Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр. Първомай, 01.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 636 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са пасивно субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. І-во във
вр. с чл. 44 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищецът
Държавен фонд „Земеделие”, с адрес: ***, представляван от Изпълнителния
директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Е.Н., моли
съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на изявленията на
ответниците Д.К.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.Т.Ц., ЕГН: **********, с
адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. П.Г.К., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, за отказ от наследството на Т.Т.Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***,
починал на 20.01.2013 г., вписани съответно под № 19/01.10.2015 г. и
18/30.09.2015 г. в особената книга на Районен съд – Първомай по чл. 49, ал. 1
от ЗН, поради невъзможен предмет.
Исковите
претенции се обосновават с фактически твърдения, че в качеството си законни
наследници на покойния си съпруг и баща Т.Т.Ц., ЕГН: **********, с постоянен
адрес ***, починал на 20.01.2013 г., ответниците Д.К.Ц. и В.Т.Ц. и
неучастващото в процеса лице Т.Т.Ц., ЕГН: **********, отговарят за заплащане на
изискуемите задължения на праводателя си към ищеца, произтичащи от Договор №
16175084/02.11.2010 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване
на фураж и/или фуражни компоненти, изменен с Анекси № № 01/15.11.2011 г. и
02/21.02.2013 г. Макар и приканени от кредитора към доброволно изпълнение с
Покани, връчени им на 23.07.2015 г. чрез лицето С. Ц., ответниците, както и
сънаследникът им Т.Т.Ц., се въздържали от погасителни престации, поради което
през месец октомври 2015 г. ищецът отправил претенциите си към тях по съдебен
ред. С отговорите си на постъпилата от последния искова молба, по която било
образувано гр. дело № 2468/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
ответниците Д.К.Ц. и В.Т.Ц. представили удостоверения за обективиран от тях
отказ от наследството на покойния Т.Т.Ц., вписан съответно под № 19/01.10.2015
и 18/30.09.2015 г. в особената книга на Районен съд – Първомай по чл. 49, ал. 1
от ЗН.
Навежда
се, че действайки лично за себе си и от името на дъщеря си В.Т.Ц. и сина си Т.Т.Ц.
като техен пълномощник ответникът Д.К.Ц. депозирала в Общинска администрация –
Първомай Декларации вх. № № ********** и **********/18.03.2013 г. по чл. 14 от ЗМДТ за придобиване от нея и от децата й в съсобственост на основание
наследствено правоприемство съответно на застроен недвижим имот „стопански
двор” с площ от 3 093 кв. м., находящ се в гр. Първомай, обл. Пловдив, и на
застроен недвижим имот с площ от 1 200 кв. м. и с адрес: ***. Отбелязва се, че
съобразно дялове си, ответниците заплащали дължимите се към Община Първомай
данъци за посочените недвижимости, както и че с нотариално удостоверена на
30.01.2013 г. от Нотариус Нели Белева декларация заявили съгласие сънаследникът
им Т.Т.Ц. да поеме правата и задълженията от субстрата на предприятието на
общия им праводател като едноличен търговец.
Според
ищеца с осъществяване на гореизброените действия по данъчно деклариране на
недвижими имоти, включени в наследствената маса, заплащане на дължимите се за
тях данъци и разпореждане с наследствени права, принадлежащи на наследодателя
им в битността му на едноличен търговец, ответниците са манифестирали
безсъмнена воля за приемане на наследството му по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН, което, от своя страна, предпоставя абсолютна недействителност на
последващите им волеизявления в противния смисъл като такива с невъзможен
предмет.
Правния си интерес от
искова защита ищецът аргументира с доводи, че прогласяването на нищожността на
оспорените актове би му позволило да реализира неудовлетворените си парични
притезания срещу ответниците, претендирани по гр. дело № 2468/2015 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, което е спряно до разрешаване на преюдициалния за
изхода му спор, повдигнат пред настоящия съд.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили Отговори вх. № № 49912/05.09.2017 г. (по
описа на Районен съд – Пловдив) и 49911/05.09.2017 г. (по описа на Районен съд
– Пловдив), с които ответниците оспорват исковете като недопустими и
неоснователни. Считат, че същите не подлежат на разглеждане, тъй като от
момента, в който ищецът е узнал за процесните изявления, съвпадащ с този на
получаване през месец февруари 2016 г. на призовката за насроченото открито
съдебно заседание по гр. дело № 2468/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
и на придружаващите я отговори на ответниците и приложенията им, до завеждане
на разглежданата искова молба на 04.04.2017 г. е изтекъл период, надхвърлящ
преклузивния едногодишен срок, предвиден в чл. 56, ал. 2 от ЗН.
Релевират,
че съзнателно са се открекли от наследството на своя наследодател с мотива да
удовлетворят неговата воля имуществото му да премине изцяло в патримониума на
наследника Т.Т.Ц.. По същите съображения с нотариално удостоверена декларация
от 30.01.2013 г. оповестили нежеланието си да встъпят в правата и задълженията
на покойния едноличен тъговец с фирма ***, като смятат, че посоченият техен акт
е лишен от последици на разпоредителна сделка.
Ответниците
подчертават, че след смъртта на праводателя си не са обитавали наследственото
жилище, находящо се в ***, не го считат за своя собственост, не са взимали
движими вещи от него, не са се разпореждали с движимо или недвижимо имущество
от наследствената маса и не са заплащали дългове на наследодателя и дължимите
се за наследствените недвижими имоти данък сгради, такси битови отпадъци и
данък наследство, които са погасявани изключително от Т.Т.Ц..
В
отговорите се сочи, че без знанието и съгласието на ответника В.Т.Ц. и без
упълномощаване от нейна страна ответникът Д.К.Ц. депозирала твърдените от ищеца
данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ по съвет на своя близка служителка на
Община Първомай, която я уверила, че притежава идеална част от имотите –
предмет на Нотариален акт № 179, том ІІ, дело № 819/1995 г. и Нотариален акт №
142, том ІІ, дело № 84/15.02.1988 г., въз основа на придобивни основания
покупка и делба, реализирани през време на брака й с наследодателя, сключен на
08.06.1969 г. Предвид казаното обсъжданият формален акт не следвало да се
третира като конклудентно приемане на наследството.
Ответникът
В.Т.Ц. споделя, че е научила за подаването на въпросните декларации едва след
запознаване с приложените към исковата молба доказателства.
В открито
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си пълномощник поддържа исковете, а
ответниците чрез довереника си, като ответникът Д.Ц. – и лично, пледират за
тяхното отхвърляне. Подробни съображения в подкрепа на процесуалните си позиции
страните излагат и в писмени защити.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален
акт № 142, том ІІ, дело № 84/1988 г. от 15.02.1988 г. (л. 52 от гр. дело №
4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив) и Нотариален акт № 179, том ІІ,
дело № 819/1995 г. от 20.11.1995 г. (л. 63 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа
на Районен съд – Пловдив) – и двата по описа на Районен съд – Първомай,
съпругът на ответника Д.Ц. – Т.Т.Ц., ЕГН: **********, с когото според Удостоверение
№ 58/08.06.1969 г. за граждански брак (л. 186 от гр. дело № 4933/2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив), издадено от Градски народен съвет – Първомай, същата
сключила граждански брак на 08.06.1969 г., бил признат за притежател съответно
по наследство, делба и давностно владение на дворно място от около 1200 кв. м.,
находящо се в гр. Първомай, обл. Пловдив, кв. „Любеново”, при граници: ***,
съставляващо парцел № ІV, пл. № 204 в кв. 57 по плана на кв. „Любеново” на гр.
Първомай, с административен адрес: ***, ведно с построените в него къща, кухня,
плевня и обор, и на придобита на търг по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за неговото
приложение земеделска земя с площ от 3.093 дка, съставляваща парцел № ІІІ-006 в
кв. 2 по кадастралния и регулационен план на землището на кв. „Любеново” от
1993 г., находящ се в стопански двор в землището на кв. „Любеново” на гр.
Първомай, обл. Пловдив, при граници: на север – път, на изток – парцел № ІV-031
и парцел № V-007, на юг – път, и на запад – парцел № ІІ-005, ведно с
построената в него сграда, представляваща обор с разгъната застроена площ от
450 кв. м.
Видно от Удостоверения
изх. № № **********/12.06.2018 г. (л. 50) и **********/12.06.2018 г. (л. 52) за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадени от Община Първомай, Отдел
„Местни приходи“, данъчната оценка на гореописаните обекти възлиза съответно на
15 513, 70 лева и на 14 557, 90 лева.
В Справка от
Регионална база – КАТ (л. 18), изготвена на 23.06.2017 г. и постъпила в
Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие” с Писмо рег. №
103000-21403/26.06.2017 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” при Отдел
„Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР – Пловдив (л. 17), е отбелязано,
че Т.Ц. е регистриран като собственик на лек автомобил марка и модел „Ваз 2102”
с рег. № ***, лек автомобил марка и модел „Москвич 412” с рег. № *** и лек
автомобил марка и модел „Волга Газ 24” с рег. № ***, както и на лек автомобил
марка и модел „Фолксваген Пасат” с рег. № ***, застрахователната стойност на
който, съгласно Удостоверение изх. № 1485/31.05.2018 г. (л. 46), издадено от Застрахователна
компания „Олимпик” – клон България, се равнява на 30, 00 лева.
В
Удостоверения по декларирани данни изх. № № **********/10.05.2017 г. (л.
119 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа
на Районен съд – Пловдив) и **********/22.06.2017 г. (л. 155 от гр. дело №
4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), издадени от Община Първомай,
Отдел „Местни приходи”, се навежда, че с Декларация вх. № 197/31.01.2011 г. по
чл. 54 от ЗМДТ ответникът Д.Ц. е оповестила притежание на ½ идеална част
от правото на собственост върху последното от изброените превозни средства.
По силата на
Договор № 16175084/02.11.2010 г. (л. 9 – л. 12 от гр. дело № 4933/2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив), изменен с Анекси № № 01/15.11.2011 г. (л. 19 –
л. 20 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив) и 02/21.02.2013
г. (л. 21 – л. 22 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив), ищецът отпуснал на Т.Ц. в качеството му на животновъд, който в
гореописания стопански двор стопанисвал кравеферма, кредит за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти в
размер на 50 000, 00 лева, които били преведени по банковата му сметка на
01.11.2010 г., съгласно Бюджетно платежно нареждане (л. 18 от гр. дело №
4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), издадено на 01.11.2010 г. от ТБ
„ПИБ” АД, и които кредитополучателят се ангажирал да възстанови в срок до
29.11.2013 г.
В Писмо вх.
№ 02-261-1700/377/28.06.2017 г. на „ПроКредит Банк (България)” ЕАД (л. 159 от
гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив) и Справки от
Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания или заличавания по лице в
цялата страна за периода от 23.06.1917 г. до 21.03.2017 г. и за периода от 23.06.1917
г. до 23.06.2017 г. (л. 68 – л. 76 и л. 146 – л. 152 от гр. дело № 4933/2017 г.
по описа на Районен съд – Пловдив) се съдържа информация, че към 26.06.2017 г. правната
сфера на заемателя била обременена и с просрочени с 49 дни задължения по
сключен с посочената банкова институция Договор за банков кредит №
022-599462/20.05.2010 г. в общ размер на 29 075, 77 лева, обезпечени с договорна
ипотека върху принадлежащ на сина му в лицето на свид. Т.Т.Ц. и съпругата му С.
Г.Ц. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.77.6.15 с площ от
60, 93 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, с
адрес:***, върху УПИ № ІV-204 в кв. 57 по плана на кв. „Любеново” на гр.
Първомай, с административен адрес: ***, застроен с масивна жилищна сграда с
площ от 181 кв. м., и върху парцел № ІІІ-006 в стопански двор на кв. „Любеново”
на гр. Първомай, застроен с обор.
В хода на съдебното дирене чрез
разпит на лицата С.Х.Я. и Т.Т.Ц., който е син на ответника Д.Ц. и брат на
ответника В.Ц., са изслушани свидетелски показания, като тези на последния
поради възможната му заинтересованост от изхода на спора предвид близкото му
родство с ответните страни, подлежат на критична преценка в съответствие с
изискването на чл. 172 от ГПК.
От визираните гласни доказателства,
които съдът кредитира изцяло, тъй като с удовлетворителна конкретика,
логичност, последователност, обективност и правдоподобност възпроизвеждат
непосредствени възприятия относно релевантните факти и кореспондират както
помежду си, така и с приобщените писмени доказателствени източници, от Удостоверение
за раждане № 127/27.01.1958 г. (л. 187 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив), издадено от Народен съвет – Първомай, и Удостоверение
изх. № 13275/15.12.2016 г. (л. 191 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив), издадено от д-р С.В.Б. с рег. № на практиката ***, се
установява, че ответникът Д.Ц. съжителствала със съпруга си Т.Ц. и със сина си
свид. Ц. в едноетажната къща, разположена в парцела на адрес: ***, до началото
на 2011 г., когато, за да полага грижи за своя баща К.Г.Н., ЕГН: **********,
който с Експертно решение № 0205 от зас. № 055 от 03.05.2006 г. (л. 188 от гр.
дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), издадено от „МБАЛ –
Първомай” ЕООД, бил пожизнено освидетелстван със 72% намалена работоспособнст
при водеща диагноза „Глухота, свързана с невросензорна загуба на слуха” и който
страдал от заболявания с многогодишна давност като хипертонично сърце със
сърдечна недостатъчност, застойна сърдечна недостатъчност, исхемична
кардиомиопатия и захарна болест, преместила местоживеенето си в дома му,
находящ се в ***, като периодично посещавала семейното жилище, за да обслужва
домакинството.
По данни от
Препис-извлечение (л. 8 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив) от Акт за смърт № 74/21.01.2013 г., съставен от длъжностно лице по
гражданското състояние при Община Пловдив, Район „Западен”, и Удостоверение за
наследници изх. № 1111/10.07.2015 г. (л. 7 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа
на Районен съд – Пловдив), издадено от Община Първомай, Т.Ц. починал на
20.01.2013 г., бидейки наследен от съпругата и децата си в лицето съответно на ответниците
Д.Ц., В.Ц. и свид. Ц.. Приживе праводателят споделял волята си имуществото му
да премине изцяло в патримониума на сина му, който да продължи животновъдната
му дейност.
С Декларация
(л. 110 – л. 111 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив),
нотариално удостоверена с рег. № 273/30.01.2013 г. по описа на Нотариус Нели
Белева с район на действие Районен съд – Пловдив, посочените законни наследници
обективирали съгласието си свид. Ц. да встъпи еднолично в правата и
задълженията на наследодателя в качеството му на Едноличен тъговец с фирма „Т.Ц.
–”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, и засвидетелствали
липсата на претенции от страна на ответниците за изплащане на суми или
уравнение на дяловете им по друг начин. Впоследствие свид. Ц. поел
предприятието на търговеца с фирма „Т.Ц.”.
В изминалия
от овдовяването си до момента период ответникът Д.Ц. останала в къщата на баща
си, който по информация от Удостоверение изх. № 13275/15.12.2016 г. (л. 191 от
гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), издадено от д-р С.
В. Б. с рег. № на практиката ***, се споминал на 01.11.2016 г., а считано от
16.12.2015 г., регистрирала адреса на дома му като свой настоящ такъв, в
уверение на което се прилага Удостоверение за настоящ адрес изх. №
230/16.12.2015 г. (л. 189 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив), издадено от Община Първомай. Жилището на ул. *** първоначално посетила
два-три пъти, за да вземе личните си вещи, а след това само по повод
отбелязване на годишнините от смъртта на съпруга си.
В Писма изх.
№ № 115/21.03.2017 г. (л. 39 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд
– Пловдив), 152/10.05.2017 г. (л. 118 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив), 24-00-50/23.06.2017 г. (л. 154 от гр. дело № 4933/2017
г. по описа на Районен съд – Пловдив), 24-00-50/10.07.2017 г. (л. 171 от гр.
дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив) и 535/12.06.2018 г. (л.
49) на Началника на Отдел „Местни приходи” при Община Първомай, Удостоверения
по декларирани данни изх. № № **********/10.05.2017 г. (л. 119 от гр. дело №
4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив) и **********/22.06.2017 г. (л.
155 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), издадени от
Община Първомай, и Писмо изх. № РД-16-2173/03.07.2017 г. (л. 170 от гр. дело №
4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив) на Заместник-директора на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, са
документирани сведения, че на 18.03.2013 г. ответникът Д.Ц. *** Декларации по
чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № №
906/18.03.2013 г. (л. 53 – л. 56 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен
съд – Пловдив) и 907/18.03.2013 г. (л. 58 – л. 61 от гр. дело № 4933/2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив), с които оповестила придобиване по наследство и
притежание на общо 4/6 идеални части в съсобственост с ответника В.Ц. и свид. Т.Ц.
с квоти от по 1/6 идеална част от правото на собственост съответно върху УПИ №
ІV-204 в кв. 57 по плана на кв. „Любеново” на гр. Първомай, с административен
адрес: ***, ведно с построените в него жилищна сграда и навес, и имот № ІІІ-006
в стопански двор на кв. „Любеново” на гр. Първомай, ведно с намиращия се в него
обор. В резултат на декларирането последвало закриване на данъчните партиди
съответно № № 4804114440001 и 4804114440002, заведени за описаните недвижимости
въз основа на Декларация вх. № 2321248/21.03.1998 г. по чл. 14 от ЗМДТ на
покойния собственик, и откриване на нови съответно № № 6610Н2032 и 6610Н2033.
През
последните повече от петнадесет години ответникът В.Ц. пребивавала преимуществено
на територията на Германия и Испания, а при престоите си в България отсядала в
дома на своя безбрачен партньор в гр. Първомай, като в родната си къща на ***
гостувала единствено при погребението на баща си. Видно от Удостоверение за
регистрация на гражданин на Европейския съюз № 2593630 (л. 199 – л. 200 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа
на Районен съд – Пловдив), считано от 18.09.2007 г., фигурирала в Централния
регистър на чужденците към Главна дирекция „Полиция и жандармерия” на Испания с
личен номер *** и с адрес: ***, а според Справка за трудов стаж (л. 22 – л.
26), издадена към 08.09.2017 г. от Общия социалноосигурителен фонд при
Министерството на труда и социалното осигуряване на Испания, била включена в испанската
Система за социално осигуряване за период от 5 години, 4 месеца и 6 дни. За
адресната й регистрация в Германия на адрес: ***, се представя Потвърждение (л.
201 – л. 202 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив),
издадено на 25.11.2015 г. от Служба за адресна регистрация.
С Пълномощно
(л. 64 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив),
нотариално удостоверено с рег. № 4548/30.09.2015 г. по описа на Нотариус Нели
Костадинова с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по
регистъра на Нотариалната камара, ответникът В.Ц. оправомощила ответника Д.Ц. с
права да я представлява пред всички държавни и общински органи и организации,
съдилищата на Република България, нотариуси, НАП, Община Първомай, Отдел
„Местни приходи” и Техническа служба, всички държавни и частни съдебни
изпълнители, Държавен фонд „Земеделие”, финансово-кредитни учреждения,
застрахователни дружества, адвокати, фирми и други и от нейно име да се снабдява
с и подписва всякакви документи и книжа, да сключва договори при каквито
условия прецени и да преупълномощава адвокати и трети лица.
В
Удостоверения изх. № № **********/10.05.2017 г. (л. 120 от гр. дело № 4933/2017
г. по описа на Районен съд – Пловдив) и **********/22.06.2017 г. (л. 156 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив), издадени от Община Първомай, Писмо изх. № № 24-00-50/23.06.2017
г. на Началника на Отдел „Местни приходи” при Община Първомай (л. 154 от гр.
дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив) и Писмо изх. №
РД-16-2173/03.07.2017 г. на Заместник-директора на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – Пловдив (л. 170 от гр. дело № 4933/2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив), се удостоверява, че ответникът В.Ц. не е
декларирала данни за придобиване на недвижими имоти, моторни и пътни превозни
средства.
Макар и
приканени към доброволно изпълнение на дълга на своя наследодател от 50 000, 00
лева, показан като непогасен в Извлечение от задължение по партида на длъжник
на Държавен фонд „Земеделие” (л. 6 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив), изготвено от Областна дирекция – Пловдив на Държавен
фонд „Земеделие”, с Покани изх. № № 01-161-6500/97/22.07.2015 г. (л. 27 от гр.
дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив),
01-161-6500/96/22.07.2015 г. (л. 26 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив) и 01-161-6500/95/22.07.2015 г. (л. 28 от гр. дело №
4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), връчени на ответниците на
23.07.2015 г., съгласно Известия за доставяне съответно № № PS 404000T4BMJ и PS 404000T4BKH, същите, както и
сънаследникът им Т.Ц., се въздържали от погасителни престации, поради което
през месец октомври 2015 г. ищецът предявил срещу тях искове за осъждането им
да заплатят поотделно следните суми, дължими се по Договор №
16175084/02.11.2010 г.: 16 666, 67 лева – главница, 1 005, 56 лева – годишна
лихва върху главницата за периода от 27.11.2012 до 29.11.2013 г., и 3 015, 29
лева – лихва за забава върху главницата за периода от 30.11.2013 г. до
10.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното издължаване, по които било образувано гр. дело №
2468/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с Определение № 305/08.02.2016 г. (л. 203 – л. 204 от
гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив).
Видно от Удостоверения
изх. № № 19/01.10.2015 г. (л. 35 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен
съд – Пловдив) и 18/30.09.2015 г. (л. 34 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив), издадени от Районен съд – Първомай, в особената книга
на същия съд по чл. 49, ал. 1 от ЗН под № 19/01.10.2015 г. и 18/30.09.2015 г.
били вписани изявленията съответно на ответниците Д.Ц. и В.Ц. за отказ от
наследството на покойния Т.Ц..
Позовавайки
се на тях, с Декларации по чл. 14 от ЗМДТ вх. № № **********/22.02.2017 г. (л.
48 – л. 51 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив) и
**********/22.02.2017 г. (л. 40 – л. 43 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив) свид. Ц., декларирал пред Общинска администрация –
Първомай еднолична собственост, придобита по наследство, съответно върху застроения
УПИ № ІV-204 в кв. 57 по плана на кв. „Любеново” на гр. Първомай и застроения
имот № ІІІ-006 в стопански двор на кв. „Любеново” на гр. Първомай, заведени по новооткрити
данъчни партиди съответно № № 6610Н14015 и 6610Н14016. Свидетелят заплащал за
своя сметка начислените по тях, както и по закритите на 22.02.2017 г. партиди
съответно № № 6610Н2032 и 6610Н2033, задължения за данък за недвижимите имоти и
такса битови отпадъци за периода от 2013 г. до 2017 г., за което свидетелстват
трансакциите по Приходни квитанции № № **********/29.02.2016 г. (л. 27),
**********/29.02.2016 г. (л. 32), **********/29.02.2016 г. (л. 28),
**********/22.02.2017 г. (л. 33), **********/29.02.2016 г. (л. 28 – л. 29), **********/29.02.2016
г. (л. 29 – л. 30), **********/29.02.2016 г. (л. 30 – л. 31) и
**********/22.02.2017 г. (л. 34), издадени от Отдел „Местни приходи” при Община
Първомай.
При така
установените фактически
положения съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Наведените в исковата молба
фактически доводи илюстрират правен интерес от така претендираната съдебна
защита и респективно обосновават
становище за допустимост на предявените установителни искове, които черпят юридическото
си основание от нормата на чл. 26, ал. 2, предл. І-во от ЗЗД, приложима
по изричното препращане на чл. 44 от ЗЗД.
Ищецът отправя претенциите в качеството си на неудовлетворен кредитор на
парични вземания, произтичащи от сключен с наследодателя на ответниците Договор
№ 16175084/02.11.2010 г. за кредит за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти. С оглед казаното реализацията на притезанията на кредитодателя е
преюдициално обусловена от установяване на твърдяното действително правно
положение, съобразно което оспорените откази не произвеждат правен ефект поради
предхождащо ги приемане на наследството и респективно в съответствие с чл. 60,
ал. 1 от ЗН наследниците отговарят за неизпълнението на дълга. При така възприетата правна квалификация на
спорните правоотношения предвиденият в чл. 56, ал. 2 от ЗН преклузивен срок, на
който се позовават защитните възражения, не се прилага.
С факта на
откриване на наследството за призованите към наследяване наследници възниква
правото да изразят воля за придобиването му чрез едностранен акт на приемане,
който, съгласно чл. 48 от ЗН, разполага с обратно действие от момента на
смъртта на наследодателя. Според чл. 49, ал. 1 и ал. 2, изр. І-во от ЗН приемането се осъществява изрично с
писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като
се вписва в особена за това книга, или мълчаливо – чрез правни и фактически
действия на наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да
приеме наследството. Константната съдебна практика приема, че действията, с които чл. 49, ал. 2, изр. І-во от
ЗН свързва последиците на чл. 48 от ЗН, могат да
бъдат различни правни или фактически, но следва да са такива, че по
ясен, безспорен и недвусмислен начин да презумират действително и непоколебимо
намерение за встъпване в наследствените права, като е необходимо правната им
същност да се преценя конкретно и да
почива на цялостен анализ на доказателствата за поведението
на наследника (в този смисъл
Решение № 310/09.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 721/2008 г., III г. о., Решение
№ 596/12.06.1991 г. по гр. д. № 353/1991 г., I г. о., Решение № 64/24.02.2010
г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о., и Решение № 395/04.11.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 309/2010 г., II г. о.). В т. 14 от Постановление №
4/30.10.1964 г. на Пленума на ВС, Решение
№ 801/19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2008 г., IV г. о., и Определение №
560/11.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4508/2015 г., I г. о., подаването на декларация за облагане с данък върху
наследството е интерпретирано като манифестиращо воля за приемането му.
Наличната
по делото доказателствена съвкупност сочи, че на 18.03.2013 г. около два
месеца след смъртта на съпруга си Т.Ц., починал на 20.01.2013 г., ответникът Д.Ц.,
която чл. 9, ал. 1 от ЗН нарежда сред призованите към наследяване негови законни
наследници, е подала в Община Първомай Декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане
с данък върху недвижимите имоти вх. № № 906/18.03.2013 г. (л. 53 – л. 56 от гр.
дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив) и 907/18.03.2013 г. (л.
58 – л. 61 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), с
които е оповестила придобиване по наследство и лично притежение на общо 4/6
идеални части от правото на собственост съответно върху УПИ № ІV-204 в кв.
57 по плана на кв. „Любеново” на гр. Първомай, с административен адрес: ***,
ведно с построените в него жилищна сграда и навес, и имот № ІІІ-006 в стопански
двор на кв. „Любеново” на гр. Първомай, ведно с намиращия се в границите му
обор, принадлежащи към наследствената маса, съгласно легитимиращото значение на
Нотариален акт № 142, том ІІ, дело № 84/1988 г. от 15.02.1988 г. (л. 52 от гр.
дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив) и Нотариален акт № 179,
том ІІ, дело № 819/1995 г. от 20.11.1995 г. (л. 63 от гр. дело № 4933/2017 г.
по описа на Районен съд – Пловдив) – и двата по описа на Районен съд – Първомай.
Според съда визираният
декларативен акт красноречиво и недвусмислено
демонстрира намерението на ответника Д.Ц. да приеме наследството на покойния си
съпруг. Според чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията му към датата на
декларирането (бр. 24 от 12.03.2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) за
новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно
носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен
срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, а съобразно ал. 4 от същия
нормативен текст, при придобиване на имот по наследство декларацията се подава
в шестмесечния срок по чл. 32, ал. 1 от ЗМДТ от
откриването му. Липсват ангажирани доказателства деклараторката да е осъществила
коментираното действие поради грешка относно естеството му или юридическия му
ефект. Цитираните разпоредби от ЗМДТ са възпроизведени дословно под формата на
указания на титулната страница на подадените декларации наред с изброяване и на
останалите хипотези за тяхното депозиране: учредяване на право на
ползване/концесия върху недвижим имот; промяна на декларирано обстоятелство,
което има значение за определяне на данъка, и коригиране на декларация за
деклариран имот. И в двете декларации ответникът Д.Ц. е отбелязала „придобиване
на имот” като основание за подаването им и собственост на 4/6 идеални части от
декларираните обекти, като е представила удостоверение за наследници и гореспоменатите
нотариални актове, потвърждаващи нейните и на наследодателя й права. Обсъжданото
поведение показва еднозначна и неопорочена изява
на воля за приемане на наследството, доколкото не може да се тълкува в друг
смисъл, различен от обичайния да се съобщи пред данъчните органи
осъществяването на придобивния способ. Изводът в указаната насока не се
разколебава от фактите, че към датата на откриване на наследството, както и в
изминалия до момента период, ответникът Д.Ц. не е обитавала семейното жилище,
че не е заплащала публичните задължения за наследственото имущество и че предсмъртното
желание на съпруга й е отреждало същото в патримониума единствено на свид. Ц.. До
друго заключение не води и съдържанието на съставената преди данъчното
деклариране Декларация (л. 110 – л. 111 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив), нотариално удостоверена с рег. № 273/30.01.2013 г. по
описа на Нотариус Нели Белева с район на действие Районен съд – Пловдив, тъй
като с нея ответниците обективират отказ не от наследството на починалия, а от
поемане на предприятието му като едноличен търговец в полза на сънаследника си Т.Ц.,
което се допуска изрично от чл. 60, ал. 2 от ТЗ.
Бидейки предшестван от конклудентно приемане на наследството, което поради дефинитивния си характер изчерпва възможността след надлежното му изразяване да се предприеме валидно противоположното действие, отказът на ответника Д.Ц., вписан на 01.10.2015 г. под № 19 в особената книга на Районен съд – Пловдив, се окачествява като едностранно волеизявление с невъзможен предмет по разума на чл. 26, ал. 2, предл. І-во във вр. с чл. 44 от ЗЗД, което, от своя страна, мотивира съда да уважи иска за прогласяване на неговата абсолютна недействителност.
Противно обаче следва да бъде разрешението на спора по отношение на ответника В.Ц.. Доказателственият масив не разкрива данни за извършени от нея действия, които по безспорен начин да формират убеждение, че приема наследството на починалия си баща. В разрез с ищцовите твърдения, макар да е разполагала с учредена от дъщеря си представителна власт пред данъчната администрация, ответникът Д.Ц. не я е упражнила при подаването на горепосочените данъчни декларации, а е действала изключително за себе си. Разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ (в редакцията от 12.03.2013 г.), според която подадената декларация от един съсобственик ползва останалите, освобождава последните от задължението за деклариране, но съвсем не им приписва изрично волеизявление. От друга страна, това, материализирано в нотариално удостоверената декларация, не съставлява разпореждане с вече придобит наследствен дял, а както вече се отбеляза, манифестира липса на желание за правоприемство на търговското предприятие на наследодателя. Не се доказва ответникът В.Ц. да е погасявала отнасящи се до наследствените имоти задължения към фиска. По изложените съображения предявеният срещу нея иск следва да се отхвърли.
С Определение № 76/09.03.2018 г.,
процедирайки по реда на чл. 70, ал. 3 от ГПК, съдът е остойностил приблизително
предмета на всеки от исковете, поради което на основание чл. 70, ал. 3 във вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 от ГПК в съответствие с постановките на т.
1а на Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК,
и въз основа на информацията за данъчната оценка на включените в наследството
½ идеална част от имот № ІІІ-006 в стопански двор на кв. „Любеново” на
гр. Първомай и 2/3 идеални части от УПИ № ІV-204 в кв. 57 по плана на кв. „Любеново” на гр.
Първомай и за застрахователната стойност на принадлежащата към наследствената маса
½ идеална част от лек автомобил марка и модел „Фалксваген Пасат” с рег.
№ ***, възлизащи общо на 17 636, 42 лева, определя окончателна цена на претенцията
срещу всеки от ответниците, на които се полага по 1/3 дял от равностойността на
наследственото имущество, в размер на 5 878, 81 лева. Следователно,
съгласно чл. 72, ал. 2 от ГПК, за исковете, заявени в защита на различен
интерес, ищецът дължи отделна държавна такса от 58, 79 лева, изчислена по реда
на чл. 71, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, върху
една четвърт от паричната им оценка, или общо 117, 58 лева, а до момента
е внесъл 2 482, 42 лева, поради което следва да му бъде възстановена
сумата от 2 364, 84 лева.
Предвид изхода на делото налице са
и предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на
ответника Д.Ц. за съразмерно на уважения срещу нея иск заплащане на разноските
на ищеца, включващи държавна такса от 58, 79 лева за разглеждането му, държавна
такса от 40, 00 лева за издадени осем броя съдебни удостоверения и възнаграждение
от 300, 00 лева за квалифицирана процесуална помощ от юрисконсулт, определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника В.Ц. следва да се присъди
възстановяване на разходите й по неоснователно заведеното срещу нея
производство, включващи адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено,
съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие № 090826/31.08.2017
г. (л. 205 от гр. дело № 4933/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), в
размер на 730, 00 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иска, предявен от Държавен фонд „Земеделие”, с адрес: ***, представляван от
Изпълнителния директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Е.Н., срещу
Д.К.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие
от адв. П.Г.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, че отказът на последната от наследството
на Т.Т.Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, починал на 20.01.2013 г.,
вписан под № 19/01.10.2015 г. в особената книга на Районен съд – Пловдив по чл.
49, ал. 1 от ЗН, е нищожен поради невъзможен предмет.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен
от Държавен фонд „Земеделие”, с адрес: ***, представляван от Изпълнителния
директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Е.Н., срещу В.Т.Ц., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. П.Г.К., вписана
в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, за признаване на установено, че отказът на последната от
наследството на Т.Т.Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, починал на
20.01.2013 г., вписан под № 18/30.09.2015 г. в особената книга на Районен съд –
Пловдив по чл. 49, ал. 1 от ЗН, е нищожен поради невъзможен предмет.
ОСЪЖДА
Д.К.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие
от адв. П.Г.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие”,
с адрес: ***, представляван от Изпълнителния директор и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт К.Е.Н., сумата от 398, 79 лева (триста деветдесет и
осем лева и седемдесет и девет стотинки) – съдебно-деловодни разноски за внесени
държавни такси и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт съразмерно
с уважения иск.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие”, с адрес: ***, представляван от Изпълнителния
директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Е.Н., да заплати на В.Т.Ц.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв.
П.Г.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, сумата от 730, 00 (седемстотин и тридесет) лева –
съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат
съразмерно с отхвърления иск.
ДА
СЕ ВЪЗСТАНОВИ на Държавен фонд „Земеделие”, с адрес: ***, представляван от
Изпълнителния директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Е.Н.,
сумата от 2 364, 84 лева (две хиляди триста шестдесет и четири лева и осемдесет
и четири стотинки) – надвнесена държавна такса за разглеждане на предявените
искове, чрез превеждането й по посочена от правоимащия банкова сметка.
***е.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ВХ