О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 71
27.01.2022
г., гр.Хасково,
Административен съд – Хасково,
в закрито съдебно заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа адм. дело № 1144 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по повод подадена жалба от Р.П.Г.,
действаща като представител на „МАРСА-Р“ АД, гр.Х., и като председател
на Управителния съвет на Етажна собственост в сграда с адрес: гр.Хасково,
бул.“Г.С.Р.“ ***, депозирана чрез адв.
С.П., против Разрешение за строеж № 375/07.10.2021 г., издадено от Главния
архитект на Община Хасково.
В жалбата се развиват съображения за
незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж. Претендира се отмяната
му и присъждане на деловодни разноски. Допълнителни доводи се излагат в писмени
молби и заявления, подадени от пълномощника на жалбоподателя.
На 15.12.2021 г. с определение на съда е насрочено
открито съдебно заседание по делото, с конституирани страни: жалбоподател -
„МАРСА-Р“ АД гр.Х., ответник по жалбата
- Главен архитект на Община Хасково и заинтересована страна - ЕТ „КАНИНИ –
СТОЯНКА К.“, гр.Х..
На 29.12.2021 г. ответникът по жалбата - Главен
архитект на Община Хасково, в писмен отговор, депозиран чрез пълномощник, сочи,
че атакуваното пред съда разрешение за строеж е било отменено със Заповед №
ДК-11-Х-1/22.10.2021 г. на Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол - Хасково, издадена в производството по чл. 156 от Закона за
устройство на територията. Предвид това обстоятелство се моли съдебното производство
да бъде прекратено на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 от АПК, като се изтъква че
е налице отпаднал правен интерес от оспорване на разрешението за строеж.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Във връзка с изложените в отговора на жалбата
обстоятелства, с разпореждане на съда от 30.12.2021 г. е дадена възможност на
жалбоподателя, както и на заинтересованата страна, да изразят писмени становища
по направеното искане за прекратяване на съдебното производство.
В Заявление вх.№ 115/10.01.2021 г. жалбоподателят,
чрез пълномощника си, не възразява срещу искането на ответника за прекратяване
на производството. Счита обаче, че прекратяването не следва да е поради липса
на правен интерес от оспорване, а поради липса на годен предмет за съдебен
контрол. Описва факти, от които става ясно, че жалбата срещу Разрешение за
строеж № 375/07.10.2021 г. е била подадена чрез Община Хасково до
Административен съд – Хасково в законоустановения по ЗУТ срок – на 18.10.2021
г., преди произнасянето на Началника на РДНСК – Хасково за отмяна на
разрешението. Изтъква, че за проведеното пред РДНСК – Хасково административно
производство не бил уведомен. Претендира деловодни разноски.
Заинтересованата страна - ЕТ „КАНИНИ – СТОЯНКА К.“,
гр.Х., в писмено становище,
депозирано чрез пълномощник - адв.А.К., навежда доводи за липса на правен
интерес от оспорването. Именно на това основание делото следвало да бъде прекратено.
Развива подробни съображения, обосноваващи тезата за изначална липса на правен
интерес от оспорване на Разрешение за строеж № 375/07.10.2021 г. от страна на
„МАРСА-Р“ АД. В тази насока твърди, че била налице хипотезата на чл. 185, ал. 1
от ЗУТ и преустройствата и промяната на предназначението на обекта били
съгласно чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, като в
тези случаи съгласие от съседи не се изисквало. Предвид последното счита, че
разноски по делото се следват на ответника и заинтересованата страна.
С оглед изразените становища и фактически твърдения на
страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото административна преписка по
издаване на оспорения акт се установява, че в изпълнение на задължението си по
чл. 149, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) Община Хасково, в
съгласуване с главния архитект на Общината, е изпратила писмо рег.индекс 53
К-23-2#4 от 08.10.2021 г. до
Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Хасково (л. 9),
с което е уведомила за издаденото Разрешение за строеж № 375/07.10.2021 г. и е
приложила същото към писмото.
Разрешение за строеж № 375/07.10.2021 г., издадено от
Главния архитект на Община Хасково, е съобщено на Р.П.Г. на 12.10.2021 г. (л. 10)
и на С. К. на същата дата.
Съгласно посоченото в писмо
РС-ХС-948-00-463/11.11.2021 г. (л. 129) на РДНСК – Хасково, адресирано до
Община Хасково и ЕТ „КАНИНИ – СТОЯНКА К.“,
със Заповед № ДК-11-Х-1/22.10.2021 г. на Началник РДНСК – Хасково, след
извършена служебна проверка по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, Разрешение за строеж №
375/07.10.2021 г. е било отменено.
Предвид датата на уведомяването на РДНСК – Хасково за
издаденото разрешение за строеж и дата на издаване на Заповед № ДК-11-Х-1 -
22.10.2021 г., несъмнено задължението на Община Хасково по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ и произнасянето в произнасянето на по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ от страна на
РДНСК – Хасково, са били извършени в установените в цитираните разпоредби
срокове.
По делото няма данни за уведомяване на Р.П.Г., респективно
на „МАРСА-Р“ АД, гр.Х., за издадената
Заповед № ДК-11-Х-1/22.10.2021 г. на Началник РДНСК – Хасково, като липсват и
данни за уведомяване на физическото или юридическото лице за образувано пред
РДНСК – Хасково административно производство по реда на чл. 156 от ЗУТ.
Преди издаване на Заповед № ДК-11-Х-1/22.10.2021 г. от
Началник РДНСК – Хасково, на 18.10.2021 г. в Община Хасково под рег.индекс 53
М-31-3 е била заведена жалбата на Р.П.Г., действаща като представител на
„МАРСА-Р“ АД, гр.Х., и като председател
на УС на Етажната собственост в сграда с адрес: гр.Х., бул.“****, против Разрешение за
строеж № 375/07.10.2021 г., издадено от Главния архитект на Община Хасково.
Изхождайки от установената по делото фактическа
обстановка, съдът приема, че в случая безспорно е налице основание за
прекратяване на съдебното производство, образувано по жалба против Разрешение
за строеж № 375/07.10.2021 г. поради отмяната му със Заповед №
ДК-11-Х-1/22.10.2021 г. от Началник РДНСК – Хасково, като прекратяването се
налага поради недопустимост на жалбата с оглед липсата на годен за оспорване
административен акт – производството е без предмет.
Не се споделя становището на ответника и на
заинтересованата страна за прекратяване на делото поради липса на правен
интерес за оспорване, още по-малко поради изначална липса на такъв интерес. От
установената фактическа обстановка по делото става ясно, че жалбоподателят не е
бил уведомен както за започнало пред РДНСК - Хасково административно
производство по реда на чл. 156 от ЗУТ, така и за издадената във връзка с това
производство Заповед № ДК-11-Х-1/22.10.2021 г. от Началник РДНСК – Хасково.
Като е бил лишен от тази информация, жалбоподателят с оглед защита на правата и
интересите си, в законоустановения срок – на 18.10.2021 г., е подал жалбата
срещу Разрешение за строеж №
375/07.10.2021 г., издадено от Главния архитект на Община Хасково.
Следователно, към датата на подаване на жалбата е бил налице правен интерес от
оспорване на административния акт, а оттам за ангажиране на пълномощник по
образуваното пред Административен съд – Хасково административно дело.
Спецификата на фактите по случая налагат извода, че
макар и да е налице основание за прекратяване на производството, то това
прекратяване не се дължи на поведението на жалбоподателя. В тази връзка,
претенцията на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноски
по делото в тежест на жалбоподателя не може да бъде споделена. Напротив,
настоящият състав на съда счита, че правото на разноски принадлежи на
оспорващия, тъй като приложение в случая намира хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК, съответно и ал. 4 на чл. 143 от АПК, макар и разрешението за строеж да е
било отменено. Това е така, защото до подаване на отговора на жалбата от
ответника, жалбоподателят не е бил наясно с настъпилата отмяна на разрешението.
Узнаването на този релевантен факт, що се отнася до правото на деловодни
разноски на този етап от съдебното производство, след като вече процесуална
защита е била осъществена в известен обем, е равносилно на оттегляне на
оспорения административен акт – чл. 159, т. 3 от АПК.
По отношение доводите на заинтересованата страна за
относимост на разпоредбите на чл. 185 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, що се отнася до
въпроса за правния интерес на жалбоподателя от оспорване, следва да има
предвид, че Разрешение за строеж № 375/07.10.2021 г., издадено от Главния
архитект на Община Хасково, е за „преустройство и промяна на предназначение на
офис в жилище и два броя офиси“. Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, не се
иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при
преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се
променя предназначението им. В случая, след като с разрешението за строеж се
разрешава промяна на предназначението на съществуващ обект, то съгласието на
собственика на обект, находящ се на административен адрес гр.Х., бул****, какъвто е
жалбоподателят, е било необходимо. Поради това същият има и право на жалба
срещу това разрешение за строеж, тоест правен интерес от оспорване. Не е налице
и хипотезата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, тъй като по делото липсват доказателства
за спазване на изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 4 от ЗУТ и за недопускане на
наднормено шумово и друго замърсяване, при условие, че се приемат за изпълнени
условията по чл. 185, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТ.
По изложените съображения, ответникът остава задължен
за разноски на основание чл. 143, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Претендираните такива,
съгласно представени от жалбоподателя и заинтересованата страна списъци, са
съответно 50 лева - държавна такса и 900 лева - адвокатско възнаграждение, съответно
900 лева - адвокатско възнаграждение. Следва да се отчете обаче, че в
настоящото производство между страните липсва спор по фактите и приложимия
закон, като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, която да
оправдава възлагането на пълния размер на договореното и заплатено
възнаграждение за един адвокат в тежест на ответника, който не оспорва жалбата.
С оглед фазата на която производството се прекратява, то не може да се приеме,
че е налице хипотезата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като в случая, съгласно
сформираната трайна практика на Върховния административен съд по идентични
случаи, изразена в Определение № 4786 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. дело № 2817/2020
г., Определение № 5148 от 29.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2812 от
2020 г., Определение № 1103/23.01.2020 г., постановено по адм. дело № 28/2020
г. и др., по делото не е осъществено процесуално представителство, защита и
съдействие в открито съдебно заседание. Ето защо и предвид така сформираната
практика на касационната инстанция, както и своевременно направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, последното
следва да се приеме за основателно и на жалбоподателя и заинтересованата страна
да бъдат присъдени разноски в размер от по 160.00 лева за правна защита и
съдействие и 50 лева - държавна такса, платена от оспорващия.
Мотивиран от горното и на основание чл. 159,
т. 3 и чл. 143, ал. 2 и ал. 4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 15.12.2021 г. за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „МАРСА-Р“ АД, гр.Х. против Разрешение за строеж № 375/07.10.2021 г., издадено от Главния
архитект на Община Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1144/2021
г. по описа на Административен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на „МАРСА-Р“ АД гр.Х., ЕИК : **********, разноски по делото в
размер на 210.00 (двеста и десет) лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на ЕТ „КАНИНИ – СТОЯНКА К.“***,
ЕИК ***********, разноски по делото в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: