№ 63
гр. Свиленград, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200095 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ № BG2024/1000-2021/НП
от 17.10.2024 година на и.д.Зам.директор на Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция Митници, с което на П. К. Ж. с ЕГН ********** от
гр.******************, за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ / на основание чл. 233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 11699,02лв. , на
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В
ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - 1.Парфюм CREED-100мл.-104бр. ; 2. Парфюм
CAROLINA HERRERA-80мл.-35бр ; 3. Парфюм CAROLINA
HERRERA-100мл.-48бр ; 4. Парфюм EMPORIO ARMANI-100мл.-50бр ; 5.
Парфюм DOIR-100мл.-40бр; 6. Парфюм PACO RABANNE-100мл.-60бр; 7.
Парфюм TOM FORD-100мл.-145бр; 8. Парфюм GIORGIO
ARMANI-75мл.-75бр; 9. Парфюм GIORGIO ARMANI-90мл.-54бр; 10.
Парфюм DOLCE&GABANNA-100мл.-54бр; 11. Парфюм
VERSACE-100мл.-80бр; 12. Парфюм NARCISO RODRIGUES-90мл.-55бр; 13.
Парфюм LOUIS VUITTON-100мл.-53бр; 14. Парфюм CHLOE-75мл.-36бр; 15.
Парфюм VIKTOR&ROLF-100мл.-15бр; 16. Тоалетна вода HUGO
BOSS-125мл.-50бр; 17. Тоалетна вода VALENTINO-100мл.-70бр; 18. Тоалетна
вода DAVIDOFF-100мл.-120бр и 19. Тоалетна вода CALVIN
KLEIN-100мл.-45бр -общо всичко с митническа стойност 11699,02лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя П. К. Ж.,който обжалва горе цитираното в законно
1
предвидения за това срок, единствено по пункт 1ви,касаещо размера на
наложеното наказание. Същият в жалбата си до съда оспорва издаденото НП
,като твърди ,че същото било необосновано и незаконосъобразно . Оспорва
изложената в обжалваното НП фактическа обстановка,като излага подробни
съображения в тази насока, с доводи за липса на устна покана от страна на
митническите служители да декларира пренасяната от него стока .Оспорва и
размера на наложеното адм.наказание,като също излага съображения в тази
насока, като моли съда да отмени същото в обжалваната част, или
алтернативно да измени размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява.
Пълномощникът на жалбоподателя- адв.Д. поддържа подадената жалба
/частта по пункт 1ви от същото/,като моли съда да измени същото до размера
посочен от вещото лице,като излага подробни мотиви в тази насока.
Претендира присъждане на направените по делото разноски на
основание чл.38 от ЗАдв.
Административно-наказващият орган /АНО/ - И.Д.Зам.директор на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, чрез
процесуалният си представител , оспорва жалбите. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено в
обжалваната част.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Претендира присъждане на разноски - юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна :
На 24.06.2024год. около 18,00часа на Митнически пункт Капитан
Андреево на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” от Р.Турция за
Р.България пристигнал лек автомобил марка Форд Галакси с рег.№
******************, управляван от жалбоподателя,който пътувал сам .
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал
служебните си задължения митническия инспектор св. М. Д. Б. и св.Т. Д. Г..
Преди предприемане на митническа проверка, св. М. Д. Б. в
присъствието на колегата си св. Т. Д. Г., приканил жалбоподателя –водач да
обяви и да декларира носените от него стоки –вкл. акцизни такива и валутни
ценности и т.н., но той не декларирал,че пренася такива.
Лекият автомобил бил пролъчен с рентгенова апаратура,като при
пролъчването му били маркирани зони с подозрение.
На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ митническите служители М. Д. Б. в
присъствието на колегата си св. Т. Д. Г.,извършили митническа проверка на
автомобила, при която открили в багажника и на задните седалки,
2
недекларирани стоки, от различни защитени търговски марки, опаковани в
кашони, както следва : 1.Парфюм CREED-100мл.-104бр. ; 2. Парфюм
CAROLINA HERRERA-80мл.-35бр ; 3. Парфюм CAROLINA
HERRERA-100мл.-48бр ; 4. Парфюм EMPORIO ARMANI-100мл.-50бр ; 5.
Парфюм DOIR-100мл.-40бр; 6. Парфюм PACO RABANNE-100мл.-60бр; 7.
Парфюм TOM FORD-100мл.-145бр; 8. Парфюм GIORGIO
ARMANI-75мл.-75бр; 9. Парфюм GIORGIO ARMANI-90мл.-54бр; 10.
Парфюм DOLCE&GABANNA-100мл.-54бр; 11. Парфюм
VERSACE-100мл.-80бр; 12. Парфюм NARCISO RODRIGUES-90мл.-55бр; 13.
Парфюм LOUIS VUITTON-100мл.-53бр; 14. Парфюм CHLOE-75мл.-36бр; 15.
Парфюм VIKTOR&ROLF-100мл.-15бр; 16. Тоалетна вода HUGO
BOSS-125мл.-50бр; 17. Тоалетна вода VALENTINO-100мл.-70бр; 18. Тоалетна
вода DAVIDOFF-100мл.-120бр и 19. Тоалетна вода CALVIN
KLEIN-100мл.-45бр .
Местата отбелязани с отметка били също проверени от митническите
служители,но не били констатирани нарушения.
На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било поискано лично обяснение от
водача на МПС,в което същият отказал да напише обяснение по случая.
За извършеният физически преглед на МПС от страна на св. М. Д. Б.
съставил протокол за извършена митническа проверка
№24BG001015M028244/24.06.2024г. ,в който били описани откритите вещи и
начина им на откриване и в който било отразено,че вещите предмет на
административното нарушение са собственост на жалбоподателя,който
протокол бил подписан , от митническият служител посочен по-горе и от
жалбоподателя .
Описаните по–горе стоки са били иззети с Разписка № №24007393 от
24.06.2024г.
С разписка №24007394 от 24.06.2024г.. от жалбоподателя било
задържано управляваното от него МПС,ведно с талон и контактен ключ.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване
на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на
същото и неговия предмет, свидетелят М. Д. Б. пристъпил към съставянето на
акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното
участие на нарушителя, както и на свидетеля – Т. Д. Г., след приключване на
проверката на дата- на 24.06.2024г.
В съставения АУАН, актосъставителят М. Д. Б., изложил подробно
фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др.
обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване,
налице са и останалите изискуеми реквизити.
В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения,
нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за
3
деяние, представляващо „превозил стоки, през държавната граница, без
знанието и разрешението на митническите органи”, като същото правно е
квалифицирано с нормата чл. 233, ал.1 от ЗМ – административно-наказателен
състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/.
Съдържимо се в същия е и надлежно описание на предмета на конкретното
нарушение - по вид и количество, индивидуализиран като– тоалетни води и
парфюми с общ брой 1189,всички от различни защитени търговски марки .
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с
полагане на саморъчен подпис е удостоверил получаването на екземпляр от
същия.
Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е
инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя е вписал възражения по
акта, в насока,че не бил поканен устно от митническите служители да
декларира превозваната от него стока,а директно била задържана.
В седмо дневния срок не е подадено писмено възражение от страна на
жалбоподателя.
По АНПр било дадено разяснения от актосъставителя относно два от
парфюмите,а именно в съставения акт вместо : 1.Парфюм CREED-100мл.-
50бр. и 14. Парфюм CHLOE-75мл.-9036бр да се чете 1.Парфюм CREED-
100мл.-104бр. и 14. Парфюм CHLOE-75мл.-36бр.
Със становище от Комисия по Заповед №ЗТД-1000-
909/05.12.2023година на Директора на ТД Митница Бургас , е опредЕ.
митническата стойност на стоката , предмет на нарушението ,както следва;
1.Парфюм CREED-100мл.-104бр. с единична цена 10,72лева ; 2. Парфюм
CAROLINA HERRERA-80мл.-35бр с единична цена 8,58лева; 3. Парфюм
CAROLINA HERRERA-100мл.-48бр с единична цена 10,72лева; 4. Парфюм
EMPORIO ARMANI-100мл.-50бр с единична цена 10,72лева ; 5. Парфюм
DOIR-100мл.-40бр с единична цена 10,72лева; 6. Парфюм PACO
RABANNE-100мл.-60бр с единична цена 10,72лева; 7. Парфюм TOM
FORD-100мл.-145бр с единична цена 10,72лева; 8. Парфюм GIORGIO
ARMANI-75мл.-75бр с единична цена 8,04лева; 9. Парфюм GIORGIO
ARMANI-90мл.-54бр с единична цена 9,65лева; 10. Парфюм
DOLCE&GABANNA-100мл.-54бр с единична цена 10,72лева; 11. Парфюм
VERSACE-100мл.-80бр с единична цена 10,72лева; 12. Парфюм NARCISO
RODRIGUES-90мл.-55бр с единична цена 9,65лева; 13. Парфюм LOUIS
VUITTON-100мл.-53бр с единична цена 10,72лева; 14. Парфюм
CHLOE-75мл.-36бр с единична цена 8,04лева; 15. Парфюм
VIKTOR&ROLF-100мл.-15бр с единична цена 10,72лева; 16. Тоалетна вода
HUGO BOSS-125мл.-50бр с единична цена 9,10лева; 17. Тоалетна вода
VALENTINO-100мл.-70бр с единична цена 8,69лева; 18. Тоалетна вода
DAVIDOFF-100мл.-120бр с единична цена 8,69лева и 19. Тоалетна вода
CALVIN KLEIN-100мл.-45бр с единична цена 8,69лева -за всички стоки –
митническа стойност размер на 11699 ,02лева. като митническата стойност е
4
опредЕ. по реда на чл.74,пар.3 от Регламент /ЕС/ №952/2013, като в тази
връзка са представени и приети като доказателства по делото - Заповед
№ЗАМ-632 32-109574/11.04.2019г. на Директора на АМ и Заповед №ЗДТ-
1000-909/32-659594 от 05.12.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас.
По АНПр и постъпило искане от собственика на задържаното МПС,за
връщането му, като искането е уважено и лекият автомобил е бил върнат на
молителя с приемо-предавателен протокол на 29.07.2024г.
Правопритежателите на защитените търговски марки са били уведомени
за задържаните стоки,като същите са посочили,че същите не са оригинални и
подлежат на унищожаване.
Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия, АНО
е издал процесното Наказателно постановление .
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган –чл.233,ал.1 от ЗМ,като в него са
изложени мотиви за липса на чл.28 от ЗАНН,както и са отчетени всички както
смекчаващите ,така и отегчаващите вината обстоятелства, при
индивидуализиране на адм.наказание ,обосновавайки налагане над
минимално предвидения размер на предвиденото наказание глоба.
Обжалваното НП е редовно връчено – на жалбоподателя на
14.01.2025г.,видно от разписка за връчване на наказателно постановление
приложено по АНПр, която е надлежно датирана и подписана, с отбелязване
за получаването му.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
502/32-817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”,
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н.
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ.
Налична е и Заповед №1002/09.08.2024г. на Директора на Агенция
„Митници”, видно от която Иван Д. Пасков е преместен на длъжността на
И.Д. Зам.Директор на ТД Митница Бургас,за периода от 09.08.2024г. до
08.02.2025г.вкл.или до отмяна на заповедта.
Жалбата срещу процесното НП е входирана в регистратурата на АНО на
23.01.2025г.
От страна на жалбоподателя по делото бе представена и приета като
доказателство по делото Е-фактура №GIB 20240000000539/24.06.2024г. с
издател-продавач С.Б.Д.Й. и получател жалбоподателя за покупко –продажба
на 19 вида парфюми и тоалетни води с посочени бройки и единични цени на
всеки артикул, на обща стойност от 59230,80 турски лири.
По делото е назначена и изслушана Съдебно-икономическа експертиза,
от Заключението на която става ясно, че митническата стойността на
процесните стоки предмет на обжалваното НП при внос на базата на
5
наличната по делото Фактура е в размер на 3282.17 лв., ,а левовата
равностойност на 59230,80турски лири към 24.06.2024г. по централен курс на
турската лира е 3282,17лева,като вещото лице е посочило,че централния курс
на БНБ за същата дата е за 100т.лири-5,54133лв. Като метод за определяне на
митническата стойност,вещото е приело,че митническата стойност следва да
се изчисли съгласно чл.70 от Регламент 952/2017 с оглед представената
фактура.
В съдебно заседание вещото лице Д. Б. поддържа представеното
заключение. Заключението е прието без да се изложат възражения от
страните.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – М. Д. Б. и Т.
Д. Г., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на
противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те
са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според
начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени
възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство,
като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за
фактите. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за
достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето на
извършването му, като потвърждават превозването от страна на
жалбоподателя на влизане в страната ни от Р.Турция; извършването на
митническа проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното
количество парфюми и тоалетни води, открити в управляваното от него МПС,
доколкото и двамата свидетели установяват горното,а досежно бездействието
и отрицателния факт на недекларирането на тези превозвани от страна на
жалбоподателя стоки, относими са показанията на М. Д. Б. и Т. Д. Г..
Що се отнася до представената в съдебно заседание фактура,съдът намира
следното: В правната теория се приема, че фактурата представлява частен
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Частният
свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена
сила, каквато има официалния документ. Частният свидетелстващ документ
има формална доказателствена сила, която обхваща единствено авторството
на документа и изявленията, които се съдържат в него.При положение, че
фактурата не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостовереното съдържание, тя ще материализира договор за
6
търговска продажба, само ако установява съгласие на страните относно
предмета и цената на договора. Освен това фактурата трябва да съдържа
основните елементи на договор за продажба.За пълнота на съдебният
акт,следва да се посочи,че доказателствената сила на представената по делото
Фактура не се опроверга от събраните по делото доказателства, поради което
се кредитира от съда.
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред съда,като се приема от
настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано в пълнота, с оглед
специалната компетентността на изготвилото го вещо лице, предвид което
напълно кредитира същото по отношение избрания метод за определяне на
процесната митническа стойност и получения за същата краен резултат,
вземаща предвид представената по делото е-фактура въз основа на следните
съображения:
Въз основа на последната, се установяват вида и качеството на стоките
предмет на нарушението и митническата стойност на процесните вещи на
основание чл.70 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета въз основа на базата на пазарната цена на стоките, респ. на
договорната стойност, съобразно представената фактура по делото. Същата е
приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното
производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН.
Експертизата е извършена от експерт - специалист с необходимата
квалификация, обективира необходимите данни ползвани за оценката и
фактически констатации, липсват индиции за предубеденост. Поради това и
липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна,
независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
При невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл. 70, т. е при
невъзможност да се приложи метод за определяне на митническата стойност
въз основа на договорната стойност, то следва да се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност, посочени в разпоредбата на
чл. 74 от горепосочения Регламент, но доколкото по делото е приложена
фактура за процесните стоки предмет на митническото нарушение ,то в
настоящият случай е приложима разпоредбата на чл.70 от Регламента, т.е. на
базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност, съобразно
представената фактура, тъй като в конкретния случай са налице документи,
които удостоверяват цената –покупната или договорена стойност на
процесните стоки. Същите са и годни, като доказателствени средства.
Съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ ,респ.внос с местоназначение в митническата
7
територия на Съюза, коригирана при необходимост. При определяне по този
ред на митническата стойност следва да бъдат съобразени и разпоредбите на
чл.71-73 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Като приложението на другите
допустими хипотези за определяне на митническа стойност е изключение,
обусловено от отрицателното условие да не може да се определи същата по
основния способ.
В този случай няма основание да не се съобрази тази цена, като договорна
стойност, с цел прилагане приоритетния способ за изчисляването . Отделно
от това в отклонение от доказателствената си тежест административно
наказващият орган пред въззивната инстанция не е опровергал със
съответните доказателствени средства съдържанието на представената по
делото фактура, предвид факта, че откритата стока фигурира като артикули,
брой и единична цена в представената фактура,както и името на
купувача,съвпадащи като идентичност с това на жалбоподателя .
Поради изложеното съдът кредитира именно това заключение на вещото
лице,а не становището на комисията, която е дадена в хода на
адм.производство.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН,
които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги
кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата на жалбоподателя е подадена в преклузивния срок за
обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване
поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна, за което
се излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не
констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във
фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия
орган.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
8
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим
се съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Следва да се посочи,че липсва спор между страните относно
извършеното нарушение и неговото авторство,а единствено се оспорва от
страна на жалбоподателя размера на наложеното наказание,но за пълнота на
съдебният акт следва да се посочи,че съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който
пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това
без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното
не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба
от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ –
стойността на стоките.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията
на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница , което е практически невъзможно, а вътре в територията на
Република България.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и предметът на
нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на
спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Т.е. обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на
фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение, във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
От показания на разпитаните по делото свидетели – М. Д. Б. и Т. Д. Г.
(митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата
митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че
9
на 24.06.2024год. около 18,00часа на Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”
на път от Република Турция за Р.България жалбоподателят е превозил през
държавната граница стоки, а именно процесните парфюми и тоалетни води .
Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното
наличие на процесните парфюми и тоалетни води в държане и фактическата
власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е
реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението
на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от
жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия
състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и
то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в
превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, по вид
конкретно – парфюми и тоалетни води, без знанието и разрешението на
митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е
обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи,
конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол.
А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на
внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото
пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането
на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно
задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като
действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос,
така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната
разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с
директно действие след присъединяването на Република България към
Европейския съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия
10
писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на понятието
„деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета
от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на
Общността, като това правно действие се свързва със задължителното
прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране”
е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини,
желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката,
дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази
връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от
цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното
нарушение. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема
форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то
налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по
отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически
органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването
на стоките на територията на страната.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и
количество.
В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно
установяване на режима на Общността за митнически
освобождавания се определят случаите, в които поради особени
обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане за
свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от вносни
сборове са посочени в 29 отделни дяла, между тях са: имущество, внасяно
във връзка с встъпване в брак; лично имущество, придобито по наследство;
домакинско имущество за обзавеждане на жилище, което не е основно;
принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване на ученици
и студенти; пратки с незначителна стойност; пратки, изпращани от едно
частно лице до друго; дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно във
връзка с преместване на предприятие от трета страна в Общността;
продукти, получени от дейността на селскостопански производители от
Общността в имоти, разположени в трети страни; семена, торове и продукти
за обработка на почвата и растенията, внасяни от селскостопански
производители от трета страна за използване в имоти в зони, граничещи с
тази страна; стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял 11);
предмети с образователен, научен и културен характер, научни
11
инструменти и апарати; и др.
Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към
стоките в дял 11, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на
пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за
освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник, когато обща
стойност на стоките е до 45 евро.
Според разпоредбита на чл.41 от Регламент №1186/2009 на Съвета за
установяване на система на Общността за митнически
освобождавания,стоките , съдържащи се в личния багаж на пътниците,
идващи от трети държави ,се допускат без да се облагат с вносно мито при
условие,че подобен внос е освободен от данък добавена стойност
/ДДС/,съгласно разпоредбите на националното законодателство
В идентичен смисъл е и националното законодателство - чл. 58, ал. 4 от
ЗДДС сочи, че вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който
няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове
съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с
Правилника за прилагане на закона и съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения
Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от
стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена
стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или
равностойността им в левове.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2
юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят
за даден митнически режим и чийто характер и количество показват, че са
предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите или
лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките -
предмет на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките /по скоро тяхното
количество/ те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и подлежат
на деклариране,тъй като безспорно сочат на стоки с търговски характер.
Изпълнителното деяние на превозване, като една от съставомерните
форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото
въвеждане на стоките - в случая – парфюми и тоалетни води, на митническата
територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този
начин и ги превозва,респективно пренася, като последното не изисква
непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя
фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия
изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите
12
органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за
тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид
изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона
административнонаказателна отговорност за това нарушение.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира
за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен.
В допълнение към вече изложени съображения, необходимо е да се
разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на
контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически
състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с моторно превозно средство (МПС) и
управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоките в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните
стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозва/превозил, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – парфюми и тоалетни води.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
което се налага от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването
на обществено опасните последици - укриването на информация на
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за обществено опасния характер на деятелността
си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният
и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му
13
действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да
знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за
писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед публичното им
оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика,
включително български, с местоположение, изключващо пропускането, респ.
невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената
инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно
нарушение, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП, не може да
се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не
разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото
количество и разнообразие на артикули на контрабандираните стоки, деянието
не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната
за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно
от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без
значение е настъпването на вреди от същото, отделно като релевантен
аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати
от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия
режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със
засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценка на АНО,
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя
за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на
случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са
налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно
нарушение /така и Решение №144/24.06.2021г. постановено по КАНД
№384/2021г. по описа на ХАС/.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
14
в минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните
стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретното количество и
видове на контрабандно пренесените стоки – значителни, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, извън това че не е бил използван тайник
или друг специален начин, се установиха факта, че не е направил опит да
осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на делото
за други нарушения, за които има влезли в сила НП. Не се констатира
обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така
установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в
съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са
смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на
чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по
тежестта си на извършеното е било индивидуализирано наказанието в
минимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от
100% от митническата стойност на стоката. В този смисъл извършената от
АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно
процентното отношение на наложеното административно наказание.
Но с оглед кредитираното заключение на вещото лице Б. представено в
съдебно заседание/съгласно мотивите на съда изложени по горе/ размерът на
административното наказание следва да бъде определен на 3282,17 лева, а не
както е приел АНО в размер на 11699,02 лв., тъй като митническата стойност
на стоките следва да се определи по реда на чл.70 от Регламент № 952/2013
година, а не по реда на чл. 74, § 3,т.а от посочения Регламент, тъй като трябва
да се спазва последователността на методите за изчисляване, посочени в
Регламенти и при невъзможност за прилагане на конкретната разпоредба
тогава следва да се използва следващата такава, което не е сторено от АНО,
защото безспорно по делото са налице доказателства за действително
платената цена/Фактура/, поради което е приложим първичния метод посочен
в чл.70 от Регламента и при това положение, недопустимо е да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност, посочени в
разпоредбата на чл. 74 от горепосочения Регламент ,като се прилагат
последователно букви от а) до г) от пара
граф 2.
Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на 3282,17
лева, Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. /така и Решение
№328/18.05. 2022г.постановено по КАНД №128/2022г. по описа на АС
15
Хасково/.
Що се отнася до НП в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението, доколкото същото не се
обжалва,следва да се приеме,че в тази му част същото е влязло в законна сила.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират от всички страни разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 1452,91 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА/във вр с чл.7,ал.2,т.3 от Наредба за
възнаграждение за адвокатска работа/,а от страна на АНО в размер на 80лева
съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този
вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице
правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това
дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
изменено чрез намаляне размера на Глобата, следва в полза на жалбоподателя
да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 1045,35
лв., а в полза на АНО – 22,44лв., или след компенсация следва АНО да бъде
осъден да заплати на пъбномощника на жалбоподателя разноски в размер на
1022,85 лв.
Извън разноските за адв.възнаграждение,следва да се присъдят в полза
на жалбоподателя направените разноски за вещо лице в размер на 500лева
,които следва да се възложат в тежест на АНО.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати
16
сторените в настоящото производство разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.7,т.2 вр. с ал.2,т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № BG2024/1000-2021/НП от
17.10.2024 година на и.д.Зам.директор на Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция Митници, в частта с което на П. К. Ж. с ЕГН
********** от гр.******************, за нарушение на чл.233, ал.1 от
Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233, ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на
11699,02лв. (пункт І),
като НАМАЛЯ размера на административното наказание „ГЛОБА” от
11699,02 лв. на 3282,17 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.
Д. Д. от АК Хасково,сумата в размер на 1022,85 лв , представляваща
адвокатско възнаграждение по АНД №95/2025г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава
Раковски” № 47 ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Ж. с ЕГН ********** от
гр.******************, сумата в размер на 500 лв. , представляваща
възнаграждение за вещо лице .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17