№ 61
гр. Варна, 22.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
СъдебниДиана М. И.
заседатели:Албена Кр. Димова
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
и прокурора М. К. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Наказателно
дело от общ характер № 20243100201303 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За прокуратурата се явява Прокурор М. А. – ОП Търговище, командирован със Заповед
№ РД-07-13/13.01.2025г. на Главния прокурор на РБългария.
ПОДС. П. Г. П. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. Св. А. и адв. П.В.
– редовно упълномощени.
ГР. ИЩЦИ И ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ Т. М. – МИХАЙЛОВА, Ж. М., Р. М. и В. М.
- - уведомени от предходно с.з., явяват се лично и с адв. Й. Й. – редовно упълномощен.
ГР. ИЩЦИ И ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ Ж. М., Т. Е. И И. М. - уведомени чрез адв. А.
Селим, не се явяват, представляват се от адв. А. Селим – редовно упълномощен.
Свид. А. Ж. К. – редовно призован, явява се лично.
Свид. М. С. Х. – починал.
Свид. Б. Р. М. – уведомен по телефона, като е заявил, че ще направи всичко възможно
за да се яви в с.з.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
АДВ. СЕЛИМ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ПОДС.П.: Да се гледа делото.
1
Съдът като взе предвид становището на страните намира, че не са налице пречки по
хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 273 НПК съдът отстрани свидетеля от съдебната зала.
Председателят на състава разясни на страните правото им на отводи по чл.274 НПК,
такива не се направиха.
На основание чл.274 ал.2 НПК съдът разяснява на подсъдимия правата му в
наказателния процес.
Нови искания на основание чл.275 от НПК не се направиха.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на съдебното следствие.
АДВ. Й.: Да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ. СЕЛИМ: Да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ. А.: Да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ. В.: Да се даде ход на съдебното следствие.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на съдебното
следствие, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
На основание чл.276, ал.2 от НПК, председателят на съдебния състав предоставя
възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.
Представителя на обвинението поддържа всички факти и обстоятелства,
изложени в обвинителния акт.
Представителите на гр. ищци и частни обвинители адв. Й. и адв. С. докладват
предявените гр. искове и поддържат всички факти и обстоятелства, изложени в
обвинителния акт.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам обвинението, не се признавам за виновен. Желая да дам
2
обяснения, но на по-късен етап на съдебното следствие.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелите.
СВИД. А. Ж. К.: ЕГН **********, български гражданин, неженен, неосъждан, с
основно образование, без родство. Предупреден за отговорността по чл.290 НК. Обеща да
говори истината.
Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл.121 НПК.
Предполагам, че делото е за злополуката която се случи. Годината не помня, 2013 г.
ли беше, декември месец началото в „Шишеджам“ Търговище стана „Тракия глас“ завода се
строеше и фирма участваше като изпълнител. Става въпрос за фирма „Елит 98“, която
участваше като изпълнител на някакви дейности свързани с ел. кабели. Ние работихме във
фирмата, но голяма част от колегите работеха там по-дълго време, а ние бяхме
командировани във Варна и в Търговище. Вече фирмата не е „Елит 98“, разделиха се, но аз
продължавам да работя дейността като ел. монтьор. За да работиш тази дейност, като цяло
трябва да имаш някакъв ПУЦ, аз съм с изкаран курс за специалността, от там нататък ни
задължават „Енерго-Про“, основния ни работодател така да се каже, работим на техни
мрежи основно, те за техните съоръжения ни задължават да минаваме инструктажи при тях,
като трябва да защитаваме и квалификационни групи за безопасност на труда и т.н. Това са
моите документи, които ми позволяват да работя. Нас ни командироват когато има нужда от
майстори - кабел майстори и аз, Владо и М. като такива кабел-майстори ходехме.
Мисля, че беше 2013 г., но не помня точно в началото на декември беше, защото ни
командироваха във въпросния завод да извършваме дейности, да свързваме кабели, да
заскобваме и т.н. Всяка сутрин си вземаме задачите от П. П., какво трябва да се извършва
през деня, дали вътре или навън, защото има и вътре на закрито в халетата и до обяд
работихме отвън, а след обяд работихме вътре. Става въпрос за конкретния ден. До 3 часа
заскобихме там долу по кабелния простор, така се казва където вървят основно кабелите –
„кабелен простор“. До 3 часа някъде е било, защото кафе пихме през почивката. Заскобихме,
подадохме ги нагоре, Владо ги поемаше. Кабелния простор е на долния етаж, а таблата
където е злополуката е на горния етаж. Общо са три етажа, но на първия етаж няма кабели.
Ние всички бяхме на втория етаж, пихме кафенце, пушихме цигари и почнахме, трябваше да
разпределим работата, за да се свърши някак си. Един трябва да е отгоре, а ние отдолу да
подаваме кабели, за да минат през тавана и отгоре някой да ги поеме. Аз и М. бяхме долу, а
Владо се качи горе да ги поеме, и пое кабелите след което се чу пукот. Как да обясня - късо
съединение, нещо такова, пукане, нестандартен звук такъв. За да се чуе на долния етаж,
значи този звук не е бил много тих. По принцип при късо съединение винаги се чува.
Предположихме …, викахме „Владо-Владо“, хукнах нагоре да се кача на втория етаж, видях
го вътре в „КРУ“-то, където трябва да се връзват кабелите, това е шкаф който трябва да се
вържат кабелите. Този шкаф е 60х60 или 80х80, не знам точно, има и по тесни и го видях в
3
безжизнено състояние. След като почнах да викам за помощ, даже не ми дойде наум да
правя нещо по безопасност на труда, да спасявам, да се мъча нещо, въобще. Почнах да търся
помощ и т.н., като се върнах обикаляйки да търся помощ, П. П. вече беше там с колегата М.
и оказваха някаква помощ, гасяха, имаше пушачи.
Половината му тяло на Владо беше вътре в шкафа и половината навън, така се
виждаше от вратата като се качихме. Владо беше поел кабелите, които ние му подадохме
отдолу, даже щеше да ги работи, да ги заголваме, да ги обелваме. Когато се качихме на
третия етаж кабелите бяха през КРУ-то, те са в пъти по-дълги. В смисъл те не са точния
размер, а са предполагаем, може да стърчат до 1.50 м., може и 2.00 м. да стърчат след като ги
извади той от това КРУ. Кабелите са с предполагаема дължина на долния етаж, щото не
може да ги вземе точно, после ги подава. Кабелите бяха извадени през кутията, за да почнем
да ги работим, те са изкарани вече през кутията и стърчат назад. Ние ги качваме от долния
етаж и бяха стигнали до кутията. Аз ги подавам отдолу и той ги поема и ги изтегля, всичката
дължина да мине през кутията и да щръкне настрани.
На въпроси на прокурора:
Мисля, че бяха минали две седмици от като отидохме в Търговище и като стана
инцидента. Като отидохме една седмица мина и втората седмица беше под въпрос дали да
ходим. Бяхме командировани от нашата фирма, то няма кой друг да ни командирова. Всяка
сутрин като сме там, в офисите, те са едни фургончетата на фирмата и като се съберем
всички, и като ни дадат задачите се подписваме за ежедневен инструктаж. Г-н П. по
принцип ни казва какво трябва да се свърши през деня и какви са задачите, всеки трябва да
се пази, щото като цяло ако не се пазиш ти, няма кой. Това е като цяло всяка сутрин. Него
ден сутринта пак той постави задачите и обясни през деня какво трябва да се случи. Друг
освен г-н П. не ни е поставял задачи, то там като цяло и трудно се разбираме на български
език, защото са турско говорящи повечето. Него ден ние до обяд работихме навън на
трафопост-трансформатор /както и да го кажем/, след това трябваше да заскобим тези
кабели и т.н. Известно ни беше, че в някой от КРУ-тата има ел. захранване, в смисъл за
последното КРУ съм сигурен, че там има захранване и то беше затворено. Другите всичките
с които трябваше да работим са отворени капаците и има достъп до всички. Тези които са с
напрежение бяха затворени. Тези КРУ-та които имат захранване светлините светеха, но
светлините светят отпред, а ние извършваме работата отзад и дефакто трябва да минаваш и
да гледаш и т.н. Когато са отворени капаците и ние сме били там и трябва да се работи тук и
тук, тогава светлините не са светили, но когато стана злополуката светлините светеха, като
минахме в последствие.
В пода има три отвора, за всеки един кабел да влезе, като над самия отвор има
тоководеща част, където трябва да се закачи с болт. Когато се обработят кабелите са закачат
на това КРУ. Предния ден бяхме работили в други такива КРУ-та. Може би са над 10 КРУ-
та, не помня колко са, но всеки един кабел може да захрани цялата уредба и от всеки един
може да се взема ток, както с един разклонител, към даден трансформатор. Всички КРУ-та
са на един етаж и са едно до друго. И предните дни като сме работи са по тези КРУ-та, те са
4
на един етаж- третия и са заболтени едно за друго. Общия отвор е долу, това на което
казваме „кабелен простор“, там вървят всички кабели и едните се качват тук, другите там,
във всяка кутия се качват по три кабела. Всички кабели тръгват от различни
трансформатори, вървят по различни трасета, накрая се събират в този кабелен простор на
втория етаж и от втория етаж се качват вече в индивидуална дупка на третия. Ние знаем, че
когато има напрежение в КРУ-то не трябва да се работи, само че това което щеше да
работим, ние го видяхме, видяхме че няма напрежение. Това го знаехме от предните дни,
където са ни казали къде трябва да се работи. М. С. като по-дълго работещ, командирован
там от началото на строежа, ни се явява като бригадир. Той е запознат с работата, ние с
Владо сме командировани. За да се издава по принцип наряд трябва да са трима човека –
отговорен, изпълнител и т.н., когато работим по „Енерго-Про“. Там нямахме такъв наряд, но
винаги М. С. се явява като бригадир, и възрастен, и запознат и така, като запознат с всичко
там което се случва. Ние му помагаме на него, защото сам не става, не може да се изработи,
да се извърши тази дейност която трябва да се извърши от двама или трима. Той казва къде
трябва да се работи, щото ние днес може да работим цял ден навън, ако задачите позволяват
и времето. Него ден до обяд работихме навън на трансформатора, а след обяд работихме на
етажите, мушнахме кабелите и до там. Като цяло пак казвам, той е запознат от къде, какво,
тези трите дето лежат на земята да ги качим и вкараме там. Това бяха задачите, да свършим
работата отвън и да продължим да работим вътре по КРУ-то. От сутринта си знаем задачите.
Сутринта като си вземем задачите от П., пак казвам М. С. е по-запознат на кой траф да
отидем. И тримата обиколихме преди това този трети етаж, огледахме, защото за да
включиш даденото КРУ и да дадеш ток по тези кабели, които трябва да се вържат има една
шейна, която се бута и подава ток отзад, където евентуално ние трябваше да работим. Бяха
отвънка, бяха от другата страна ….
Като цяло трябваше някой да се навре вътре и да поеме кабелите, дали ще съм аз или
Владо, но чичо М. нямаше да е, щото той беше голям- едър човек.
На въпроси на адв. Й.:
Тримата обиколихме целия трети етаж, като се качихме от едната страна и слязохме
от другата. Етажа на който се качихме не е бил заключен и табели които да уведомяват, че
там има напрежение, не съм видял да има също. По тези КРУ-та, по които трябваше да
работим не светеха дисплеите, което подсказва, че няма напрежение. В последното, което
светеше знаехме че има напрежение и то индикираше, че има нещо, светеше индикацията.
Когато се качихме на третия етаж да проверяваме, П. П. го нямаше, той дойде когато стана
злополуката. Аз тръгвах да търся помощ и като се върнах, явно някой му е казал и той беше
вече горе с М. С.. Долния етаж също не беше заключено и нямаше индикация, че в тези две
помещения има напрежение. Помещенията си бяха отключени, вратите отворени, мисля
дори на единия етаж и врати нямаше.
На въпроси на адв. Селим:
Като цяло колко време е минало от обиколката на етажа до подаването на кабелите -
то има два входа на етажа и ние се качихме от единия край, минахме през всички КРУ-та
5
отпред, минахме през всички отзад, отворените, които са и където трябва да работим и след
като стигнахме другия край решихме да пием кафе, защото наближаваше времето, да е било
3 часа някъде… Пихме си кафенце, машина е долу в самото хале, вземахме си кафенце, пак
се качихме горе на втория етаж, изпихме си кафенцето и решихме да почваме работа. Владо
се качи горе, а ние отдолу със С. му подавахме кабелите и заскобвахме. Захранване може да
се подаде от самото КРУ, може и от подстанцията, може и от самата тази каса, която е навън
да се мушне вътре. Като цяло, понеже е високо напрежение, трябва да се комуникира с
подстанция, която управлява там. Ние си теглим кабелите и си ги правим, като между нас си
се разбираме кой да подава кабелите и кой да ги тегли.
На въпроси на Й.:
Когато работим на „Енерго про“, с подстанцията комуникират работниците на
„Енерго про“, които ни допускат, комуникират с диспечера, изключват, заземяват през този
наряд, който ние тогава нямаме, ни допускат на работа. За конкретния случай не мога да
кажа кой трябва да комуникира с подстанцията, защото нямаме наряд. С подстанцията
трябва да комуникира собственика на уредбите който е, щото ние нямаме телефони или
имена на диспечери или работници в подстанцията. Трябва някой собственик на
съоръжението да ни въведе и най-вероятно трябва на М. С., щото го приемаме като
бригадир и запознат с обстоятелствата.
На въпроси на адв. В.:
Това КРУ представлява едни такива модули, захванати един за друг и там където ние
трябва да работим, където се извършва физическа работа, се намира на гърба с отвор 60х60
или 80х80. На този отвор намерихме пострадалия. Трябва да клекнеш, за да поемеш
кабелите, защото те вървят по средата някъде на тези отвори, трябва да го хванеш от там
кабела, да го изкривиш и да излезе навън. Трудно ще е без да влезеш в КРУ-то да изкараш
кабелите, затова казвам, че или аз или Владо правим това, щото на М. С. му е трудно да
влиза в КРУ-то. Като се изтеглят кабелите по принцип трябва да ги обработим - заголват се
кабелите, режат се по размер, взема се размера до водещата част, реже се кабела на
определената дължина, забелва се, заголва се, слагат се едни термосвиваеми работи, едни
кабелни обувки, които да ги закрепиш към тоководещата част и като си готов с това нещо,
топлосвиваеми са, с горелка се работи да се сгреят, да се стегнат и като си готов ги закачаш
на тоководещата част. За обработка на един кабел, преди да го закачим на тоководещата
част, ни трябва около 1 час. Може, ако пречат един по един да се монтират кабелите, правиш
– монтираш, ако има ресурс да се вдига да се сваля, да го дръпнеш по-настрани, може да ги
направиш трите и тогава да ги прикачиш. Няма точна определеност кога и как да се закачат.
Може да ги дръпнеш и трите наведнъж да ги направиш и да ги закачих, няма строго
определен ред. Най-логичното е да се извърши работата извън шкафа и после да се вкарат
кабелите в шкафа. Ние бяхме подали и 3-те кабела, ние подаваме първия той го държи,
заскобваме го, подаваме втория, пак същата работа и от подаването на първия кабел до
подаването на третия кабел е минало кратко време, защото ние го подадохме, той като го
издърпа, като го заскобихме, като бяхме готови, Владо попита „да ги почвам ли“, аз лично
6
му отговорих да изчака, щото трябва да се мери и да се бележат. Не знам какво е имал
предвид, но първо трябва да вземеш мярката, щото иначе няма какво да почваш. Около
минута да е минало от като подадохме третия кабел и той да е питал дали да почва. Ние с М.
също трябваше да се качим горе по тази причина, да почнем да работим кабелите, защото те
са дълги и за да вземе единия размера, другия трябва да придържа, за да се оразмерят.
Кабелите са дълги в пъти, не са точния размер който трябва да се закачат на даденото място,
те излизат извън КРУ-то. Да започва да ги работи кабелите, се има предвид да се правят
главите, която после трябва да се закачи на тоководещата част. А зад Владо няма и парапет и
може не да го убие тока, а да падне на първия етаж, плюс това за ел. монтьорската работа
трябва минимум да има още един човек минимум. Да включваш контакта – още един човек,
така изискват от нас и така сме свикнали. Това бяха сутринта задачите, да довършим трафото
и евентуално да монтираме…. За монтирането задачата ни я постави сутринта П. П.,
евентуална като свършим другата работа да направим и това.
Не познавам никой енергетик и не съм имал достъп с тях, чрез М. С., той постоянно е
там и ги познава. Не знам защо не е имало енергетик и наряд, пак казвам доверявали сме се
на М. С. и през годините ние работихме 5-6 години. Нарядите са един документ, в който
точно и конкретно вече има изпълнител на работата, отговорник и за работник - член на
бригадата, който ако имаш такъв М. С. щеше да бъде отговорен ръководител и един от нас
двамата с Владо изпълнител на работата, а другия член на бригадата. Което те прави не по-
майстор или по без майстор, просто е написано, всичко това се описва в наряда. Има наряди
за ниско и средно напрежение.
Когато Владо не ми отговори и като човек който се занимавам вече толкова време
помислих, че съседното КРУ е гръмнало. И той като не ми отговори, аз изтичах нагоре.
След толкова години, като осъзнавам какво е станало през времето си мисля, че някак
си тоководещата част е била под напрежение и е някакъв късмет, че Владо е изкарал трите
кабела, щото можеше още на първия или втория кабел да стане това. След като ги е изкарал
и трите и ме пита дали може да ги почва, предполагам че с рулетката се е опитал да вземе
разстояние- мярка и тогава вече…. Тоководещата част е около 40 см е тази глава, това е
главата която трябва да се направи на кабела и от тавана трябва да висне, пак да има
разстояние, щото е метален, да има разстояние тока да не прехвърча между тях, които са
относителни – на 20 000 волта са 20 см., на 110 000 волта са 1.10 см. Там щяха да са около
10, 20 киловолта, но не съм сигурен. Разстоянието между дупката и тоководещата част
конкретно не мога да кажа колко е. Това не е първото КРУ, на което работим, но те са
различни, има едно на което дупките са от вътре навън, а предния ден не сме обърнали
внимание какво е разстоянието. Така си мисля, че е станало, тръгнал е да мери с рулетката,
защото няма друга логика – три кабела да извадиш и след това да попаднеш под
напрежение. Това ми е логиката, че е започнал да взема размера от дупката до тоководещата
част и тогава предполагам е докоснал шината…..
Не е имало по тези кабели нещо, което да е видно, че е почнал да ги обработва. Пак
казвам отзад нямаше парапет, кабелите са дълги с метри и ако ги отреже ще падне, защото
7
той работи с две ръце. Инструменти горе зад КРУ-то има всякакви, даже са в куфарче и това
е нож, белачки, карбовки много инструменти и рулетка е имало на 100%, но дали в момента
я е държал Владо не мога да кажа, само предполагам че е.
На въпроси на прокурора:
Там където работим ние КРУ-то представлява по-висок шкаф с шийна система, тя е
невидима отвън, затворена и по нея тече ток. Дори и да се извади прекъсвача на някой от
средата, по тази шийна система ще продължи да тече ток, защото ще спре само там където е
изкаран прекъсвача. През самата уредба минава ток, там където ние връзваме кабелите,
когато изкараш тази каса-прекъсвач, там където трябва да вържеш кабелите спират тока.
Този прекъсвач това прави, прекъсва там където работиш, а в самото КРУ си има ток. Когато
обиколихме третия етаж предположихме, че прекъсвача на това КРУ, на което ще работим е
отвън, от дясната страна, защото те стоят до стената когато са изкарани и на последното
обърнахме внимание, че има индикация на него, където знаехме, че има напрежение.
Ходихме, пихме кафе, върнахме се и след това не съм се качвал горе до след пукота.
На въпроси на съда:
На това КРУ, на което щяхме да работим прекъсвача беше отвън до стената. Не сме
виждали някой да се качва междувременно там горе. При изваден прекъсвач няма как да има
ток. Видяхме, че на КРУ-то, на което ще работим няма ток и тримата минахме от там и
тримата го огледахме. И тримата ако се заблудим по един и същи начин, не знам.
На въпроси на адв. Й.:
С рулетка оразмеряваме и винаги така работим.
На въпроси на адв. В.:
След инцидента се качих до вратата, видях Владо в безпомощно състояние и излязох
навън и отидох да търся помощ. След инцидента не знам дали прекъсвача е бил изваден. В
първи момент след инцидента, като се качих горе, тогава не обръщаш внимание на другите
неща.
На въпроси на съда:
Етажите си имат осветление и то си работеше, а и ние бяхме до прозорците. От
едната страна на етажа се качихме и от другата слязохме когато ги оглеждахме. Това са си
метални, нормални стълби както във всеки завод. На тези два етажа не съм виждал други
хора докато ние сме били там. По принцип в завода си има много хора които работят и
щъкат като мравки там. Това КРУ беше първото за деня в което щяхме да работим него ден.
Вътре в огромното хале на завода има постройка на три етажа, където на третия етаж
се намират тези КРУ-та. Кафе машината е на първия етаж в огромното хале. Като слязохме
долу да пием кафе имаше много хора и всеки си работи неговата работа, но не сме видели
някой да отива нагоре. Там където сме работили през седмицата КРУ-тата си стоят отворени,
защото там не са подавани докато не си свършим цялата. В съседното КРУ имаше
напрежение, но то беше затворено.
8
По никакъв начин не може да се достъпи до някаква част от това съседно КРУ, където
има напрежение при затвореност на кутията му, а тя беше затворена.
Всички шини вървят от край до край, всяко си взема от там като табло на апартамент.
Тези кабели се закачат не за шината, а си има изолаторчета които стърчат там където трябва
да се закачи с резбичка където трябва да се навие болта. Чак когато те са вързани и се вкара
въпросната касетка, чак тогава ще се осъществи контакт между шината и въпросния кабел.
Отзад където се работи, по никакъв начин не се разбира има ли вкаран прекъсвач.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид изминалото време и някой противоречия в показанията на
свидетеля въпреки, че подробно го разпитахме, моля да се приобщят показанията му дадени
на ДП досежно това какво е било състоянието на самите уредби, кога са ги проверили, кой
точно им е обяснил какво да правят. Моля да се прочетат и трите разпита на свидетеля,
защото в едната си част първите показания си противоречат с вторите, а третите горе-долу
са като първите.
АДВ. В.: Според мен няма такова разминаване в трите разпита и моето искане е само
по отношение на втория размит и то в един абзац, защото има конкретни противоречия.
Става въпрос за разпита му от 15.05.2014 г. 2-ро, 3-то и 4-то изречение.
АДВ. А.: Становището ми е като на колегата.
АДВ. Й.: Предоставям на съда.
АДВ. СЕЛИМ: Не се противопоставям.
Съдът разяснява на подс.П., че ако бъдат прочетени показанията на свид.К.,
същите ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам за какво става въпрос и поддържам становището на
моите адвокати.
Съдът като взе предвид становищата на страните и оглед обстоятелството, че свид.К.
не се спомня за факти, които са от значение за изясняване на фактическата обстановка по
делото съдът намира, че следва да се прочетат частично показанията му от ДП , поради което
и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.К., обективирани в протокол за разпит на свидетел
от 20.12.2013 г., лист 59-60, том I от ДП в частта:
От началото на разпита до „пихме по едно кафе и около 16:00 часа отново бяхме на
обекта“;
От „през деня работихме, не сме вадили касетките ….“ до „за да не мърдат кабелите“,
както и последния абзац от протокола за разпит.
9
СВИД. К.: Вярно е това което ми прочетохте.
Съдът, на посоченото основание и по посочените причини
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.К., обективирани в протокол за разпит на свидетел
от 15.05.2014 г., лист 107, том I от ДП в частта:
От „Задачата ни беше да поставим …..“ до „когато отидохме, аз лично видях, че
дисплея на КРУ, на което стана инцидента не свети и за мен това означава, че там не трябва
да има ток“.
СВИД. К.: Вярно е това което ми прочетохте.
Съдът, на посоченото основание и по посочените причини
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.К., обективирани в протокол за разпит на свидетел
от 04.03.2015 г., лист 90, том III от ДП в частта:
„От сутринта на същия ден….“ до края на протокола.
СВИД. К.: Не мога да помня толкова години назад, може и да сме правили други
КРУ-та, може и да не сме.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен
от съдебната зала с тяхно съгласие.
ПРОКУРОРЪТ: Правя искане на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 пр. последно
НПК да се приобщят показанията на починалия свидетел М. С..
АДВ. Й.: Съгласен съм да се приобщят показанията на свид. М. С..
АДВ. СЕЛИМ: Не се противопоставям.
АДВ. А.: Давам съгласие за приобщаване показанията на свид. С..
АДВ. В.: Даваме съгласие да бъде прочетен разпита на свид. М. С. само от 15.05.2014
г.
Съдът разяснява на подс.П., че ако бъдат прочетени показанията на свид. С.,
същите ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам за какво става въпрос и поддържам становището на
моите адвокати.
С оглед изразеното съгласие от страните и на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 пр.
последно НПК съдът счита, че следва да приобщи показанията на М. С., обективирани в
протокол за разпит на свидетел на 15.05.2014 г., лист 106 том I от ДП, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на М. С. обективирани в протокол за разпит на свидетел от
10
15.05.2014 г., лист 106 том I от ДП
СВИД. Т. В. М.: ЕГН **********, българска гражданка, с висше образование,
омъжена, работи, неосъждана, без родство. Предупредена за отговорността по чл.290 НК.
Обеща да говори истината.
Съдът разясни на свидетелката разпоредбата на чл.121 НПК.
За случая разбрах на 20.12. около 19:00 часа. Бях в магазин, пазарувах и в момента си
плащах стоката, г-н П. П. ми се обади по телефона. Попита ме къде съм, обясних му, като
това в случая не му попречи да ми каже информацията, т.к. аз бях точно на касата, не
особено удобно място и момент и израза беше „С Владо се случи, инцидент, той изгоря“.
Всички които бяха около мен в магазина разпознаха по реакцията ми, че се случва нещо не
особено положително и ми помогнаха да вляза в склада на магазина. Това е квартален
магазин и всички се познаваме, потърсиха мои близки които живеят в блока за дами окажат
съдействие. Те дойдоха в магазина и мислите, които в моята глава се въртяха, първо беше
как ще кажа на децата, следващата мисъл беше, че тъй като той е в Търговище, аз нямам
време предвид, че смъртта не е като раждането и нямаш цял един живот напред. Трябва да
реагираш бързо и трябваше да се обера, за да се справя със ситуацията. Хората които
дойдоха при мен се обадиха на моя брат и се прибрахме в къщи. Там бяха двамата ми по-
малки синове, ние сме семейство с три деца. Тази година, когато това се случи правихме 25
г. от брака си, заедно сме от 27 години, никога не сме се делили и сами сме си отглеждали
децата. Тоест не живеем сбаби и дядовци, никой не ни е оказвал подкрепа, винаги сме се
справяли в ситуацията. Когато се качих в къщи и бяха по-малките ми синове там заедно с
тази моя близка която дойде, аз и тя бяхме хората които им съобщихме. Имам спомен за
начина по който им казах, но не съм убедена, че е било точно така. Казах им направо, че от
този миг нататък те нямат баща във форматна в която той е жив. На по-големия ми син каза
брат ми, когато сина ми се прибра в къщи. Всички останали ми помогнаха да организираме
каквото е необходимо. Тъй като по отношение на неговото придвижване до Варна,
подготовката за погребение и т.н., аз не съм получила съдействие от никого. Визирам и
фирмата в която работеше, визирам и всички останали. След това трябваше да се обая на
брат му за да му съобщя, той каза на сестра му и на майка му. На следващия ден аз се
захванах с организиране на цялото събитие, като трябваше да се търси място, начин и т.н.
Тоест той почина във вторник, а погребението беше в петък, в седмицата в която всичко се
случи. Когато съобщихме на децата и всички си тръгнаха от вкъщи, аз се преместих да спя
при тях, защото исках за да съм убедена, че са спокойни, че дишат равномерно, че всичко е
наред и когато си зададох въпроса какво мога да направя, осъзнах че нищо не мога да
направя и реших да подобря занапред всичко което се случва. Много грозно сравнение е да
кажа, че организирах погребението му така както исках да направя 50-тата му годишнина,
защото тя не се осъществи. Той беше най-добрия човек когото познавам. От там насетне
продължих да работя, потърсих си по доходоносна работа, смених я няколко месеца след
това, подготвих малките ми синове за абитуриентска и за кандидат студентски изпити.
11
Време, разходи, емоции, абитуриентските минаха и двамата отидоха да учат в други
градове. Останах с големия ни син в семейното ни жилище.
На втория ден се обадих на Й. Янев, който беше съсобственик с П. П., за да поискам
ключовете, дрехите на Владо. Донесоха ги двамата в къщи, там проведохме един разговор,
който ми даде да разбера, че всъщност аз не мога да разчитам нищо от тук насетне, тъй като
г-н П. беше разтревожен за неговото здравословно състояние, сподели го пред мен. Нещо
което аз не намирам за уместно предвид, че как се чувства човек физически не може да го
сравнява с това дали е жив или мъртъв. По натам останахме с по-големия ми син, другите
двама помогнаха приятели отидоха в градовете където ще учат, единия в Стара Загора,
другия в Русе. След две години се върнаха във Варна предвид, че беше трудно чисто
финансово за мен, но това беше тяхно решение, аз не съм ги принуждавала да постъпват
така.
За съжаление нещастията в нашето семейство не спряха до тук, единия ми син от по-
малките са разболя от онкологично заболяване, което изискваше лечение и трябваше да
изберем Турция или България. Аз лично, защото нямаше с кой друг да споделя вземането на
решение избрах това да е България, по простата причина, че в Турция аз не мога да отида с
него, защото трябва да работя или трябваше да изпратя по-големия ми син, но не считах, че
това е редно като майка да жертвам едното си дете за другото. Направихме всичко в
България, той преживя 7 химиотерапии, операция, слава Богу жив и здрав е в момент, един
не лек за мен момент. След това решихме да продА. семейното си жилище, защото поради
ред причини не искахме повече да живеем там. Това наложи известно време тримата да
бъдат пръснати по квартири, моя живот тръгна по друга линия и вече след толкова време
всеки един от тях е поел пътя си, всеки има самостоятелно жилище.
Аз не бях съгласна с ходенето на Владимир в Търговище, т.к. както казах ние сами
гледахме децата си, аз имах служебен ангажимент в София. Първоначално преди въпросната
седмица те ходеха в Търговище сутрин и се прибираха вечер. Това продължи около седмица,
след това той ми съобщи, че трябва да отидат в командировка там, нещо което мен ме
притесни поради факта, че трябваше момчетата да останат сами, а и бяхме започнали ремонт
на семейното ни жилище и аз исках всичко да приключи предвид, че идваха празници.
Последно с него се чухме в неделя, когато аз бях в София на служебния си ангажимент,
уговорихме се, че аз ще се върна, прибрах се и той отново ми съобщи, че ще замине
следващата седмица. Споделил е на по-големия ми син, че са му предложили по-високо
заплащане, въпреки това аз не бях съгласна, но какво можех да направя, той тръгна и до
вторник. Стана сутринта направи кафето, по традиция винаги той, изпихме го, той тръгна
към Търговище, аз тръгнах на работа до момента в който получих обаждането. Една седмица
преминаха по този начин и това беше втората, а преди това пътуваха. След като се случи
инцидента и със сина ми, предвид всичко което се преживя на мен ми се извадиха 16 зъба,
поради стрес и нервно напрежение.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетелката.
12
СВИД. В. В. М.: ЕГН **********, бълг.гр., неженен, неосъждан, със средно
образование, работи, неосъждан, без родство. Предупреден за отговорността по чл.290 НК.
Обеща да говори истината.
В деня в който научихме с моя брат близнак, бяхме втора смяна на училище.
Прибрахме се и майка ми се прибра с тогавашната ми вуйна и ни казаха, и съответно беше
огромен шок. Не си спомням моята реакция. Като цяло се обичаха много, никога не съм ги
чувал да се карат, нищо не ми е липсвало. Отношенията с баща ми бяха перфектни и много
ми липсва.
АДВ. Й.: Представям и моля да приемете медицинска документация по отношение на
онкологичното заболяване на В. М..
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
АДВ. СЕЛИМ: Не се противопоставям.
АДВ. А.: Да се приеме.
АДВ. В.: Да се приеме.
Съдът счита, че представените медицински документи са относими към предмета на
делото, поради което и
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото представената от адв.Й.
медицинска документация, касаеща онкологичното заболяване на гр. ищец и частен обв. В.
М..
Съдът, като взе предвид, че здравословното състояние на съдебният секретар се
влоши
О П Р Е Д ЕЛ И:
ОТЛАГА производството по делото за днес от 13.30 ч.
Да се определи друг съдебен секретар за следобедното заседание.
Страните са уведомени, а свидетелите са призовани за 13.30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13