№ 19049
гр. *****, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110132350 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу „ГЕО ПЕТ –
М“ АД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът като ползвател на процесния
топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „*****“ № 8, тавански етаж, ателие, с аб. №
******, през процесния период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, но не
е заплатил дължимата цена, като по този начин се е обогатил за сметка на ищеца.
Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати на дължимата от него цена в 7 –
дневен срок от уведомяването му, но не е сторил това. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 169,18 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., с която се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й, ведно със
законната лихва от 10.01.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 42,24
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 08.01.2025 г.,
сумата от 26,65 лв., представляваща сума за услугата дялово разпределение за периода
от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.01.2025 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 7,74 лв., представляваща законна лихва за
периода от 01.07.2022 г. до 08.01.2025 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.01.2025 г. по ч.гр.д. №
1425/2025 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът оспорва иска по основание, като твърди, че не се е обогатил за
сметка на ищеца, като оспорва имотът да е бил топлоснабден в процесния период,
както и обемът на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на ищеца – „Т. С.“ ЕООД твърди, че за процесния
1
период и имот дяловото разпределение е извършено в съответствие с действащите
нормативни актове. Счита предявените искове за основателни.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете: Допустимостта на предявените искови
претенции, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от наличието на специалните
такива, а именно подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК,
предявяването на установителните искове в едномесечен срок от уведомяването на
кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и
претендираното в исковото производство.
От приложеното ч. гр. д. № 1425/2025 г. по описа на СРС, 56 състав, се
установява, че на 21.01.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу „Г.П. М.“ АД за следните суми: сумите 169,18
лева (сто шестдесет и девет лева и 18 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 10.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата
42,24 лева (четиридесет и два лева и 24 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.07.2022 г. до 08.01.2025 г., 26,65лева (двадесет и шест лева и 65
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 10.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 7,74 лева (седем лева и 74
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 08.01.2025 г.,
както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
В законоустановения срок за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение е постъпило такова от „Г.П. М.“ АД. Установителните искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК са подадени в рамките на
законоустановения едномесечен срок. Горните съображения обуславят извод за
допустимост на производството предвид наличието на общите и на специалните
процесуални предпоставки.
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява състав на
неоснователно обогатяване, която е приложима субсидиарно – когато ищецът не
разполага с друг иск за защита на спорното материално право. С такъв иск би
разполагал, ако между страните са налице договорни отношения. Съобразно
приложимата към процесните правоотношения нормативна уредба, а именно чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия с потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди. Съгласно § 1, т. 33 а от ДР към ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Не се спори между страните, че между тях за процесния имот и период не е
имало сключен такъв писмен договор, което обуславя допустимостта отговорността на
ответника да бъде реализирана чрез иска по чл. 59 ЗЗД.
2
За основателността на същия в тежест на ищеца е да докаже, че през
процесния период ответникът е ползвал доставената му топлинна енергия за
стопански нужди за процесния имот, като се е обогатил без основание за негова
сметка, спестявайки си разходите за закупуването й, и размера на разходите.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
главница за доставена топлинна енергия е частично основателен. Съображенията за
това са следните:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства – договор за учредяване право на стоеж върху общинска земя (л.45 - 47),
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 6, том
I, рег. № 211, дело № 8 от 2016 г. (л.48 - 60) и списък на потребителите на топлинна
енергия (л.36) се установява, че ответникът е собственик на процесния имот с адрес:
гр. *****, ул. „*****“ № 8, вх. 1, тавански етаж, ателие.
За установяване на обстоятелството, че през процесния период ответникът е
ползвал доставената му от ищеца топлинна енергия за стопански нужди, спествайки си
разходи за закупуването й, по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа
експертиза.
От заключението на СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран
в абонатната станция, както и че показанията му се отчитат ежемесечно по електронен
път чрез преносим „терминал“. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащите през процесния
период Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредба № РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Oт заключението на СТЕ, което съдът кредитира
като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че през процесния период
ЕС на сградата с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № 8, вх. А е сключила договор за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ФДР - „Т. С.“ ЕООД. От
заключението се установява, че през процесния период ФДР е извършвала
разпределение на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово
разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС, в т. ч. и на уредите в имота. По данни на ФДР в процесното жилище има
монтиран топломер с дистанционен отчет и водомер за топла вода. За процесния
период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота дистанционно.
На следващо място, от заключението на СТЕ се установява, че процесният
имот има отопляем обем по проект 112 м3 съгласно акт за разпределение на
кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На
базата на този отопляем обем се разпределя топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Съгласно заключението по
техническата експертиза за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. са начислени
вземания за доставена топлинна енергия на стойност 167,69 лева. За периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация в СЕС, е изчислено от ФДР по формула съгласно приложението към чл. 61,
т. 7.2 от Наредба № Е-РД-04-1. С оглед спиране на изпълнението на Методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, към
Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, съдът
приема за установен размера на вземанията съгласно изчисленията на вещото лице по
реда на чл. 162 ГПК.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството
3
на ищеца не са налице данни за плащане на задълженията на ответника за процесния
период. Задължението на ответника за топлинна енергия за периода 01.05.2022 г.
30.04.2023 г. е в размер на 169,18 лв. При разминаване между данните по съдебно-
техническата и съдебно-счетоводната експертиза по отношение стойността на
доставената топлинна енергия, приоритет следва да се даде на изчисленията по
техническата експертиза.
Следва да бъде посочено, че за основателността на иска, и в частност по
отношение на начислените суми за сградна инсталация, без значение дали процесният
имот е бил реално ползван от ответника. В мотивите на Решение № 5 от 22 април 2010
г. по конституционно дело № 15 от 2009 г е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1
и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по
смисъла на ЗЕ , Закона за собствеността собственост и Закона за управление на
етажната и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна
енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те
са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването
на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия
за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната
инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите
си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. Индивидуален и пълен отказ от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на
етажна собственост е невъзможен и недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Възможен е само колективен отказ от доставка на
топлинна енергия, а дали ищецът е могъл да прекрати топлоподаването на цялата
сграда е без значение – това е негово право , а не задължение. Ответникът би следвало
да сключи писмен договор с ищеца, но дори както в случая да не сключи такъв, той се
обогатява като спестява неизбежни разходи за отопление , а също и за експлоатацията
на общите части и на общата сградната инсталация .
На следващо място, при така установената основателност на иска по
основание, следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение
за погасяване по давност на част от дълга за главница.
Предмет на настоящото производство е сума, с която ответникът се е обогатил
неоснователно, спестявайки си разходи за заплащането й, съизмеряваща се като
стойност с месечната цена за процесния период, което обаче не прави вземането
периодично по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ето защо процесното вземане се погасява с
общата 5-годишна давност, в какъвто смисъл са и разясненията в т. 7 от
Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на ППВС. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Според задължителните разяснения в т. 7 от Постановление №
1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на ППВС в случаите на неоснователно обогатяване
с фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня на получаването на престацията. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността
се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече
4
докато трае съдебното производство относно вземането. По силата на законовата
фикция по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 10.01.2025 г. Следователно в
конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и
прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид
приложимост на 5-годишна давност в случая се обуславя изводът, че вземанията или
дори част от тях не се явяват погасени по давност.
Предвид гореизложените изводи, съдът приема, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 167,69 лв. – главница, представляваща стойността на реално
потребената топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г. Ето защо, искът с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да се уважи до
размера на сумата от 167,69 лв., представляваща стойността на реално потребената
топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., с
която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, спестявайки си
разходите за закупуването й. За разликата над сумата от 167,69 лв. до размера на
сумата от 169,18 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. Върху сумата
от 167,69 лв. се дължи законната лихва, считано от 10.01.2025 г. до окончателното
плащане /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната
лихва от 10.01.2025 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение. При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
искът е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата чл. 22, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиентите в гр. *****“ от 2016 г.,
приложими в отношенията между страните на основание чл. 72, ал. 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т. С.“ АД на
потребителите в гр. *****, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи
претендираното възнаграждение за дялово разпределение. В случая, от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че през процесния период е бил сключен
договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че
тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. са издадени описаните в таблица 3 от
заключението фактури на обща стойност – 26,65 лв. По делото не се твърди и не се
установява посочената сума да е погасена чрез плащане. Същата не е и погасена по
давност. Като не е заплатил същата, ответникът се е обогатил неоснователно. Предвид
изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение
следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 26,65 лв.– главница, представляваща възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва от 10.01.2025 г. до окончателното плащане.
5
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му /отправянето и получаването на покана за плащане на
процесния дълг/.
По делото се установи наличието на главен дълг. За да изпадне ответникът в
забава, е необходима покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като при задължение,
основано на неоснователно обогатяване, няма определен ден за изпълнение на
задължението на обогатилия се. По делото не са ангажирани от ищеца доказателства,
че ответникът е поканен да заплати претендираната сума за главница. Ето защо,
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направено искане за присъждане на
разноски право на такива имат и двете страни, съразмерно на уважената, респективно
на отхвърлената част от исковете.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното. Разноските на ищеца в исковото производство са на обща стойност 625
лв., от които 25 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за съдебно-техническа експертиза,
250 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноските на ищеца в
заповедното производство са на стойност 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Гео Пет М“ АД следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 494,13 лв., представляваща разноски направени
в исковото производство, и сумата от 59,30 лв., представляваща разноски, направени в
заповедното производство.
Ответникът не е представил доказателство за направени разноски за
производството, поради което такива не следва да бъдат присъждани в негова полза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Г.П. М.“,
ЕИК ********* дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* следните суми: на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 167,69 лв., представляваща стойността на реално
потребената топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г., с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца,
спестявайки си разходите за закупуването й, ведно със законната лихва, считано от
10.01.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 26,65 лв., представляваща
сума за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 10.01.2025 г. до окончателното изплащане, които суми
се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „*****“ № 8, тавански етаж,
ателие, с аб. № ******, и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1425/2025 г. по описа
на СРС, 56 състав.
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу „Г.П. М.“,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от
167,69 лв. до размера на сумата от 169,18 лв., както и исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 42,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.07.2022 г. до 08.01.2025 г., както и сумата от 7,74 лв., представляваща законна лихва
за периода от 01.07.2022 г. до 08.01.2025 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.01.2025 г. по ч.гр.д. №
1425/2025 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Г.П. М.“, ЕИК ********* да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 494,13 лв., представляваща
разноски направени в исковото производство, и сумата от 59,30 лв., представляваща
разноски, направени в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Т. С.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7