Решение по дело №3427/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1215
Дата: 17 август 2022 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20224430103427
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1215
***, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430103427 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На 22.06.2022г. в ПлРС е постъпила молба на осн. чл. 4 от ЗЗДН от П.
П. С. и *** от ***, против *** от ***, в която се твърди, че първата молителка
е ***, а втората – *** на ответницата. Молителката П.С. сочи, че на ***
ответницата е отишла в дома й в ***, ***, и е започнала да заплашва пред нея,
че ще отиде при *** им М.И. и ще я разкъса на парчета, ще я бие докато я
унищожи и няма да я остави на мира. Тази молителка сочи, че ответницата е
живяла в дома на родителите им до смъртта на техния ***, но след това
започнала да се държи грубо и агресивно с *** им, упражнявала физически и
психически тормоз върху нея. Сочи, че през май 2017г. ответницата
напуснала жилището на *** им. След това тя й отправяла заплахи по
телефона и прекъснали комуникация, но при разговора на 14.06.2022г. *** й я
заплашила, че ще доведе в жилището й трима *** от 01.07.2022г. да живеят
при нея и тя да им плаща всичко, заплашвала, че няма да спре да притеснява
нея и *** й. Тази молителка посочва, че след 20 минути се обадила *** й,
която плачела, че ответницата е при нея, блъскала я и влязла в собствеността
й. Молителката *** твърди, че на същата дата, в 19.15ч. *** дошла на нейната
входна врата, и след като молителката отворила, ответницата я блъснала и
влязла в жилището й като казала, че иска да говорят. Молителката излязла на
1
стълбището, т.к. не желаела да говорят и се страхувала, т.к. преди това
ответницата й е посягала. Ответницата я заплашила, че до края на месеца ще
доведе трима мъже да живеят в спалнята, а тя ще им плаща сметките.
Заплашвала я, че ще я убие, ще я тормози докато я умори, посягала й
физически, поискала й кафемашина, и я предупредила да не се обажда на
никого. Молителката й подала кафемашината и успяла да си влезе в
жилището и да се заключи, следи което се обадила на първата молителка,
която дошла с ***а й. Тази молителка сочи, че е много притеснена и
уплашена, т.к. и преди ответницата й е посягала и я е обиждала, знае, че
ответницата може да изпълни заплахите си. Молят да бъдат издадени
ограничителни заповеди за срок от време, определен от съда. В съдебно
заседание молителките поддържат исканията си, заявяват, че не претендират
разноски, по делото са приети подадени и от двете молителки изрични и
подробни декларации по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
Ответницата по молбата отрича и оспорва изцяло изложените в
молбата обстоятелства, не оспорва, че на посочената дата се е срещнала със
*** си и с *** си, но по друг повод – да иска връщане на взет от нея заем за
*** й и за даване на възможност да живее в жилището при *** си, твърди, че
не ги е заплашвала и тормозила, не се е държала грубо и агресивно с тях,
напротив – те са упражнявали назад в годините физически и психически
тормоз върху нея, като сочи редица вещни и облигационни спорове между нея
и молителките. Моли съда да отхвърли молбата, претендира разноски.
Съдът е издал при постъпване на молбата Заповед за незабавна защита
от 22.02022г., като с която е наложил мерки на ответницата по реда на чл. 5
ал. 1 т. 1 и 3 от ЗЗДН по отношение и на двете молителки.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното: Не се спори по делото, а и след служебна проверка за семейното
положение и деца на молителките /л. 15 и л. 17 от делото/, се установява, че
молителката П. П. С. е *** на ответницата ***, а молителката *** е нейна ***.
От изисканата справка за съдимост на ответницата, се установява, че тя е
неосъждана, а служебно извършената проверка за налагани мерки по реда на
ЗЗДН в ***ски районен съд сочи, че до настоящия момент мерки по този ред
не са налагани на ответницата. По отношение на твърдяните актове на
домашно насилие, извършени от ответницата върху всяка една от
2
молителките на 14.06.2022г., по делото се събраха както писмени, така и
гласни доказателства: Представена е Декларация от П. П. С. по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН, описваща посещението на *** й в дома, в който молителката живее – в
***, при което е посочено, че ответницата отправяла заплахи спрямо *** им,
които били прехвърлени и спрямо самата *** - че ще я унищожи физически, и
тормози психически, че ще доведе *** в дома й, за да живеят в нейния дял.
Представена е и Декларация от *** по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, описваща
посещението на *** й в дома, в който молителката живее – в ***, в която е
посочено, че *** й влязла в жилището й като я блъснала, след като
молителката отворила на позвъняване от друг човек – нейна ***, след което
молителката излязла на стълбището от страх. В тази декларация е посочено,
че *** заплашвала *** си, че ще доведе и при нея трима *** да живеят, че ще
я убие, че ще я тормози докато я умори, че ще я унищожи, посягала да я
удари, поискала кафемашина, която молителката й дала от страх. Посочено е,
че ответницата предупредила *** си да не казва на никого, че няма кой да й
помогне.
По делото като свидетели бяха разпитани водените от молителките
свидетели *** – *** на молителката П.С., *** на молителката М.И. и *** на
отв. С.И., и ***, *** на молителката М.И.. Показанията на св. *** сочат, че на
14.06.2022г. той е заварил ответницата пред асансьора на жилището, в което
живее с *** си в *** и я завел до входната врата на апартамента, но забелязал,
че ответницата е била изнервена. Сочи, че срещата между двете *** се
провела на входната врата на жилището, но той застанал в коридора да слуша,
т.к. се притеснявал за здравословното състояние на *** си. Твърди, че е чул
от *** си заплахите и спрямо *** му *** и спрямо *** му – че няма да я
остави на мира, че ще пусне *** в апартамента. Твърди също, че *** му
помолила ответницата да не ходи при тяхната ***, и ответницата обещала да
не ходи, но след 10-15 мин., *** му *** се обадила уплашена и той отишъл с
*** си до нейното жилище, където видял *** си да плаче, не можела да
свърже две изречения и според него умирала от страх. Разказала им, че
отворила на своя ***, но от стълбищата се появила *** му и нахълтала при
нея, отправяла същите заплахи за физическа разправа и за вкарване на *** в
жилището, посегнала й физически и поискала кафемашина, която тя дала от
страх. Свидетелят посочи, че *** му била толкова уплашена, че поискала той
да остане да спи при нея и той останал 4-5 или повече нощи. Твърди, че
3
когато *** му живеела при *** му до 2017г. е чувал, че *** му тормозела ***
му психически и физически, сочи, че след 2017г. до 14.06.2022г. *** му не е
контактувала с тях, в началото само говорела със *** си, но за кратко, като
отново отправяла заплахи спрямо *** им. Твърди, че *** му не е искала ключ
от апартамента и че той мисли, че тя има такъв, твърди, че не са викали
полиция, но после са подали жалба за поведението на *** му както в съда,
така и в полицията. Св. ***, *** на молителката М.И., посочи че тя й се
оплакала, че *** дошла, заплашила я, че ще я убие, че ще й прати трима мъже,
но преди това друга жена е звъннала на звънеца на жилището й, и тогава ***
се е показала. Когато вечерта молителката й се обадила, тя била много
разстроена, гласа и треперел. Тази свидетелка заяви, че в последните години
молителката *** и отв. *** нямали никаква връзка, последната живеела в ***,
чувала оплаквания преди като живели заедно, че ответницата била душила
*** си, но не е присъствала.
По делото бяха разпитани водените от ответницата свидетели *** и ***.
Св. ***, *** на ответницата, заяви, че с молителките няма отношения, живее с
ответницата от 10 години, живял е с нея и в жилището на молителката ***,
което напуснали, защото тя ги изгонила преди 5 години. Твърди, че
молителката нападала *** си *** и постоянно се карали. За случая на
14.06.2022г. твърди, че бил с ответницата, но не се качвал в апартаментите, а
стоял в колата. Твърди, че повод ответницата да отиде при *** си бил
изтеглен преди 7-8 години заем, който молителката *** трябвало да връща, но
тя плащала само първите няколко месеца и той изплатил кредита. Твърди, че
двете *** нямали разправии по повод този кредит и ответницата не си е
искала парите, но тогава решила да отиде да пита дали ще й върнат парите.
Твърди, впоследствие обратното - че отношенията между ***те били влошени
по повод връщането на тези пари. Твърди също, че 5-6 месеца след като
напуснали жилището в ***, ответницата отишла да живее при нейна *** в
***, а той заживял в ***. Твърди, че в жилището на *** останали вещи на
ответницата и това бил повода същия ден - 14.06.2022г. - да отидат при
молителката М.И., за да попита ответницата *** дали може да си ползва
стаята и да си вземе багажа. Твърди, че и в двата случая не е чул разправии,
нямало хора, полиция и ответницата не била ядосана или разстроена. Само му
казала, че при посещението *** й й казвала да се маха. Твърди, че
ответницата няма ключ от жилището в ***. Твърди, че не знае кой е плащал
4
терапията при лечение на ответницата при проблемите й с кръста преди
години, че не са търсили чрез институции останалите в жилището вещи.
Посочи, че когато слязла от жилището на *** си, ответницата С.И. носела
една кафемашина. Свидетелката ***, в приятелски отношения с ответницата,
посочи, че знае, че ***та на ответницата изгонила преди 5 години *** и тя
тогава няколко месеца живяла у тях. Оплакала се, че е теглила кредит за ***
си, който *** и спряла да плаща, че въпреки, че била оперирана и
онкологично болна, ответницата отишла да работи в чужбина, въпреки, че на
въпросите на съда тази свидетелка отговори, че не знае за колко време и какво
е работила. Твърди, че лично е помагала за вноските по кредита на
ответницата, и че тя има и към нея задължения. Посочи, че знае от самата
ответница, че са в обтегнати отношения с *** й, че последната й вдигала
скандали, че правили ремонти на апартамента, но заяви, че не е присъствала
на случаите от 14.06.2022 г. Твърди, че за тези случаи ответницата й казала,
че спокойно е говорила със *** си, че знае, че кредита не е изплатен и вече е
17000 лв. Твърди, че когато излязла от жилището в ***, ответницата е имала
ключ, но после не могла да си вземе вещите, т.к. *** й сменила патрона.
Твърди, че намеренията на ответницата при ходенето при *** й, е било да се
разберат да остава да преспива в жилището и да си оправят отношенията. На
отправени конкретни въпроси към тази свидетелка за терапията след
операцията на ответницата същата посочи, не е нужно да знае за това.
При така установеното, съдът прави следните изводи: От представените
по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата, подадена на
22.06.2022г., е в рамките на едномесечен срок след твърдяните актове на
домашно насилие на 14.06.2022 г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10
ал.1 от ЗЗДН. Молителките са лица, които отговарят на изискванията на чл.3,
т.4 и 6 от ЗЗДН, т.к. са *** и *** на ответницата по молбата. По делото не е
спорно, че на посочената дата ответницата е ходила до жилищата в ***, в
които живеят молителките и е имала разговори и с двете. Представените две
декларации поотделно от двете молителки, сочат конкретни актове на
домашно насилие – физическо /блъскане на молителката М.И./, психическо и
емоционално /заплахи спрямо двете молителки за унищожение, бъдещ
тормоз, вкарване на външни хора в жилищата/, и сами по себе си тези
декларации представляват достатъчно доказателства за налагане на мерки за
защита. Независимо от отричането от страна на ответницата – че не е имало
5
насилие от нейна страна, св. показания на св. *** – че е чул заплахи от *** си
спрямо *** му и *** му, докато е бил във вътрешността на жилището в ***,
както и показанията на св. *** /който е воден от ответницата и се явяват
неблагоприятни за страната, която го води/ - че ответницата е взела
кафемашина от дома на *** си, по същество потвърждават отделни твърдения
на молителките както в молбата по ЗЗДН, така и в декларациите по чл. 9 ал. 3
от ЗЗДН. Съдът кредитира показанията на тези двама свидетели само в тези
им части, доколкото двамата свидетели са в родствени връзки със страните и
безспорно са заинтересовани от изхода на делото. Същевременно, макар и за
неотносими по делото обстоятелства, показанията на свидетелите, водени от
ответницата си противоречаха едни на други /дали кредита е платен/,
показанията на св. *** са вътрешно противоречиви /за отношенията на двете
*** по повод кредита/, св. *** беше изчерпателна в показанията си за
определени факти срещу молителките, а за други факти от живота на
ответницата, с която твърди, че е много близка, твърдеше, че не знае и не е
нужно да знае. Съдържанието на декларацията относно лошото психическо
състояние на ответницата М.И. вечерта след посещението на *** й, се
подкрепя изцяло от показанията на св. ***, която е и незаинтересован от
изхода на делото свидетел. Показанията на св. *** не се обсъждат от съда,
доколкото тя няма преки наблюдения върху събитията от 14.06., и както беше
посочено по-горе, тези показания не се кредитират поради противоречията.
Следва също да се отбележи и че всички св. показания относно
собствеността на жилищата, кога са правени ремонти, предишни отношения,
даване на заеми между страните, собственост на вещи, заболявания и
плащания във връзка с тях, не следва да се обсъждат от съда в настоящето
решение по ЗЗДН, доколкото дори и страните да имат неразрешени вещни и
облигационни спорове помежду си, те не са предмет на доказване в
настоящето производство, а дори и конфликтите между страните да са
породени от тези спорове, те следва да се решават по съдебен ред или в
цивилизован разговор, и съществуването им не обуславя и не оправдава
психически или физически тормоз.
Поради горното, съдът намира, че по делото – от декларациите и
кредитираната част от св. показания - се доказа насилствено поведение на
ответницата на сочената дата - както спрямо молителката П.С. – психическо
насилие чрез заплахи, така и спрямо молителката М.И. – физическо насилие
6
чрез влизане и блъскане в жилището й, както и психическо насилие чрез
заплахи. Всяко от тези действия представлява отделен акт на домашно
насилие по смисъла на закона. Те са предизвикали страх, който е обективиран
в действията на молителките – търсене на двете молителки една друга,
оплаквания от ***та на ***, при което страхът си е личал, както и от
оставането на св. *** за няколко нощи да спи при *** си, за да е спокойна.
Поради изложеното, съдът приема, че молбата за защита от домашно
насилие се явява основателна и доказана, доколкото по делото се установиха
актове на домашно насилие, извършени от ответницата спрямо молителките
на 14.06.2022г. - непосредствено един след друг, като ответницата е била
откарвана целенасочено от жилището на *** си до жилището на *** си от
нейния ***. Следва да се отчете, че се касае за продължителни действия от
страна на ответницата спрямо молителките, а не за еднократен и необмислен
акт, които са довели до страх от ескалираща агресия у тях, който страх,
възбуден от действията и заплахите на ответницата при *** й, е бил
потвърден от действията й непосредствено след това, чрез отиване при ***та,
повикване да отвори не лично, а чрез друго лице, и повтаряне на същите
заплахи. Поради горното, на ответницата задължително следва да бъде
наложена предвидената в закона мярка за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителките. Следва да се наложат и другите взети от съда в заповедта за
незабавна защита мерки – забрана за приближаване пострадалите лица на по-
малко от 50 м., и забрана за приближаване на жилищата на молителките.
Поради естеството и начина на извършване на актове на насилие –
последователно и ескалиращо психическо, емоционално и физическо
насилие, съдът намира, че срокът на тези мерки следва да бъде 12 месеца,
съобразявайки и постановените мерки със заповедта за незабавна защита.
Продължителността на тези мерки е съобразена и с възможността страните да
уредят спорните граждански отношения във връзка с общите си имущества.
На ответницата, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена
глоба в размер на минимума от 200.00 лв., доколкото и насрещната страна
заявява, че тя е в лошо имуществено състояние.
Следва да бъде издадена заповед за защита по така посочените мерки,
като в нея да се укаже на ответницата, че при неизпълнението ,
7
полицейските органи, констатирали нарушението, следва да я задържат и да
уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и чл. 78 ал.
6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 25.00лв. по сметка на ПлРС, както и 5.00лв. – такса в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1 от Закона
за защита срещу домашното насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА, на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН, ***, ЕГН **********,
от ***, ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо
П. П. С., ЕГН **********, и ***, ЕГН **********, и двете от ***.

ЗАБРАНЯВА, на осн. чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН, на ***, ЕГН **********,
от ***, ***, да приближава на по-малко от 50 /петдесет/ метра: П. П. С.,
ЕГН **********, и ***, ЕГН **********, и двете от ***; жилището на
молителката П. П. С., ЕГН **********, в ***, ***; жилището на молителката
***, ЕГН **********, в ***, ***, ЗА СРОК, за срок от 12 /дванадесет/ месеца,
считано от днес – 17.08.2022г.

Да се издаде заповед за постановените мерки за закрила на основание
чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.

Заповедта и решението, на основание чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се връчи
на страните и да се връчи и изпълнява от полицейските органи по
местоживеене на пострадалите лица и на ответника.

В случай на неизпълнение на заповедта, ***, ЕГН **********, от ***,
***, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАНА НЕЗАБАВНО, на основание чл. 21 ал. 2 от
8
ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4, чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН и чл. 78 ал. 6 от
ГПК, ***, ЕГН **********, от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС,
ГЛОБА в размер на 200.00 лв., държавна такса за производството в размер на
25.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9