Р Е Ш Е Н И Е
№ 540
гр. Велико Търново, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10361/2023 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания.
Делото е
образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално
тол управление – Специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“ -
София, чрез ***Х. К., срещу Решение № 524 от 17.10.2023г. по НАХД № 635/2023г.
по описа на Районен съд - Велико Търново, с което е отменен Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №***,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Мейп – Консулт“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Горна Оряховица, ул.
„Вичо Грънчаров“ №11, вх. „А“, ет.1, представлявано от управителя Е.Е., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП
и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр.чл.179, ал. 3б от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяване му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Основното оплакване е, че съдът неправилно прилага
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като аргументи за това се черпят от дефиницията
на §6, т.63 от ДР на ЗДвП и чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Намира, че давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими, като развива подробни съображения и
цитира съдебна практика. Развива и доводи по същество, като сочи, че отменения
електронен фиш е процесуално и материално законосъобразен. Намира нарушението
за доказано. В съдебно заседание чрез юрк К. поддържа касационната жалба. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу разноските,
които се претендират от противната страна.
Ответникът по касация - „Мейп –
Консулт“ ЕООД,гр. Горна Оряховица
– редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В писмения отговор на касационната жалба от
процесуалния си представител отрича основателността й. Намира за правилен
извода на съда за приложимостта на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН в
конкретният случай. Моли за присъждане на разноски.
Представителят на ВТОП дава становище за
неоснователност на касационната жалба. Намира решението за
правилно и по тези съображения предлага да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от
ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е установил следната
фактическата обстановка по делото:
На 16.02.2021 г., в
07:55 часа, в Община Велико Търново, на ПП I-4, км. 133-194, посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение №***,
с пътно превозно
средство – товарен автомобил марка „Мерцедес 1222 Л Атего“, с рег. №***, с
техническа допустима маса 11 990, брой оси 2, екологична категория Евро 4,
без ремарке, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.
10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство
№40292, което представлява елемент от системата за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, което се е намирало на път I-4, км 133+194.
Изготвен е снимков материал за нарушението. За нарушението е издаден ЕФ №***, който в законоустановения срок е
оспорен пред ВТРС.
При преценка на събраните
по делото писмени доказателства въззивният съд е констатирал неспазване на
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. В това отношение е посочено, че
откриването на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с
данните, въз основа на които може да идентифицира нарушителя. В случая от
снимковият материал, приобщен по делото се установява, че нарушението е станало
известно на наказващия орган още на датата на извършването му – 16.02.2021
година, а ЕФ е съставен на 03.02.2023г., далеч след изтичането на давностния по
характера си срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съдът се е позовал и на
задължителната тълкувателна практика, изразена в ТП №1 от 27.02.2015 година по
ТД №1/2014 година на ОСНК на ВКС и ВАС.
Настоящият състав намира
решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от
настоящия състав.
Следва да се констатира, че с изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018
г. / и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена
възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този
закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по
опростена /диференцирана/ процедура, която се основава на установяване и
заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по Тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от
Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от
Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са
давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани
правомощията на административнонаказващия орган. Следователно, издадено след
изтичането на тези срокове НП, а по аргумент за по-силното - и на акт, който
предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно.
Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на
този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за
налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато
липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда
особено /диференцирано/ производство по установяването на административното нарушение
и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира
отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и
приключване.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което
заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото
правно значение - дава началото на административно-наказателното производство.
От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в
закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление,
като аргумент за посоченият извод е както разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл.58д, т.4 от ЗАНН, които приравняват
електронният фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и
последици, които са присъщи на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При
липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид
разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е
цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици
различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно
третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено
от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен
орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е
оправдано от гледище на закона и от гледище на еднаквото третиране на субекта
на нарушението, незъависимо от способа за установяване на извършването му.
Доколкото самото заснемане има установителна и доказателствена функция на
АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и
приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на
електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото
средство.
В конкретният случай, видно от доказателствения запис за нарушението,
същото е констатирано на 16.02.2021 година, като предвид обстоятелството, че ЕФ
е издаден въз основа на утвърден със заповед №РД-11-983/13.09.2021 година
образец е очевидно, че същият е издаден извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН,
както правилно е посочил и въззивният съд. Отричането на прилагането на
срока по чл.34 от ЗАНН от страна на настоящия касатор е правно неаргументирано,
доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по
чл.82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я
погасителна давност. Цитираната от процесуалния представител на касатора съдебна практика
няма задължителен характер за настоящия състав, каквато имат тълкувателните
решения и тълкувателните постановления.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Следва на ответника по касация да се
заплатят сторените пред касационната инстанция разноски, които възлизат на 550
лв. ефективно заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 524 от 17.10.2023г. по НАХД № 635/2023г.
по описа на Районен съд - Велико Търново.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, град София, да
заплати на „Мейп – Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Горна Оряховица, ул. „Вичо Грънчаров“ №11, вх. „А“, ет.1,
представлявано от управителя Е.Е., разноски за касационната инстанция в размер
на 550 (петстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.