№ **
гр. Кнежа , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20211430100191 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК във връзка с чл. 50 от
Семейния кодекс.
Образувано е по молба на Н. П. Ц. и Й. Н. Ц., в която се твърди, че
двамата са сключили граждански брак на **.**.**** година в гр. Кн., втори
по ред за молителката и първи за молителя. Твърди се, че съпрузите са имали
едно дете – син Н. Й. Н., роден на **.**.**** год., който е починал на
**.**.**** год. Сочи се, че от около тридесет години съпрузите не живеят
заедно и са във фактическа раздяла. Твърди се, че е налице сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака им, и молят съда да
постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански
брак с развод по взаимно съгласие. Представят писмено споразумение по чл.
51 от СК.
В заседанието по същество, молителите поддържат иска за развод по взаимно съгласие
и представеното по делото споразумение, съдържащо клаузи по чл. 51 от СК, като молят
същото да бъде утвърдено от съда и бракът им да бъде прекратен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Искът е с правно основание чл. 50 от СК за развод по взаимно съгласие.
Искът е допустим – молителите са активно и пасивно легитимирани в
процеса. Същите са процесуално дееспособни. Не са налице визираните в чл.
320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки.
Безспорни по делото факти – че молителите са съпрузи. Този факт се
установява от приетото като доказателство по делото удостоверение за
сключен граждански брак (дубликат) от 24.08.2001 год., издадено от Община
Кн.. От същото е видно, че с Акт за граждански брак № 9 от дата **.**.****
год. двамата са сключили брак в гр. Кн..
Не се спори по делото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Налице е сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод.
При така установеното съдът прие, че сключеният между молителите
граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде
заздравен. Брачната връзка съществува само формално, изчерпала е своето
социално и емоционално съдържание. В този си вид същата не е в интерес
както на съпрузите, така и на обществото.
При тези доводи съдът прие, че искът за развод по взаимно съгласие
следва да бъде уважен.
При проверка на законосъобразността и целесъобразността на
представеното от молителите споразумение съдът прие за установено, че
същото е пълно – съдържа всички клаузи относно всички задължителни
въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 от СК; не противоречи на закона и добрите
нрави. Същото урежда основните последици от развода. Не се установи в
хода на съдебното дирене, че който и да е от двамата съпрузи декларира
съгласие по споразумението по чл. 51, ал.1 от СК при порок на волята –
заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. Същото има
задължително изискуемата писмена форма, подписано е и от двамата
съпрузи. Пред съда същите изрично потвърдиха споразумението.
При горните доводи съдът прие, че сключеното между съпрузите
споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва
да бъде утвърдено и бракът им да бъде прекратен с развод по взаимно
2
съгласие.
По разноските:
Видно от приложената към делото разписка от 24.03.2021 год., при
завеждане на молбата е внесена по сметка на РС – Кн. сумата от 25.00 лв. за
образуване на гражданско дело.
При този изход на делото съдът определя окончателна държавна такса за
допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40 лева, която
молителите следва да заплатят по сметка на РС – Кн. поравно.
При горните доводи и съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 от СК сключеният с АКТ № 9 от
дата **.**.**** година, съставен в гр. Кн., граждански брак между Й. Н. Ц. с
ЕГН **********, роден на **.**.**** год. в с. Д. Л., общ. Иск., обл. Пл. и Н.
П. Ц. с ЕГН **********, родена на **.**.**** год. в гр. Кн., обл. Пл., с развод
по взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Н. П. Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № **, бл. „Ст. Пл.“, вх. *, ет. *, ап. ** и
Й. Н. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д. Л., общ. Иск., ул. „От. П.“
№ **, СПОРАЗУМЕНИЕ по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:
1. От брака съпрузите нямат родени ненавършили пълнолетие деца.
2. Недвижимо имущество – съпружеска имуществена общност,
молителите на са придобили по време на брака и не притежават.
3. След прекратяването на брака Н. П. Ц. с ЕГН ********** ще продължи
да носи брачното си фамилно име – Ц..
4. След прекратяването на брака съпрузите не си дължат издръжка един
на друг.
5. Разноските по делото се понасят поравно от молителите.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК Н. П. Ц., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № **, бл. „Ст. Пл.“, вх. *, ет. *, ап. ** и Й. Н. Ц.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д. Л., общ. Иск., ул. „От. П.“ № **, да
заплатят поравно по приходната сметка на РС – Кн. окончателна държавна
такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40
(четиридесет) лева или по 20 лв. всеки от тях.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Кн.: _______________________
4