Решение по дело №162/2020 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 77
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Мария Джанкова
Дело: 20202110200162
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ 77

 

гр. Айтос, 17.06.2020 година

 

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

                                                                                    Членове : ........……………..

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело  № 162  по описа  за 2 020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на С.С.Н., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление (НП) № 16-47/13.04.2020 на Началника на РУ - Р., с което за нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание на основание  чл.257, ал.1 от ЗМВР - глоба в размер на 200,00 лева. Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В жалбата се поддържа, въпреки  изразеното от жалбоподателя С.С.Н. съжаление за случилото се и признание, че не е изпълнил даденото му от полицейски орган писмено разпореждане, в резултат на което е последвала смъртта на кучето на съселянката му А. С. О.. Представя писмени доказателства.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява всъдебно заседание и не дава обяснения. Чрез процесуалния си представител адв.Т.Х. от БАК поддържа позицията, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Отделно от това твърди, че при постановяване на обжалваното постановление и в частностпри определяне на санкцията е допуснито разминаване между цифрово  и словестно  изражение, поради което моли за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв.Х. поддържа изложените оплаквания. Не ангажира доказателства. Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

 

Въззиваемата страна, въпреки редовното призоваване, не делегира представител. Не излага становище по допустимостта и основателността на жалбата. Не сочи доказателства извън събраните в хода на административнонаказателната преписка.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

На жалбоподателя е съставен АУАН № 47/04.04.2020 г. за неизпълнение на писмено полицейско разпореждане на орган на МВР рег. № 335р-2891/09.04.2019г., изразяващо се в конкретно поведение, е именно в това, че на 16.04.2020г. около 12,00ч. в с.Р., като собственик на куче, порода „кангал“, оставя същото без надзор и то влиза в двора на М. В. Х. от с.Р. и нахапва домашното й куче.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от А.Г.К. ***, в присъствието на нарушителя, на  един свидетел – А.Б. Н., подписан е от актосъставителя и свидетел, като е връчен препис на жалбоподателя, видно от оформената разписка от дата 04.04.2020г.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок /по време на обявеното в страната извънредно положение/, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване на накателното постановление. Разгледана по същество жалбата е и основателна, поради следните съображения :

 

С обжалваното наказателно постановление № 16-47/13.04.2020 на Началника на РУ - Р., на С.Н. е наложено административно наказаниеглобав размер, посочен в цифрово изражение „200,00“ , а словесно „сто“ лева, за нарушение на на чл. 64, ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание на основание  чл.257, ал.1 от ЗМВР. Фактическите констатации в НП са идентични със съдържанието на АУАН, съставен и предявен на жалбоподателя.

При служебната проверка на съставения АУАН  и обжалваното НП,  се установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН.  За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН  урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат.  Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.  Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от  посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.

   Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства, като съдът намира, че следва да посочи, че съгласно трайно  установената съдебна практика,  при установяване на административни нарушения,  АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на нарушението посочено в акта. Във връзка с изложеното  и  при служебната проверка на  АУАН съдът констатира, че същият  е съставен въз основа на полицейска проверка на РУ - Р., както и че нито актосъставителят  А.Г.К., нито св.А.Б. Н. се явяват свидетели - очевидци на извършване на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на едно лице – свидетел при съставянето на акта, а именно А. Н.,  което лице въпреки, че е полицейски служител, не се явява очевидец, което обстоятелство е надлежно отразено и в съставения АУАН. Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е нарушена процедурата по чл.40, ал.3 от ЗАННдосежно  необходимостта от присъствието и подписването на акта от  двама свидетели, т.е. допуснато е процесуално нарушение, което налага отмяна на спорното НП. Този извод е относим в още по-голяма степен и предвид  констатираното несъответствие на определената санкция - при разминаване между определения от АНО размер на глобата, с  посочено цифрово изражение „200“, а словесно „сто“ лева.    Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде изцяло отменено на процесуално основание без разглеждане по същество на въпроса досежно извършването на нарушение, като постановено при гореизложените процесуални нарушения, неизяснена в цялост фактическа обстановка, която по категоричен начин да обоснове виновност на нарушителя.

 

Като последица от отмяната на НП и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да понесе деловодните разноски на жалбоподателя, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 16-47/13.04.2020 на Началника на РУ - Р., с което на С.С.Н., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание на основание  чл.257, ал.1 от ЗМВР - глоба в размер на 200,00 лева.

 

ОСЪЖДА въззиваемата страна - Началника на РУ - Р. да заплати на С.С.Н., ЕГН **********,*** направените съдебно-деловодни разноски в размер на 300,00 лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: