№ 50030
гр. София, 09.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А. В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от А. В. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110151538 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Следва да се допусне изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба и отговора на
исковата молба, доколкото същите са насочени към изясняването на
релевантни за спора факти.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, при
първоначално възнаграждение в размер на 600,00 лева, от което 300,00 лева
платимо от бюджета на съда и депозит в размер 300,00 лева, вносим от
ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от определението по
сметка на СРС.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Г.Х.Х..
1
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за
внасяне на определения депозит или след изтичане на срока за това, като
отговаря на въпросите, поставени в отговора на исковата молба само при
наличие на внесен депозит от страната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание 12.02.2025 г. от
13:30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата 2190,58 лева, представляваща
обезщетение за дневни командировъчни пари за периода от 23.04.2024 г. до
07.05.2024 г., с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 975,20 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 23 дни и с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата в общ размер на
954,29 лева, от които 723,99 лева представляващо неплатено нетно трудово
възнаграждение за м.04.2024 г. и 230,30 лева представляващо неплатено нетно
трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г. до 07.05.2024 г, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
29.08.2024 г. до окончателното им изплащане. Претендират се и направените в
производството разноски.
Ищецът твърди, че с ответника се намирал в трудово правоотношение по
силата на трудов договор № .., като е заемал длъжността „.“ при осемчасов
работен ден, с основно брутно месечно трудово възнаграждение в размер на
710 лева. Сочи, че в чл. 4.1. от трудовия договор е уговорен размер на
обезщетение за командировка в размер на 50 евро на календарен ден при
единична езда и 45 евро на календарен ден при двойна езда. Поддържа, че с
допълнително споразумение от 02.01.2024 г. към трудовия договор е изменен
размера на брутното трудово възнаграждение, което е определено в размер на
933 лева и допълнително възнаграждение в размер на 0.6% на всяка година
навършен трудов стаж, като е определен и основния платен годишен отпуск в
размер на 25 дни. Сочи, че със заповед № .. е бил командирован за периода от
23.04.2024 г. до 07.05.2024 г. до държави - членки на ЕС, .., с цел превоз на
2
товари. Навежда доводи, че действителната уговорка между страните за
размерът на командировъчните дневни пари е 156.47 лева на ден или общо
2190,58 лева за 14 дни, която сума не е заплатена към настоящия момент.
Алтернативно сочи, че в заповедта за командироване са посочени като
дължими 700 евро, като обезщетение за дневни командировъчни пари,
съответно 1369,08 лева, като освен тази сума за периода на командировката
му се дължат и квартирни пари в размер на 391,16 лева. Твърди, че трудовото
правоотношението е прекратено със Заповед № . г. поради постигнато взаимно
съгласие, като работодателят не му е заплатил дължимо обезщетение за
неизползван годишен отпуск за 23 работни дни в размер на 975,20 лева, както
и дължимото трудово възнаграждение за месец април 2024 г. в размер на
723,99 лева и за периода от 01.05.2024 г. до 07.05.2024 г. в размер на 230,30
лева. Предвид изложеното, претендира горепосочените суми и моли съда да
уважи исковете.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Не оспорва съществуването на твърдяното
трудово правоотношение, че същото е прекратено със Заповед № . г., както и
че ищецът е бил командирован до държави - членки на ЕС, .. за периода от
23.04.2024 г. до 07.05.2024 г. Излага съображения, че ищецът не е отчел в
счетоводството никакви направени от него разходи за квартирни пари, както и
че същият е командирован по реда на чл. 121а КТ, при който режим
работникът има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение,
единствено пътни пари, определение в наредбата по чл. 121а, ал. 8 КТ, поради
което не му се дължат квартирни пари. Оспорва твърденията на ищеца за
наличие на друга уговорка, с която да е договорен различен размер на
командировъчните разходи от посочения в трудовия договор и заповедта за
командироване. Оспорва предявените искове при твърдения, че е заплатил на
ищеца претендираните суми за дневни командировъчни разходи, трудово
възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
включително е надплатена сума в размер на 10 721,66 лева. Претендира
разноски.
По делото са безспорни обстоятелствата, че по силата на трудов договор
№ .. ищецът е заемал при ответника длъжността „.“, който договор е
прекратен по взаимно съгласие на страните № . г., както и това, че ищецът е
бил командирован до държави - членки на ЕС, .. за периода от 23.04.2024 г. до
3
07.05.2024 г. Тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.
По иска по чл. 215 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е полагал
труд в изпълнение на командироване, както и размера на дължимите суми в
тази връзка.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението за
плащане на дължимите командировъчни суми.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже размера на
претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е използвал полагащия
се платен годишен отпуск, респ. че е погасил задължението за плащане на
обезщетението.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
полагал труд през процесния период, както и размера на претендираното
трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението за
плащане на трудовото възнаграждение.
Съдът приканва страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4