тази насока съдът съобразява и т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК,
според което само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето
защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. Липсата на писмен договор за правна помощ,
независимо, че писмената форма е единствено за доказване, при направеното
оспорване на плащането от страна на ответника, означава, че съдът не може да
направи извод за това каква сума е била не само договорена, а и платена,
както и по какъв начин – по банков път или в брой. Затова и с оглед изхода на
делото съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 427.50 лв., с включени разноски по ч. гр. дело № 869/2025 г. по
описа на СРС, 90 гр. с-в.
Независимо от изхода на делото, доколкото от страна на ответника не е
налице искане за присъждане на разноски, съдът намира, че служебно не може
да присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД с ЕИК: ..8 и адрес: гр. София, АЕРОГАРА СОФИЯ, общ.
Столична, обл. София (столица) ДЪЛЖИ на А. Л. К. с ЕГН: ********** и съд.
адрес: гр. София, У., сума в размер на 250,00 евро (двеста и петдесет евро),
представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1,
буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004 г. за голямо закъснение над 3 часа на полет .. от София до
Берлин на 18.08.2024 г., ведно със законна лихва за период от 07.01.2025 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 11,95 евро
(единадесет евро и 95 евроцентове), представляваща мораторна лихва за
период от 02.09.2024 г. до 07.01.2025 г., за които суми е издадена заповед от
21.01.2025 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 869/2025 г. по описа на
СРС, 90 гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД с ЕИК: ..8 и
адрес: гр. София, АЕРОГАРА СОФИЯ, общ. Столична, обл. София (столица)
ДА ЗАПЛАТИ на А. Л. К. с ЕГН: ********** и съд. адрес: гр. София, У.
разноски в размер на 427.50 лв., с включени разноски по ч. гр. дело №
869/2025 г. по описа на СРС, 90 гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11