РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Велико Търново, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110102307 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД - град София срещу В. М. С.. Процесуалният представител
на дружеството развива съображения, че между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и ответникът е
сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 08.12.2017 година,
съгласно който, дружеството е отпуснало кредит в размер на 5 435.64 лева, която сума
представлява потребителски кредит в размер на 4000.00 лева, застраховка в размер на
853.25, която е финансирана от кредитора и такса в размер на 582.39 лева, която се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски. Твърди, че с подписване на
договора за кредит кредитополучателят се е задължил да върне горепосочената сума,
ведно с уговорените лихви, в срок до 15.08.2020 година на 32 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 250.19 лева, от които последната изравнителна в размер на
249.99 лева, съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит. Посочва, че така
страните са договорили плащане от страна на кредитополучателя общо в размер на
8 005.88 лева, съответно уговорената между страните договорна лихва е в размер на
2 570.24 лева. Уговорения между страните годишен лихвен процент е в размер на 30.48
%, а в случай на просрочие в чл. 9.4 от договор страните са договорили и лихва за
просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода
на просрочието. Твърди, че на 29.10.2021г. е подписано Приложение № 1 към рамков
1
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., по силата на което,
кредитодателят му е цедирал вземанията си срещу ответника по процесния договор за
кредит, ведно с всички привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че в качеството си
на пълномощник на цедента е уведомил длъжника за извършената цесия в
съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чрез изпращане на уведомително писмо от
29.10.2021г., което се е върнало като непотърсено. Развива съображения, че ответникът
следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с получаването на исковата
молба и приложенията към нея. Твърди, че за вземанията си, които са в общ размер на
7 951.62 лева, се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1646/2022г. на
ВТРС, срещу която длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК. Направено е искане
да бъде прието за установено по отношение на В. М. С., че дължи на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД - град София сумата в размер на 4 454.76 лева - главница
по Договор за потребителски кредит № ********** от 08.12.2017 година; сумата в
размер на 1 491.23 лева - договорна лихва за периода от 12.09.2018 година до
15.08.2020 година; сумата в размер на 2 005.63 лева - лихва /обезщетение/ за забава за
периода от 13.09.2018 година до 27.06.2022 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.06.2022
година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 665 за изпълнение на парично задължение от 30.06.2022 година по Ч.гр.д.
№ 1646/2022 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от
дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, който в
срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Развива съображения, че
предявените искове макар да са процесуално допустими, по същество са
неоснователни и недоказани. Посочва, че не е уведомен за извършената цесия. Оспорва
да е усвоил сумата в размер на 4 000.00 лева, като твърди, че е получил сумата в
размер на 2 730.00 лева, като е извършила плащания по договора за кредит общо в
размер на 2 155.00 лева. Навежда доводи за нищожност на договора за кредит във
връзка с уговорените лихви и допълнителни такси, доколкото договореният лихвен
процент в размер на 30.48 % нарушава добрите нрави и внася неравнопоставеност
между страните, включително и уговорения годишен процент на разходите в размер на
47.79 %. Посочва, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на
императивните изисквания, регламентирани в ЗПК. Направено е искане предявените
по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и от представения заверен препис на Договор за
потребителски кредит № ********** от 08.12.2017 година /л. 5-7 от делото/ се
установява, че "Ти Би Ай Банк" ЕАД и ответникът са сключили договор, по силата на
2
който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 4 000.00 лева, като
последният се задължил да я върне ведно с уговорената договорна лихва. Страните по
договора са уговорили и застраховки BANK Комбо живот с премия в размер на 422.40
лева и BANK Комбо безработица с премия в размер на 430.85 лева, като съгласно чл.
7.2.2 от договора частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретните застраховки, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на
застрахователя или застрахователния посредник. С договора страните са уговорили и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 582.39 лева, която се финансира от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски. Общата
стойност на договорените плащания е в размер на 8 005.88 лева, която сума страните
са постигнали договорка да бъде платена на 32 броя месечни вноски, всяка в размер на
250.19 лева и последна в размер на 249.99 лева с падеж на първата – на 15.01.2018
година и падеж на последната – на 15.08.2020 година. Посоченият в договора
Годишният процент на разходите е 47.87 %. Изрично в чл. 19 от договора е
предвидено, че при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва
застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да
сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора, без това обаче да е задължително условие за
сключването на самия договор.
Видно от Застрахователно удостоверение № 70003624322017 /л. 8 от делото и л.
12-13 от Ч.гр.д. № 1646/2022 година на ВТРС/, на датата на сключване на договора за
потребителски кредит са сключени и застраховки по отношение на застрахования
кредитополучател В. М. С., включени в групова застрахователна полица, сключена
между ЗК „Уника Живот“ АД и застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с
покрити рискове: „Смърт. Трайна пълна неработоспособност. Временна пълна
неработоспособност вследствие на заболяване или злополука“, както и „Неплащане на
погасителни вноски вследствие на недоброволна загуба на работа“, срещу обща
застрахователна премия в размер на 853.25 лева.
По делото е приложено и заверено копие на Заявление-декларация за
установяване на договорни отношения от 08.12.2017 година /л. 9-10/, както и Заявление
за рефинансиране на задължение от 08.12.2017 година /л. 82 и л. 14 от Ч.гр.д. №
1646/2022 година на ВТРС/.
От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018 година
/л. 11-15/ се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД всички вземания, дължими на продавача по договори за
потребителски кредит, сключени с физически лица и които се индивидуализират в
отделно Приложение № 1 към договора, със съответната нова дата. С Приложение № 2
към договора - писмено потвърждение от 29.10.2021 година /л. 16/ цедентът е
3
потвърдил на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, прехвърлянето на всички вземания по
рамковия договор от 31.08.2018 година, изменен и допълнен с Анекс от 29.10.2021
година, индивидуализирани в Приложение № 1 от 29.10.2021 година. В представеното
по делото заверено копие на извлечение от Приложение № 1 от 29.10.2021 година са
посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя,
датата на договора и остатъкът от него. Приложено е и пълномощно във връзка с
цесията /л. 24/.
Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента по договора за цесия е
изпратил до ответника уведомително писмо от 29.10.2021г. /л. 25/ за извършеното
прехвърляне на задълженията му по процесния договор за кредит, както и за размера
на цялото задължение по договора за кредит. Видно от приложеното по делото
известие за доставяне, пратката е върната като непотърсена. Препис от уведомителното
писмо и посоченото по-горе пълномощно са връчени на ответника, ведно със
съобщението по чл. 131 ГПК.
Видно от приложените по делото 5 броя вносни бележки за периода от
0812.2017 година до 20.09.2018 година /л. 51-55/, ответникът по делото е внесъл по
сметка в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата в размер общо на 2 155.20 лева.
Съгласно заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л. 92-100/ заемната сума е усвоена от В. М. С. на 08.12.2017 година, на
която дата „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД заверява сметката за обслужване на кредита с IBAN:
BG65 TBIB 9310 1053 7996 02 със сумата в общ размер на 5 435.64 лева, като на
същата дата от банката са удържани 853.25 лв. - общата стойност на двете застраховки
/BANK КОМБО ЖИВОТ – 422.40 лв. и BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА – 430.85 лв./ и
582.39 лв. - автоматична такса за отпускане /усвояване/ одобрение на кредита; с
вътрешнобанков превод на обща стойност 1 262.99 лв. по сметка с IBAN: BG97 TBIB
9310 1000 0001 10 е извършено рефинансиране на два кредита, съответно: кредит №
********** за сумата от 782.36 лв. и кредит № ********** за сумата от 480.63 лева; от
банката е удържан 1.00 лв. - автоматична такса комисионна - вътрешнобанков превод;
и на каса изплатени са 2 730.00 лв. с получател В. М. С.. След извършването на
гореописаните транзакции, наличността по сметката в края на деня е в размер на 6.01
лева. Остатъчното задължение по кредита е в размер на 5 915.99 лв., от които главница
в размер на 4 454.76 лв. и договорна лихва в размер на 1 461.23 лв. Лихвата за забава,
която ищцата дължи, вследствие на забавено плащане по договора за кредит, от датата
на изпадане в забава до датата на депозиране на ЗИЗИ по реда на чл. 410 ГПК е: в общ
размер на 1 106.95 лв. /върху размерът на неплатената главница/ и в общ размер на
1 513.53 лв. /върху целият размер на неплатеното задължение - главница и договорна
лихва/. Оскъпяването на кредита с уговорената клауза за възнаграждение за оценка на
риска е в общ размер на 857.87 лв., в това число 582.39 лв. такса (главница) и 275.48 лв.
начислената върху нея договорна лихва за целия срок на кредита. За погасяване на
4
задълженията по кредита са отчетени плащания в общ размер на 2 161.66 лв.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1646 по описа на Районен съд – Велико
Търново за 2022 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.06.2022 година е издадена Заповед №
665 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. М. С. за
сумата в размер на 4 454.76 лева – главница; 1 491.23 лв. - договорна лихва за периода
от 12.09.2018г. до 15.08.2020г.; 2 005.63 лв. – мораторна лихва за периода от
13.09.2018г. до 27.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 27.06.2022 година до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 209.03 лв., представляваща направени по делото
разноски. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си. Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на
вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето
на вземанията по кредита на ищеца с договор за цесия, за което ответникът е надлежно
уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
В случая по делото кредитодателят по договора за потребителски кредит с
ответника е прехвърлил на ищцовото дружество по реда на чл. 99 ЗЗД с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 година и
Приложение № 1 от 29.10.2021 година към него, в което цедираното право е
индивидуализирано по обем и обхват, вземанията си по Договор за потребителски
кредит ********** от 08.12.2017 година, сключен със В. М. С.. За да породи действие
договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия
кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на вземания са
5
валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите
имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е необходимо нито той да
участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде
уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на
уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането,
като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на
задължението си. Изискването, въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД е длъжникът да бъде
уведомен за прехвърлянето, но не и как да стане това, т.е. липсва забрана съобщението
за цесията да бъде извършено от новия кредитор - цесионера въз снова на изрично
пълномощно от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ
г.о. на ВКС/. В случая по делото от приложените по делото доказателствата безспорно
се установява, че ищецът е упълномощен от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /л. 24/ да уведоми
ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Действително липсват
доказателства длъжникът да е уведомен за прехвърлянето на вземанията преди
образуване на делото, тъй като видно от изпратеното до последния уведомително
писмо, същото се е върнало като непотърсено, но към исковата молба е приложено
уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от ищеца, както и заверено
копие от посоченото по-горе пълномощно. Константа е практика на съдилищата, че с
достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно
съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие
по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014г.
по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав приема,
че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея и към момента на приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция ищецът е титуляр на вземанията по
договора за потребителски кредит, сключен със В. М. С..
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се установява
съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна
страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника
заемната сума. Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния
представител на ответника, че по отпуснатия договор за кредит е усвоена единствено
сумата в размер на 2 730.00 лв. От заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза безспорно се установява, че кредитодателят е заверил сметката
на В. С. със сумата в размер на 5 435.64 лева на 08.12.2017 година, като на същата дата
от банката са удържани 853.25 лв. - общата стойност на двете застраховки /BANK
КОМБО ЖИВОТ – 422.40 лв. и BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА – 430.85 лв./; и 582.39
6
лв. - автоматична такса за отпускане /усвояване/ одобрение на кредита, както и че с
вътрешнобанков превод на обща стойност 1 262.99 лв. по сметка с IBAN: BG97 TBIB
9310 1000 0001 10 е извършено рефинансиране на два кредита, съответно: кредит №
********** за сумата от 782.36 лв. и кредит № ********** за сумата от 480.63 лева; от
банката е удържан 1.00 лв. - автоматична такса комисионна - вътрешнобанков превод и
на каса са изплатени 2 730.00 лв. с получател В. М. С.. След извършването на
гореописаните транзакции, наличността по сметката в края на деня е в размер на 6.01
лева. Във връзка с посоченото от вещото лице извършено рефинансиране на два
кредита, съответно кредит № ********** за сумата от 782.36 лв. и кредит №
********** за сумата от 480.63 лева по делото е приложено изрично заявление от
ответницата в тази насока /л. 82/, като такова е приложено и към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /л. 14 от Ч.гр.д. № 1646/2022 година
на ВТРС/. Това от своя страна е породило задължението й да върне заетата сума на 32
броя месечни вноски, с падеж на първата – на 15.01.2018 година и падеж на последната
– на 15.08.2020 година. Видно от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза за погасяване на задълженията по кредита са отчетени плащания в общ
размер на 2 161.66 лева.
Неоснователно на следващо място се явява възражението на процесуалния
представител на ответника, че договорът за кредит не отговаря на въведените с чл. 10-
12 ЗПК специални изисквания за форма и съдържание. Същият е сключен в писмена
форма на хартиен носител, при спазване на изискването за големина на шрифта,
обстоятелство, което не се оспорва и от ответника. По отношение на включените в
договора застрахователни премии следва да се има предвид, че макар и да са свързани
с кредитното правоотношение, същите не са част от неговото съдържание, т.е. става
въпрос за две самостоятелни правоотношения между страните по тях. За
застрахователния договор важат изискванията за форма и съдържание, предвидени в
КЗ, а не тези предвидени в чл. 10 и следващите от ЗПК. Освен това изрично в договора
за потребителски кредит е предвидено, че сключването на застраховките не е
задължително и не е условия за отпускане на кредита, като кредитополучателя се е
съгласил както със сключването на застраховките ЖИВОТ и БЕЗРАБОТИЦА, така и
застрахователните премии да бъдат финансирани от кредитодателя, респективно –
погасявани на съответните погасителни вноски.
В процесния договор за кредит по ясен и недвусмислен начин е посочен общия
размер на кредита, в който са включени и финансираните от кредитодателя
застрахователни премии по застраховките ЖИВОТ и БЕЗРАБОТИЦА, общата сума за
връщане, размерът на договорната лихва за целия срок на кредита, включен е
погасителен план, който отразява броя на месечните вноски, стойността на всяка
вноска и падежа им. Посочен е договореният лихвен процент /30.48 %/, както и
годишния процент на разходите по кредита /47.89 %/. В тази връзка настоящият
7
съдебен състав приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК.
доколкото с договора е уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок на кредита,
като за спазване на изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е достатъчно
същият да бъде посочен в договора, доколкото останалите изброени в нея реквизити
относно лихвата по потребителския кредит, касаят хипотезата, в която страните са
уговорили променлив лихвен процент. При договори за кредит с фиксиран лихвен
процент за спазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е необходимо
погасителния план да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. В случая по делото в сключения между страните
договор се съдържа погасителен план с такова съдържание, поради което следва да се
приеме, че в него се описани условията за издължаване на кредита от потребителя.
Неоснователно се явява и възражението на процесуалния представител на ответника за
нищожност на клаузата за договорна лихва с оглед на размера й, поради нарушаване на
добрите нрави. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК възнаградителната лихва е част от ГПР,
а съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на
законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. В този смисъл при
договорен размер на лихвата от 30.48 % и ГПР в размер на 47.98 %, същият се явява
съобразен със закона и непротиворечащ на добрите нрави. В случая не е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора е посочен размера на ГПР
и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването
му. Отразени са и всички дължими плащания по договора, релевантни за изчисляване
на ГПР, съобразно отразения в приложение № 1 към ЗПК начин. Неоснователно се
явява и възражението на процесуалния представител на ответника за противоречие на
договора с разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, доколкото същите се отнасят за
договори за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под формата на
овърдрафт, какъвто не е сключеният между страните.
С оглед всичко изложено по-горе съдът приема, че процесният договор за
потребителски кредит е действителен, като по аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1
от ДР на ЗЗП, доколкото претендираните в настоящото производство вземания
произтичат от договор, сключен с потребител, и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3
ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител. Освен това трайна и
постоянна е и съдебната практика, съгласно която съдът следи служебно за нищожни
договорни клаузи, дори при липсата на възражение и следва да зачете последиците на
тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и
не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите
нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези,
при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява
поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
8
подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.8.2015 г.
по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 229/21.1.2013 г. по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о на ВКС и др. Предвид изложеното настоящият съдебен състав
приема, че клаузата от договора, предвиждаща дължимост на сумата в размер на
582.39 лева, представляваща такса за оценка на риска, е нищожна, тъй като не отговаря
на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В конкретния случай в
чл. 7.1 от договора е предвидена такса за оценка на риска, която е задължителна,
еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план и предвид заявеното му желание в искането-декларация.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузата, предвиждаща тази такса противоречи
на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга)
се дължи въпросната такса. Освен това оценката на риска предхожда сключването на
договора, респективно - тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Не последно място следва да се има предвид и че клаузата противоречи и на
чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора. Уговарянето на
такава такса на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената нормата
и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по
договора, още повече от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че върху размерът на така посочената такса е начислявана и договорна
лихва, като по този начин оскъпяването на кредита е в общ размер на 857.87 лева.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че клаузата е
нищожна поради противоречието й със закона, респективно – ответникът не дължи
заплащане на уговорената такса за оценка на риска.
От заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че с уговорената клауза за управление на риска оскъпяването на кредита е в общ
размер на 857.87 лева, в това число 582.39 лева – главница и 275.48 лева – договорна
лихва. Доколкото съдът приема, че таксата е недължима, размерът на отпуснатия
кредит /главница/ е 4 853.25 лева /5 435.64 лева – 582.39 лева (такса за управление на
риска) = 4 853.25 лева/, респективно – размерът на договорната лихва е 2 294.76 лева /2
570.24 лева - 275.48 лева (договорна лихва върху таксата) = 2 294.76 лева/ или общата
сума, дължима от ответника по кредита е в размер на 7 148.01 лева. Доколкото
страните са уговорили същата да бъде върната на 32 равни месечни вноски, то същите
9
след приспадане на таксата за оценка на риска и начислената върху нея договорна
лихва се явяват в размер на 223.38 лева, като последната вноска е в размер на 223.23
лева. Няма спор по делото, а и от приложените в тази насока писмени доказателства и
от заключението на вещото лице се установява, че ответницата е извършила плащания
по кредита в размер общо на 2 161.66 лева. След извършени от съда изчисления на
основание чл. 162 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че с така извършените
плащания ответницата е погасила от 1 до 9 погасителни вноски изцяло, както и
частично 10 погасителна вноска за сумата в размер на 125.08 лева и по-конкретно е
погасена сумата в размер на 1 025.25 лева – главница, сумата в размер на 1 110.25 лева
– договорна лихва, както и сумата в размер на 26.16 лева – лихва върху просрочените
задължения, като при извършените изчисления съдът съобрази датите на извършените
от ответницата плащания, както уговорения в чл. 25.4 от договора ред за погасяване на
задълженията. Считано от 15.10.2018 година ответницата е изпаднала в забава по
отношение на сумата в размер на 98.30 лева - главница, част от 10-та погасителна
вноска, както и по отношение на всички последващи такива, респективно – размерът
на главницата, който е останал непогасен по договора за потребителски кредит е в
размер на 3 828.00 лева, а непогасеният остатък от задължението за договорна лихва е
в размер на 1 184.51 лева. Ето защо и на основание чл. 9.4 от договора ответницата
дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочие. Изчислена с помощта на он-лайн калкулатор, така както е
посочено по-горе, лихвата за просрочие до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 27.06.2022 година възлиза в размер на 1 258.50 лева, като при изчисляване
на същата е съобразена разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата от 3 828.00 лева, представляваща главница по вноски с настъпил
падеж за периода от 15.10.2018 година до 15.08.2020 година, за сумата в размер на
1 184.51 лева – договорна лихва по вноски с настъпил падеж за периода от 15.11.2018
година до 15.08.2020 година и за сумата в размер на 1 258.50 лева – лихва за просрочие
за периода от 15.10.2018 година до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.06.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 27.06.2022 година до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 665 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 30.06.2022 година по Ч.гр.д. № 1646/2022г. по описа на Районен съд – Велико
Търново. В останалата част - над уважените размери, предявените по делото искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за сумата в размер
на 626.76 лева – представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 08.12.2017 година, за сумата в размер на 306.72 лева – представляваща
договорна лихва за периода от 12.09.2018 година до 15.08.2020 година и за сумата в
10
размер на 747.13 лева – лихва за просрочие за периода от 15.10.2018 година 27.06.2022
година, се явяват неоснователни, поради което и като такива следва да бъдат
отхвърлени в тези им части.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер
на 159.04 лева, за депозит по изготвената ССЕ в размер на 100.00 лева, като
същевременно дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено от съда в размер на минималния
такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като процесуалният
представител на ищеца е изготвил и подал единствено писмени молби по делото. По
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски съразмерно с уважената част на исковете в размер на 283.16 лева,
респективно - за заповедното производство дължи заплащането на разноски в размер
на 164.85 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответника направените от него разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част на предявените искове. В тази връзка съдът намира за
неоснователно направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
доколкото същото надвишава минималния такъв едва с 4.84 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. С. от *, с ЕГН
**********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 3 828.00 лева
/три хиляди осемстотин двадесет и осем лева/ - главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 08.12.2017 година по вноски с настъпил падеж за периода от
15.10.2018 година до 15.08.2020 година, СУМАТА в размер на 1 184.51 лева /хиляда
сто осемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ - представляваща договорна
лихва по вноски с настъпил падеж за периода от 15.11.2018 година до 15.08.2020
година и СУМАТА в размер на 1 258.50 лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и
петдесет стотинки/ - представляваща лихва за просрочие за периода от 15.10.2018
година 27.06.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.06.2022 година до окончателното
11
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 665 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2022 година по Ч.гр.д. № 1646/2022г. по
описа на Районен съд – Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК ********* срещу В. М. С. от *, с ЕГН
********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
ЗЗД в останалата им част, над уважените размери - ЗА СУМАТА в размер на 626.76
лева /шестстотин двадесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ – главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 08.12.2017 година, ЗА СУМАТА в
размер на 306.72 лева /триста и шест лева и седемдесет и две стотинки/ –
представляваща договорна лихва за периода от 12.09.2018 година до 15.08.2020 година
и ЗА СУМАТА в размер на 747.13 лева /седемстотин четиридесет и седем лева и
тринадесет стотинки/ – лихва за просрочие за периода от 15.10.2018 година 27.06.2022
година, за които суми е издадена Заповед № 665 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 30.06.2022 година по Ч.гр.д. № 1646/2022г. по описа на Районен съд
– Велико Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. М. С. от *, с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК
********* сумата в размер на 283.16 лева /двеста осемдесет и три лева и
шестнадесет стотинки/, представляваща направените от дружеството в исковото
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на исковете, както и
сумата в размер на 164.85 лева /сто шестдесет и четири лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното производство
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК ********* да заплати на В. М. С. от *, с ЕГН
********** сумата в размер на 172.92 лева /сто седемдесет и два лева и деветдесет
и две стотинки/, представляваща направените от нея разноски по делото, съразмерно
с отхвърлената част на исковете.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1646 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2022 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
13