№ 307
гр. гр. Димитровград, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело №
20235610100748 по описа за 2023 година
1. Предявен е иск с основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД
2. ИЩЕЦЪТ- Н. Д. Т. моли от съда да постанови решение, с което да обяви договор
за кредит№ 762561 от 10.11.2022г. за нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД,
тъй като не са спазени изискванията на чл. 22,, 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК. Излага
аргументи в тази връзка. Евентуално моли от съда ,при несъгласие с това искане
да прогласи чл.11 от Договора за нищожен, тъй като неустойката ,която е
уговорена там противоречи на добрите нрави и на чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 от
ЗЗП.
3. В с. з. не се явява, праща становище, с което поддържа претенцията и моли за
присъждане на разноски.
4. ОТВЕТНИКЪТ - „С.К.“ ООД признава нищожността на неустойката в писмен
отговор, твърди , че това не води до прогласяване на целият договор за нищожен.
Моли от съда да не присъжда разноски в полза на ищеца
Съдът намира:
Материален закон.
5. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства.
Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части.
6. Закон за потребителския кредит(ЗПК)
Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
1
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен
ДР§ 1. По смисъла на този закон:т.1. "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
По фактите.
7. По делото е представен като доказателство и не оспорен от ответника договор за
потребителски кредит№ 762561 от 10.11.2022г. С него от една страна ответника
като кредитор и от друга страна – ищеца като кредитополучател са се съгласили
ищецът да получи от ответникът кредит в размер на 600 лева.
8. В чл. 3 от договора са уговорени следните релевантни за настоящото дело
условия: десет погасителни вноски – три по 20.03 лева и 7 по 97.53 лева; месечни
такива; годишен процент на разходите – 48.44%; обща сума за плащане – 742.80
лева. Според чл.3, ал.2 от договора, годишният процент на разходите се определя
съответно на чл. 19, ал.2 от ЗПК по формулата на Приложение№1 към ЗПК и
включва единствено уговорената между страните възнаградителна лихва.
Договорът служил като разписка , удостоверяваща получаване на заемната сума
от страна на кредитополучателят(чл.4, ал.1 in fine)
9. В чл.3, ал.1, т.9 от договора е посочено, че в параметрите на кредита влиза
обезпечение- поръчител или банкова гаранция по избор на получателя.В чл.5 от
договора са конкретизирани тези обезпечения, като ищецът се е задължил в чл. 5,
ал.2 от договора в тридневен срок от сключване на договора да представи
обезпечението.
10. Според чл. 11 от договора , ищецът се е съгласил ако не представи обезпечението
в сроковете по чл. 5 от договора, дължи неустойка в размер на 667.20 лева, а
2
според чл. 11, ал.2 от договора дължимата неустойка щяла да се заплати
разсрочено- съобразно и приложение №1 към договора начин.
11. Представено е и Приложение №1, което е погасителен план към договора. Видно
от него, реално първите три вноски е плащане по лихви, след което следващите
седем- главници и лихви. Към всяка от вноските има начислена неустойка, която
за първите три вноски е в размер на 120.97 лева месечно. В крайна сметка по
погасителен план вноската с неустойка е равна за всеки месец- 141.00 лева.
Крайният размер на дължимата сума е 1410.00 лева.
По процеса.
12. Искът е предявен пред компетентен съд.
13. Имаме иск за недействителност/ нищожност, който има своето основание в чл.
26, ал.1 от ЗЗД. Претендират се две основания- противоречие със закона и с
добрите нрави. Предмет е целият договор за потребителски кредит№ 762561 от
10.11.2022г. Така не говорим за различни искове , а за един главен такъв.
14. Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с предмет
предоставяне на потребителски кредит от ответното дружество на ищеца.
Процесният договор като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на
ЗПК. Ищецът като страна по същият има правният интерес по съдебен ред да
обяви целият договор, или отделни негови клаузи за нищожни, за да предотврати
за в бъдеще евентуалното им негативно за нея проявление. Така искът е
допустим.
15. Имаме втори иск, който е предявен в условията на отрицателна евентуалност- при
отхвърляне на главният да се прогласи за нищожна част от този договор- чл.11 от
него, отново обосновано с чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Този иск също е допустим, съдът
следва да го обсъди в поредността, заявена от ищеца, при сбъдване на условията,
поискани от него в исковата молба.
16. Признание на главният иск няма. В писменият си отговор ответника признава
евентуалният, като излага твърдения, касаещи по- скоро действителност на
договора в неговата цялост, без клаузата на чл.11 от него.
17. Чл. 237 от ГПК е неприложим, защото липсва искане от ищеца за това,
допълнително липсва и признание на иска.
18. Същото задължава обсъждане на спора по същество.
По същество.
19. Спор по фактите няма, спорно е правото.
20. Главният иск е основателен. За този извод може да се съди, ако се разгледа
инкорпорираната в чл.11 от договора клауза за неустойка при условията на чл. 5,
погасителен план към договора, но в контекста на общата твърдяна
недействителност на целият договор.
21. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към "общ
разход по кредита за потребителя" следва да се включи неустойката, която по
начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за
неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява
допълнително възнаграждение за кредитора. Като не е сторено това, не е
включена стойността на неустойката е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22
ЗПК договора за кредит се явява недействителен.
22. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл клауза,
като уговорената в чл. 11 от договора за паричен заем, според която се дължи
3
неустойка в размер на 667.20 лева при неизпълнение на задължението по чл.5 за
осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на
обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на
определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с
преследваната от закона цел. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да
се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
23. Освен това, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко
с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване, тя е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, като уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции[1].
24. По посочения по-горе начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо
25. Непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално
очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание
да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна
изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с
периодичните вноски. Това навежда на извода, че нито една от страните не е
имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е
държал да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е
обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се
приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се
предоставят и "неустойката" да не се дължи, то това плащане не се явява
неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е
така, тъй като последиците от неизпълнението на "задължението" да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение,
които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като
неустойка.
26. По посочените причини искът следва да бъде уважен изцяло, без да е
необходимо обсъждане на евентуално предявената претенция за нищожност само
на клаузата за неустойка.
4
Разноски.
27. Уважаването на иска предпоставя и основателност на претенцията за разноски.
28. Налице е списък за разноски ,включващи адвокатско възнаграждение и платена
държавна такса
29. Няма никакво значение, дали предоставената адвокатска помощ е безплатна или
не. Налице има ефективно положен високо квалифициран труд, адвоката е
написал искова молба и становище, макар и да не се е явил в с.з. , адекватно
полага действия по защита на своя клиент.
30. По посочените причини, стойността на адвокатската защита е равна на
претендираната в писменото становище- 529.20 лева и ДТ= 56.40 лева, т.е.
общата сума от 585.60 лева следва да се поеме от ответника, който губи делото.
Мотивиран така, съдът
[1] т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС
РЕШИ:
ОБЯВЯВА договор за потребителски кредит№ 762561 от 10.11.2022г. сключен между
от една страна „С.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр, София,
ул. *** като кредитор и от друга Н. Д. Т., ЕГН **********, гр. Димитровград, ул. ***,
съдебен адрес- адв. М. В.М., АК- Пловдив, гр. *** за НИЩОЖЕН поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД да заплати на Н. Д. Т., направените по делото разноски в
размер на 585.60 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните пред ХОС.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5