№ 616
гр. Стара Загора, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501707 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,А*“ ЕАД гр.С.
против разпореждане № 2245 от 07.09.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
4096/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. С. М. за 153.46 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за съобщителни електронни услуги и
устройство на изплащане.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Излага
подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени
обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за
претендираните вземания. Претендира за разноските в настоящото
производство.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по
чл.410 ГПК от ,,А* - Б.“ ЕАД гр.С. срещу М. С. М. за издаване на заповед за
изпълнение за сумата 245.45 лв., за неизпълнение на договорни задължения и
издадени счетоводни документи, съгласно т. 12, от които: 52.39 лв. -
неплатени суми за ползвани услуги, 39.60 лв. – неплатени суми за устройство
по договор за продажба на изплащане, 54.99 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор в размер на 3 месечни абонаментни такси; 31.30 лв. –
неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги и 67.17 лв. - неустойка за
дадена отстъпка от цената на устройство. Посочено е, че вземането произтича
1
от неплатени суми по договор между длъжника и заявителя.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за сумата
153.46 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване по вина на длъжника на
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане. За да
постанови този акт, съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки
за уважаване на искането, тъй като клаузите в договорите за неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги са нищожни.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3
и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК.
В случая заявителят твърди, че поради неплащане от длъжника на
претендираните неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги,
съгласно чл. 54.12 от ОУ, след изтичане срока за плащане договорът се счита
едностранно прекратен по вина на абоната, поради което същият му дължи
неустойки в общ размер на 153.46 лв.
Едностранното прекратяване на действието на тези договори, поради
виновното им неизпълнение от длъжника, преди изтичане на срока им на
действие, представлява разваляне на същите. С оглед характера на
уговорените в тях насрещни престации - за продължително изпълнение на
заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите към тях) и за
периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на
абонаментите такси, мобилни услуги, развалянето има действие занапред - чл.
88, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на
договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и
независимо от техния размер. Допустимо е страните да уговарят свободно
вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на
императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави.
Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки
по арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й
2
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да
се приеме за нищожна.
В настоящия случай се претендира уговорена неустойка за разваляне на
договор, поради неизпълнение на същинското задължение на длъжника по
него, която по характер не е компенсаторна. Макар в заявлението изрично да
не е посочено, в т. 12 от същото се установява, че се претендира неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси. Компенсаторна би била, ако се
претендира неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до края
на срока на договора, а в случая се претендират неустойки в размер на три
такива такси. Мотивите на районния съд се отнасят именно за такива случаи,
при които се претендира неустойка вместо изпълнение, когато неустойката се
равнява на имуществената облага, която кредиторът би получил, ако
договорът не е бил развален. Не може да се приеме, че неустойка в размер на
3-месечни абонаментни такси излиза извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, нито, че накърнява добрите нрави.
Обстоятелството, че размерът й се определя от размера на абонаментните
такси, не означава, че операторът на мобилни услуги получава нещо, без да е
предоставил услуга. Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат
свободно да определят съдържанието на договора. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора се отнася и до
начина, по който се изчислява размерът на неустойката. Именно принципът
на справедливостта в гражданските и търговските правоотношения изисква
да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. А законът в случая
признава правото на кредитора да търси неустойка при разваляне на договор
поради неизпълнение на същинско задължение на длъжника.
Не така стои въпросът за дължимост на неустойка за дадена отстъпка от
цената на услугата и за дадена отстъпка от цената на устройството, в
случаите, когато на абоната е предоставено устройство за ползване на услуги,
уговорени в т. 6.1 на приложение 1 към договора. Тези клаузи имат характер
на неустойки, независимо дали са наименовани така, защото обезпечават
изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за
мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат
като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им
разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Според тези клаузи,
при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им
прекратяване и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментите планове и от пазарните цени на крайните устройства,
съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Тези
суми не се дължат при разваляне на договора за мобилни услуги, защото то
има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените
клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза
извън посочените функции на неустойката. От изложеното по - горе се налага
3
извод за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП
/в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е частично основателна. Разпореждането, в частта, в която
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 54.99 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
представляваща стойността на 3 месечни стандартни такси, е отхвърлено, е
неправилно и следва да бъде отменено.
Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като то се
развива без участието на длъжника.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2245 от 07.09.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 4096/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. С. М., в частта за сумата
54.99 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
представляващи стойността на 3 стандартни месечни такси, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „ А* Б.“
ЕАД, гр.С. по чл.410 ГПК срещу М. С. М., от *** за сумата 54.99 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
представляваща стойността на 3 месечни стандартни такси.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4