Р
Е Ш Е Н И Е
№657
Бургас,16/05/2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на единадесети май, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар Вяра
Стоянова
като разгледа административно дело номер 305 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на З.А. ***, против заповед №22-0769-000055 от 12.01.2022 г. на началник
група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 /осемнадесет/ месеца.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С доводи за
незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Излага
съображения. Не ангажира доказателства.
Ответникът - началник
група, сектор „ПП“, ОД МВР Бургас, редовно уведомен не се явява и не се
представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Представил е административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира
допълнителни доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените
доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице, което е има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити,
поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е заповед № 22-0769-000055 от 12.01.2022 г.
на началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която, на
основание чл.171, т.1 , б. „б“ от Закона
за движението по пътищата/ЗДвП/, на З.А. ***, е приложена принудителна
административна мярка/ПАМ/-временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 12.01.2022 г.
на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ №024781, за това, че на посочената дата, около 02.08 ч. в
гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“ като водач на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „735L“, с рама № WBAGJ41020DK95223, чужда собственост, при проверка на
контролните органи отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
или техните аналози с техническо средство дрегер дръг тест 5000, фабр. №ARLB-0021. На А. е издаден талон за медицинско изследване
№0065911/л.8 от делото/. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.174,
ал.3, пр.2 ЗДвП/л.7 от делото/.
Жалбоподателят отказал
да получи, както АУАН, така и талона за медицинско изследване/л.7 и 8 от
делото/.
Въз основа на
фактите, изложени в АУАН, е издадена
процесната заповед, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези факти
се налагат следните правни изводи:
На
първо място, заповед № 22-0769-000055 от 12.01.2022 г. за прилагане на принудителната
административна мярка/ПАМ/, е издадена от компетентен орган - началник група,
сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и заповед №251з-3805 от 26.08.2021 г. на директора на ОД МВР
Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.4 са посочени началниците
на групи в сектор „Пътна полиция“, какъвто е издателят на процесния
административен акт/л.14 от делото/; заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП по
чл.165 ЗДвП/л.21 от делото/ и заповед за заместване на министъра на вътрешните
работи №8121з-1496 от 06.12.2016 г./л.22 от делото/.
На второ
място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа
необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата
е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В
практиката мотивите да съществуват в друг документ, се прилага постоянно, не
противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед
на които се извършва упражнявания от съда контрол, следва да бъдат
инкорпорирани в самия акт, като изрично се посочат в него или съгласно ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ се приобщят други документи, съставени с оглед
предстоящото издаване на административния акт от помощни или подчинени на
издателя на акта длъжностни лица или органи. Описаните в акта за
установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за
административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.
На
трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
Относно
приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Според правилото
на чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП, за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ по отношение на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца като при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4
установените стойности са определящи. В
случая, жалбоподателят е отказал да подпише и приеме талона за медицинско
изследване/л.8 от делото/.
Прилагането на
процесната ПАМ е допустимо и възможно при наличието на всяка една от
хипотезите, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП.
За да е изпълнена
хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП следва безспорно да бъде установено, че
лицето по отношение, на което същата е приложена е управлявало, е било водач на
мпс.
Това обстоятелство
се оспорва от жалбоподателя. Последният обаче не ангажира доказателства, които
да опровергаят констатациите на административния орган.
Нарушението
на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на
административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има
доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на
противното. В качеството на официален свидетелстващ документ АУАН се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно тяхната вярност, а
опровергаването й предпоставя изричното им оспорване, което е в тежест на жалбоподателя,
а той не го е сторил.
Предвид изложеното установената с АУАН
фактическа обстановка не е била надлежно оборена в съдебното производство.
Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното
основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.
Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил мярката. ПАМ нямат санкционен характер. Те се прилагат без
оглед на вината, чрез тях се реализира диспозицията на правната норма. За да
приложи ПАМ за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с
констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана
компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
В случая необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1,
б. „б“ ЗДвП е отказът на водача да бъде
проверен с техническо средство или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на
наркотични вещества или техните аналози, т.е. достатъчно е
водачът на мпс да откаже една от двете проверки - с техническо средство или
кръвното изследване. В конкретния казус А. е отказал и двете проверки.
Предписанието е императивно и само при наличие
на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност,
административният орган прилага предвидената в закона ПАМ. В случая, органът е
установил наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ.
Ето
защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице
обстоятелствата за издаване на процесната заповед.
Горното
мотивира съдът да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена
принудителната административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“, като издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в съответствие с материалния закон
и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на З.А. като неоснователна
и следва да се отхвърли.
По тези
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на З.А. ***, против заповед №22-0769-000055 от 12.01.2022 г. на началник група,
сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 /осемнадесет/ месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: